Майчиното чувство за вина

  • 4 485
  • 85
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 034
Не можах да намеря такава тема с търсачката, затова я пускам.
Искам да поговорим са чувството за вина, което изпитваме като майки. Зная, че идеалният вариант е да не изпитваме такова чувство, то не помага за нищо, но....понякога просто те връхлита без да те пита има ли основание или не да се намества в и без това затормозения ти мозък.

И така, аз започвам с моите малки множащи се чувства за вина.

Като начало се упреквам понякога, че не обръщам достатъчно адекватно внимание на дъщеря ми, че мисля за друго, докато си играем или правим нещо и не съм 100% "нейна" в този момент. Смятам, че тя го усеща в повечето случаи...
Не съм сигурна, че успявам да я науча да бъде постоянна и да не се отказва лесно. Има случаи, когато минавам по линията на най-малкото съпротивление...
Най-силно чувство за вина изпитвам, когато по необясними  и за мен самата причини /вероятно умора.../ спирам да се усмихвам, не съм достатъчно весела и жизнерадостна и си мисля, че я заразявам със своята мрачност...
 Има и още, но в момента не се сещам. Rolling Eyes

Изпитвате ли и вие чувство за вина и как се справяте с него?

# 1
  • Мнения: 5 577
 Blush При мен изобщо го няма това чувство.

# 2
  • Мнения: 7 723
Вечер, когато заспят и ги погледна- моментално ме залива вълна с чувство на вина.
Като ги погледна как спят като ангелчета, ми става много съвестно, че преди малко съм могла да им повиша тон  Sad

# 3
  • Мнения: 1 470
   Ох, при мен са трима,при това момчета,палави и понякога наистина ме побъркват,тогава ми идва да ги убия но... #CrazyИстинската вина изпитвам обаче когато се усещам че използвам тяхната палавщина да си изкарам яда от целият ден върху тях...Е тогава наистина ми става страшно болно,и след това се извинявам ли извинявам,и вече имам чувството че съм объркала представите им за това кое е позволено,и кое не #Crazy #Crazy #CrazyДругият момент е че не съм физически способна да обърна и на тримата еднаквото внимание,и от това има винаги потърпевш... ThinkingЕто в този момент също се чувствам виновна...Сигурно има защо...Дано ми простят! Praynig Praynig Praynig

# 4
  • Мнения: 3 447
Все още не изпитвам... но детето ми е малко, не съм имала толкова възможности за провинения  Simple Smile

# 5
  • Мнения: 2 353
  "Чувство за вина" е второто ми име откакто се върнах към работата.

# 6
  • Мнения: 1 404
Да,често при това.Ако съм имала кофти седмица и я оставя да спи при баба си в петък вечер,за да си почина,после цяла вечер ми е кофти и виновно.Понякога пък не я оставям,но съм намръщена и уморена и пак се чуствам виновна.Виновно ми е,че често се случва с мъжа ми да  си "съскаме" пред нея.Когато бях бременна си се представях като спокойна,усмихната и интересна мама,сега съм толкова далеч от това....

# 7
  • Мнения: 62
 Embarassed  Rolling Eyes  Close да! много пъти СЕ ЧУСТВАМ ВИНОВНА: СЛЕД КАТО СъМ СЕ НАВИКАЛА И НАБЕСНЯЛА А ТО МИЛОТО ДОРИ НЕ РАЗБИРА КАКвО МУ ГОВОРЯ (абе да знаете разбират всичко ама айде....); когато не съм му обръщала достатъчно внимание; когато съм изморена и го зарежа я в кревата, я в стаята да си играе сам; когато не съм сготвила и му варя айце и сиренце; когато ТРЪГНАХ НА РАБОТА (на половин ден) когато......офффффффф многа са! А НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЧУСТВАМЕ ТАКА! В крайна сметка със сигурност ПРАВЯ ВСИЧКО ПО СИЛИТЕ СИ.
А КОЛКО ПЪТИ СТЕ ЗАРЯВАЛИ ВСИЧКО И СТЕ СЕ отдавали само на това БЕБЕНЦЕ да е щастливо и обичано и ОБОЖАВАНО!
 Почти е невъзможно, но НЕ СЕ ЧУСТВАЙ ВИНОВНА - СИГУРНА СЪМ ЧЕ СИ ПРЕКРАСНА МАЙКА![/glow]

# 8
  • Мнения: 47 898
аз скоро започвам работа,и ми е мъчно че няма да съм с тях... Cry
понякога изпитвам вина че зяпам в компа,вмсто в децата Mr. Green

# 9
  • Мнения: 705
и аз съм в кюпа!!!
най-често и най-силно се чувствам виновна, когато не съм в кондиция, весела, неуморна и ухилена, когато физически съм с децата, но умът ми е на друго място или просто съм уморена. когато мисля рационално, знам че това е излишно и глупаво - в крайна сметка давам всичко от себе си. но не мога постоянно да мисля рационално, понякога просто се отдавам на чувството си на вина, друг път го споделям с мъжа ми или приятелка и така ми минава по-лесно.

същото такова чувство ме обзема и понякога, когато чета тук за въобръжението и оргиналността, които много от вас прилагат в игрите с децата си. ееееее, аз мога да се държа като тях по акъл и да клоунясвам с часове, но да седна и да измислям разни интересни интерактивни занимания просто не ми идва отвътре. и ме е яд МНОООГО на мене си за това!!!!

# 10
  • Мнения: 479
Непрекъснато се терзая за какво ли не - за това, че не прекарваме достатъчно време заедно, че напрежението ми рефлектира върху отношенията ни, че се случва да отклонявам молбата му да поиграем заедно с "иди и нареди пъзела, оцвети, нарисувай..., докато аз свърша еди си какво си", че не съм достатъчно търпелива понякога ...  че не му давам достатъчно свобода... За много неща изпитвам чувство за вина. Старая се да променям онова, което осъзнавам като своя грешка или недостатък, но пък се случва друго и отново имам повод за терзания...

# 11
  • Мнения: 1 640
Чувствам вина често,но не вземам адекватни мерки ,които да променят положението.Доста инертна станах напоследък!Все стоя пред комп-ра и обяснявам на 2г.си дъщеря,че тегля дет.филмчета специално за нея.Да,това е вярно,не я лъжа,но филмите се теглят сами след като стартираш торент задачата,следователно мога да й обърна исканото вним-е,НО НЕ-аз си вися във форума ,чета,пиша глупости и игнорирам детето.То нали вече е голямо-да си играе само и да си гледа изтеглените филмчета.Ужасни сме понякога,но поне го съзнаваме.Цялата се посипах с пепел и какво от това... Thinking

# 12
  • Мнения: 24 467
Поздравявам Ви за темата, много е точна! Не вярвам да има майка, която никога да не е изпитвала това, за което пишете. Особено ако човек има повече от едно дете и домакинство и работа, никога не може да бъде едновременно перфектен и на всякъде и е нормално ако има високи изисквания към себе си да се чувства виновен и то не от време на време, а постоянно. Аз се обвинявам, че не обръщам достатъчно внимание на големия си син, поне не толкова, колкото преди да се роди малкото му братче. Обвинявам се, че не готвя всеки ден. Обвинявам се, че нямам перфектно отношение към бебето. Чувствам се виновна, че работата, която върша, не е перфектно свършена и т.н. и т.н.
Едновременно с това знам, че ако не работя, няма да се чувствам пълноценна и това ще се отрази на децата ми. Ако имам само едно дете смятам, че неговото възпитание няма да много положително /имам безброй причини и примери, за да смятам така/. Ако не оставям децата от време на време сами няма да ги науча на самостоятелност. Знам, че ако не отделям време и за себе си няма да се чувствам пълноценна като човек, като съпруга, а от там и като майка. ..
Знам всички тези неща и въпреки всичко се чувствам виновна редовно и постоянно се боря между многото чувства и здравия разум. Знам, също така, че няма да променя чувствата си, а че трябва да свикна с тях и да се науча да балансирам между самообвиненията и необходимостта от това да се саморазвивам.

# 13
  • Мнения: 1 877
Колкото и да изпитваш чувство за вина - по-важно е децата да усещат любовта,която изпитваш към тях.

# 14
  • Мнения: 1 416
Чувствам се точно като теб, Ивиче...  Confused

Общи условия

Активация на акаунт