Искам да поговорим са чувството за вина, което изпитваме като майки. Зная, че идеалният вариант е да не изпитваме такова чувство, то не помага за нищо, но....понякога просто те връхлита без да те пита има ли основание или не да се намества в и без това затормозения ти мозък.
И така, аз започвам с моите малки множащи се чувства за вина.
Като начало се упреквам понякога, че не обръщам достатъчно адекватно внимание на дъщеря ми, че мисля за друго, докато си играем или правим нещо и не съм 100% "нейна" в този момент. Смятам, че тя го усеща в повечето случаи...
Не съм сигурна, че успявам да я науча да бъде постоянна и да не се отказва лесно. Има случаи, когато минавам по линията на най-малкото съпротивление...
Най-силно чувство за вина изпитвам, когато по необясними и за мен самата причини /вероятно умора.../ спирам да се усмихвам, не съм достатъчно весела и жизнерадостна и си мисля, че я заразявам със своята мрачност...
Има и още, но в момента не се сещам.
Изпитвате ли и вие чувство за вина и как се справяте с него?