Роботи. Цифровизация. Четвърта индустриална революция.

Да добавим и екип високоплатени IT-та!

Вчера си говорим с приятелка за направления от личен лекар. Тя живее в София, аз - в Пловдив. Аз последно бях ходила за направление в края на зимата. Личната ми го даде на хартия. Моята приятелка беше много учудена. Каза, че тя от доста време взема електронни направления в София. То даже точно затова беше и разговорът де - защото имаше някакво чудене за мамолог ли е направлението или само за самата апаратура. Като го няма направлението на хартия тя съответно не може да види, да си прочете какво пише.

Медицинските сестри към личните (а и не само) лекари няколко десетилетия (!) не успяха да се справят с компютрите. В по-голямата си част. Голям зор им беше - пишем с двата пръста, търсим буквите по клавиатурата, а накрая като ги намерим се оказва, че грешно си пишем. Бавно, тука цъкнем, там цъкнем... Стояла съм и съм ги наблюдавала как като охлюви се придвижват от поле в поле, попълвайки данните. Млади, стари, няма значение - масово бяха така. Така и не се научиха. Като идеш на лекар повече време отнемаше писането на компютъра от сестрата или лекаря отколкото самият преглед.
Така и не успяха компютрите до този момент да научат тези неандерталци как да се справят по-бързичко с програмките си, с клавиатурите и мишките си, не се научиха шибаното Tab за какво могат да го ползват.

И изведнъж се оказа, че както няколко десетилетия не се научиха, изведнъж обаче дигитализацията май по-лекичко ще я поемат. Електронни направления раздавали, молим ти се, тези технократи. Пък аз да не знам....

Седя и си мисля за програмистите. Защо има толкова много. Има да се пише още много софтуер. И си мисля, че там в момента се хвърлят всички усилия - да го направят да е лесничко за ползване, интуитивно. Дето казваше една позната "Е, все трябва да има и приятни за потребителя неща. Нали трябва все пак да те зарибят"

И като отидеш в лаборатория с ел.направление питат дали си го носиш разпечатано, а после го търсят в база данни още 10 минути Накрая го принтират и искат да го подпишеш. Случката е от голяма столична лаборатория.

Ох, това с ел. направлението е много смешно.
Ползата не я разбирам.
Пак трябва да ходя при личната и да вися над час, защото може да е електронно, ама трябва да се разпиша на хартийката и да и дам 3 лв.
Иначе ако не мога да отида, ми казва, че пуска за някой лекар, но трябва да отида да и платя 3 лв.
И последния път отидох. Само за да дам 3 лв. Имаше 10 човека. И аз трябваше да седя там над час за да дам 3 лв. Просто казах на хората, че само трябва да и дам 3 лв. Един циганин се изрепчи да съм си чакала реда. Казах му с моя си зверски поглед, че не мисля за подаване на 3 лв да чакам 10 човека. И не чаках. Пък онзи газ пика.

Имало и вече нови промени. Отива моя позната на зъболекар, скоро не ходила. Нови правила, всеки път вече се пише нещо по 15 минути. Щото нали вървим напред. Олелее.
Майка ми наскоро отиде за изследвания. Не можела да и пусне всичко, трябвало единия ден едно, на другия да дойде пак да седи на опашката пред кабинета и за другата половина.
Тия да не мислят, че ние по цял ден лежим. На работа ходим. Като съм до 17,30, а тя работи до 18, как да отида.
На всичкото отгоре и объркала половината изследвания и не и пуснала много неща.
Много смотана женица, всеки път номера прави.

Според мен обаче големите корифеи на световната икономика не искат да може и така, и иначе. Искат постепенно цялостно дигитализиране. Камо ли пък да разпечатваш на хартия, Ли Лу.

Според мен ние сме още в началото на пътя. Мисля, че ще им трябват 5-7 години още. Те не случайно са си навъртяли на пръста тази 2030-та година.

Бе да предположим, че всичко това е чудесно. Не ви ли тревожи обаче следното: магазините  без продавачи, пазаруваш с телефон, придвижваш се с телефон, идентифицираш се с телефон... Ми хубаво де, значи те не ми остават право на избор. Трябва задължително да имам такъв. Излиза, че ако утре-вдругиден го хвърля в коша и започна живот извън социума... ще умра от глад.

Ако си изхвърлиш дебитната карта или парите в брой, също ще умреш от глад, не виждам разлика между тях и телефона- освен, че с телефона можеш и много други неща да правиш.
Мен също ме дразнят безкрайните апликации, които всеки за всичко ме кара да използвам - и не ги използвам. Банката има ап, Лидл, кой ли не - еми не си ги инсталирам просто.

Защо ме търсиш?, цялата ти тема е едно въртене в кръг. Тръгваш от там, че веднъж научил и завършил нещо, на човек то трябва да му е достатъчно да си изкарва парите 40 години и да се пенсионира. И че трябва да се направи така, че работата да е подходяща за него, а не той за работата. Ако се промени нещо, да го оставим да има избор и да не го научи, ако не му харесва. Хубаво, да не учи, но клиентите ще отидат при друг, който го е научил и той пак ще остане без работа.

Вероятно и първият хомосапиенс като е тръгнал на два крака останалите са го гледали с паника и страх от бъдещето, но някакси сме се справили.

Виж сега. Който има желание да учи и да се адаптира - нека го направи. Не съм казала, че не бива. Но който иска. Би ми било тъжно обаче обстоятелства като безработица например да принуждават хората към усвояване на умения, които не са им присъщи, не ги притежават. Не е престъпление ако всеки е в различна степен адаптивен.

Темата дали е въртене в кръг... амиии не знам. В раздел "Актуални теми и общи дикусии" е, не стегнато математическо уравнение в учебник. При разговор хората се въртят в кръг понякога, да. Или слушайки мнението на друг търпят известна промяна в гледната точка. Тепърва трябва да се учим какво е форум ли?

Разбирам и уважавам мнения в стил "Аз се радвам на дигиталния свят, защото...". Но дали се въртя в кръг или не... какво предлагаш? Да я затворя може би?

Да, същото е било с конярите, ковачите, тъкачите, придворните дами, файтонджиите, машинописките и още куп други. То и в училище има доста лица принуждавани към умения, които не са им присъщи, ама на, като трябва, налага се, учиш я тригонометрията и работата с пергел.

Мхм. Да, добре, разбрах. Мнозинството явно приветства 100% тези промени. Няма лошо. Явно сте гъвкави. Ще се справите и с ново поприще, и финасово.

Аз лично може би също. Може би де. Не смея да кажа "Ще". Не съм толкоз силна финансово. Тия Cashier-less Store май не ме кефят. Трудно ми е сякаш да игнорирам мисълта, че тук теоретично е работело някакво човече, което се е издържало с паричките, изкарани като касиер. Ама тъп, прост, необразован... няма значение. Де да знам - човече някакво все пак е било.

Ами ако от вашето място започне усилената дигитализация?   Убедени сте, че всичко е ок, ще намерите друга работа, няма стрес? Ами ако и съпружеското тяло горе-долу по същото време и той така биде принуден да се преквалифицира? Междувременно обаче никой не гарантира, че на новото място заплащането ще бъде същото. А кредити, ипотечки си вървят... А чат-пат изникват и болести...

Харесва ми дигитализацията, която ще спести чакането по опашки в държавната администрация и подобните, прехвърлянето от гише на гише. За да си изкараш нотариален акт на къщата примерно. Да си вземеш направление за преглед. Може би да си ги има служителите, но да са по-бързи и ефективни. Ама касиер в магазинче.... нещо не ми е същото.

По тази логика в държавната администрация също е работело някакво човече, което се е издържало с паричките, изкарани като деловодител например. Ама тъп, прост, необразован... няма значение. Де да знам - човече някакво все пак е било.

М да, именно. Затова казвам "Може би да си ги има служителите, но да са по-бързи и ефективни.". Да четем всичко.

Аз също изпитвам известна тревога, относно бързо навлизащата дигитализация. Моето работно място може да бъде автоматизирано.
Не смятам, че това ще стане утре, но мисля, че ще се случи все някога.
Също не вички сме млади, гъвкави и учим бързо. Макар в този форум, да не изглежда така.

Надявам се, съвсем по български да закъснеят  при нас процесите, с няколко години, за да видим как се справят развитите икономики. Да почерпим опит. Дали ще въведат универсален базов доход или ще измислят друго решение, само времето може да покаже. Едно е сигурно – предстоят интересни времена.

Нали за да има някакви умения човек, то той ги е научил? Някак. Дали с учене, дали с практика. Не разбирам. Ще се научи и на новите неща.
Сигурност и гаранции в този живот няма. За нищо.
В България всичко се случва със закъснение, а някои неща не се и случват. В определени браншове ще се усети, но масово, съмнявам се, поне не и близките години.