Нашите хора обикновено си вършат физиологичните нужди, докато ядат сено. Под сенилките съм сложила кутии с абзорбиращи гранули, върху тях малко сено, и тях сменяме често. Има и доста извън кутиите, на око да кажем 50% в кутиите, 40% под къщичките, и останалите 10% навсякъде, където сварят.
- Публикувана: 7 юли 2023, 23:58 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2024, 11:06 ч.
Морски свинчета - 9
До момента съм имала 4 морски свинчета и виждам как всяко едно е различна вселена. Най на сърце ми беше второто, толкова бяхме привързани, то ходеше след мен, когато плачех идваше при мен и ме ближеше имахме невероятна духовна връзка. Взехме му другарче и станаха две. Другото морско свинче беше бебе от същия пол и грам не се привърза към мен никаква духовна връзка не успяхме да изградим, тичаше по другарчето си морско свинче, мен въобще не ме отразяваше. За съжаление моето приятелче почина и му взехме другарче да не е само. Пак също те си си бяха комбина и мен не ме отразяваха? И тук и първият ми въпрос, когато са две морски свинчета възможно ли е да се привържат към споманите си или връзката между тях им е достатъчна? Опитва се да си обясня, защото го набюдавах два пъти. След време голямото свинче започна да слабее, заведох на ветеринар, не можахме да го спасим и почина.... малкото си беше дебелак и след седмици от нищото почина без индикация да му има каквото и да е ? Възможно ли е да е починало от мъка? Самообвинявам се, че се прибирах уморена от работа и не му обръщах много емоционално внимание след като му почина другарчето.
Самотните морски свинчета са сравнително по-привързани към стопаните си. Имала съм две самотни, както и едно, което беше само 6 месеца и после му взехме другарка. По-питомни са.
За мен тази по-силна връзка със стопанина е просто симптом на това, че са нещастни. Не е хубаво да гледаме на тях като на обекти, невъзможно е да заместим връзката им със себеподобни, прасенцата са по-щастливи в група. Не бива заради това на нас да ни е по-приятно да ги лишаваме от компанията на техния си биологичен вид. Пиша го като човек, който е гледал и прасенца в група, и единични, и все още се чувствам виновна за онези без поне едно другарче.
Сегашното ми стадо са дивачета, само Маги на 7 с удоволствие е с хора, а тя вероятно няма да е още дълго с нас за съжаление. Другите три взехме след раждането на дъщеря ми и имам по-малко време за гушкане с тях. Но ме радва, че те не страдат, имат си тяхната динамика и комуникация и са доволни и щастливи.
За мен тази по-силна връзка със стопанина е просто симптом на това, че са нещастни. Не е хубаво да гледаме на тях като на обекти, невъзможно е да заместим връзката им със себеподобни, прасенцата са по-щастливи в група. Не бива заради това на нас да ни е по-приятно да ги лишаваме от компанията на техния си биологичен вид. Пиша го като човек, който е гледал и прасенца в група, и единични, и все още се чувствам виновна за онези без поне едно другарче.
Сегашното ми стадо са дивачета, само Маги на 7 с удоволствие е с хора, а тя вероятно няма да е още дълго с нас за съжаление. Другите три взехме след раждането на дъщеря ми и имам по-малко време за гушкане с тях. Но ме радва, че те не страдат, имат си тяхната динамика и комуникация и са доволни и щастливи.
Самотните морски свинчета са сравнително по-привързани към стопаните си. Имала съм две самотни, както и едно, което беше само 6 месеца и после му взехме другарка. По-питомни са.
За мен тази по-силна връзка със стопанина е просто симптом на това, че са нещастни. Не е хубаво да гледаме на тях като на обекти, невъзможно е да заместим връзката им със себеподобни, прасенцата са по-щастливи в група. Не бива заради това на нас да ни е по-приятно да ги лишаваме от компанията на техния си биологичен вид. Пиша го като човек, който е гледал и прасенца в група, и единични, и все още се чувствам виновна за онези без поне едно другарче.
Сегашното ми стадо са дивачета, само Маги на 7 с удоволствие е с хора, а тя вероятно няма да е още дълго с нас за съжаление. Другите три взехме след раждането на дъщеря ми и имам по-малко време за гушкане с тях. Но ме радва, че те не страдат, имат си тяхната динамика и комуникация и са доволни и щастливи.
За мен тази по-силна връзка със стопанина е просто симптом на това, че са нещастни. Не е хубаво да гледаме на тях като на обекти, невъзможно е да заместим връзката им със себеподобни, прасенцата са по-щастливи в група. Не бива заради това на нас да ни е по-приятно да ги лишаваме от компанията на техния си биологичен вид. Пиша го като човек, който е гледал и прасенца в група, и единични, и все още се чувствам виновна за онези без поне едно другарче.
Сегашното ми стадо са дивачета, само Маги на 7 с удоволствие е с хора, а тя вероятно няма да е още дълго с нас за съжаление. Другите три взехме след раждането на дъщеря ми и имам по-малко време за гушкане с тях. Но ме радва, че те не страдат, имат си тяхната динамика и комуникация и са доволни и щастливи.
Макарон, не беше нещастна душичката. Беше много привързана към мен и имахме много силна духовна връзка. Взехме другарче, но то пак търсеше мен и предпочиташе моята компания. Другарчето се привърза към него, но другото го отбягваше и искаше да го вземам при мен.
Благодаря за отговора! Имам и още един въпрос. Какво ще препоръчате да слагам като постелка, тъй като сега е на талаш, но четох че изобщо не било полезно. Четох и за постелки за баня, но като пишка не остава ли мокро? На колко време се сменят? Може ли да дадете примерни такива ? Благодаря Ви!
Моите се научиха да си пишкат в кутиите - постилам на дъното брошури (че са без пари и са супер решение), отгоре слагам малко сено.
Вечерта слагам ново сено, а на следващата сутрин свивам брошурата, изхвърлям и слагам чистичко.
Одеяла ползва стари от децата, микрофибърни.
Стари шалтета.
Като ги напишкат - сменям на 2-3 дни. А в къщичките им ако са напишкани, сменям всяка вечер.
За къщичките ползвам едни мекички малки одеялца, поръчвани от тему. Както и плюшени декоративни калъфки, купувани от пепко.
А понеже всичко това го пера без омекотител и се наелектризира, слагам кърпички за сушилня, които купувам от дм. Независимо дали ще ги суша в сушилнята или на парното.
Вечерта слагам ново сено, а на следващата сутрин свивам брошурата, изхвърлям и слагам чистичко.
Одеяла ползва стари от децата, микрофибърни.
Стари шалтета.
Като ги напишкат - сменям на 2-3 дни. А в къщичките им ако са напишкани, сменям всяка вечер.
За къщичките ползвам едни мекички малки одеялца, поръчвани от тему. Както и плюшени декоративни калъфки, купувани от пепко.
А понеже всичко това го пера без омекотител и се наелектризира, слагам кърпички за сушилня, които купувам от дм. Независимо дали ще ги суша в сушилнята или на парното.
Здравейте отново! Наблюдавам, че моят Роро стои само в къщичката си. Доста често “скърца” “трака” “стърже” със зъби. Звукът наподобява хрускане, но не яде нищо. Четох, че може да е от страх или стрес, но не знам ако е така как можем да го преодолеем. Другото което е смених храната му още от 2рия ден от неговото вземате при мен(имам го от седмица) от насипната по магазините на Versele Laga , тъй като четох че е доста качествена. Да обаче той не иска да я яде. Пробвах да му дам от другата - веднага я напада. Моля ви дайте някакви съвети, особено това тракане със зъби много ме притеснява. Забравих да кажа, че още след взимането му вкъщи от зоомагазина намерих такива ранички по телцето му. Веднага го заведох на ВЕТ и казаха, че не е нищо сериозно и вероятно е бил с друго морско свинче в клетка и са се сбили. Аз обаче още се притеснявам, тъй като не са зарастнали .
Тракането със зъби е от страх.
Трябва да го глезиш с разни лакомства - сушени билки, грахови люспи, малки парченца зеленчуци, които да взима от ръката ти.
И много гушкане. В началото е нормално да се страхуват, те генерално са много плашливи животинки.
Взимаш го за 10-тина минути, в началото може и 5. Гушкаш го, галиш го - само по главичката, по гушката, никакво пипане по дупето!! Говориш му нежно и мило, докато го галиш. После го прибираш, като го оставяш внимателно и изчакваш сам да се отдръпне от теб, тогава си прибираш ръцете. Без резки движения и силни звуци около прасенцето.
Така да ви стане навик поне веднъж на ден да се гушкате и да му говориш. Лакомставата да не забравиш
, много са податливи за храна.
За раничката - аз бих я намазала с риванол.
Трябва да го глезиш с разни лакомства - сушени билки, грахови люспи, малки парченца зеленчуци, които да взима от ръката ти.
И много гушкане. В началото е нормално да се страхуват, те генерално са много плашливи животинки.
Взимаш го за 10-тина минути, в началото може и 5. Гушкаш го, галиш го - само по главичката, по гушката, никакво пипане по дупето!! Говориш му нежно и мило, докато го галиш. После го прибираш, като го оставяш внимателно и изчакваш сам да се отдръпне от теб, тогава си прибираш ръцете. Без резки движения и силни звуци около прасенцето.
Така да ви стане навик поне веднъж на ден да се гушкате и да му говориш. Лакомставата да не забравиш
, много са податливи за храна.За раничката - аз бих я намазала с риванол.
Здравейте,
Имам нужда от съвет. Имаме си една сладка принцеса на три месеца и половина. Много е жизнена, енергична и мноого обича да се разхожда. От една седмица вечер като решим да лягаме и затворим клетката направо полудява, гризе решетките и не дава да затворим вратата. То ние сме си виновни, цял ден щъка където си иска, но вечер искаме да си е в клетката, упълтнявахме дупки, вдигахме кабели, но посред нощ като не знаеш къде е винаги имаме тревога, че може да я бутнем с врата или да я настъпим или да достигне нещо, което не трябва. А и мебелите няма къде да вдигнем и тях гризва. Пробвахме с допълнително ограждение, пак полудява, все едно е човек в затвор, гризе , бута, търси си свободата. В клетката влиза само да яде, да пие вода и да пишка, след което пак си излиза. В чудо се виждаме, нямаме и свободна стая да я сложим там, клетката й е Ferplast, нещо като 80х60x45 височина. Но както казах през деня е винаги отворена ( което явно е било грешка си мисля на този етап). Даваме й и винаги има сено, три вида храна смесваме, морков, малко краставичка, стрък магданоз, много обича тънките клонки от слива, т.е има какво да гризе. Тези дни вечер явно усеща , че ще я прибираме и като я доближим трака със зъби, чак аз се плаша, че ще ме ухапе. Иначе вечер се гушкаме пред телевизора и се галим, а през деня е с децата.
Имам нужда от съвет. Имаме си една сладка принцеса на три месеца и половина. Много е жизнена, енергична и мноого обича да се разхожда. От една седмица вечер като решим да лягаме и затворим клетката направо полудява, гризе решетките и не дава да затворим вратата. То ние сме си виновни, цял ден щъка където си иска, но вечер искаме да си е в клетката, упълтнявахме дупки, вдигахме кабели, но посред нощ като не знаеш къде е винаги имаме тревога, че може да я бутнем с врата или да я настъпим или да достигне нещо, което не трябва. А и мебелите няма къде да вдигнем и тях гризва. Пробвахме с допълнително ограждение, пак полудява, все едно е човек в затвор, гризе , бута, търси си свободата. В клетката влиза само да яде, да пие вода и да пишка, след което пак си излиза. В чудо се виждаме, нямаме и свободна стая да я сложим там, клетката й е Ferplast, нещо като 80х60x45 височина. Но както казах през деня е винаги отворена ( което явно е било грешка си мисля на този етап). Даваме й и винаги има сено, три вида храна смесваме, морков, малко краставичка, стрък магданоз, много обича тънките клонки от слива, т.е има какво да гризе. Тези дни вечер явно усеща , че ще я прибираме и като я доближим трака със зъби, чак аз се плаша, че ще ме ухапе. Иначе вечер се гушкаме пред телевизора и се галим, а през деня е с децата.
Здравейте,
Имам нужда от съвет. Имаме си една сладка принцеса на три месеца и половина. Много е жизнена, енергична и мноого обича да се разхожда. От една седмица вечер като решим да лягаме и затворим клетката направо полудява, гризе решетките и не дава да затворим вратата. То ние сме си виновни, цял ден щъка където си иска, но вечер искаме да си е в клетката, упълтнявахме дупки, вдигахме кабели, но посред нощ като не знаеш къде е винаги имаме тревога, че може да я бутнем с врата или да я настъпим или да достигне нещо, което не трябва. А и мебелите няма къде да вдигнем и тях гризва. Пробвахме с допълнително ограждение, пак полудява, все едно е човек в затвор, гризе , бута, търси си свободата. В клетката влиза само да яде, да пие вода и да пишка, след което пак си излиза. В чудо се виждаме, нямаме и свободна стая да я сложим там, клетката й е Ferplast, нещо като 80х60x45 височина. Но както казах през деня е винаги отворена ( което явно е било грешка си мисля на този етап). Даваме й и винаги има сено, три вида храна смесваме, морков, малко краставичка, стрък магданоз, много обича тънките клонки от слива, т.е има какво да гризе. Тези дни вечер явно усеща , че ще я прибираме и като я доближим трака със зъби, чак аз се плаша, че ще ме ухапе. Иначе вечер се гушкаме пред телевизора и се галим, а през деня е с децата.
Имам нужда от съвет. Имаме си една сладка принцеса на три месеца и половина. Много е жизнена, енергична и мноого обича да се разхожда. От една седмица вечер като решим да лягаме и затворим клетката направо полудява, гризе решетките и не дава да затворим вратата. То ние сме си виновни, цял ден щъка където си иска, но вечер искаме да си е в клетката, упълтнявахме дупки, вдигахме кабели, но посред нощ като не знаеш къде е винаги имаме тревога, че може да я бутнем с врата или да я настъпим или да достигне нещо, което не трябва. А и мебелите няма къде да вдигнем и тях гризва. Пробвахме с допълнително ограждение, пак полудява, все едно е човек в затвор, гризе , бута, търси си свободата. В клетката влиза само да яде, да пие вода и да пишка, след което пак си излиза. В чудо се виждаме, нямаме и свободна стая да я сложим там, клетката й е Ferplast, нещо като 80х60x45 височина. Но както казах през деня е винаги отворена ( което явно е било грешка си мисля на този етап). Даваме й и винаги има сено, три вида храна смесваме, морков, малко краставичка, стрък магданоз, много обича тънките клонки от слива, т.е има какво да гризе. Тези дни вечер явно усеща , че ще я прибираме и като я доближим трака със зъби, чак аз се плаша, че ще ме ухапе. Иначе вечер се гушкаме пред телевизора и се галим, а през деня е с децата.