Аз пък се сетих сега, че Бениториал имаха(може и все още да имат) интересен маркетингов подход - при поръчка от сайта им, освен придружаващата картичка прилагаха и две мини-книжки с откъс от други техни издания. По този повод - някой има ли впечатления от “Не тук и не сега” на Джилиан Макалистър (не си спомням дали е коментирана из темите) - четох малко от качените в сайт начални страници и стилово много не ме грабна, но не търся за себе си, а за подарък - ако е добра като трилър/мистерия за човек, който чете страшно много в този жанр (но знам, че това издателство не му е пред погледа).
- Публикувана: 9 юни 2023, 10:28 ч.
- Последно мнение: 29 апр. 2024, 22:59 ч.
За четенето - 2
Благодаря, ще потърся тогава някои друга. Евентуално някой да знае нещо за “Анна О” - за нея четох някакви коментари в ГР, които тогава ме отказаха? (П.п. въпросният читател също като мен никак не беше впечатлен от Терапията на Фитцек, както и от една книга на Ирса - не помня точно коя беше взел, знам само, че някоя от последните беше, ако може това да е някакъв ориентир).
П.п. Май се отказах да подарявам “Анна О”, сега се чудя дали ще е удачен избор “Три живота седмично” на Мишел Бюси…
П.п. Май се отказах да подарявам “Анна О”, сега се чудя дали ще е удачен избор “Три живота седмично” на Мишел Бюси…
" Къща без книги е като стая без прозорци."( Х. Ман)
В наши дни може и да не приемаме буквално какво е казал преди век.
Аз съм лесна. Чета много и всякакви жанрове. Преди купувах много книги на хартия. Сега съм предимно на електронни или онлайн в процеса на писане. Не харесвам аудиокнигите. Част от хартиените, тези за които стига мястото в библиотеката, стоят там. Останалите са архивирани в кашони и... на тавана. Книги не изхвърлям, може би защото съм купувала само това, което ми харесва.
С аудиокнигите и аз не се разбрах, много се разсейвам, дори и да върша нещо рутинно.
Аудиокнигите нали могат да се пускат и на по-висока скорост или пак не е достатъчно?
На мен пък ако текстът не ми е пред очите, а трябва да го слушам, все ме разсейват мисли за странични въпроси, дори и например само да гладя дрехи, докато слушам. И още нещо забелязах- книги, които първоначално се появяват като аудиосериал нещо май не харесвам като книги за четене - пробвах с една на наш автор и като видях, че трябва да прескачам изречения, защото иначе ставаше супер скучен текста, си останах с началото и отказ да продължа (вече нямам никакви предразсъдъци да зарязвам книга, която не ми харесва, след като има толкова още много за четене и все изглеждат интересни).
На мен пък ако текстът не ми е пред очите, а трябва да го слушам, все ме разсейват мисли за странични въпроси, дори и например само да гладя дрехи, докато слушам. И още нещо забелязах- книги, които първоначално се появяват като аудиосериал нещо май не харесвам като книги за четене - пробвах с една на наш автор и като видях, че трябва да прескачам изречения, защото иначе ставаше супер скучен текста, си останах с началото и отказ да продължа (вече нямам никакви предразсъдъци да зарязвам книга, която не ми харесва, след като има толкова още много за четене и все изглеждат интересни).
Аудиокнигите нали могат да се пускат и на по-висока скорост или пак не е достатъчно?
На мен пък ако текстът не ми е пред очите, а трябва да го слушам, все ме разсейват мисли за странични въпроси, дори и например само да гладя дрехи, докато слушам. И още нещо забелязах- книги, които първоначално се появяват като аудиосериал нещо май не харесвам като книги за четене - пробвах с една на наш автор и като видях, че трябва да прескачам изречения, защото иначе ставаше супер скучен текста, си останах с началото и отказ да продължа (вече нямам никакви предразсъдъци да зарязвам книга, която не ми харесва, след като има толкова още много за четене и все изглеждат интересни).
На мен пък ако текстът не ми е пред очите, а трябва да го слушам, все ме разсейват мисли за странични въпроси, дори и например само да гладя дрехи, докато слушам. И още нещо забелязах- книги, които първоначално се появяват като аудиосериал нещо май не харесвам като книги за четене - пробвах с една на наш автор и като видях, че трябва да прескачам изречения, защото иначе ставаше супер скучен текста, си останах с началото и отказ да продължа (вече нямам никакви предразсъдъци да зарязвам книга, която не ми харесва, след като има толкова още много за четене и все изглеждат интересни).
Имах предвид по-високата скорост не може ли да компенсира (никога не съм си засичала за минута колко думи изчитам, пък и зависи - едно е да чета философски текст и друго да са някакви диалози, каквито например кратки има при Дюма и които едва ли не по диагонала на страницата вече съм прочела).
Или може би имаш превдид, че при аудио книгите няма как да се мине набързо из текста именно в такива ситуации (нещо, което може без задълбаване да се възприеме, а не да ти изчитат дума по дума)?
Или може би имаш превдид, че при аудио книгите няма как да се мине набързо из текста именно в такива ситуации (нещо, което може без задълбаване да се възприеме, а не да ти изчитат дума по дума)?
Имах предвид по-високата скорост не може ли да компенсира (никога не съм си засичала за минута колко думи изчитам, пък и зависи - едно е да чета философски текст и друго да са някакви диалози, каквито например кратки има при Дюма и които едва ли не по диагонала на страницата вече съм прочела).
Или може би имаш превдид, че при аудио книгите няма как да се мине набързо из текста именно в такива ситуации (нещо, което може без задълбаване да се възприеме, а не да ти изчитат дума по дума)?
Или може би имаш превдид, че при аудио книгите няма как да се мине набързо из текста именно в такива ситуации (нещо, което може без задълбаване да се възприеме, а не да ти изчитат дума по дума)?
Сега като се замисля, така излиза, за да се произнесе една дума (т.е. слухово възприемане) времето е повече от едно мигване, с което е прочетена.
При рутинни занимания тази скорост нямаше да има никакво значение, така се опитвах да си ускоря “прочитането” на една книга, която паралелно продължавах на хартия, но концентрацията ми все бягаше от текста.
При рутинни занимания тази скорост нямаше да има никакво значение, така се опитвах да си ускоря “прочитането” на една книга, която паралелно продължавах на хартия, но концентрацията ми все бягаше от текста.
Сега като се замисля, така излиза, за да се произнесе една дума (т.е. слухово възприемане) времето е повече от едно мигване, с което е прочетена.
При рутинни занимания тази скорост нямаше да има никакво значение, така се опитвах да си ускоря “прочитането” на една книга, която паралелно продължавах на хартия, но концентрацията ми все бягаше от текста.
При рутинни занимания тази скорост нямаше да има никакво значение, така се опитвах да си ускоря “прочитането” на една книга, която паралелно продължавах на хартия, но концентрацията ми все бягаше от текста.
п.п. Те така:
Скрит текст: 
Когато слушам книги,в които имената на героите са трудни за произнасяне,много се напрягам.Дори и любимата ми поредица Дамска детективска агенция N1 на А.М.Смит,която съм изчела,ми е невъзможно да слушам особено трудното и дълго африканско име на мъжа на Маа Рамотсве/африканската Мис Марпъл/.Поредицата е превъзходна,вече n-пъти я препоръчвам.Заедно с другата поредица за Изабел Далхаузи-супер супер чаровна героиня,любима.
Препоръчани теми