Публикувана: 12 ян. 2007, 15:41 ч.
Последно мнение: 15 ян. 2007, 10:14 ч.

Май губя битката.......ставам все по-лоша ...

2 051
30
1

Гост

1
2
3
Всички

12 ян. 2007, 15:41 ч.

Здравейте майчета, незнам какво бих правила ако го нямаше този форум...където можеш да излееш..цялото си напрежение или душевна"помия" без някой да ти каже нещо ,можеш дори да не прочетеш отговорите на своя постинг ...а и напоследък май само компютъра ми е приятел........ Да си дойдем на думата имам две прекрасни дечица на 2 и 6 годинки.........постоянните грижи и напрежение около отглеждането им вече ме съсипва тотално.....превърнала съм се в топка от нерви и крещя постоянно /даже започнах да потупвам голямото си дете, не че има ефект/. Всичко ме дразни включително и съпруга ми, който въобще не го интересува къщната работа, не се занимава с баткото, който е ученик, с малкия да не говорим ...искал да се занимава с него, но какво да направи като детето все ме търси и иска мама.
Знам , че всичко това вреди не само на мен но и на децата, но незнам как да го превъзмогна...опитите ми са ежедневни, опитвам се да не ми прави впечатление че е разхвъряно и мръсно, опитвам се да не забелязвам белите или писъците на децата, но повече от половин ден не успявам. А помощ от никъде нямаааааааааааа......баткото ходи при баби и дядовци , но малкия неможе защото все още се кърмим, пък и както казва собствената ми майка"Като се разплаче за теб аз какво да го правя?"""

Незнам какво да правя , незнам дали трябва да се боря или да се оставя на течението пък където ме отнесе...то си е съдба....................................... писах брисах незнам какво излезе, но няма да го прочета

# 1 12 ян. 2007, 16:12 ч.

Мнения: 25 669

Добре дошла в отбора на лошите майки! Hug

Спокойно, изпаднала си в дупка, на всеки може да се случи. И се случва. Непрекъснато. Не се притеснявай, ще го преодолееш. Жените сме кораво племе. Wink

Тръсни децата на баща им, без да ти пука какво ще ядат, дали ще спят и дали са написани домашните - просто си подари няколко часа само за тебе. Излез с приятелка, отиди на кино, по магазини... Просто бъди за малко далече от тях. Когато усетиш колко много ти липсват, можеш да се върнеш. Wink

# 2 12 ян. 2007, 16:23 ч.

Мнения: 294

Дааааа, мисля, че повечето майки сме така Sad

. И аз съжелявам, когато викна или напляскам синът ми, но за съжаление много нерви от всякъде се хабят и не издържам да съм спокойна понякога... Не знам какво да ти кажа, но мисля, че поне трябва да се опиташ да се "разтовариш" малко. Как така се "кърмите" на 2 години? Според мен вече отдавна трябва да сте спряли newsm78

. Детето е достатъчно голямо даже да яде обща храна и да ходи на ясла. Баткото на ДГ, малкото на ясла и денят ти от 9.00ч. до 17.00ч. ще е свободен. Всъщност не пишеш дали работиш?
Ако не можеш да накараш съпруга ти да ти помага (при повечето това е трудно, даже невъзможно) започни да "тормозиш" баби, дядовци, ако имаш възможност си наеми детегледачка почасово само и само да се разтовариш и да обърнеш внимание на себе си. Когато човек има поне малко лична свобода и се погрижи за себе си се чувства по-добре и съответно се държи по-добре. За друго не мога да се сетя newsm78

# 3 12 ян. 2007, 17:11 ч.

Мнения: 5 468

Ами спри да кърмиш две годишното дете и го дай и него на бабите и дядовците, на които даваш и голямото, за известно време.

# 4 12 ян. 2007, 17:44 ч.

София
Мнения: 551

Тук ще намериш много отговори:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=43695.0

# 5 12 ян. 2007, 17:50 ч.

Мнения: 150

И аз це учудих за кърменето, но всеки си знае кога да спре. Това е прекалено лично за чужда намеса или акъл. Иначе и аз мога да се похваля, че съм в този отбор. Въпреки че съвсем отскоро сме 4-членно семейство, вече се боря с ревността на баткото. Той, слава Богу, си излива агресията върху мен и таткото, а не върху малкия, което е по-добрия вариант, защото ние можем адекватно да реагираме. Но на мен този проблем много ми влияе и аз също съм станала топка от нерви. Постоянно правя забележки, заяждам се и не минава ден без да ревна. Но и аз мисля, че ще го преодолеем. Само да мине пустата зима, да се оправи времето и да тръгнем по градинките. Мисля, че човек ако гледа напред и търси изход, винаги нещата се оправят. Laughing

# 6 12 ян. 2007, 19:48 ч.

Мнения: X

Цитат на: Ню в пт, 12 яну 2007, 17:11

Подкрепям. Моята е на две и четири месеца и петък вечер е при бабите, за да мога аз да си почина, да си видя мъжа на спокойствие и да позачистя в събота. Ходя на работа през седмицата тя на ясла. Няма шест пет. Докато бях в майчинство полудявах, стана зле и за детето и за мен накрая и, когато всеки си пое по пътя нещата цъфнаха и вързаха Grinning

# 7 12 ян. 2007, 21:47 ч.

Мнения: 83

ох и аз много викам и ставам лоша

# 8 12 ян. 2007, 22:43 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: Ню в пт, 12 яну 2007, 17:11

Отделянето поне за някой и друг час от децата е май единственото спасение от "хроничното" изнервяне /конкретно, в твоя случай/.

# 9 12 ян. 2007, 23:15 ч.

Мнения: 281

Цитат на: Ню в пт, 12 яну 2007, 17:11

И аз подкрепям този отговор, но не защото "му е време да спреш да го кърмиш" това си го решаваш сама По-скоро имам предвид, че щом си толкова изнервена, значи и с кърмата предаваш напрежението си на детенцето Човешко е да се измориш и изнервиш и определено имаш нужда от почивка и да си обърнете малко внимание с таткото
п.п. И на мен напоследък ми се случва да си изтърва нервите, да се разкрещя и даже да го плесна моето диване Нали знаеш, казват че 2-рата година е трудна

# 10 12 ян. 2007, 23:51 ч.

Мнения: 863

и аз съм в клуба на лошите майки,от което понякога се чувствам отвратително...
да не говорим,че от скоро Ивко навлиза в гадния детски пубертет и това непрекъснато "не" ме побърква
защо трябва вси4ко да е толкова трудно... newsm78

# 11 13 ян. 2007, 00:57 ч.

Мнения: 2 792

Не ставаш по-лоша, а просто си нормален човек и липсата на лично пространство,време и въобще съществуване, ти идват в повече и това избива.
Послушай Как`Сийка, вместо да товариш себе си и децата си и като го направиш, не забравяй да си повтаряш от време на време "И аз съм човек, и аз имам право".

# 12 13 ян. 2007, 01:49 ч.

Мнения: 6 206

Уф, моля ви се, оставете кърменето на мира поне в тази тема...
Ето какво
баткото при бабите
малкия при тебе, мъжа ти чинно да го гледа
ти си лягаш да си почиваш, после на фризьор, после маникюр, кафенце, списания, пак ще си легнеш да си починеш, после мъжа ти ще ти сготви, ти ще си поседиш на форума
и в понеделник пак ще си говорим
Сериозно, уважи се този уикенд и ще ти мине!

# 13 13 ян. 2007, 08:17 ч.

Мнения: 5 362

Цитат на: Нaти в пт, 12 яну 2007, 22:43

Цитат на: Ню в пт, 12 яну 2007, 17:11

# 14 13 ян. 2007, 08:55 ч.

Мнения: 1 383

Работа и само работа! Само това ще те откъсне от домакинската рутина и ще ти върне уважението на околните .
Честно казано, като ти четох постинга, сериозно се замислих да не би да съм го пуснала аз и да съм забравила. Положението при нас е идентично, вкл. кърменето, големият ми син е на 6, а малкият на 1г.6м. Много се замислям напоследък дали да го отбия,макар че никак не ми се ще. Обаче отчайващо имам нужда от поне една свободна вечер... А защо не го пуснеш на ясла, малкото? Аз мисля да го направя май-юни. Освен това, има сериозна вероятност скоро да почна работа, което може и да доведе до усложнения, но съм убедена, че ще се отрази добре на всички ни.

# 15 13 ян. 2007, 09:55 ч.

В офиса
Мнения: 4 019

Кърменето не е пречка да не се разделяте с малкия през деня. Освободи си времето, когато големия е на училище. Ако не можеш, или не искаш да си вземеш жена да го гледа, заведи го за 2 часа в детски център. А ти се пошляй безцелно. Ако ти хареса, прави го всяка седмица.
Когато аз очаквам някой да ми помага, а той не го прави, съм много по-мрачна и подтисната, отколкото ако знам, че само аз съм си отговорна за всичката работа. Приеми, че мъжът ти няма да помага. Не изисквай, не се нерви, че го прави. Току виж коренната промяна у теб, му подейства вдъхновяващо и се включи. Или помисли да вземеш жена само за чистенето вкъщи.
Опитай се да ангажираш големия да ти помага под някакъв вид.
Само не разбрах защо таткото не се занимава с големия? Двамата могат да имат много повече общи занимания, отколкото с бебето. Да отидат на кино, да се разходят по мъжки на Витоша, на ски, да играят футбол, или тенис на маса на детската площадка, да му разкаже за устройството на колата...

# 16 13 ян. 2007, 10:40 ч.

Благодаря , вече съм леко "по-спокойна" като знам че не съм единствената...вчера се случи нещо което ме накара да се замисля над поведението си....след поредната караница с баткото и неговия инат го дръпнах за ръката той се дръпна назаад и си удари крачето в ръба на дивана ..повярвайте ми сърцето ми се обърна като започна да пищи и да казва ,че не може да си мръдне крачето......е не е голяма травма леко синьо коляно, но всичко това ме накара да се замисля че с крещене удряне и т.н не постигам нищо добро.. май е крайно време да кажа на всичко майната му и да се опитам да бъда по-добра, в крайна сметка аз исках 2 деца и те са създадени с много любов.........колкото и трудно да е тяхното отглеждане. Поговорихме със съпруга ми и той е на мнение ,че трябва да започна работа та макар и на половин ден и да наемем детегледачка..............най накрая се показа малко светлина в края на тунела.
Още веднъж голямо благодаря на всички

# 17 13 ян. 2007, 10:57 ч.

Мнения: 2 757

Цитат на: Тинкърбел в сб, 13 яну 2007, 09:55

Стана ми интересно какви са тези детски центрове, където човек може да си остави детето за 2 часа. Звучи супер ако има такова нещо.
Иначе по-скоро бих си наела жена да ми гледа детето, отколкото за чистене - малкия е ужасна досада с непрекъснатото си мрънкане и една прахосмукачка дори ще ми дойде по-освежаващо от мрънкането.
А за бащите и синовете съм съгласна - винаги могат да измислят нещо за детето, АКО имат желание. Защото май проблемът е липсата на такова. Поне при нас - е... има го ама за малко и изглежда повече като отбиване на номера

# 18 13 ян. 2007, 12:19 ч.

Мнения: 190

И аз съм от отбора на Лошите майки доста често. Това е линк към детските клубове, от които често се възползвам http://www.zadecata.com/index.php?page=0_1_2_2 - помага, поне мога спокойно да изпия едно кафе или да ги оставя и да си свърша нещо.

# 19 13 ян. 2007, 13:36 ч.

Мнения: 5 877

намери добра детегледачка, пък било то и почасово. По три часа на ден да имаш време за себе си, пак ще ти дойде добре. За децата е много приятно да общуват с весела кака, ще видиш.

# 20 13 ян. 2007, 14:32 ч.

Мнения: 3 164

Цитат на: tuti03 в пт, 12 яну 2007, 16:23

Как така се "кърмите" на 2 години? Според мен вече отдавна трябва да сте спряли .
айде, де-още малко и ще я набиеш Shocked

Детето е достатъчно голямо даже да яде обща храна и да ходи на ясла. Баткото на ДГ, малкото на ясла и денят ти от 9.00ч. до 17.00ч. ще е свободен.
ама вЕрно ли :roll:

гледам, че след теб доста са се наредили поддръжници на тая абсурдна идея, Евала на майките-хвърлете ги там децата и вие ха-хо па хи-хи по цял ден.Да се чудиш и маеш на някои защо им е да раждат деца, като след 1, максимум 2г. и им писва Thinking

Цитат на: Тинкърбел в сб, 13 яну 2007, 09:55

ето едно смислено мнение newsm10

както и това на Анда Peace

# 21 13 ян. 2007, 15:07 ч.

Мнения: 1 470

Здравейте,отчаяни имного,много уморени майки!!!И аз често без"причина"си рева,и на мен ми е мъчно когато се сетя колко много време отнемат проблемите ни,и умората.Време което може да бъде посветено на децата,и радоста...но все пак това е България... Cry

бюрокрация,немотия,безхаберие...Знам че не е лесно,но единственното решение е да оцениш кое е най ценно за теб,и да му се наслаждаваш до край...Не се подлъгвай,бабите и дядовците са нож с две остриета,а детегледачката никога няма да е достатъчно добра за твоето дете...Виж яслите,стават,но ако можеш да се доредиш.Поздрави от майка с опит! bouquet

# 22 13 ян. 2007, 20:03 ч.

Мнения: 1 877

Ееее,то пък без пошляпване не може!Но това не значи,че не си обичаш децата.

# 23 13 ян. 2007, 22:15 ч.

Мнения: 686

Пишете какво правите когато децата ви не могат да разделят нещо или се сбият?
Вкъщи се случва много често.Опитвам се да разреша спора спокойно но това не помага.В повечето случаи защитавам по малкия,защото често батко му го натупва,но после като размисля ми става кофти за баткото.Малкия е голям дразнител и съм сигурна че го предизвиква.Вие как се справяте?

# 24 14 ян. 2007, 08:29 ч.

Мнения: 3 491

Най-доброто средство за мене в такива ситуации е било наличието на мотивиращ пример.
Не са често срещани такива жени обаче. И аз си мислех, че е трудно и изнервящо да имаш две момчета с 1г.11м. разлика без баби около себе си (това с наемането на детегледачки ей така, за да се мотаеш и да си почиваш, не съм го виждала много наяве, май е приоритет на бебешките списания. Самата аз опитвах веднъж-два пъти, колкото да разбера, че за мене вариантът не работи).
Когато обаче видях жена да се справя с 3 пъти по две, та и с повече деца, без да губи спокойствие и равновесие, без да се оплаква, без да се прави на героиня, без да я избива на перфекционизъм и същевременно без да губи ентусиазъм, се усетих щастлива. Всички сме майки по съдба и природа, но някои са майки по професия.
Нищо не ми е действало толкова успокояващо и мотивиращо, колкото общуването с тази жена. Разпитвах я, наблюдавах как се справя , прилагах, каквото мога, продължавам в определени ситуации да се поставям мислено в нейната кожа и да се питам "а тя какво би направила".
Такива хора са в състояние да превърнат гледането на деца в нещо "апетитно" с интелигентността и креативността си.
Искрено ти желая да срещнеш и ти своите мотивиращи и зареждащи с енергия примери - непременно наяве.

# 25 14 ян. 2007, 08:35 ч.

Мнения: 1 470

Добро утро,от една пристрастила се вече към чата мама!Аз личо тъй като съм била по-голямото дете в семейството,знам от опит какво е все ти да си виновен,затова никога не пропускам да се скарам и на двамата,а скоро и на тримата...Така те в първият момент се сърдят един на друг,после обаче се обединяват и не губят връзката помежду си...Не знам дали тозди вариянт е най добрият,ще ти кажа съссигурност след двайсет години...но не искам да ги настройвам един срещу друг,защото тогава враждата ще продължи,а може да премине и в нещо повече...Аз много ревнувах от брат си,и това направи живота на моите родители черен,през пубертета. Mr. Green

# 26 14 ян. 2007, 09:51 ч.

Мнения: 863

Цитат на: блажка в нд, 14 яну 2007, 08:29

Когато обаче видях жена да се справя с 3 пъти по две, та и с повече деца, без да губи спокойствие и равновесие, без да се оплаква, без да се прави на героиня, без да я избива на перфекционизъм и същевременно без да губи ентусиазъм, се усетих щастлива.

Господи,как става това Sad

пред такъв пример бих се усетила не щастлива,а още по-безпомощна и нервна,че аз не мога да се справя и с едно Crazy

# 27 14 ян. 2007, 11:22 ч.

Мнения: 3 161

Не спирай кърменето - от него поне получаваш хормони, които ти действат успокояващо, както и на детето - без тях ще станеш още по-зле! Laughing

Така или иначе не вярвам да кърмиш все още през два часа, така че спокойно можеш да оставяш детето на други за по-дълго време. И аз съм кърмила до откат, но никога не е било проблем, ако я оставя с майка ми, която си имаше собствен начин да се справи и не е ревала за мен. А някоя от бабите не може ли да идва у вас о време на време и да ти помага, да поизчисти, да изведе едното дете?

За яслата - ще починеш 4-5 дни, а след това две седмици ще се грижиш за болни деца и ще бършеш собствените си сополи. Naughty

Тръгването на работа плюс семейните задължения сигурно би те натоварило още повече. Ако можеш да си позволиш бавачка без (поне в началото) да тръгнеш на работа - най-добре. Така ще можеш да си оправиш къщата, да починеш, да излезеш някъде сама, да се почувстваш отново човек. Party

До нас в клуб Барбарони можеш да оставиш детето си за цял ден и таксата е 8 лв. Е, можеш и за половин ден да го оставиш (но цената не пада наполовина Sad

). Иначе подобни клубове са супер място за среща с приятелки с деца - оставяте децата за 2-3 часа на каките, хем сте наблизо, хем отпочивате и си бъбрите на спокойствие.

# 28 14 ян. 2007, 14:13 ч.

Мнения: 511

мъча се да си сдържам нервите защото децата нямат вина за моето настроение.скривам се някъде да поплача за минута две и ми минава.

# 29 15 ян. 2007, 00:53 ч.

Мнения: 8 917

Явно си поела цялата тежест в отглеждането на децата, за което има вина и съпругът ти - разтовари се за сметка нанего и ще видиш, че живота не е толкова черен. Не си го изкарвай на децата, а просто уравновеси положението между теб и съпругът ти Peace

# 30 15 ян. 2007, 10:14 ч.

Мнения: 636

Искрено ти съчувствам. Аз имам само едно дете и се гледаме вече две години и 7 месеца без помощ отникъде. Споделям повечето от нещата, които са те посъветвали момичетата, но смятам, че централният проблем в такива случаи е отношението на съпруга. Нека разбере, че децата и домакинството не са само твоя работа, че си уморена и угнетена и да направи нещо. Акцентирам върху думата отношение - дори и да няма време много да помага у дома, защото, да речем, много работи за насъщния, е нужно да осъзнава твоята ситуация, да показва, че те цени, да разбира раздразнението ти и т.н. Аз лично съм загубена без усещането за подкрепа от страна на мъжа ми.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Как да подсиля имунитета на 3-годишно дете преди градината?

Предложения за закуска

Причина:

Причина: