Смятате ли,че градините дават добро възпитание?

въЗпитание и възпитавАт.По темата - по- скоро създават навици.

да ти кажа аз съм 50 на 50 за градините
аз лично сам много доволна защото вече е по сомостоятелен и по лесно контактува с деца но пък толкола се раболява там, че ми идва да го спра от тази градина.толкова антибиоци сме изпили благодарение на градината че ми идва да крещя
та както казах съм 50 на 50

Възпитанието идва от семейството. Градината дава други неща, но възпитание .. не мисля.

Дъщеря ми не е посещавала градина и мисля, че е добре възпитана 
Родителите сме тези, които сме отговорни за възпитанието на децата си.
Така, че с градина или без, ако родителят го няма в цялата схема забрави за възпитание.

Всичко, с което децата ни влизат в контакт, ги възпитава. Градините също. Дали ще е добро възпитанието, зависи от градината. Което не отменя отговорността на родителите, де.

Има доста случаи на изперкали лели в градините,които се държат повече от грубо с децата...
Не вярвам,че се дава нужното възпитание иманно там!!!

аз също така мисля 

Много точно! Изобщо няма гаранция, че като си седи в къщи детето ще е много добре възпитано и обратното. Относно "изперкалите" лели- това мога да приема по-скоро за яслите.

Съгласна съм отчасти. За мен водещият възпитателен фактор са родителите. От градината очаквам други неща - изграждане на навици и някакъв учебен режим, търпимост и приобщаване към група, създаване на контакти, които са от друг тип - не събирането по кафенетата с приятелчета. Защото, да не се лъжем, се събираме с майки, чиито деца се разбират с нашето, т.е. - няма повод за конфликти. А в градината има, има го и последващото сдобряване, изводите и т.н.

Точно така! Аз лично съм много доволна от ДГ на детето-дори мога да кажа, че тя там се държи много по-добре отколкото в къщи, т.е. респекта е по-голям. Моя отговорност и на семейството ми е как ще я възпитаме.

  Възпитанието се дава от родителите,градините създават навици.
  Дарина много бързо се научи преди сън да си сгъва дрехите и да ги слага на столчето,слага пантофките една до друга и мушка чорапчетата вътре.В градината се прави така и за нея това е съвсем нормално.След като се нахрани сама си отсервира и веднага отива да измие ръцете,преди ядене също...,така ги учат там.
   От друга страна ние я научихме всеки път да казва-заповядай,благодаря и моля.Да пита дали може да стане след като се е нахранила.Да използва нож,когато се храни,а не да дърпа със зъби и ръце.Да казва всяка сутрин добро утро и добър ден,когато срещне познат и други такива разни неща.
    Така,че според мен и градината и родителите играят важна роля в живота на децата.
     С малката е много по-лесно,копира всичко от кака си  Беше ми много забавно,когато едва на 1г9м,сутрин в яслата казваше на госпожата: "Добро утро,как спа?" .И когато я питаха същото отговаряше;"Благодаря,добре.".Госпожите много  се радваха на моята бъбривка.

Смятам, че родителите са тези, които възпитават и носят отговорност за това, което са възпитали у децата си. В детската градина децата придобиват различни социални умения и изграждат определени навици, научават се да се справят с различни ситуации с помощта на учителките си. От огромно значение е комуникацията между родителите и учителките. До този момент нямам оплаквания.

Абсолютно съм съгласна!!

И аз смятам така. За това и се опитвам да "поставям" детето си във възможно най-разнообразно и различно обкръжение и среда.
От всякъде и от всеки може да 'вземе' по нещо. Лошото, поне с моето дете е, че в много от случаите то си остава в определената среда. Пример - При баба си пишка в тоалетна, при мен - не. В градината се обижда ако някои й предложи помощ за обличане или събличане - при мен твърди, че е бебе, ако я карам да го направи. При мен от поне година се храни сама, при баща си е 'бебе' и той я храни. Ей такива хитринки... 

Възпитание- със сигурност, нали прекарват основната част от деня там. Дали е добро- зависи.
Моите са станали много любезни. Но също и научиха мръсни думи.

Напълно съм съгласна с написаното по горе че:
Възпитанието се дава от родителите,градините създават навици.

Възпитанието идва от семейството. Градината създава навици.

И родителите, и градините дават възпитание. Аз съм доволна от учителките на дребосъка.

Чак пък добро възпитание-не мисля!
Навици-може да се каже!

Ако родители и градински персонал са добри и възпитанието ще е добро. Не разбирам защо говорите за навиците  като за нещо отделно и независимо от възпитанието на човек. Ако в градината дъщеря ми придобие навика да плюе по земята или хората, да псува, да си бърка носа или да играе с храната и я разлива, това лош навик ли е или лошо възпитание?
За мен възпитанието е непрекъснат процес и не бих могла да игнорирам влиянието на градина, училище, извънсемейна среда, медии и т.н. Като в бирената реклама ' Всичко е от значение!'

Флаш,   

Според мен зависи първо от учителката, след това от градината. като цяло не бих могла да кажа, но за сънът ми знам, че получава добро възпитание в градината си 

Като как си представяте изграждането на навици от градината - едва на 3 год започвате,а възпитанието го даваме ние ,родителите.Това си е направо неразбиране на проблема.Има наследственост,среда и възпитание.Израза :"Липсват ти първите 7 години" не е насочен нито към родителите,нито към градините,а към всички фактори, оказващи въздействие върху детето.Градините попълват пропуските на родителите направени до 3 год възраст. Колкото и гадно да ви звучи моето мнение,но да чакаш ДГ да ти учи детето да си сгъва и подрежда дрехите и играчките....Сори ,ама къде му е възпитанието.Навиците на детето определят неговото възпитание.Навик е да казваш :"Приятен ден" без да те подбутва майка ти ,навик е и да си служиш с нож и вилица и всичко това е основа на добро възпитание.Навик е да псува малкия мъж,на тате златото и радост се лее от всички когато малчугана изговаря простотии,а след това кой е виновен за лошото му възпитание,ами градината разбира се и лелките-простачки.Я,се замислете когато говорите пред детето си за ваши приятели например на какво го учите - не е на добро възпитание,със сигурност.А изграждането на навици ОСНОВНО е задължение на родителитге и особено здравно-хигиенните навици на детето.Какво ще чакате ДГ за да го научат да си почиства носа с кърпа или салфетка и ред подобни примери.
                   Децата,които идват в ДЯ/ДГ с изградени навици просто се отличават и бързо свикват с обстановката.Това е така ,защото изградените от мама и татко навици го правят по-лесно приспособимо към различните режимни моменти - то знае,че трябва да си мие ръцете преди ядене и не се травмира,когато му кажат да отиде и да се измие,а другото пищи и не иска - от къде на къде някой ще го кара да се мокри  Същото е и със следобедния сън - който мама и тате са му изградили навика да си почива след обяд не се стряска когато го сложат в леглото,а моята хубавица не ще и да чуе за сън в ДГ.Е,аз съм си виновна да не съм я оставяла да спи до 11 часа и след това в 13 да я слагат в ДГ да спи - ами не се получава.Само,че вината си е единствено моя,а не на учителките.
                   С една дума или родители и персонал в ДЯ,ДГ и училище си помагат в обучението и възпитанието на децата или децата си патят от разнобоя най-много. 

Да, така е! Всичко възпитава. Обаче ...
Ако детето е чуло в градината `мръсни` думи и това дете обаче е дете, което е наблюдавано от родителите си, побутвано, насочвано, с една дума - възпитавано, то употребата на мръсните думи ще е ден до пладне. Ако детето е от семейство в което тези думи така или иначе са речник, ясно е какво се случва. Ако пък е от трети тип семейство в което самите родители са възпитани, интелигентни, но да речем прекалено ангажирани със себе си, тогава вероятно думата ще си остане в речника на детето.
Обратно, ако в градината научат детето да се храни с вилица и нож, а в къщи мама и тати ръфат копана с ръце и салфетки купуват само за Коледа, мисля че детето няма да изгради навик да се храни с нож и вилица. Ако в градината са учили детето да яде кюфтетата с ръце /каквото ми се случи да видя тази вечер  , но няма да оставя нещата така  /, но родителите държат детето им да се храни правилно, то те ще намерят подхода и ще го отучат от вредния навик.
Мисълта ми е, че градината може да е от полза на родителите във възпитанието, но основите се леят другаде 
Ако учителките посаждат семенцето, то трябва да има почва в която да го направят 

   



          Много точно казано 

И в други теми са го казали възпитанието е съвкупност от примера , който получават децата от:
1. Родители
2. Общество
3. Учебни заведения
Това е , всеки сам си прави изводите.

Мисля, че стават по-самостоятелни, но нещата на които ще го научиш в къщи там няма да го научиш. Да не мислиш, че ще им мият ръцете след пишкане и т.н. дребни нещица, които са от значение. Просто мисля, че две лелички немогат да обърнат достатъчно внимание на 20 дечица. Много е важен примерът в къщи. Моят малък човек е на 2,3 месеца, но съм ужасно горда с него. Мие ръчички винаги след тоалетна, мие си купичката след хранене, помага ми в домакинството до колкото може, когато кашля си слага ръчичката на устата, пребира си сам играчките, казва "доро уро", " лека ноч", "лек ден" и винаги иска нещо с "моля". Мисля, че едва ли някой ги учи на тези неща. Извинявам се, че стана толкова дълго.

Съгласна съм със секстет.

Да - градината, която посещаваше синът ми, му даде много добро възпитание. Смятам и дъщерята да запиша там. тя е нещо като семейна градина - аз и брат ми също сме започнали там.