Нещо съм на вълна изхвърляне. Хората правят коледно чистене, ама аз нали съм все накриво - следколедно.
Та мисълта ми е - как се разделяте с любими ненужни нещица.
Преди 10 г. се нанесохме в тази къща с дрехите на гърба си. И после - леле-мале. Ама туй може да потрябва, онуй е ценно и т.н.
Та мисълта ми е - как се разделяте с любими ненужни нещица.
Преди 10 г. се нанесохме в тази къща с дрехите на гърба си. И после - леле-мале. Ама туй може да потрябва, онуй е ценно и т.н.
По-леко ми става на душата някак... Мъжът ми пък трупа, трупа боклуци с идеята, че "някой ден може да потрябват" - кофички от кисело мляко, пликчета, ластичета, аааааааааа... И понеже не можем да се разберем културно по въпроса и не мога да го убедя, че по този начин не остава място за нови блага... изхвърлям тайно от него, а като се усети, вече е късно. Ами така де, на война - като на война 
Май напоследък повече изхвърлям като се замисля 
а и са ми инвестиция на време в мои години! 
В момента гардеробите ми са пълни с умалели дрешки на детето, мои неща, които обичам, но никога вече няма да сложа, автомобилните списания на мъжа ми 
и всякакви простотийки, дето всеки ден им вдигам мерника и още не съм стигнала до тях. Едно е сигурно - предстои ни пренасяне. Е, тогава вече ще настане голямото разчистване 
), но може би биха зарадвали някого. Купчината бебешки неща ще отиде при племенничето ми (да чукна на дърво всичко да е наред). И така нататък. И пак има адски много неща, които де факто не се ползват. 
А ако си плюшкин, неимоверно се стига и до натуриите, щото накрая няма място за нищо и всичко е отгоре някъде нахвърляно...
Всичко прибирам, пазя и кътам, в торбички, в панерчета, по етажерки, под леглото...Все ми се струва, че ще потрябва някъде за нещо си. И аз се оглеждам по улицата и по кофите, срам, срам 
И по едно време се питам: "Ама наистина ли ми трябва тази рокля, тази шапка, този колан? Колко пъти ще ги облека, а?".