Тръгва си след малко

  • 7 261
  • 78
  •   1
Отговори
Пиша това като продължение на темата "обмисляме раздяла" , пиша в промеждутъка,в който той е навън за малко. Изнесе половината багаж вече, малко остана, Ще разходи и кучето,после се качва у техните.......Цял ден не знам къде да се дяна, гърлото ми е свито. Говорихме за тази раздяла от месеци, сега се случва. Причините, пак да ги изброя - аз нямам желание за секс с него, това ни промени, отчужди, внесе раздори.  А той е перфектният мъж- грижовен, добър, помага в къщи,за всичко. Днес се държим за ръцете, а аз рева като гледах саковете. Но и не мога да го спра.....Колкото и да ме боли, колкото и да ме раздира болката, и да искам да го гушна и да порева на рамото му, кактои направих, не мога да го спра.....Освен тази близост, гушването, ръцете и сълзите върху рамото му, друго не мога:(

 8 години....делиш хляба си с един човек, сигурно е нормално да боли, щом няма непоносимост и бой дет се казва... 8 години и едно дете......Плача и в момента, но не знам какво да направя. Страх ме е от самотата, ще ми липсва, опитвам се да мисля за другите неща, за това защо не върви, за това,че не го приемам като мъж за секс. Затова,че не успях да променя нищо. Боли го много, ще е не  50 м от нас, и мен ме боли, боли ме за спомените, за миговете с бебето, но си мисля, но се опитвам да разделя носталгията от чувствата. Не искам само заради носталгия да напраи мгрешка да се съберем отново, за да попаднем в същия водовъртеж......Обича ме, а аз него?? Мисля че това което изпитвам е една силна привързност като към брат, привързаност към човека, който ми е бил най-близък последните 8 години, с когото отгледахме дете.....Въпреки цялата болка и мъка, седях до него, гледах го днес, държахем си ръцете, ревях, той ми се усмихва мило и ме успокоява, но не изпитах и гра мжелание за секс. Опитах се да поровя в себе си и да видя на финала дали няма да усетя нещото, което копнея да изпитам към него,за да не се налага да разтурим така живота си:(( Но не......Говорихме,че времето ще покаже.....дано успея да започна да го възприемам като мъж,а не като близък приятел и съквартирант. Затова сме и убедени,че раздяла трябва да има... а дали ще е временна..........никой не знае. Страх ме е от самотата, започвам да се самосъжалявам, нормално е в този момент.....Психолозите сравянват раздялата със смъртта почти, когато се огледаш и видиш 'малките неща, които правеше някой друг, но него вече го няма".............Когато се прибираш и е тъмно вкъщи и пиеш кафе сама......Това споделих и с терапевта ми и той направи тази аналогия, но колкото и да знам, че болката ще е нормално явление дори ако раздялата ни е правилна, ми е трудно да се справям с чувствата. Явно трябва време...

# 1
  • Мнения: X
Силно ти съчувствам, но някак си усещам, че сте взели правилно решение.
Написаното от теб е толкова живо, искрено, интелигентно- като разказ на професионален писател... Навежда ме на мисълта,че ти добре се познаваш и си даваш сметка и сама за всичко, което можем да предложим като съвет или мисли "ние от форума".
Мила, явно и сама си достатъчно умна, за да излезеш от ситуацията по най-добрия и правилен начин. Мога да ти дам само  Hug

# 2
# 3
  • Мнения: 1 731
Ох, не знам какво да ти кажа...
Опитай този вариант - времето ще покаже.
Стана ми много мъчно - когато се разделях с бившия си приятел ревах като магаре.
А аз бях тази, която се реших на раздяла.
Горе-долу по същите причини.

Ужасно ме е страх от самотата, а Тя все ме следва по петите  Cry

Успех, горе главата и късмет   bouquet

# 4
  • Мнения: 577
всяка една раздяла е болезнена,но ще я преживееш и ще видиш че след всяко зло идва добро.
само не се отчайвай и гледай напред мила smile3521  love001  bouquet

# 5
  • Мнения: 2 553
Миличка, поплачи си малко и после погледни напред - колко хубави неща те очакват, колко щастливи мигове ще имаш с детенцето ти ... Ние сме с теб! Бъди силна!  Hug

# 6
  • Мнения: 3 423
Раздялата боли винаги,
но след нощта изгрява слънце.
Бъди оптимист, нещата ще се
уредят по най-оптималния начин.

# 7
Благодаря на всички за подкрепата   bouquet
е,той  вече тръгна,а аз започнах с драмите - да се обвинявам / не че не съм виновна де/,да идеализирам, да се ровя в спомени - в раждането на детето, в това ,в онова......изписах един ферман,затри ми поста доакто го пращах,сега се опитвам да се смея над това,което пиша.  Опитвам се да сещам и за моментите и нещата,които ме накраха да взема това решение.....И както ги мисля се сещам за дните занапред,в които няма докато е мотам по пижама,току що свалила лещите си,  да кажа 'абе мило,къде са ми очилата,че не виждам', или нещо подобно.....аз никога не съм живяла сама и оттам май също идва едно уголемяване на всички страхове и идеализиране на подкрепата,която намирах в него. Дори  сега като пиша виждам как все ендо пиша за 'най-добрия си приятел',а не за мъж,когото искам да целуна, да прегърна със страст и да съблека......Не се смейте,казам го,защото това е всъщност причината за всичко....ГУшкане,прегръщане,да....но дотук:((( Сигурна съм луда, той се шегуваше на вратата "ееее,мила,няма угодия,що ревеш сега", а аз бърша сополи и се хиля криво и си рева....Дружинката ми я няма,другарчето ми.....трябва да се преборя ппърво с тази болка,със самотата,с това че го нямам като подкрепа и после да търся дали ми липсва и като мъж....кой знае дали това трябва всъщност,сега си мисля така, сополива и тъжна

# 8
  • София-в сърцата на моите деца
  • Мнения: 1 723
Е, ще ти е криво в началото, но после ще свикнеш!! А ако си от жените, които не могат да живеят сами със сигурност следващият мъж ще те чака на  ъгъла......Е, може да не е толкова добър, но пък пеперуди ще ти хвъркат в корема........Знай ли човек???? Confused

# 9
Направо коремътми  се сви.Аз преди много години преживяx neщо подобно.Но времето лекувал.Бъди силна,много мъ4но ми стана.

# 10
  • Мнения: 125
Аз мисля ,че тази причина не е основателна за раздяла,но ти си знаеш........Все пак сексът не е най-важното в една връзка,но това е според мен..аз бих постъпила по-друг начин-разнообразете си малко живота с нещо ново и пак се съберете-особено ако имате дете...Незнам няматели други ценности?....не си затривайте така семейството бе хора

# 11
  • Мнения: 218
Е, ще ти е криво в началото, но после ще свикнеш!! А ако си от жените, които не могат да живеят сами със сигурност следващият мъж ще те чака на  ъгъла......Е, може да не е толкова добър, но пък пеперуди ще ти хвъркат в корема........Знай ли човек???? Confused

Много пъти съм мислила за тия "пеперуди".Все се питам, колко дълго пърхат в корема ни?Защо някак неусетно спираме да ги усещаме и  не забеляваме кога са отлетели...Мился, че има много значими неща в живота, които ни събират, може би и по-значими и от пърхащите пеперуди.Трябва да си отговорим, кое е важното за нас, в какъв свят искаме да живеем и да се борим да не го изгубим.
Пожелавам ти да си много силна!Кураж Hug

# 12
  • Мнения: 2 353
  Пожелавам ти да бъдеш щастлива, както и да се развият събитията при вас Hug

# 13
  • Мнения: 3 423
новичка ти си най невероятния егоист на света Closeне си ми хич симпатична
вместо да лееш крокодилски сълзи и да се самосъжаляваш чудейки се дали няма да ти липсва мъжът, който ти изгони помисли ЗА ДЕТЕТО Peace
помисли на него какво му е Peace
попитай тъпия си психиатър, как да помогнеш на детето да преодолее ситуацията  Peace
защото предполагам мъж ти ще срещне нова любов и съвсем ще те изтрие от сърцето си ,но детето ви..................................

# 14
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Не си съвсем права.Нали не вярваш във вечната любов.Нали не вярваш,че след 5-10 години взаимоотношенията ще са ви като в началото.Цветя,ресторанти,романтика,бурен секс.Тези неща са временни.После идва уважението,приятелството.Това е идеалното развитие на една връзка,а ти пишеш че го имаш.Незнам.Твоя си работа.Пожелавам ти успех

Общи условия

Активация на акаунт