Случи ми се нещо странно XXIX

Eдна от обичайните картинки при гипнагогични халюцинации е картинка точно като мрежа. Аз видях правоъгълници, при които в единия ъгъл имаше размазано червено. Но не беше микро мрежа.
Една от причините за този тип халюцинации е намаляващо зрение. Аз се оказах с 10% зрение на едното око.

Здравейте, включвам се и аз в темата.
От дете често имам "спомени", които сякаш съм преживяла вчера (толкова ясно ги виждам), а никога не съм. С тях идва и чувство, усещане в зависимост от това какво "виждам". Последната година много често "виждам" - използвам този глагол, понеже буквално го виждам като спомен/случка в главата си - различни истории, някои от които ги свързвам с бъдещето на сегашния ми живот, други - сякаш с предишен, а трети - с животи на хора, които познавам и на такива, които никога не съм виждала. Често "идват", когато някой ме масажира, преди заспиване или дори когато си говоря с някого. Сякаш изведнъж се изсипва тази информация в главата ми, редом с емоциите, спохождащи я.
От дете, когато гледах филм с един определен актьор, изпитвах ужас и сякаш някакво отвращение към него, от външния му вид. Преди години, когато пътувах с автобуса за училище, всеки ден се возеше възрастен мъж, който много приличаше на въпросния актьор и почти винаги се обръщаше към мен и ме гледаше. Намирах за отвратително и педофилско в този поглед. И интуицията ми казва, че този човек беше лош.
Усещала съм невероятно преживяване, докосвайки се до мощи от светец, по време на което сякаш бях на някакво райско място, цялата изтръпнах и не усещах тялото си. Добре че свещеникът до мен ме докосна по рамото, за да ми каже, че съм се забавила много време при мощите, понеже на опашка след мен чакаха много хора.
Случвало ми се е няколко пъти докато чета книга в леглото си и да усетя ритник, напълно буквално, под леглото си, а се е случвало и отстрани на леглото. Чувала съм музика и стъпки на тавана над мен (живея в родната си къща), а той не се използва и това се случва винаги нощно време, когато всички спят - родителите ми са на долния етаж, а моята стая и тази на дядо ми са на втория.
Друго интересно нещо е, че както виждам тези случки в главата, така и когато погледна към даден човек, в главата си веднага виждам цвят, свързан с него. Когато мисля отново за него, виждам същия цвят. Чудя се дали е възможно да бъдат аурите на хората.
Имам толкова много случки и истории, които са ми се случвали, че вероятно няма да стигне цял ден да пиша. Чудя се дали е възможно да съм си отворила третото око? Преди когато гледах на таро, винаги когато бърках картите и усещах много силно напрежение точно между веждите. Същото усещам и винаги, когато отправям молитва към Господ.

alessaray ,много е интересно всичко,което описваш ,събери още случки и разкажи още

Случките са толкова много, че напоследък се чудя дали да не си купя дневник и да ги пиша, заедно с "виденията", които получавам.
Преди 8-9 години стоим с майка ми в трапезарията, тя седи на един фотьойл, аз на една табуретка и между нас има маса. В следващия момент точно между нас чухме нещо като прозявка, като ахване. И двете го чухме много ясно и се чудихме какво ли е, понеже между нас нямаше нищо, то сякаш дойде от въздуха.
Преди време бях излязла на разходка с колело и се връщам от нея, при което в далечината виждам как възрастен мъж с по-стари дрехи (така ми се стори отдалече) влиза през вратата в двора ни също на колело. Зачудих се какъв ли е този човек. Прибирам се аз и зад врата стоят баща ми и майка ми и си говорят. Питам ги аз кой е дошъл преди малко и те ми казват, че никой не е влизал, те стоели от час на същото място и си говорели. Бях безкрайно изумена какво съм видяла.
В един от спомените ми се виждам в червена дълга рокля, в стая с червени завивки и възглавници. Леглото е старо, аристократична е цялата обстановка. Сядам пред огледало и идват жени, които сплитат косите ми. Предполагам, че е от минал живот от Средновековието.
В друго видение се виждам как в една огромна стая, която е затвор за мен. Това отново е от средните векове, но сякаш не е в същия живот или поне аз не усещам такава връзка. Виждам пред мен от пролуката в стаята морето и че вали навън и си мисля как целият ми живот ще мине там.
Спомням си и как съм като в тунел и виждам светлини, които са душите на хора - такива, които познавам, също и непознати. Аз нямах тяло, нямах очи, както и те нямаха. Всичко беше в цветове и усещах всеки човек кой е, какъв е. Влизах сякаш от тунел в тунел. Там видях в много ярка синя светлина една моя позната. Усетих, че е тя.
Тези видения са хиляди и ми се случват постоянно. Някои от тях помня, други забравям сякаш в секундата, в която ми се дадат като информация или ги забравям по-късно. Виждам ги в главата си сякаш си спомням нещо, което реално се е случило. Знам и много добре усещам кои ще се сбъднат, кои са от миналото и кои са сякаш от живота на хора, които не познавам в настоящето.

Задължително си записвай, особено тези, които смяташ, че ще се случат. Може да ги разказваш и тук и така ще имаш доказателство, че си ги предсказала (ако не са лични, де).

Понякога се чудя дали това наистина са неща, които са се случили/ще се случат или просто е породено по някакъв начин от ума ми.

На някого случвало ли се е нещо подобно? Защо на мен се случва?

Според мен имаш някаква свръхсетивност и усещаш неща от света, който те заобикаля, невидими за другите. Вероятно можеш да се ориентираш кои са твои преживявания, кои са предсказания и кои минават случайно покрай теб. Пиши и други неща, интересно е. Аз бих си записала какво виждам, бих се опитала да систематизирам.

Аз си купих тефтер, в който си записвам необичайни за мен неща, които често ми се случват. Сега се подсетих, че не пиша редовно и забравям

Как и кога се появяват тези видения ?
Ти казваш,че постоянно,но как се вписват в ежедневието ти? Не те ли смущават,можеш ли да ги контролираш ?
Най-малкото ,ако искаш да се усамотиш ,релаксираш,отпуснеш -тогава е ОК-разбираемо,но да те съпътстват по цял ден за мен лично не е нормално и най-малкото странно съжителството с такива "явления"

Да, постоянно се появяват. Не мога да ги контролирам, дори понякога ме разсейват (например по време на разговор с друг човек).

И аз си записвам, както и сънища.
Много помага, главно защото със записване си в състояние трезво и аналитично , поглеждайки назад, да имаш представа какво е било.

И както съм казвала и в темата за сънищата, ако хората се връщаха и даваха обратна връзка какво се е случило седмица-две след даден сън - ехеее, колко по-добре щяхме да познаваме знаците, които ни се дават.

Но 99% от хората ги мързи, първосигнални са и са безотговорни и така си висим "АМА КАКВО ЗНАЧИ ТОЯ СЪН" и после иди разбери какво значел. А тези неща се проследяват главно със записване.

Добра идея е това със записването.
Емоциите и впечатленията са пресни и ясни. После времето ги отмива. Понякога дори се питаш бяха ли или не бяха. Та, идеята е наистина добра.

Чела съм кореспонденция, която сме водили със съученичка от основното още, имахме си драми от училище,а тя с родителите си най-вече. Сега се чудя защо съм писала глупости, което до някъде е добре, защото означава,че съм пораснала Но пък от нейна страна написаното лъхаше на депресия и тревожни мисли. Надявам се да е добре, за съжаление по онова време ако изпаднеш в такова състояние те обявяват за мързелив и неспособен...

Обществото приема, че всички трябва да бъдат някакви зверове, да прегазват останалите от мотивация за живот и мотивация да свършат нещо. Съмнения, притеснения, чувства - зарежи! На няколко пъти съм помагал с каквото мога на хора в подобна ситуация - странното е, че част от тях просто имат нужда да бъдат изслушани от някой, който не ги осъжда и ги приема такива, каквито са. Депресирани или не, все са хора!

Здравейте!
Да ви разкажа една случка отпреди месец, която не знам дали е странна, но за мен, и на този, на когото се е случило, остава необяснима. Засега поне.
Затова ви моля, ако имате обяснение, споделете го.🙃
Моята шефка беше на Канарските острови за великденските празници, на Танарифе. Където са един час напред от нас, а Испания са един час назад. И както си стояла и изведнъж айфонът й си сменил часът на испанското време и мобилният оператор. Тя видяла, че закъснява и забързала за гарата. Когато пристигнала се оказало, трябва да чака още един час. Телефонът й отново си върнал часовото време на Канарските острови и съответно мобилния оператор, от който си е била закупила сим картата.
Как си го обяснявате вие!