Нито македонската територия е наша, нито карабахската е арменска. Има си международно признати граници и единствено това е от значение. В рамките на съответните държави може да има малцинства и техните права трябва да се съблюдават, за което има международен контрол. Колко той е ефективен, е отделен въпрос. Емоционалният план пък изобщо не е от значение. Съчувствам на арменците, но не виждам какво може да се направи и не смятам, че трябва да се прави нещо друго, освен да се разположат международни сили, които да следят преходът да стане без насилие. Точно това проследяват в момента силите на ООН.
По-добре лицемерието на Запада, отколкото "освобождението" на Русия.
В случая с Карабах нямаше никакъв друг вариант на развитие. Нямаше начин Русия да отвори втори фронт и да се изправи срещу Турция.