Илиян е на година и месец, установиха го преди 3 седмици - глухота и на двете ушета. С баща му бяхме като гръмнати. Той рухна, а аз останах да се държа да успокоявам и него и останалите роднини и приятели и детето, което усети, че става нещо. Не се знае от какво е, какво е причината, само сме почти ситурни че не е така роден и че е станоло последните 4-5 месеца. Сега сложихме някави слухови апарати, но лекарката ни предупреди, че от тях полза няма да има, детето няма да се научи да говори. Единствения ни шанс е кохлеров инплантант на ушето, възстановявал слуха до 50-90%, но операцията тук я извършват най-рано на 2 години. Тепърва ни предстоят изследвания, да се види дали Яни е подходящ за инплантация, а дотогава само ще треперим. Ужким се държах досега, но днес нещо рухнах, иде ми да крещя и да вия, за да си излея цялата болка и ужас в душата ми. Гледам да не ми остава и минута свободно време, за да не мисля, занимавам се с мъника, правим специални упражнения, ходим на рехабилитатор (да се учи за говори), но той е още толкова мъничък. На него му се беснее, играе, правят му се щуротии, а не да седи да ме гледа и повтаря... Много е тежко, много боли... дано никога, никога не се наложи да изпитате нещо подобно...