- Публикувана: 5 фев. 2007, 08:44 ч.
- Последно мнение: 11 юли 2007, 08:57 ч.
Кога кърмихте за първи път след раждането?
Анкетата е за раждалите в България - интересно ми е какви са практиките в родилните домове и нагласите на майките за първото кърмене. Кога ви дадоха/си поискахте бебето за първо кърмене след като родихте? В коя болница родихте? Доволни ли сте от организацията на кърменето там?
Поводът е темата на новата Световна седмица на кърменето 2007 - Кърмене в първия час след раждането. У нас това звучи малко нереалистично, та затова питам, какви са реалностите?
Давам три опции за раждалите повече от веднъж (ако сте раждали повече от три пъти - моля, пишете за последните три
).
Поводът е темата на новата Световна седмица на кърменето 2007 - Кърмене в първия час след раждането. У нас това звучи малко нереалистично, та затова питам, какви са реалностите?
Давам три опции за раждалите повече от веднъж (ако сте раждали повече от три пъти - моля, пишете за последните три
).
Отговарям сама - поисках да ми сложат бебето на гърдите веднага след раждането, още както си беше омазан, и да ми забършат гърдите за кърмене. Доста се учудиха, но го направиха - но беб не пожела да суче. После го измиха, увиха в пелена и го сложиха под една лампа в стаята, в която оставиха и мен (ВИП зала в Св. София). След около 2 часа го взеха за малко в детското, но помолих веднага да ми го върнат, така че първото реално кърмене беше около 2 часа след раждането (2-ра опция). Не зная имах ли капки коластра, но бебо сука доста продължително и ми беше много хубаво. Та донякъде съм доволна, защото ме оставиха да закърмя максимално рано, но пък не мога да кажа, че те го стимулираха - просто ми позволиха да си проявя "капризите".
Забравих да отбележа първото си раждане - секцио по спешност в Шейново, дадоха ми детето чак на другия ден, повече от 24 часа след раждането. Последна опция. Но пък това, както и лошите съвети на акушерките и травматичното преживяване за мен и бебето в РД ме амбицира да кърмя "като невидяла" в следващите години и да стана активен поддръжник на кърменето.
Забравих да отбележа първото си раждане - секцио по спешност в Шейново, дадоха ми детето чак на другия ден, повече от 24 часа след раждането. Последна опция. Но пък това, както и лошите съвети на акушерките и травматичното преживяване за мен и бебето в РД ме амбицира да кърмя "като невидяла" в следващите години и да стана активен поддръжник на кърменето.
Когато раждах в Добрич - т.е. първите си две деца - веднага щом ми ги донесоха в стаята. С Вили имаше проблеми - беше на кислород и той засука късно.
Но дори и с бебето да има здравословен проблем - в Добрич не дават АМ,а кърма, за разлика от Благоевград където - даваха АМ,а хвърляха и не искаха от родилките кърма!
Рая бе добре, но тъй като се роди вечерта ми я дадоха сутринта - за да мога да се наспа и възстановя - т.е. някъде след 6ч. Но така засука все едно винаги е била там... А Йоан - в Благоевград не са привърженици на кърменето в родилното и когато ми го даваха - тогава... За първи път пак след 6ч., но по режим, за разлика от Рая,която си бе до мен и си сучеше на поискване!
Но дори и с бебето да има здравословен проблем - в Добрич не дават АМ,а кърма, за разлика от Благоевград където - даваха АМ,а хвърляха и не искаха от родилките кърма!
Рая бе добре, но тъй като се роди вечерта ми я дадоха сутринта - за да мога да се наспа и възстановя - т.е. някъде след 6ч. Но така засука все едно винаги е била там... А Йоан - в Благоевград не са привърженици на кърменето в родилното и когато ми го даваха - тогава... За първи път пак след 6ч., но по режим, за разлика от Рая,която си бе до мен и си сучеше на поискване!
Родих в четвъртък следобяд, дадоха ми я в събота сутринта(и я оставиха при мен до изписването на следващия ден), като в петък следобяд едвам се съгласиха да я видя поне (нищо й нямаше, не е била в кувиоз или нещо такова, просто не им се занимаваше... и на родилите преди мен и след мен същата история). Искрено завидях на циганката от нашата стая, когато й донесоха бебето 4-5 часа, след като роди. Родих в Окръжна болница (София). Организация на кърменето? Нямаше такава. Имах и само варианта да кърма седнала на продъненото легло (трудно и болезнено с епизиотомия), в стаята нямаше нито стол, нито ми разрешиха да я кърмя легнала/полулегнала.
Веднага след раждането 
Случих на акушерка,която ми даде първи насоки в кърменето 
Е Ники сука най-много 2-3 минутки ,но усещането беше уникално.Да видиш и усетиш как това малко човече буквално се вкопчва в теб(в живота извън утробата ти) и гърдата ти, все едно че цял живот е сукало ......Наистина усещането е велико.Пожелавам на всички мами да имат шанса веднага след като родят да могат да сложат малкото си съкровище на гърдата си.....и тогава ще разберат какво имам впредвид 
Раждах в Окръжна болница Варна и съм много благодарна на акушерката която изроди Ники Без нея и без вас момичета едва ли щях до ден днешен да кърмя
Но в окръжна това беше единствената жена(израждащата акушерка),която подкрепяше изключителното кърмене(макар и жена на възраст,която предполага че убежденията ще са от старата школа,но....)и една педиатърка .Много ясно си спомням как всички останали постояно предлагаха добавки
И те гледаха на криво когато им отказваше 
Но....най -ярките ми спомени са ми как акушерката сложи Ники на гърдата ми и малкото мъниче веднага засука 
беше невероятно и все още кърменето за мен е ...незнам как да обесня чуствата които изпитвам докато кърмя Ники ..........
Случих на акушерка,която ми даде първи насоки в кърменето Е Ники сука най-много 2-3 минутки ,но усещането беше уникално.Да видиш и усетиш как това малко човече буквално се вкопчва в теб(в живота извън утробата ти) и гърдата ти, все едно че цял живот е сукало ......Наистина усещането е велико.Пожелавам на всички мами да имат шанса веднага след като родят да могат да сложат малкото си съкровище на гърдата си.....и тогава ще разберат какво имам впредвид Раждах в Окръжна болница Варна и съм много благодарна на акушерката която изроди Ники Без нея и без вас момичета едва ли щях до ден днешен да кърмя Но в окръжна това беше единствената жена(израждащата акушерка),която подкрепяше изключителното кърмене(макар и жена на възраст,която предполага че убежденията ще са от старата школа,но....)и една педиатърка .Много ясно си спомням как всички останали постояно предлагаха добавки
И те гледаха на криво когато им отказваше Но....най -ярките ми спомени са ми как акушерката сложи Ники на гърдата ми и малкото мъниче веднага засука беше невероятно и все още кърменето за мен е ...незнам как да обесня чуствата които изпитвам докато кърмя Ники .......... Моментално след раждането ми го сложиха да цока. И зацока. Не знам дали е имало какво ама знаеше моментално какво да прави. 
Това в България ли става? Анкетата е за България, просто защото ме интересува какви са практиките у нас. В чужбинско знам, че е друго; може би е добре да пусна анкета и в чужбинския форум?
Когато раждах в Добрич - т.е. първите си две деца - веднага щом ми ги донесоха в стаята. С Вили имаше проблеми - беше на кислород и той засука късно.
Но дори и с бебето да има здравословен проблем - в Добрич не дават АМ,а кърма, за разлика от Благоевград където - даваха АМ,а хвърляха и не искаха от родилките кърма!
Но дори и с бебето да има здравословен проблем - в Добрич не дават АМ,а кърма, за разлика от Благоевград където - даваха АМ,а хвърляха и не искаха от родилките кърма!
.Предстои ми скоро второ раждане и мисля хич да не им цепя басма...те използват това, че не си наясно и не им се занимава да обясняват....в нашата болница немога да кажа, че стимулират кърменето... Когато раждах в Добрич - т.е. първите си две деца - веднага щом ми ги донесоха в стаята. С Вили имаше проблеми - беше на кислород и той засука късно.
Но дори и с бебето да има здравословен проблем - в Добрич не дават АМ,а кърма, за разлика от Благоевград където - даваха АМ,а хвърляха и не искаха от родилките кърма!
Но дори и с бебето да има здравословен проблем - в Добрич не дават АМ,а кърма, за разлика от Благоевград където - даваха АМ,а хвърляха и не искаха от родилките кърма!
.Предстои ми скоро второ раждане и мисля хич да не им цепя басма...те използват това, че не си наясно и не им се занимава да обясняват....в нашата болница немога да кажа, че стимулират кърменето...Блу, ти уби всичко в мен....... Леле, а аз навсякъде се хваля с Добрич... Значи и там са го ударили през просото!!! Но... когато раждах Вили и Рая наистина беше така както го описвам - поне знам,че не съм излъгала за периода, за които имам наблюдения!
Това се случи в "Св. София".
След повече от 48 часа, понеже след раждането бях на системи, трябваше да ми преливат кръв (три пъти!!!) два дни след раждането пък ме дозашиха , защото продължавах да кървя и така на третия ден ми я донесе една позната акушерка- иначе лекарите абсолютно бяха забранили..., но накрая се разбрахме да ми я носят поне за кърменето- то иначе нямаше как, защото дори не можех да ставам, бях с катетър...Тъкмо започнах да кърмя- имало инфекция- трябвало да пия АБ- и така "моето кърмене " продължи 12 дни, в резултат на което дъщеря ми боледува доста често- поне аз си мисля, че е заради това.
Родих в 9ч. сутринта секцио. Първият опит за кърмене беше след 28ч., т.е. в 13ч. на следващия ден. Защото бях секцио не ми позволиха бебка да бъде с мен непрекъснато, само последния ден успях да ги убедя. Истинското кърмене започна няколко дни след като се прибрахме в къщи. Раждах в Св.София
Правителствена:
Бебето ми го донесоха веднага след като ме изкараха от операционната, но го кърмих много по-късно, за първи път май 5 дни след раждането, защото ми слагаха нещо, което казаха, че е несъвместимо с кърменето.
Другите жени след секцио започваха да кърмят 24 часа след раждането, за нормалното не знам.
Не наблягат много на кърменето там- когато ни ги караха, в количките им имаше задължително шише с АМ и друго с вода
нощем не носят бебетата за кърмене, дават им вода 
но мисля, че ако някоя майка има желание да кърми на поискване, няма да има проблем, там се съобразяват с желанията
Едва ли, при мен май и толкова не се връзват, но не боледува въобще (дано се задържи така
)
Бебето ми го донесоха веднага след като ме изкараха от операционната, но го кърмих много по-късно, за първи път май 5 дни след раждането, защото ми слагаха нещо, което казаха, че е несъвместимо с кърменето.
Другите жени след секцио започваха да кърмят 24 часа след раждането, за нормалното не знам.
Не наблягат много на кърменето там- когато ни ги караха, в количките им имаше задължително шише с АМ и друго с вода
нощем не носят бебетата за кърмене, дават им вода но мисля, че ако някоя майка има желание да кърми на поискване, няма да има проблем, там се съобразяват с желанията ... "моето кърмене " продължи 12 дни, в резултат на което дъщеря ми боледува доста често- поне аз си мисля, че е заради това.
Едва ли, при мен май и толкова не се връзват, но не боледува въобще (дано се задържи така
) 
Е, не е толкова нереалистично... Все пак до голяма степен зависи и от майката, не може изцяло на медицинския персонал да се разчита (или обвинява, съответно). Ако майката е добре и в състояние, тя е която трябва да си иска бебето за сукане също, не само да й го предлагат...
3,5 години по-рано - исках да ми сложат бебето веднага на корема, голо и омазано. Поради шашкане или знам ли и аз какво, не поисках да я сложат на гърда, или пък сама да я сложа (можех), за което после съжалих - вероятно нямаше да има никакъв проблем.
Докато бяхме разделени за наблюдение вече се сетих да я искам, но малко след дъжд качулка беше и не стана.
За първи път я накърмих около 2 часа след раждането, като се събрахме двете в болничната стая.
3,5 години по-рано - исках да ми сложат бебето веднага на корема, голо и омазано. Поради шашкане или знам ли и аз какво, не поисках да я сложат на гърда, или пък сама да я сложа (можех), за което после съжалих - вероятно нямаше да има никакъв проблем.
Докато бяхме разделени за наблюдение вече се сетих да я искам, но малко след дъжд качулка беше и не стана.
За първи път я накърмих около 2 часа след раждането, като се събрахме двете в болничната стая.
Между 3 и 6 часа гласувах- 2 часа след като родих бяхме разделени, после пробвах, но нямаше какво да суче, после бебето заспа и така всъщност се събраха около 5-6 часа след раждането.
Родих нормално в 19.30, уж щяха да ми я дават в 3 часа следобед на другия ден, но повръщала, и за първи път я кърмих в 18ч. Не че сука особено, истинското ни кърмене беше вкъщи в деня на изписването. Раждах в Окръжна болница Варна, бебетата са отделно от майката. От акушерките не получих голямо съдействие, справих се най-вече на прочетеното от форума и на съветите на една приятелка. Ivy, много ти благодаря за което
раждах със секцио и ми дадоха бебка след 2-3 часа. обаче коластрата дойде чак след 2 дни и като шурна-ужас!!! 
гърдите ми станаха като камъни твърди. бебка не искаше да суче и аз се изцеждах и с шише я хранех. обаче в къщи я слагах на гърдата си и като остана 2 пъти гладна, защото после нямаше шише, засука като на световно и вече нямаме проблеми 
гърдите ми станаха като камъни твърди. бебка не искаше да суче и аз се изцеждах и с шише я хранех. обаче в къщи я слагах на гърдата си и като остана 2 пъти гладна, защото после нямаше шише, засука като на световно и вече нямаме проблеми
Писала съм по тази тема, но хайде пак
Родих в 1,30 през нощта. 2 часа бях под наблюдение в следродилна, после ме преместиха в стая и ми донесоха бебето. Значи около 2часа и половина след раждането - към 4 часа през нощта. Веднага ми го сложиха на гърдата, обясниха ми как да кърмя, как да го държа. Сина ми не искаше да засуче, та ми показаха как да се преборя с него и успях
Посъветваха ме да кърмя на поискване, вкл. и нощем - бебетата спяха до нас в стаите. Не позволяваха да ми даваме вода, за да не откажат гърдата, а и да не им се товарят коремчетата. Имаше бебета, които много плачеха, майките им се притесняваха че са гладни, но адаптираното мляко се даваше само в много краен случай и то тайно. Такава е практиката в болницата във Враца - активно подкрепят кърменето, и то по най-новите стандарти.
Родих в 1,30 през нощта. 2 часа бях под наблюдение в следродилна, после ме преместиха в стая и ми донесоха бебето. Значи около 2часа и половина след раждането - към 4 часа през нощта. Веднага ми го сложиха на гърдата, обясниха ми как да кърмя, как да го държа. Сина ми не искаше да засуче, та ми показаха как да се преборя с него и успях
Посъветваха ме да кърмя на поискване, вкл. и нощем - бебетата спяха до нас в стаите. Не позволяваха да ми даваме вода, за да не откажат гърдата, а и да не им се товарят коремчетата. Имаше бебета, които много плачеха, майките им се притесняваха че са гладни, но адаптираното мляко се даваше само в много краен случай и то тайно. Такава е практиката в болницата във Враца - активно подкрепят кърменето, и то по най-новите стандарти. 
Дала си само една опция, така че не гласувам.
Първия път - около 4 часа след раждането, макар че реално можех още след 2, но тогава въобще не знаех, че е важно. Като ме качиха в стаята, ми казаха да полежа още малко, да стана да пишкам и след около 2ч да дам на бебето - така и направих, пък и той си спеше.
Вторият път - не се сетих да си я поискам за кърмене веднага след раждането и ми я дадоха чак цели 12ч по-късно за голямо мое съжаление Раждах през нощта и малко на екшън и в цялото ми следродилно объркване не ми хрумна сама да ида да си искам бебето още в 7 сутринта, нито знаех къде са бебетата (пък и не е сигурно, че щяха да ми го дадат, защото чак сутринта докараха бебешки креватчета в стаята и едва след това ни донесоха бебетата на всички 4 майки в стаята).
Първия път - около 4 часа след раждането, макар че реално можех още след 2, но тогава въобще не знаех, че е важно. Като ме качиха в стаята, ми казаха да полежа още малко, да стана да пишкам и след около 2ч да дам на бебето - така и направих, пък и той си спеше.
Вторият път - не се сетих да си я поискам за кърмене веднага след раждането и ми я дадоха чак цели 12ч по-късно за голямо мое съжаление
Раждах през нощта и малко на екшън и в цялото ми следродилно объркване не ми хрумна сама да ида да си искам бебето още в 7 сутринта, нито знаех къде са бебетата (пък и не е сигурно, че щяха да ми го дадат, защото чак сутринта докараха бебешки креватчета в стаята и едва след това ни донесоха бебетата на всички 4 майки в стаята).
родих нормално в болницата във враца. оставиха ме два часа на носилка след раждането, след това ме преместиха в стаята и ми го донесоха. засука веднага , т.е. около два часа след раждането. хубавото е, че във врачанската болница бебчетата са при майките, което е страхотно за тези, които искат да кърмят на поискване!
, т.е. около два часа след раждането. хубавото е, че във врачанската болница бебчетата са при майките, което е страхотно за тези, които искат да кърмят на поискване! 
След като родих ( нормално и без упойка), изчаках само 2 часа да изтече системата, качиха ме на етажа заедно с бебето и след 2-3 часа ми казаха да го нахраня. Практически от момента на раждането на бебето, не са ни разделили нито за секунда по време на 5 дневния ни престой. Изключвам моментите на къпане и повиване на бебетата, но аз тогава все си ходех с моето да гледам как ги оправят:) въпреки че майки не се пускаха там, имаше още една - две досадни:)
Едва като се прибрах в къщи (на 5-ти ден след раждането защото родих секцио) и то не защото нямях кърма. Бебето ми беше малко и нямяше сила да суче, зърната ми са плоски и не можеше да засуче. А и аз не бях подготвена и не знаех какво да правя. Никой нищо не ми каза, мислех че нямям кърма. Много се мъчих и плаках, но сега се кърмим за щастие , със силиконови зърна и сме изключително на кърма.
, със силиконови зърна и сме изключително на кърма.
Първия път-Втора градска болница в Пловдив-родих в 23 .18часа....но бебето само ми го показаха и си го получих сутринта в 6 за кърмене...но поне имаше много добри насоки от акушерката-благодарение на тях се кърмихме успешно 10 месеца.....Не съм питала дали дават децата веднага-защото по-късно прочетох ,че е много важно.............В тази болница бебетата не са при майките,а в детска стая,но аз лично си поисках моето на втората вечер и ми го дадоха при мен/което съответно значеше кърмене не по час/...но незнам и това дали е практика или просто съм случила на акушерка...
Втория път си казах,че го искам веднага/в "Торакс" Пловдив/ и веднага ми го дадоха-омазан,хлъзгав и гърчещ се....но засукването не се получи,`щото мен ме почнаха със шиенето,а пък и таткото пое бебока,да го къпят и слагат памперс заедно със педиатърката....Около час и нещо,два след раждането/през което време бебо беше в кувьоз,а при мен имаше посетители/ си го взех и си се закърмихме...и така все още продължаваме.........
Втория път си казах,че го искам веднага/в "Торакс" Пловдив/ и веднага ми го дадоха-омазан,хлъзгав и гърчещ се....но засукването не се получи,`щото мен ме почнаха със шиенето,а пък и таткото пое бебока,да го къпят и слагат памперс заедно със педиатърката....Около час и нещо,два след раждането/през което време бебо беше в кувьоз,а при мен имаше посетители/ си го взех и си се закърмихме...и така все още продължаваме.........
Родих в МД Варна със секцио, но веднага след като си бях в стаята ме питаха искам ли бебето да е при мен. Казах да и ми го донесоха, обаче никой нищо не каза за кърмене и аз не знаех че е важно, пък и святах че в гърдите ми още няма нищо, което мое мнение бе активно подкрепяно от персонала в болницата. И така Жоро получи адапте 6 часа след раждането а аз го сложих на гърдата чак по-късно - не помня точно след колко часа, но беше същият ден. И го сложих по-скоро на майтап, в смисъл заради чувството, а иначе продължавах да давам шишето.
После имахме страшни проблеми със засукването, но с много упорство се справихме и продължаваме с кърменето и до днес.
Но само да няма някакви усложнения, следващото ми бебе ще бъде сложено да суче веднага, вервайте ми.
После имахме страшни проблеми със засукването, но с много упорство се справихме и продължаваме с кърменето и до днес.
Но само да няма някакви усложнения, следващото ми бебе ще бъде сложено да суче веднага, вервайте ми.
И аз родих в МД Варна със секцио в 2.30 сутринта на 20 септ 2006г. Бебето ми донесоха сутринта (към 8 ч.) и малко по-късно ме изправиха (към 9-10 ч.). Предложих на Ники да суче още същия ден следобяд и мисля, че се получаваше, защото имах коластра още преди да родя, а и бебко отказваше добавката, която му носеха за всяко хранене.... Така на 3тото хранене вече им казах, че няма смисъл да ми носят добавка и оттогава се кърмим . Засега е изключително кърмено бебе, не е захранен с пюрета и каши.
. Засега е изключително кърмено бебе, не е захранен с пюрета и каши.
Родих в 12 през нощта, а закърмих чак сутринта към 8. Питах няколко пъти лекарките и акушерките, но уви, никой не ми отговори. Бях адски изтощена от раждането. Но си имах много коластра и не съм имала проблеми в първите си дни в болницата. Проблеми имах с гадното отношение на сестри и лекари Родих в разградската болница. 
Родих в разградската болница. 
Родих секцио в 9 сутринта, а ми дадоха бебето в 13 часа на следващия ден. Аз пък забравих да им го върна и си го държах през цялото време при мен. Кърмата ми тръгна чак на 3 ден, но междувременно аз го слагах да суче често.
Родих в Св. София. Не бих казала, че са ми помогнали в кърменето.
и си го държах през цялото време при мен. Кърмата ми тръгна чак на 3 ден, но междувременно аз го слагах да суче често. Родих в Св. София. Не бих казала, че са ми помогнали в кърменето.
Анкетата е за раждалите в България - интересно ми е какви са практиките в родилните домове и нагласите на майките за първото кърмене. Кога ви дадоха/си поискахте бебето за първо кърмене след като родихте? В коя болница родихте? Доволни ли сте от организацията на кърменето там?
Поводът е темата на новата Световна седмица на кърменето 2007 - Кърмене в първия час след раждането. У нас това звучи малко нереалистично, та затова питам, какви са реалностите?
Давам три опции за раждалите повече от веднъж (ако сте раждали повече от три пъти - моля, пишете за последните три).
Поводът е темата на новата Световна седмица на кърменето 2007 - Кърмене в първия час след раждането. У нас това звучи малко нереалистично, та затова питам, какви са реалностите?
Давам три опции за раждалите повече от веднъж (ако сте раждали повече от три пъти - моля, пишете за последните три
). Родих в СВ.София със секцио и бебето ми го дадоха на следващия ден след реанимация. Веднага го сложих на гърдата. Тогава не бях много информирана относно кърмене на поискване и не знам как биха реагирали докторите, ако поисках да го оставя при себе си през деня, а и през ноща.
Последните два или три дни, щом минеше визитация вземах бебето си и предупреждавах, че ще го върна за къпане в 15 часа. Така и в следващия час го вземах и го връщах в 21 за второто къпана. Там бебетата ги къпеха в 15 и в 21 часа. Нямах проблем с персонала за това.
5 часа след раждането. Нормално раждане в "Св. София". 4 часа не трябваше да ставам заради упойката и никой не ми го донесе, а после не знаех откъде да си го взема, така станаха 5 часа. Не са ми обяснявали как да го правя, но някак естествено се получи. Чак на 2-я ден като ме преместиха във вип-стаята ми предложиха да ми обяснят, но вече нямаше нужда.
Родих в 14.30, след задължителните два часа престой в родилна зала ме преместиха в стаята. Почти веднага доведоха и бебка при мен. Казаха ми да изчакам малко и да я слагам на гърдата. Е аз нямах търпение и я сложих веднага.Къпеха ги и преобличаха при нас така че не сме се разделяли дори и за миг / имахме и кантар в стаята/. Никой не ми е показвал как става от акушерките само доки която ме изроди и с която имах уговорка дойде да ме види и ми показа на бързо как да си държа гърдата. В стаята а и в коридорите имаше разлепени брошури за кърменето по точно насоки как да се прави та от там гледахме...Даваха ни и съдчета в които да събираме изцедена кърма за бебета на които мамите по някаква причина не можеха да ги кърмят. Незнам дали това се брои за насърчаване на кърменето на като чета за другите АГ-та май по скоро да...
Аз раждах в АГ - СТАРА ЗАГОРА
Аз раждах в АГ - СТАРА ЗАГОРА
Родих със секцио в гр. Гоце Делчев. Държаха ме 48 часа в реанимация - тук е такава практиката. След това ме преведоха в Родилно и ми дадоха бебето. Персонала дава изключително оскъдни насоки. Повече информация получих от една санитарка, която ми показа как да държа бебето. Иначе не се скъпят на адптирано мляко и дават бебетата под час на майките. Дават им и вода. Не мога да кажа, че са поддръжници на кърменето. Това се отнася и за педиатрите. Настояват на добавка, ако бебето наддаде малко според техните представи.
И двата пъти раждах нормално и двете се родиха в 1и 30 след обяд. Каката веднага ми я сложиха на гардата, но бе6е много уморена а все си е била бавна на ядене и спа цели два 4аса. Ина4е ми я донесоха за първо хранене 4ак на сутринта след визитация. Дреб бе6е със силно омотана пъпна връв, обди6ване, кислородна палатка, нагълатала се с околоплодни води и левкоцити 50000 и ми я дадоха 4ак на 4ия ден сутринта и тя засука все едно си е била там.
Родих в Майчин Дом (София), за да може с бебето да не се разделяме след раждането и да се кърмим винаги, когато бебето няма възражения. Ами аз хубаво мислех, но имах доста усложнения и здравословни проблеми след раждането, та първите 5-6 дни изобщо не можех да гушна бебчето си (то плаче в кувиоза, аз до кувиоза, картинка 
).
Първият път, когато го сложих на гърда (след почти седмица), се разплаках от умиление. Кърменето много ни помогна да преодолеем травмата от продължителното раждане и ужасната раздяла след това. Помогна ни се да се почувстваме толкова близки, сякаш отново сме едно цяло. И така до днес - кърмим се, та чак пушек се вдига. 
). Първият път, когато го сложих на гърда (след почти седмица), се разплаках от умиление.
Кърменето много ни помогна да преодолеем травмата от продължителното раждане и ужасната раздяла след това. Помогна ни се да се почувстваме толкова близки, сякаш отново сме едно цяло. И така до днес - кърмим се, та чак пушек се вдига.
родих в св. софия (тина киркова) планово секцио в ранния следобед. сутринта на следващия ден си взех детето при мен в стаята (единичен вип) и си остана до мен до изписването ни /с изключение на задължителните часове за визитация и преобуване в детското отделение/. петра беше доста ленива от жълтеницата и не прояви особен ентусиазъм да суче в първите 10 дни от живота си, но след това влезе в ритъм. детето беше изключително кърмено до 6-я си месец; отбих я с голям зор на 10 м., защото стартирах нова и проблемна бременност.
от акушерките в св. софия съм доволна. не съм търсила помощ от тях /бях се ограмотила сама/, но и с нищо не са ми пречили жените - нито шишета с адапте ми тикаха, нито такива с вода.
от акушерките в св. софия съм доволна. не съм търсила помощ от тях /бях се ограмотила сама/, но и с нищо не са ми пречили жените - нито шишета с адапте ми тикаха, нито такива с вода.
). Шейново. Родих в Майчин Дом (София), за да може с бебето да не се разделяме след раждането и да се кърмим винаги, когато бебето няма възражения. Ами аз хубаво мислех, но имах доста усложнения и здравословни проблеми след раждането, та първите 5-6 дни изобщо не можех да гушна бебчето си (то плаче в кувиоза, аз до кувиоза, картинка ).
Първият път, когато го сложих на гърда (след почти седмица), се разплаках от умиление. Кърменето много ни помогна да преодолеем травмата от продължителното раждане и ужасната раздяла след това. Помогна ни се да се почувстваме толкова близки, сякаш отново сме едно цяло. И така до днес - кърмим се, та чак пушек се вдига.
). Първият път, когато го сложих на гърда (след почти седмица), се разплаках от умиление.
Кърменето много ни помогна да преодолеем травмата от продължителното раждане и ужасната раздяла след това. Помогна ни се да се почувстваме толкова близки, сякаш отново сме едно цяло. И така до днес - кърмим се, та чак пушек се вдига. 
Раждах в "Св. София", секцио. За пръв път сложих бебка на гърда около 24 часа след раждането. Беше при мен през целия ден и си я кърмех без да давам добавка. Акушерките не са ме насърчавали в кърменето, но отговаряха на въпросите ми, когато имах такива. Имаше и някакви листовки, в които съвсем на кратко се обясняваше как трябва да се слага бебето на гърда.
Нещо не успях да гласувам с 2 опции...
Първият път, "Св. София", повече от 24 часа след раждането. Бебето имаше проблеми, които използваха, за да не се главоболят да ми го дават за кърмене или пък да му дават от моята кърма. Не бях доволна от организацията.
Втория път, Втора градска, ми дадоха бебето на 6-тия час, защото беше през нощта, иначе щяха да ми го дадат почти веднага. Беше си при мен и освен няколко коментара от страна на персонала, други проблеми не съм имала.
Първият път, "Св. София", повече от 24 часа след раждането. Бебето имаше проблеми, които използваха, за да не се главоболят да ми го дават за кърмене или пък да му дават от моята кърма. Не бях доволна от организацията.
Втория път, Втора градска, ми дадоха бебето на 6-тия час, защото беше през нощта, иначе щяха да ми го дадат почти веднага. Беше си при мен и освен няколко коментара от страна на персонала, други проблеми не съм имала.
Дъщеря ми се роди с нисък апагар, беше спряла да диша, интубираха я.После беше 5 дни в кувиоз на кислородна палатка.Започнах да й давам кърма на 2-3 ден след раждането но изцедена с помпа.За пръв път я кърмих след като я изкараха от кувиоза - много си допаднахме
Все ми казваха, че щом 5 дни е била хранена с кърма в шише, няма да засуче, но нямаше нищо такова, бебето си засука перфектно още от първия път.Кураж на всички, които искат да кърмят.
Все ми казваха, че щом 5 дни е била хранена с кърма в шише, няма да засуче, но нямаше нищо такова, бебето си засука перфектно още от първия път.Кураж на всички, които искат да кърмят.
Хм, раждах в Света София, във Вип родилната зала за да си спестя разни неприятни изживявания, но уви. След като се роди бебчо веднага го взеха и отидоха да го мият и повиват. Не само че не ми го дадоха да го кърмя ами не ми го дадоха изобщо. Като тръгнаха да го изнасят аз изумена питах какво става и отговорът беше "Лелеее, ма ние забравихме на майка му да го покажем, айде цункай го" 
Та цунках го аз още несхващайки какво точно става и го изнесоха.
Родих в 1.20 през нощта, след много питане ми казаха в 12 на обяд да отида да си взема бебето за кърмене. Да ама не, така го бяха натъпкали, че не искаше да суче изобщо. Чак след няколко часа като огладня си засука детето без проблем. Та това е - повече от 12 часа след раждането...заради пълното безразличие на "приятелите на бебето" в Тина Киркова.
(Само да добавя, че ми е първо бебе и като не искаше да суче в началото отидох да потърся помощ - една младичка сестра с огромно нежелание дойде до стаята (бях в самостоятелна стая), погледна ми гърдите и каза - ми точно така се прави и си излезе. Абе...дай да не говоря повече, че се ядосвам...)
Та цунках го аз още несхващайки какво точно става и го изнесоха.Родих в 1.20 през нощта, след много питане ми казаха в 12 на обяд да отида да си взема бебето за кърмене. Да ама не, така го бяха натъпкали, че не искаше да суче изобщо. Чак след няколко часа като огладня си засука детето без проблем. Та това е - повече от 12 часа след раждането...заради пълното безразличие на "приятелите на бебето" в Тина Киркова.
(Само да добавя, че ми е първо бебе и като не искаше да суче в началото отидох да потърся помощ - една младичка сестра с огромно нежелание дойде до стаята (бях в самостоятелна стая), погледна ми гърдите и каза - ми точно така се прави и си излезе. Абе...дай да не говоря повече, че се ядосвам...)
Привет на мамите...аз раждах в Стара Загора...там бебоците ги дават след вторият час след раждането ако всичко е минало ОК.При мен раждането беше леко и ми я дадоха на втория час...направихме опит да се кърмим ама докато и двете ,,зацепим'' не беше лесно...но пък чувството беше невероятно...мисля си че първият път си остана гладна...коластра почти нямах...нона вторият път се спавихме доста добре
Родих много леко и веднага след като ме изкараха в следродилна зала помолих акушерката да ми донесе бебето (веднага след като родих си го бях гушнала, още беше омазан в кръв, но после го взеха да го наблюдават) . Донесе ми го, макар че ме предупреди, че не е хубаво да го остави за много време при мен (раждах в началото на октомври, беше много студено в болницата и държаха за известно време новородените бебчета в кувьоз, за да се адаптират по-лесно). Като видя какъв мерак имам да го кърмя даже ми го остави за малко повече. Помогна ми да го закърмя, аз не знаех как, седях и го гледах и се чудех защо не суче (ех, спомени). Та така го кърмих 1-2 минути около половин час след като малкият ми змей се роди . После ни качиха в стаята и ни оставиха на спокойствие да се опознаваме и да се кърмим колкото си искаме.
Раждах в МД София.
(ех, спомени). Та така го кърмих 1-2 минути около половин час след като малкият ми змей се роди . После ни качиха в стаята и ни оставиха на спокойствие да се опознаваме и да се кърмим колкото си искаме.Раждах в МД София.
Раждах секцио.Заради упойката и инджекциите които ми "бичеха" всяка вечер,ми донесоха бебо чак след 3 дни.
6 часа след нормално раждане
супер тема много емоции събужда..ами аз родих Вики в 20ч. а ми я дадоха към 5.30ч на следващата сутрин, тоест някаде на 10 ия час. Малката кукла засука веднага и то с такъв хъс...
много хубаво изживяване и все още е така, всеки път когато я кърмя !!Раждах във Окръжна болница във Варна
В Първа Частна АГ б-ца "Райна Княгиня" родих нормално. Бебето ми дадоха да го сложа на гърда няколко часа след раждането, но нито кърма, нито коластра имах. На другия ден сутринта се повтори същото - те го носят, нищо не потича, отнасят го и го нахранват с АМ. И късно вечерта (след повече от 24 часа от раждането) ми слезе кърмата и веднага го накърмих.
Аз изобщо не знаех нищо за кърменето тогава!
Дадоха й да яде около 6 ч. след раждането, понеже беше много малка - 1.950кг. и не трябваше да сваля много, за да не я пращат на София - раждах в Самоков. Не са ми казвали отначало да я слагам на гърдата. Поне след 1 ден я сложих за първи път и тя не засукваше изобщо. Не искаше и АМ - не засукваше биберона въобще. После почна да яде от него, но не и от мен!
Аз се изцеждах постоянно и й давах кърма (мъничко) от шише - и така 12 дни. Изписаха ни и оттогава - не знам как стана - бебо суче и досега (напоследък ме ядосва, ама сигурно е от зъбките)!
Дадоха й да яде около 6 ч. след раждането, понеже беше много малка - 1.950кг. и не трябваше да сваля много, за да не я пращат на София - раждах в Самоков. Не са ми казвали отначало да я слагам на гърдата. Поне след 1 ден я сложих за първи път и тя не засукваше изобщо. Не искаше и АМ - не засукваше биберона въобще. После почна да яде от него, но не и от мен!
Аз се изцеждах постоянно и й давах кърма (мъничко) от шише - и така 12 дни. Изписаха ни и оттогава - не знам как стана - бебо суче и досега (напоследък ме ядосва, ама сигурно е от зъбките)!
Нормално раждане имах. Почти веднага след раждането ми го донесоха и моето мнение е, че така и трябва да бъде. Не го разбирам това след 6 часа, 24 часа (!?!), 3 дни!?! Кърмата се произвежда по поискване и трябва да се стимулира и колкото по-рано се започне кърменето, толкова повече кърма ще има.
Ама това сигурно го е казал някой вече.
Ама това сигурно го е казал някой вече.
Няма да гласувам , но ще ти го опиша точно.
С двете големи деца - 6-7 часа след раждането.
Малкия батко - около 15 минути след раждането, за безкрайно мое учудване (преди 10 години идея си нямах, че е възможно). Дадоха ми памуче с преварена вода да си измия зърното и ми връчиха вресльо. След първото кърмене полежах 1 час с торбичката на корема, после ме преместиха в стаята и много бързо след това ми докараха и количката с бебето. Отдавам всичко на една програма за популяризиране на ранното кърмене, която съвсем за кратко (за окло година) е била разпространявана в края на 90-те години в окръжните болници. Друг е въпросът колко от тези болници изобщо са я приложили поне веднъж. Със сигурност е била прилагана поне за малко в Плевен, Стара Загора и Добрич.
Малките ги закърмих след около 30 часа след раждането.
Безсмислено забавяне, като се има предвид, че ме пускаха за по 1 час в интензивното да ги видя... Не ми даваха нито да ги гушна обаче, нито да ги накърмя, а ги хранеха с добавка.
Не бяха в ковьози, да уточня, в най-обикновени креватчета спяха през цялото това денонощие.
, но ще ти го опиша точно.С двете големи деца - 6-7 часа след раждането.
Малкия батко - около 15 минути след раждането, за безкрайно мое учудване (преди 10 години идея си нямах, че е възможно). Дадоха ми памуче с преварена вода да си измия зърното и ми връчиха вресльо. След първото кърмене полежах 1 час с торбичката на корема, после ме преместиха в стаята и много бързо след това ми докараха и количката с бебето. Отдавам всичко на една програма за популяризиране на ранното кърмене, която съвсем за кратко (за окло година) е била разпространявана в края на 90-те години в окръжните болници. Друг е въпросът колко от тези болници изобщо са я приложили поне веднъж. Със сигурност е била прилагана поне за малко в Плевен, Стара Загора и Добрич.
Малките ги закърмих след около 30 часа след раждането.
Безсмислено забавяне, като се има предвид, че ме пускаха за по 1 час в интензивното да ги видя... Не ми даваха нито да ги гушна обаче, нито да ги накърмя, а ги хранеха с добавка.
Не бяха в ковьози, да уточня, в най-обикновени креватчета спяха през цялото това денонощие.
След 12 часа ми я донесоха за първото кърмене. Раждах в Окръжна - София. Не бяха кой знае колко сговорчиви, но все пак показаха горе-долу как става. Добре, че се бях подготвила с няколко статии от библиотеката 
АМ даваха след консултация с неонатолога, а не на който иска или за по-лесно на всички.
АМ даваха след консултация с неонатолога, а не на който иска или за по-лесно на всички. 
Родих децата си нормално, второто без особена намеса и съответно си станах самичка от родилна зала с минимална загуба на кръв. Чувствах се прекрасно, като изключим това, че ми взеха бебето. Отидох да се разправям да ми го донесат на следващото кърмене, забравих да спомена, че раждах в Шейново, а там са под график на 3 часа - 1 час бебето е при теб, 2 в детското. Беше ми отказано, тъй като бебето се адаптирало (охххххх, поредната глупост, как ще се адаптира без майка си?!?!?). В крайна сметка накърмих за първи път дъщеря си близо 6 часа след раждането.
Интересното е, че първото ми раждане беше кошмар (с повечко намеса, естествено), с огромна загуба на кръв и хемоглобин 75, но бебето ми беше донесено за кърмене отново след близо 6 часа.
P.S. Дадох само един глас за интервала до 6 часа, макар, че май трябвад а са два гласа.
Интересното е, че първото ми раждане беше кошмар (с повечко намеса, естествено), с огромна загуба на кръв и хемоглобин 75, но бебето ми беше донесено за кърмене отново след близо 6 часа.
P.S. Дадох само един глас за интервала до 6 часа, макар, че май трябвад а са два гласа.
между 12-24 часа след раждането, раждах вечер, сложиха ме в една стая, спях, ест никой не ме е будил сутринта, да ходя да го кърмя, и никой изобщо нищо не каза за часове от къде да го взема и т.н., имах обърканата представа, че те ще ми донесат бебето, добрече др-то момиче в стаята беше от 1 ден повече, та за следващия час тръгнах да си взимам бебока, но така ми падна кръвното, че почти припаднах в коридора, прибраха ме и ме сложина на с-ма, естествено пак никакво бебе не видях, щяха да ми го донестат за следващото кърмене да не ставам, да не падна пак в коридора - да ама не....е накрая вече някъде на следобяда оспях да си го взема бебака и да си го гушкам и кърмя, идиотията беше, че ме бяха сложили в стая с раждали секцио и не можело да го държа при себе си, но пък не съжалявам, починах си хубаво от раждането, проблем с кърменето не сме имали, от втория ден като казах , че го кърмя спряха добавката и така го кърмих до годинка и два месеца, когато спрях поради здрвословни причини.....та забавянето не повлия, малкия лакомник захапа кота хищниче и не пусна знаеше си детето кое как...
това в св софия (тина киркова)...
знаеше си детето кое как...това в св софия (тина киркова)...
Около час и нещо след разждането.
Родих с епизотомия и ме шиха с пълна упойка.. Трябваше да стоя 2 часа в следродилна зала, да се освестя от упойката, ама на 1вия час още ми писна и си заминах в стаята Донесоха ми веднага бебока и първото нещо, което направих беше да го гушна и да му дам да суче - е засмука си човека от раз 
Беше си при мен през цялото време и си сучеше почти нон-стоп
Родих с епизотомия и ме шиха с пълна упойка.. Трябваше да стоя 2 часа в следродилна зала, да се освестя от упойката, ама на 1вия час още ми писна и си заминах в стаята
Донесоха ми веднага бебока и първото нещо, което направих беше да го гушна и да му дам да суче - е засмука си човека от раз Беше си при мен през цялото време и си сучеше почти нон-стоп 
Мина се роди в 19.40 ч. и ми я донесоха на следващия ден около 8 ч. Никой нищо не ми каза. Оставиха ни да се оправяме сами. По време на консултацията питах дали няма да дойде някой да обясни нещо. Кимнаха с досада, че щял да дойде по-късно. Естествено никой не дойде. Добре, че моето зверче се оказа родено научено и тя ми показа какво да правя. Раждах в Св. София и бях в обикновена стая.
Ива се роди в 0.45, за първи път я кърмих в 9 сутринта. И ние бяхме в Св. София, но във ВИП стая. Определно отношението е друго, като си платиш - постоянно идваха да ти обясняват, показват и т.н. Не ми я дадоха веднага, защото имахме леки проблеми и е трябвало да я сложат на кислород. Но не сме имали затруднения при кърменето - и досега си суче
За "Шейново" колкото и да пишем, нищо не се променя.
И двете си деца родих там- естествено и без усложнения.
Първият път преди 4г. и половина родих преди полунощ и чаках будна час след час, минута след минута да се запозная с бебето си - до 6 сутринта. После мъки-през цели 2 часа, за по 1 час само. И в доста случаи ги бяха нахранили и ние горките 5 родилки в стаята се мъчехме да ги събудим от дълбок сън, за да сучат. А когато заявявахме, че всички искаме да кърмим и да не ги хранят, те отричаха. Но една позната акушерка на една от майките каза, че ги хранят.
Вторият път - след двугодишно кърмене и желязна теоретична подготовка за засукване веднага - пак след 6 часа! Сега никой не криеше, че ги дохранват, но пък поне идваха гладни. Всъщност изпаднах в ужас първия път, когато видях в бебешкото кошче мирно да кротува шишето с мляко. Внушението беше ясно. Аз бях ограмотена и изливах в мивката, но останалите не ме последваха и хранеха или дохранваха. Никой не обясни, не подходи индивидуално. Всеки път когато "издавах" бебето обяснявах, че имам много мляко и да не го хранят. Като че ли бях единствената с такива "претенции". Исках да остава при мен, пазарих се като пълна наивничка. И всичкото това, за да се късат от рев в обща стая.
Това който го е измислил, че майката има нужда да почине, нещо се е объркал. Защо на ветеринарните лекари не им хрумва да разделят новороденото от майката и да го хранят отначало с АМ, а нас ни докарват до хиляди проблеми с това никому ненужно разделяне? Правилата там са жестоки и са измислени от някой, който може и титла да е придобил и пари да е спечелил и слава, че е доказал един абсурд. Е, провалил е доста кърмения и други маловажни неща разкъсвайки болезнено връзката майка-новородено, но има железен ред: бебетата са в помещение от едната страна на коридора и се отчаяни, че никой не ги чува, а персоналът е в други помещения от другата страна, със затворени врати и се старае да не ги чува. Последното дано да не е вярно, но така го видях аз.
За мое съжаление имам два отговора по 6 часа!
И двете си деца родих там- естествено и без усложнения.
Първият път преди 4г. и половина родих преди полунощ и чаках будна час след час, минута след минута да се запозная с бебето си - до 6 сутринта. После мъки-през цели 2 часа, за по 1 час само. И в доста случаи ги бяха нахранили и ние горките 5 родилки в стаята се мъчехме да ги събудим от дълбок сън, за да сучат. А когато заявявахме, че всички искаме да кърмим и да не ги хранят, те отричаха. Но една позната акушерка на една от майките каза, че ги хранят.
Вторият път - след двугодишно кърмене и желязна теоретична подготовка за засукване веднага - пак след 6 часа! Сега никой не криеше, че ги дохранват, но пък поне идваха гладни. Всъщност изпаднах в ужас първия път, когато видях в бебешкото кошче мирно да кротува шишето с мляко. Внушението беше ясно. Аз бях ограмотена и изливах в мивката, но останалите не ме последваха и хранеха или дохранваха. Никой не обясни, не подходи индивидуално. Всеки път когато "издавах" бебето обяснявах, че имам много мляко и да не го хранят. Като че ли бях единствената с такива "претенции". Исках да остава при мен, пазарих се като пълна наивничка. И всичкото това, за да се късат от рев в обща стая.
Това който го е измислил, че майката има нужда да почине, нещо се е объркал. Защо на ветеринарните лекари не им хрумва да разделят новороденото от майката и да го хранят отначало с АМ, а нас ни докарват до хиляди проблеми с това никому ненужно разделяне? Правилата там са жестоки и са измислени от някой, който може и титла да е придобил и пари да е спечелил и слава, че е доказал един абсурд. Е, провалил е доста кърмения и други маловажни неща разкъсвайки болезнено връзката майка-новородено, но има железен ред: бебетата са в помещение от едната страна на коридора и се отчаяни, че никой не ги чува, а персоналът е в други помещения от другата страна, със затворени врати и се старае да не ги чува. Последното дано да не е вярно, но така го видях аз.
За мое съжаление имам два отговора по 6 часа!
Родих в 19:22 в Окръжна, дадоха ми бебето на сутринта в 7 часа. Май през ноща му бяха давали добавка, защото не беше активен или пък аз бях доста стресната при все цялата ми "теоретична" подготовка. Но пък попитах акушерката и тя, с малко неохота, ми показа. За целия ми престой в болницата съм давала добавка само 3-4 пъти, докато още бях само с коластра. Когато ми слезе кърмата на 3-тия ден, едната ми гърда се попрепълни, а бебо точно от тази гърда не искаше да суче и тогава една от детските акушерки пък ми показа как да си издърпвам зърното преди кърмене. След това неонатоложката каза "никаква добавка". Вода в Окръжна също не се дава.
Много добро впечатление ми направи отношението към момичето, с което бях в една стая. Второ детенце - имаше много коластра и кърма, но детенце само дъвчеше зърното, а не сучеше. Неонатоложката (възрастна жена към 60те според мен) и спря добавката, като каза, че така бебето ще се научи налесното и прати една акушерка да помогне на майчето докато бебка засуче както трябва.
Много добро впечатление ми направи отношението към момичето, с което бях в една стая. Второ детенце - имаше много коластра и кърма, но детенце само дъвчеше зърното, а не сучеше. Неонатоложката (възрастна жена към 60те според мен) и спря добавката, като каза, че така бебето ще се научи налесното и прати една акушерка да помогне на майчето докато бебка засуче както трябва.
Родих секцио 11 часа на обяд, донесоха ми Иво за кърмене на другата сутрин към 9 и си остана при мен до изписването. Не сме имали абсолютно никакъв проблем с кърменето. Акушерката беше изпълнена с добро желание да ми обяснява как да поставя бебето и така нататък, но просто нямахме нужда от нея.
След 24 часа 
. Родих със секцио. Сама отидох да си търся детето като ме изписаха от интензивното, да ти помогнат или обяснят нещо - забрави. След половин час ти го дърпат от ръцете, а ти междувременно си висял в коридора с други ошашкани майчета като теб и кой накърмил, кой незасукал - АМ!
Акушерките в "Св. София" направиха всичко възможно де що има кърмеща майка да й попречат!
. Родих със секцио. Сама отидох да си търся детето като ме изписаха от интензивното, да ти помогнат или обяснят нещо - забрави. След половин час ти го дърпат от ръцете, а ти междувременно си висял в коридора с други ошашкани майчета като теб и кой накърмил, кой незасукал - АМ!Акушерките в "Св. София" направиха всичко възможно де що има кърмеща майка да й попречат!
През първите 24 часа не можех да се надигна от леглото, защото имах тежко раждане и изгубих много кръв. Раждах нормално в 1 АГ Св. София - София. Но след като ме настаниха в стая, веднага ми донесоха детето. При мен дойде една жена - мисля, че неонатоложка, която ми обясни как да кърмя, защото ми беше първо дете. Стоя при мен през цялото време на първото кърмене. След това каза, ако има проблеми, да я потърся пак да дойде.
След 24 часа . Родих със секцио. Сама отидох да си търся детето като ме изписаха от интензивното, да ти помогнат или обяснят нещо - забрави. След половин час ти го дърпат от ръцете, а ти междувременно си висял в коридора с други ошашкани майчета като теб и кой накърмил, кой незасукал - АМ!
Акушерките в "Св. София" направиха всичко възможно де що има кърмеща майка да й попречат!
. Родих със секцио. Сама отидох да си търся детето като ме изписаха от интензивното, да ти помогнат или обяснят нещо - забрави. След половин час ти го дърпат от ръцете, а ти междувременно си висял в коридора с други ошашкани майчета като теб и кой накърмил, кой незасукал - АМ!Акушерките в "Св. София" направиха всичко възможно де що има кърмеща майка да й попречат!
аз съм с други впечатления, за целия ми престой там, ми обясниха как да кърмя и да изцеждам, добавка ми дадоха на 3-тия ден, защото аз помолих и като цяло се стимулираше кърменето
и да не забравя - децата стояха при нас и нямаше никакъв проблем всеки да кърми, когато поиска
Да, за нея. Като ми дадоха детенцето в стаята нямаше проблем, но преди това един ден ходих да си го кърмя в точно определените часове, а то дали спи или не, никой не го еня. Молих се на всички акушерки да ми помогват и да ми покажат. Първата дойде чак на третия ден, стоя пет минути, каза не става, дай му сега АМ, пък после ще видим. Втората дойде на четвъртия ден, надвеси ми се над главата, миришеше на пот и чесън, даде ми съвет да си купя силиконови зърна и изчезна. Малката не щеше да захапе гърдата, гърдите ми се надуваха, втвърдяваха, аз се пробвах да се цедя с помпата, ръчно, нищо не тръгваше - ужас. Помолих всички акушерки да ми помогнат да се изцедя за първия път поне - цък. Давай си с помпата и това е.
Излезнах срещу подпис пресрочно, когато естествено ме увериха, че беба е добре. На изписването ходех превита, но не от секциото, а от болезнените гърди и схванатия гръб от това. В къщи изживях месец и нещо истински ужас с кърменето, топли компреси, ръчно цедене, помпи. Беба вече сучеше, но кърма нямах почти никак. Сучеше златото по половин час, накрая гладна оставаше, а кърмата все повече намаляваше. Що ядки съм изяла и чайове съм изпила...Нищо. Към четиридесетия ден вече изцеждах само по пет милилитра на ден!
Не знам защо стана така, физиологичен х
Излезнах срещу подпис пресрочно, когато естествено ме увериха, че беба е добре. На изписването ходех превита, но не от секциото, а от болезнените гърди и схванатия гръб от това. В къщи изживях месец и нещо истински ужас с кърменето, топли компреси, ръчно цедене, помпи. Беба вече сучеше, но кърма нямах почти никак. Сучеше златото по половин час, накрая гладна оставаше, а кърмата все повече намаляваше. Що ядки съм изяла и чайове съм изпила...Нищо. Към четиридесетия ден вече изцеждах само по пет милилитра на ден!
Не знам защо стана така, физиологичен х
Гласувах с последната опция (след 24 часа).
Всъщност Влади засука след 3 дни. Първо беше в кувьоз, второ акушерките "чакаха" да ми дойде кърмата, а педиатърката така ме стисна за зърното все едно със сила щеше да извади нещо. Благодарна съм все пак на една (единствена) акушерка, която като ми видя отчаяната физиономия с много леки натискания провери гърдата и млякото (което си е било там, ама, който не чете и чака от другите
) тръгна.
След това вече ако исках бебето можеше да е постоянно при мен.
Всъщност Влади засука след 3 дни. Първо беше в кувьоз, второ акушерките "чакаха" да ми дойде кърмата, а педиатърката така ме стисна за зърното все едно със сила щеше да извади нещо. Благодарна съм все пак на една (единствена) акушерка, която като ми видя отчаяната физиономия с много леки натискания провери гърдата и млякото (което си е било там, ама, който не чете и чака от другите
) тръгна.След това вече ако исках бебето можеше да е постоянно при мен.
Щях да кърмя Петър веднага, защото кърмата ми слезе веднага, но тъй като болницата беше претъпкана с родилки, трябваше да изчакам да мине изписването, за да се освободят стаи. Настаниха ме в стая, която не беше пригодена за бебе и съответно ми го взеха, а после когато вече ме качиха в нормална стая /това стана пет часа по-късно/ никой не се сети да ми го донесе, та трябваше да ходя да си го търся, та си получих дребчо едва вечерта към 19 часа, а бях родила в 5:25 т.е. повече от 12 часа.
На 13-я час от раждането. Тогава успях да се довлека до детското и да си взема бебето (в "Тина Киркова" не ти го носят). Родих в 3 през нощта, а го кърмих за първи път в 16часа. Дотогава не можех да мръдна от стаята, защото много ми беше паднало кръвното и ми причерняваше още докато стигна вратата 
Аз съм със секцио, оперираха ме в 13:30ч., дадоха ми бебето на другия ден, въпреки че нямаше нищо все още. Много съм доволна от напъдствията в родилното от акушерките. Имах сигурно 1 час "лекция" по кърмене и колко е полезно кърменето, направо не го очаквах. Бебето си стоеше при мен, взимаха го да му слагат памперси. Родих във Вита. В съседната стая имаше родилка с нормално раждане, дадоха и бебето няколко часа след като роди
Гласувах с последна опция, защото просто тогава ми го дадоха - раждах секцио в Шейново. Но всъщност никога не съм кърмила нормално и изцяло - цедях се дори и в болницата и му давах с шише. Просто не можеше да захапе както трябва, дърпаше два-три пъти и започваше да реве, аз след него.
Просто не можеше да захапе както трябва, дърпаше два-три пъти и започваше да реве, аз след него. 
Между 6-ия и 9-тия час беше, но точно не мога да кажа... 
раждах в Майчин дом - и пак така ще направя ако е рекъл Господ за второ. При нормално раждане без усложнения практиката е такава - 1 час в след родилна зала, после ти дават бебето и заедно с него те качват на 12 етаж. там акушерката, която го поема го преглежда отново, слага памперс и ти го ПОСТАВЯ НА ГЪРДИТЕ заедно с инструкции какво и как и проверява гърдите за наличие на коластра. Дойде чак след 30 мин да го вземе и да го постави в креватчето до мен, за да мога да си почина и аз, и да не се налага поне първия път да ставам. По подразбиране всички бебета се държат гладни поне три дни докато слезе кърмата, лошото е че ако не питаш повече изрично, може да имаш проблем, но да няма кой да го забележи. И ако от неопитност не знаеш че имаш проблем после нещата може и да не тръгнат добре /както стана при мен/, но благодарение на една баба и въпреки всички педиатри - продължаваме да се кърмим. Така че момичета - бъдете настоятелни
АМ се дава само по изрично настояване на майката.
после нещата може и да не тръгнат добре /както стана при мен/, но благодарение на една баба и въпреки всички педиатри - продължаваме да се кърмим. Така че момичета - бъдете настоятелни АМ се дава само по изрично настояване на майката.
Не съм изчела всички отговори, но сигурно аз съм рекордьорката по късно започване на кърменето - вторият ми син засука за първи път на 13-ия ден от живота си. Разбира се това се дължи на независещи от мен или от болницата причини . Както и да е, важното е, че от тогава до днес е само на кърма и наддава добре Първият ми син пък засука на 6-ия ден от живота си (имаше по-трудна адаптация след раждането) и така до 10 месеца и половина ...
Надявам се с моя опит да окуража много майки, да не се отказват, ако имат желание за кърмене
. Както и да е, важното е, че от тогава до днес е само на кърма и наддава добре Първият ми син пък засука на 6-ия ден от живота си (имаше по-трудна адаптация след раждането) и така до 10 месеца и половина ...Надявам се с моя опит да окуража много майки, да не се отказват, ако имат желание за кърмене
Отговорих с между 6 и 12 часа, защото ми донесоха бебето за пръв път на седмия час, но за истинско кърмене и дума не може да става. През целия ми тридневен престой в РД всеки път ми го носеха най-вероятно нахранен, защото той така и не се събуди нито веднъж и изобщо не си отвори устата да засуче. За пръв път се кърмихме истински на третия ден, когато се прибрахме вкъщи.
Почти веднага , сигурно около час , максимум час и половина след като я родих. Но аз родих в едно АГ отделение в Бобов дол, и то защото шефа на отделението ,който ме изроди ми е близък, и исках да съм при него. Там бяхме само 2 родилки, и то другото момиче беше със секцио. На мен ми я дадоха да я закърмя на гърдата още в родилната зала, докато чакаха следродилния период (около 2 часа), и си лежах там на магарето за раждане. Но Вики определено беше много гладна, защото засмука гърдата с невероятно настървение и акушерките много й се смяха. След това бяхме си настанени с бебенцето в обща стая, и нон стоп си беше при мен, от което съм много доволна, и за следващото раждане бих искала пак да е така. Личния контакт с новороденото е невероятен, и повече майки би трябвало да се наслаждават на това в първите дни.
