)
)има все още такива уклони. Казвам уклони, защото навремето беше наистина крайна, но постепенно се научи, че може и да се губи. Рецепта нямам, но мога да кажа какво сме правили ние - първо играехме семейни игри, в които абсолютно тенденциозно не й се давахме. Имаше естествено сцени, но разбра, че след всяка сцена играта приключва, което не е в нейн интерес. Второ - обяснявали сме, както беше казано по-горе, че не всички хора могат всичко и сме давали множество примери, включително и с нас самите. И трето, което не знам дали е най-правилния подход, но към момента това съм счела за подходящо - ако бърка в нещо не съм й спестявала критики. Като малка я стимулирах за всичко и все й обяснявах, че е най- най-. В последствие, тъй като беше свикнала да получава само похвали, приемаше критиките много тежко. Към днешна дата не казвам, че ги приема радушно, но вече го няма това тръшкане и обиждане, което беше навремето. 
Но поне моят син се стимулира много по-добре в училището и сред връстници, домът и семейството имат друго предназначение. ) 
Препоръчани теми
Ако е-това не се "лекува".Моя големия е така и не приема да го победиш по никакъв начин.А най-лошото е,че и малкия е лъв и незнам какво ще ги правя 
