За любовта и призраците от миналото

  • 3 292
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 246
Ако една непреживяна и все още непрежалена любов от миналото ни спира по пътя към щастието, какво можем да направим за себе си?

Темата вълнува много хора, защото почти всеки пази стар спомен за човек, който е бил в живота му и го е докоснал дълбоко. Понякога тези спомени ни топлят и дори простичката мисъл за това, че сме били влюбени, развълнувани, щастливи и може би безразсъдни ни напомня, че сме живи и че да можем да чувстваме е толкова хубаво!

Но когато любовта е била несподелена и ни е оставила с разбито сърце?

Години, дори цели десетилетия по-късно тя може да блокира пътя ни към потенциални нови партньори. Такива емоции споделя анонимна потребителка в темата на психолога Людмил Стефанов. Тя задава към него въпрос, свързан с непреживяна любовна история от миналото, която и до ден днешен е причина сама да саботира следващите си връзки.



"Не мога да установя трайна връзка с нито един мъж, като в по-младите години дори да се е появявал някой подходящ, подсъзнателно саботирах отношенията, като все измислях оправдания - не е достатъчно настоятелен, ако не е станало, не е трябвало да става и др. Дълги години прекарах в самоизолация и ако разбера, че някой ме харесва, това ме караше още повече да се крия, избягвах хора, които заявяваха интерес и даже тайничко си отдъхвах, че видиш ли, пак нищо не се е получило. Имала съм и несподелена любов, в която аз съм била по-искащата. Като цяло имам инертно и незаинтересовано отношение към връзките с противоположния пол."

„Подобни примери не са рядкост и не бива да подценяваме разрушителната сила на миналите разочарования“, отговаря Людмил Стефанов.

"В практиката си съм имал случаи, когато клиентът не може да създава връзки, защото все още в сърцето му стоят чувствата, които е имал към някое момче или момиче в началното училище или дори в детската градина! Затова аз при всеки удобен случай предупреждавам родителите никога да не се отнасят несериозно или подигравателно към любовите на малките си деца", обяснява психологът.


Темата на Людмил Стефанов (психолог и психотерапевт) е част от инициативата ни Специалистите говорят за безплатни онлайн консултации с доказани експерти

Людмил споделя и следното: "Човек, който дълго време и безуспешно търси партньор, прави точно това - саботира сам себе си в това намерение. Тоест постепенно създава защитна обвивка или броня около себе си, за да не почувства болката, когато настъпва разочарованието. Разбира се, добре е да сме реалисти, но ако така се пазим предварително, постепенно ставаме безчувствени и в един момент дори може да започнем да  пускаме иронични и дори саркастични забележки за ухажорите си и тогава вероятно е време да ревизирате автоматичните си защитни реакции и вярвания."

"За да се освободите от една зависимост (в случая от човек от другия пол), е необходимо да благодарите на човека, от когото сте била зависима."

„За целта е необходимо да си спомните многото красиви чувства и трепети, които сте имали по тази несподелена любов. Всичките си фантазии. Да си спомняте как краката ви са омеквали, когато сте били до него... А когато добре и детайлно си припомните всичко това, кажете в душата си на този човек следното: "Благодаря ти! Благодарение на теб аз разбрах какво значи да бъдеш влюбена жена. Разбрах какво е да отдадеш на любимия цялото си сърце. Ти ми даде достатъчно. Но това беше отдавна. Тогава бяхме много млади, а вече сме зрели хора. И затова си взимам сърцето обратно. На мен то ми трябва. На теб - не. И сега ще се радвам, ако ти бъдеш щастлив с друга".

За да сте свободна от този човек, е нужно вие да го освободите него. А не да копнеете например той да се разведе и пак да се срещнете.

Само така ще успеете да се отворите към друг мъж. С любов! А не с намерението да се възползвате от него.“



"Доверието е красив и полезен риск"

Това е финалното послание на Людмил Стефанов към всички онези, които заради болка от миналото не се престрашават да направят крачка в посока напред и да обичат отново. "Без доверие няма връзка - нито интимна, нито приятелска, нито делова;  няма откъде да дойде топлинка в живота ни, стоим на студена дистанция. Тоест по-добре е да търпиш разочарование, защото си се доверил на някого, отколкото да стоиш без връзка. В самата дума раз-очарование се съдържа идеята за очарование, което предшества разочарованието. А ако не се доверяваме с цел да избегнем раз-очарованито, си оставаме с празни ръце и без капка очарование..."

Как бихте коментирали вие темата? Имали ли сте толкова изпепеляваща любов, след която да не сте способни да допуснете друг в сърцето си?

И как намерихте сили да продължите напред?

Последна редакция: вт, 13 фев 2024, 17:17 от Пeтя

# 1
  • Мнения: 3 726
Имах. След него имах спорно успешен десетгодишен брак, последван от развод и през цялото време се надявах да се разведе и той и да се съберем. Събрахме се, 15 години след първата ни среща, изживяхме красива любов, не по-малко трудна докато бяхме заедно, имаме прекрасна дъщеря, разделихме се, когато тя беше на 9. Благодарна съм за всичко, което дадох и взех и нищо не ме спира да продължа напред.

# 2
  • Мнения: 2 191
Аз имах такава любов в училище, като бях на 16-19
После, тъй като така и не се получиха нещата, имах 3 други гаджета, които всъщност не харесвах много, но стоях с тях, за да не съм сама.

Мисля, че стоях с мъже, в които не съм влюбена, защото се чувствах сигурна, нямаше тревога от загуба, все ми беше едно ще бъдат ли с мен или не.

После останах сама около 5 години, преди наистина да успея да изляза от черупката и да се влюбя.
За съжаление, така минаха годините от 20 до 29, и така се оказах вече на възраст, която трябваше да съм изградила отношения, семейство, деца дори, пък аз бях на нулата.

Чувствам се все едно съм била в някакъв сън и съм се събудила след години.

Защото това криене от чувствата те оставя празен, няма болка, няма всъщност нищо.

# 3
  • Мнения: 501
Имах. Запознахме се като бях на 20, самото ни запознанство беше много необичайно. Бяхме заедно шест години. Но се случиха много неща през последните 2 години от връзката ни, които ме превърнаха в тотална разруха. Той се срина психически заради несбъднати свои желания, имаше много съжаления, които не можеше да преодолее. Последва пълен разрив в комуникацията. Не искаше да търси решение на появилите се проблеми, тотално не желаеше да общува с мен по важни въпроси. Трябваше да се преструвам, че нищо не се случва и да нося розови очила. Опитвах се 2 години, накрая това тотално ме срина, не можех да спя, отслабнах рязко, започна да влияе на професионалния ми живот. В един момент бях напълно празна, сякаш не можех да чувствам нищо. Много черни мисли ми минаваха, едвам успях да направя първата крачка към раздяла, а накрая и едвам успях да удържа фронта и да не се отметна в последния момент.

Не можех да погледна друг човек след това, бях в депресия, постоянно се чудех къде сбърках, дали ако бях постъпила по друг начин години преди това нещата щяха да се развият така. Чувствах и голяма вина, все едно съм изоставила този човек. Промених се много.

Сега съм в нова връзка, сравнително "прясна". Запознах се с нов човек, излизахме заедно на разходки, покрай него започнах да ходя на планина. С триста зора успя да ме изкара малко от черупката ми и да му споделя някои неща, защото определено не съм човек, който споделя лесно. Пламъкът започна на гори отново, макар и леко, защото вече не действам толкова емоционално, както преди.

Анализирайки ситуацията от този момент, определено мога да видя, че връзката, в която съм била преди това, не е била пълноценна. Няма нищо пълноценно в една връзка, когато липсва комуникация. Когато в трудни времена, вместо да се борите заедно, вие сте разединени. А колкото и едната страна да се старае в комуникацията, ако другата тотално те заглушава, няма как да стане.

Наскоро моя близка приятелка прекрати 10 годишна връзка. Бях единственият човек, на когото споделяше с толкова големи подробности какво се случва около нея. Психологът й я посъветвал ако има приятелки, които са минали наскоро през това, да се обърне към тях без да се притеснява, че пречи. Аз бях този човек. Тя мина през всеки един емоционален етап, през който и аз. Звънеше ми вечер, разтреперана, плачейки, да ме пита дали ми е било трудно като съм си тръгвала. Ако не беше опитът ми преди това, аз нямаше да мога да реагирам толкова адекватно и да бъда подкрепата, от която имаше нужда.

Съжалявам за романите, малко се увлякох. Flushed

# 4
  • Мнения: 8 952
Хората са казали "Времето лекува" и е имало защо да го кажат.
Но, да. Всъщност зависи и ти самият доколко искаш да бъдеш излекуван. Както и всичко останало в живота - също и по отношение на любовта ние самите трябва да решим и да изберем. Човек може да избере да бъде щастлив, да обича и да бъде обичан. Но също толкова възможно е да направи и другия избор - да страда, да се самонаказва, да се самоизолира, да не позволява да бъде обичан и да обича. Въпрос на избор и решение.

# 5
  • Мнения: 6 137
Имам такава история, чийто призрак упорито ме преследва вече много години. В първите години почти бях успял да я забравя и да не се сещам дълго време, но после се върна с нова сила. Много ми помогна това, че започнах да я обсъждам вкл и тук, както и че разрових цялата история и успях да си изясня много от объркващите моменти в нея. Най вече и това, че го обсъдихме и с жена ми като пряк свидетел и участник във финалните събития, може би единствената тема, която избягвах да обсъждаме с нея по разбираеми причини.
Става въпрос дори не толкова за несподелена любов, по скоро не случила се едновременно при двамата по ред причини или грешки. Сближихме се много като приятели с това момиче особено последната една година, когато тогавашната и връзка и първа любов се превърнаха в много токсични, бях и нещо като опора и големият брат, на който да поплаче на рамото. Едновременно трябваше да се боря с чувствата си към нея, с чувството за вина че реално аз я набутах в тази връзка като я отрязах  когато тя искаше, отделно се чувствах като пълен глупак -душеприказчик. Не мога да кажа че съм бил през цялата тази година нон стоп отдаден на нея, излизах постоянно с други момичета, много и с приятелски компании, имах няколко наистина силни увлечения към други жени, обаче като цяло не ми се получаваше.
Измъкването се случи по обичайния начин - чрез нова любов. Успях да се освободя, когато се убедих, че тя наистина ме възприема само като приятел и дори да успея да я натисна за връзка няма да се влюби и ще съм като утешителна награда. Обаче поведението и се промени коренно когато се появи новото момиче и бъдеща моя жена. Което ме обърка изключително много. Започнах да я държа на страна да не ми провали новата връзка, това я изнерви много с времето, жена ми също не я прие по начало, и в крайна сметка двете стигнаха до директен сблъсък, при който вече трябваше да заема страна. Така приключи тази история, макар че приятелката ми беше категорична към онзи момент, през следващите години ме търси многократно преди да се откаже. Знам че не и се разви добре личния живот, получи и здравословни проблеми, както и прекъсна отношения с няколкото ни общи познати. До преди няколко години още търсеше любовта, искрено се надявам, че е успяла, обаче не знам нищо за нея. Никой от познатите ни не я е виждал, а живеем в един макар и голям град, което ми е доста странно, вероятно се е затворила много след всичките събития по онова време и след.
Продължава да ме преследва като призрак, но поне вече не се чувствам виновен, че не съм направил всичко възможно тогава да се случат нещата, единствено че не си изяснихме всичко преди да прекратим отношения, но пък тогава можеше още по зле да и се отрази и да я амбицира допълнително. Надявам се да е била и интересна историята ми на авторите на темата, нищо че стана цял ферман Simple Smile

# 6
  • Мнения: 5 674
Изпитвах много силна детска любов в първи клас към съученик, несподелена, никога не съм давала сигнал.
Държа ме и след завършване, като разбира се бях наясно, че си остава само в моята глава и е невъзможна любов. Чувството поизбеля но винаги ми е тръпка да го видя веднъж- дваж годишно. Сънувала съм го многократно. Спомням си много ясно моменти, в които седя и мисля за него влюбено.
Съвсем различно е усещането със следващото ми влюбване.

# 7
  • Мнения: X
Аз имах изпепеляваща любов. След нея съм празна. Топлят ме спомените, десет години минаха и още го сънувам.

# 8
  • Мнения: 424
Да, в живота има само една голяма любов...
И голяма не заради периода, а заради наситеността и интензивността на чувствата.

# 9
  • Мнения: 3 609
Имали ли сте толкова изпепеляваща любов, след която да не сте способни да допуснете друг в сърцето си? И как намерихте сили да продължите напред?
Не, аз съм прагматик.

# 10
  • Мнения: 920
Е, близала съм някоя-друга рана и си имам по някоя обеца на окото, ама чак пък такова влагодържащо изпепеляване не ми се е случвало. Даже си мисля дали пък нещо не съм оперирана от такива силни чувства. Изживявам си на макс всичко за момента, и после вече го наблюдавам с хладен разум и насмешка.
Също обаче смятам, че едно твърде дълго преживяване на такава останала в миналото любов говори за някакъв проблем с преработката на загубите. Има си едни 5 етапа, през които трябва да минеш, за да се освободиш, и е кофти, ако си зациклил на някой от тях. Особено кофти е, когато вече има човек до теб и той трябва да плаща за болки, причинени от други хора.

Последна редакция: чт, 15 фев 2024, 16:39 от Мисифу

Общи условия

Активация на акаунт