Родители на хипита отишли на лекция на американски професор по антропология, който щял да говори за различията между поколенията.
“Днешните млади хора съсипаха нашите ценности. Те не се интересуват от нищо. Те ще доведат света до упадък и разруха,” започнал лекцията си професорът. Всички родители го слушали в захлас и го аплодирали на всяко изречение, защото той всъщност огласявал от катедрата техните мисли и опасения. Но след това, за тяхна изненада, професорът им казал, че това са думи, които са били написани на египетски папирус - няколко хиляди години преди Новата ера…
Тази история ни разказа психологът Людмил Стефанов, когато го потърсихме с въпрос защо младите хора в България изглежда са все по-демотивирани и лутащи се. А често се чуват и гласове, че новите поколения са чисто и просто мързеливи.
Психологът Людмил Стефанов консултира безплатно онлайн в BG-Mamma като част от инициативата ни "Специалистите говорят". Задавайте своите въпроси към него ТУК
Втренчени в екраните на телефоните си, живеещи с родителите, безразлични към избора на професия и кариера… Такива ли са наистина поколенията, които идват след нас? И ако наистина са толкова инертни и не правят нищо, за да се развиват, каква вина носят родителите?
Освен Людмил Стефанов, за разговор по тази тема поканихме и кариерния консултант Ели Мантовска, както и Петър Шарков, изпълнителен директор на Училищна Телерик Академия.
И тримата консултират безплатно наши потребители в рамките на инициативата “Специалистите говорят”, а също така имат богат практически опит в работата с млади хора.
Донякъде изненадващо, и тримата споделиха по-скоро оптимистична визия за днешните млади българи. Изненадващо, защото според данни на Института по пазарна икономика над 331 000 млади хора в България на възраст 15 – 34 г. нито работят, нито учат. През 2020 г. делът им надвишава 18% от населението в тази възрастова група.
Както подчертава Петър Шарков обаче, всеки човек има свой уникален потенциал и числата не бива да ни карат сляпо да генерализираме.
Животът на младите българи не се свежда до стратегии за оцеляване
Новото поколение у нас не носи белезите на тежкия преход и избира да живее по нови правила, вместо да се придържа към оцеляващите стратегии на родителите си. Това смята Людмил Стефанов, психолог с над 30 години опит в работата с деца, възрастни и семейства.
ТУК можете да следите форумните теми на родители с деца на възраст 7 –18 г. и да се включите в дискусиите
“Падането на предишната обществено-политическа система на 10 ноември 1989 година предизвика огромна социална, икономическа и психологическа криза. Животът беше съпътстван от чувство за несигурност. Имаше моменти, в които дори се задаваше призракът на недоимъка и глада. И съвсем естествено се създаде нагласата хората в активна възраст да издигнат на преден план оцеляващите стратегии,” припомня психологът.
“Стигна се до свръхмобилизация на поколението на родителите на тези днешни младежи, за които говорим. Техните родители и прародители преживяха морални и психологически рани, които трудно се забравят. Затова е нещо съвсем естествено предходното поколение да се чувства разтревожено, когато децата не споделят тези опасения и не искат да живеят в оцеляващите стратегии. Живот без грижа за оцеляването, без такава свръхмобилизация изглежда безцелен, едва ли не е пропилян. Но дали това е така? Аз бих се усъмнил. Защото заедно с отказа от споделянето на ценността на оценяващите стратегии, които са свързани с това да целеполагаш и стъпка по стъпка да вървиш към целта, можем да видим и наченките на едно по-глобално мислене, което може и да не води към толкова усърдие и отдаденост на дейността, но все пак създава предпоставките за изграждането на един по-различен и, надявам се, по-добър свят.”
Психологът Людмил Стефанов: Не крийте проблемите си от децата! Несподелянето изостря детските фантазии и ги прави негативни
Ролята на бързо променящата се дигитална реалност
Дигиталното настояще е изключително динамично, нови професии се раждат непрекъснато, стари професии отмират. Дали това не представлява спирачка за младите хора? Защото, когато всичко се променя твърде бързо и сякаш няма нищо трайно, е логично да загубиш ориентация кои умения са всъщност важни и върху какво да се фокусираш в развитието си.
Ели Мантовска, кариерен консултант за младежи, е склонна да се съгласи с това.
“Възможно е да води до известно объркване. Все повече се говори за това как изкуственият интелект променя работната сфера. Тези дискусии създават известно напрежение у младите хора, които консултирам, защото те така или иначе се изправят пред стрес да вземат решение, което определя бъдещето им. И когато това бъдеще се говори, че ще е застрашено и несигурно, стресът нараства и може да действа като спирачка. Да не могат да вземат каквото и да е решение и да отлагат до последно.”
Ели Мантовска е част от "Специалистите говорят" и съветва как да помогнем на децата и младите хора в избора на професия. Проследете нейната тема ТУК и задавайте въпросите си
Като цяло обаче наблюденията на Ели върху младите хора в столицата и в по-големите градове е, че повечето са достатъчно мотивирани и самостоятелни. “Имам привилегията да консултирам младежи, които имат амбиция и цел. Дори да не са наясно с точната професия, към която да се насочат, те полагат усилия да открият пресечна точка между интересите и уменията си,” споделя тя.
Същото потвърждава и Петър Шарков, който казва, че интересът към Училищна Телерик Академия бележи стабилен ръст с всяка следваща година. Освен това много често по-големите деца идват по своя инициатива и без да са подтиквани от родителите си.
“Когато ученици се записват за първа година при нас и са във възрастовите групи 3 – 7 клас, често родителите са водещи при вземането на решение. От друга страна, знаем, че има ученици, които са разбрали за академията от техни съученици и сами провокират родителите им да ги запишат. При по-големите от 8 – 12 клас наблюдаваме, че учениците са водещите. Много по-рядко родителите се намесват. Дори понякога родителите разбират в последния момент, че детето им иска да се запише за обучение при нас”, казва Петър.
Петър Шарков: Не е задължително да си математик, за да си успешен в IT сферата
ТУК можете да зададете на Петър Шарков своите въпроси, свързани с дигиталното образование и професиите на бъдещето
Да не прибягваме до дисциплина, която ни раздалечава и разделя
Призивът е на Ели Мантовска и касае нас, родителите. Но все пак какво да правим, ако искаме да вдъхновяваме децата си да развиват себе си и своите умения?
“Може би бих започнала с това – да запазим връзката си с нашето пораснало дете”, съветва Ели. “Да помислим как дисциплинираме и дали не използваме дисциплина, която ни раздалечава? Може би това бих препоръчала да НЕ правим – дисциплина, която разделя. Също да не мислим, че щом нещо вълнува нас или е важно за нас, то автоматично ще е такова и за младия човек.”
“Всеки човек си има своя уникален потенциал,” добавя Петър Шарков. “Ролята на обществото и най-вече родителите и учителите, е да открие този потенциал и да го развива. Отново бих свързал темата с мотивацията – когато човек не осъзнава важността от нещо и няма добра основа (т.е. увереността, че може да се справи липсва) – то мотивацията е ниска и често хората го тълкуват като “мързел”. А то не е така. Младите хора са пълни с енергия, наша е ролята да канализираме тази енергия в правилната посока.”
Посланието на психолога Людмил Стефанов е свързано с това да не притискаме грубо децата. И да имаме вяра в тях и в способността им да намерят пътя си.
“Струва ми се, че в стремежа си да направят децата по-активни, родителите могат да постигнат обратния ефект, като по-скоро им събудят съпротивите. Защото така децата са притискани да живеят според ценности, които не отговарят на света, в който те се чувстват призвани да живеят.
С една дума: изглежда ми важно като родители да сме по-спокойни за бъдещето. Нека приемем простия факт, че то ще бъде по-различно от нашите представи и че децата ни ще са толкова адекватни за идващите предизвикателства, колкото и ние за нашето настояще.”
Споделете в коментар вашите наблюдения по темата!
С какво от казаното от специалистите сте съгласни? А какво бихте допълнили?
“Днешните млади хора съсипаха нашите ценности. Те не се интересуват от нищо. Те ще доведат света до упадък и разруха,” започнал лекцията си професорът. Всички родители го слушали в захлас и го аплодирали на всяко изречение, защото той всъщност огласявал от катедрата техните мисли и опасения. Но след това, за тяхна изненада, професорът им казал, че това са думи, които са били написани на египетски папирус - няколко хиляди години преди Новата ера…
Тази история ни разказа психологът Людмил Стефанов, когато го потърсихме с въпрос защо младите хора в България изглежда са все по-демотивирани и лутащи се. А често се чуват и гласове, че новите поколения са чисто и просто мързеливи.
Психологът Людмил Стефанов консултира безплатно онлайн в BG-Mamma като част от инициативата ни "Специалистите говорят". Задавайте своите въпроси към него ТУК
Втренчени в екраните на телефоните си, живеещи с родителите, безразлични към избора на професия и кариера… Такива ли са наистина поколенията, които идват след нас? И ако наистина са толкова инертни и не правят нищо, за да се развиват, каква вина носят родителите?
Освен Людмил Стефанов, за разговор по тази тема поканихме и кариерния консултант Ели Мантовска, както и Петър Шарков, изпълнителен директор на Училищна Телерик Академия.
И тримата консултират безплатно наши потребители в рамките на инициативата “Специалистите говорят”, а също така имат богат практически опит в работата с млади хора.
Донякъде изненадващо, и тримата споделиха по-скоро оптимистична визия за днешните млади българи. Изненадващо, защото според данни на Института по пазарна икономика над 331 000 млади хора в България на възраст 15 – 34 г. нито работят, нито учат. През 2020 г. делът им надвишава 18% от населението в тази възрастова група.
Както подчертава Петър Шарков обаче, всеки човек има свой уникален потенциал и числата не бива да ни карат сляпо да генерализираме.
Животът на младите българи не се свежда до стратегии за оцеляване
Новото поколение у нас не носи белезите на тежкия преход и избира да живее по нови правила, вместо да се придържа към оцеляващите стратегии на родителите си. Това смята Людмил Стефанов, психолог с над 30 години опит в работата с деца, възрастни и семейства.
ТУК можете да следите форумните теми на родители с деца на възраст 7 –18 г. и да се включите в дискусиите
“Падането на предишната обществено-политическа система на 10 ноември 1989 година предизвика огромна социална, икономическа и психологическа криза. Животът беше съпътстван от чувство за несигурност. Имаше моменти, в които дори се задаваше призракът на недоимъка и глада. И съвсем естествено се създаде нагласата хората в активна възраст да издигнат на преден план оцеляващите стратегии,” припомня психологът.
“Стигна се до свръхмобилизация на поколението на родителите на тези днешни младежи, за които говорим. Техните родители и прародители преживяха морални и психологически рани, които трудно се забравят. Затова е нещо съвсем естествено предходното поколение да се чувства разтревожено, когато децата не споделят тези опасения и не искат да живеят в оцеляващите стратегии. Живот без грижа за оцеляването, без такава свръхмобилизация изглежда безцелен, едва ли не е пропилян. Но дали това е така? Аз бих се усъмнил. Защото заедно с отказа от споделянето на ценността на оценяващите стратегии, които са свързани с това да целеполагаш и стъпка по стъпка да вървиш към целта, можем да видим и наченките на едно по-глобално мислене, което може и да не води към толкова усърдие и отдаденост на дейността, но все пак създава предпоставките за изграждането на един по-различен и, надявам се, по-добър свят.”
Психологът Людмил Стефанов: Не крийте проблемите си от децата! Несподелянето изостря детските фантазии и ги прави негативни
Ролята на бързо променящата се дигитална реалност
Дигиталното настояще е изключително динамично, нови професии се раждат непрекъснато, стари професии отмират. Дали това не представлява спирачка за младите хора? Защото, когато всичко се променя твърде бързо и сякаш няма нищо трайно, е логично да загубиш ориентация кои умения са всъщност важни и върху какво да се фокусираш в развитието си.
Ели Мантовска, кариерен консултант за младежи, е склонна да се съгласи с това.
“Възможно е да води до известно объркване. Все повече се говори за това как изкуственият интелект променя работната сфера. Тези дискусии създават известно напрежение у младите хора, които консултирам, защото те така или иначе се изправят пред стрес да вземат решение, което определя бъдещето им. И когато това бъдеще се говори, че ще е застрашено и несигурно, стресът нараства и може да действа като спирачка. Да не могат да вземат каквото и да е решение и да отлагат до последно.”
Ели Мантовска е част от "Специалистите говорят" и съветва как да помогнем на децата и младите хора в избора на професия. Проследете нейната тема ТУК и задавайте въпросите си
Като цяло обаче наблюденията на Ели върху младите хора в столицата и в по-големите градове е, че повечето са достатъчно мотивирани и самостоятелни. “Имам привилегията да консултирам младежи, които имат амбиция и цел. Дори да не са наясно с точната професия, към която да се насочат, те полагат усилия да открият пресечна точка между интересите и уменията си,” споделя тя.
Същото потвърждава и Петър Шарков, който казва, че интересът към Училищна Телерик Академия бележи стабилен ръст с всяка следваща година. Освен това много често по-големите деца идват по своя инициатива и без да са подтиквани от родителите си.
“Когато ученици се записват за първа година при нас и са във възрастовите групи 3 – 7 клас, често родителите са водещи при вземането на решение. От друга страна, знаем, че има ученици, които са разбрали за академията от техни съученици и сами провокират родителите им да ги запишат. При по-големите от 8 – 12 клас наблюдаваме, че учениците са водещите. Много по-рядко родителите се намесват. Дори понякога родителите разбират в последния момент, че детето им иска да се запише за обучение при нас”, казва Петър.
Петър Шарков: Не е задължително да си математик, за да си успешен в IT сферата
ТУК можете да зададете на Петър Шарков своите въпроси, свързани с дигиталното образование и професиите на бъдещето
Да не прибягваме до дисциплина, която ни раздалечава и разделя
Призивът е на Ели Мантовска и касае нас, родителите. Но все пак какво да правим, ако искаме да вдъхновяваме децата си да развиват себе си и своите умения?
“Може би бих започнала с това – да запазим връзката си с нашето пораснало дете”, съветва Ели. “Да помислим как дисциплинираме и дали не използваме дисциплина, която ни раздалечава? Може би това бих препоръчала да НЕ правим – дисциплина, която разделя. Също да не мислим, че щом нещо вълнува нас или е важно за нас, то автоматично ще е такова и за младия човек.”
“Всеки човек си има своя уникален потенциал,” добавя Петър Шарков. “Ролята на обществото и най-вече родителите и учителите, е да открие този потенциал и да го развива. Отново бих свързал темата с мотивацията – когато човек не осъзнава важността от нещо и няма добра основа (т.е. увереността, че може да се справи липсва) – то мотивацията е ниска и често хората го тълкуват като “мързел”. А то не е така. Младите хора са пълни с енергия, наша е ролята да канализираме тази енергия в правилната посока.”
Посланието на психолога Людмил Стефанов е свързано с това да не притискаме грубо децата. И да имаме вяра в тях и в способността им да намерят пътя си.
“Струва ми се, че в стремежа си да направят децата по-активни, родителите могат да постигнат обратния ефект, като по-скоро им събудят съпротивите. Защото така децата са притискани да живеят според ценности, които не отговарят на света, в който те се чувстват призвани да живеят.
С една дума: изглежда ми важно като родители да сме по-спокойни за бъдещето. Нека приемем простия факт, че то ще бъде по-различно от нашите представи и че децата ни ще са толкова адекватни за идващите предизвикателства, колкото и ние за нашето настояще.”
Споделете в коментар вашите наблюдения по темата!
С какво от казаното от специалистите сте съгласни? А какво бихте допълнили?
