За бебетата-в множествено число?!?????!!!!?????

Много мами говорят така.В началото и на мен ми беше странно,но сега и аз говоря в множествено число
Така сме като едно цяло! Отъждествяваме се с децата си.
Няма нищо нередно,според мен,а за неправилен говор и дума не може да става(поне не на сериозно).Просто си обичаме децата и за това.

И аз се повлиях от тази тенденция  , но вече се излекувах, че синът ми не е бебе 

Уф преди да забременея, толкова се ядосвах на този начин на говорене, в множествено число, но сега , често се хващам, че и аз го правя,и аз казвам СТАНХМЕ на две години, БОЛНИ сме и т.н.

Така е

Така мисля и аз . Просто, когато децата са малки, правиш всичко с тях и това множествено число в един момент от самосебеси се появява в речта ти . И аз говорех така до скоро. Сега Руми е по-самостоятелна и се усещам, че все по-често говоря за нея в единствено число.

и аз говоря в множествено число, така съм свикнала защото постоянно съм с моята Мимка. веднъж бях излязла сама на вън, защото Мими спеше, и ме среща една приятелка и ме пита къде съм тръгнала а аз и казвам" отиваМЕ за хляб" . и от тогава гледам да се ограничавам с м.ч. но не се справям добре

Ами и мен ме дразни, защото някои мами прекаляват с това мн. число. Не отричам , случвало ми се е и на мен. И мисля , че е следствие още от периода на бременността, когато майката и бебето са едно цяло. Това продължава и след раждането, макар и несъзнателно може би. С течение на времето нещата се променят, и с израстването на децата спираме да говорим за тях като за неразделна част от себе си. Все пак от момента , в който поемат първата си глътка въздух самостоятелно те вече не са част от нас, те имат своята индивидуалност. И дори да не ни се иска трябва да го приемем!!!

Напълно подкрепям     

Не говоря по този начин. По този въпрос имам твърда позиция . Вече не се дразяня на други майки, които използват "ние", но аз не го употребявам.

Откакто децата ми са излязли от утробата ми и са станали самостоятелни индивиди, оттогава говоря за тях в единствено число.
Нещо не можах да се заразя от този синдром, но пък не ме и дразни 

 

Старая се да говоря в ед. ч. и ми се отдава, понеже не съм говорила често в множествено. По-сериозна битка проведох със себе си, за да се откажа да си мамосвам детето на всяко изречение. "Кажи, мамо.. ела, мамо" и т.н.

По същия начин реагирам и аз . Не ми харесва това отъждествяване, и гледам че хората около мен започват да се усещат и да се коригират, когато ми задават въпроси свързани с бебка.

Защо пък ще ме дразни как говорят другите майки-ми некА си говорят така,на мен също ми се е случвало ,това си е  напълно нормален факт,при положение че всичко правят децата с нас.
А също така има хора ,копито по диалект си говорят в множествено число,сега и на тях ли да взема да се ядосвам,ами те нервите няма да ми стигнат 
Всеки говори както си иска  

Посмях се малко. Ами май е така, отъждествяваме се със своите деца, едно цяло сме. Така и не разбрах, кога започнах да говоря в мн. ч. Понякога се хващам, че целия постинг е в мн. ч. ние плакахме, станахме на 6 месеца, хранихме се и т.н. 
А сега, ние заспахме и мама ще може на спокойствие да се поразходи из Форума!

Ми да ти кажа е нормално да се говори в множествено число, болшенството майки не можем още да се разделим с децата си понеже са още малки и са постоянно заедно, виж друг е въпроса ако говорим за дете над 5-6 годинки    А и наистина се отъждествяваме като едно цяло, което малко или много си е така  

Е кое е дразнещото не мога да разбера аз.
Никога не ме е дразнело това множестевното число, децата са постоянно с нас, напълно нормално да се приемаме като едно цяло 

И аз се улавям, че говоря по този начин ...но с порастването на дъщеря ми все по-рядко ми се случва....някак започвам да я приемам подсъзнателно като отделен, самостоятелен човек .

На мен ми се струва мило да се говори в мн. ч за малко бебче. В крайна сметка бебчо може да е "отделен индивид", но ще мине още време преди да стане самостоятелен такъв- дотогава  ние изживяваме  вълнението около първото къпане, хранене, първото сокче, първото пюре, първите стъпки, първата смислена думичка повече от него самия ( като емоция).
Искам да уточня, че аз не съм говорила така, не съм и се замисляла даже, но сега ми стана едно такова разнежено, колко мъничка е била бебка и , как нищо не е можела да направи сама , освен да се разплаче.
Струва ми се превзето да обясняваш на колко години си ти, мъжът ти или който и да с друг, след като много добре разбираш въпроса...

За мен не е нормално множественото число.Странното е,че и жени (никога мъже!),които нямат деца,ми задават въпроси за дъщеря ми в множествено число.Когато ме попитат очи в очи,обяснявам за мен и за нея поотделно-просто за да се усетят.На прочетено във форума често ме сърбят ръцете да отговоря по подобаващ начин,но все още успявам да се въздържа и само се хиля пред монитора.

Само искам да уточня(даже пак прегледах темата, да не би нещо да съм се объркала)-не съм казала, че се дразня, освен ако някои не разбират "чуденето" като "дразнене"! Както и не мисля, че е превзето човек да се опитва да разбира и говори на правилен език! Или пък да пише правилно! Или може би сериозно трябва да се замисля над темата дали пък не съм от НЕлюбящите майки, защото не се отъждествявам с детето си?Но май много са приели въпроса "на нож"

Пък и темата я пуснах не с цел да съдя някого за начина му на изразяване, а да прочета мнението на други майки:)Радвам се, че има и такива, които мислят както мен по въпроса, иначе щях да се подложа на скоростно превъзпитаване на говора:)

На този етап,когато почти всичко правя заедно или вместо 10-месечната си дъщеря,няма нищо необичайно да говоря в мн.число,или да се отъждествявам с нея.Виж,за 3г.и 5м. си дъщеря одавна не използвам мн.число
Колкото до неправилния говор-има далеч по-"блестящи"примери
А какво ще кажете за детенце вместо детенцето???Или чавето?!На мен тези обръщения ми звучат доста превзето и неестествено,ама и през ум не ми е минало да се правя на луда и да отварям тема по въпроса

Аз пък се дразня когато се прекалява с това
Предстои ми раждане и не знам дали след това няма да започна и аз да говоря така   Дори и сега се хванах веднъж, че казах нещо за бебка в мн. число, но мисля , че беше под влияние на приятелката ми, която говори по този начин за сина си. Мисля , че не е правилно. Разбира се , че всяка майка обича детенцето си, но все пак то е отделна личност.
 Не си променяй начина на изразяване само защото повечето майки говорят така.

Не се дразня, когато другите говорят така. Всеки сам решава как да се обръща към детето си. Аз обаче не го правя. Детето ми и аз сме две самостоятелни личности. Какво от това, че прекарваме цялото си време заедно? Това според мен не е повод за въпроси от типа на: "Спите ли?" - "Ами, явно аз не спя, щом говориш с мен. Той спи.", или: "Акахте ли днес?"  . Доста смешно ми става и обикновено не се срамувам да го покажа - "Преди малко излизам от тоалетната, дребосъкът още се напъва!".
Както казах, не ме интересува другите как говорят за себе си и децата си и не ми пречи, когато си комуникирам с тях, но когато говорят за мен и моето дете по този начин, винаги, без да се опитвам да обидя насрещния, се опитвам да покажа, че за себе си не възприемам този тип на "обединяване".

Аз вече свикнах мамите около мен да говорят така и това не ме дразни.
Аз лично не смятам да говоря така.
Тъй като още си чакаме малкото кенгурце, всички приятели и колеги питат мъжа ми: "Родихте ли вече?" Ето това ми е много забавно!  Той няма намерение да ражда! А и няма никакво шкембенце, белким да ги избъзика с него 

Самият факт,че си пуснала темата означава ,че понякакъв начин се дразниш.Кое е правилен език или използването му е спорен въпрос.За писането-всеки знае себе си,не си ти човека ,който ще прави забележки или дава оценка.
Освен горният ти постинг ,аз лично никой друг не виждам да е приел въпросът "на нож"
Добре знаеш ,че по всички въпроси има различни мнение ,не може всеки да мисли като другият ,защото в такъв случай щяхме да сме еднакви и да бъде скучно.

На теб ти харесва да не говориш по този начин-значи го прави,на другите какво им харесва си е техен проблем 

Много се забавлявах с написаното:) особено с никненето на назъби на 30 години:) хехехе:) Всъщност да ти кажа, аз се дразнех пък наистина до 3-4ти месец някъде. Всички ми говореха на :" Сте, хте" и т.н. И не за друго, но просто ми изглеждаше превзето. В смисъл ходя си аз по улицата и ме спира някой с количката, надвесва се над бебето и казва :" Ама Вие сега ставате бееее, а???"  Брех, много яд ме беше! И съвсем не усетих как аз започнах да говоря в множествено число и до ден днешен!:) Сега напълно ги разбирам И тези които се дразнят И тези, които не се усещат а говорят така , просто е - прихваща сеее:) А и е забавно чесно казано:РР

Явно съм от срамежливите - по какъвто начин ме попитат, така отговарям.

Мис Каприз, мисля, че достатъчно ясно съм изявила НЕжеланието си да съдя когото и да било, за да се напомня! Освен това не винаги нещата, които ме интересуват, означава, че ме дразнят:) Това е все едно да се опитваш да убедиш кърмеща майка, че е по-добре да мине на АМ-същата работа е и с тази тема-кой както го приема за себе си. Исках да разбера има ли и други, които мислят като мен-ТОВА Е!И ако ясно се четат темите, едва ли ще се стигне до такива безсмислени размени на постинги

ddddd, моля те да не забравиш да ме включиш в номинациите за най-безсмислена тема с луди автори(ако има такива де)

п.п. Доста по-безумни неща съм чела из форума, но както казва Мис Каприз-всеки знае за себе си, включително и за лудостта да пуснеш тема по толкова ясен въпрос:)

Не ми прави впечатление, отговарям си както аз си реша и толкоз.
Единствено ми е смешно, когато прочета тук заглавие на тема: "Как спите" и "По колко пъти на ден акате", очевидно ставайки въпрос за действия извършвани от бебто. Тогава си е дори дразнещо, и показва...ай, няма да казвам какво показва...

Не ме кефи! Лигаво ми звучи и подценяващо детето като отделен човек. Честно казано, обаче, е доста заразително, но аз съзнателно го избягвам

Докато бях бременна ние с бебето бяхме едно цяло. От тогава започва говоренето в мн. число. После вече е навик.

Нито докато съм била бременна, нито след това съм говорила за сина си в множествено число. Не ми харесва, не го намирам за мило. Не мисля и че е заразително поне за мен. И това не ме прави по-лоша майка.

Нищо нередовно не виждам да се говори така

Не мисля, че става дума за НЕправилен правопис или НЕправилен правоговор. Става дума за психология. И както и в останалите науки, при които тезите се градят върху статистика, тук също нормата се определя от поведението на мнозинството. И нормата се явява правило.
И мисля, че тъкмо психологическият момент е вълнувал авторката, когато е пуснала темата, но защо някои отговори са в стила на триизмерните торти от Варна - не знам - може би "се прихваща" ...

Сега за протокола -
Теоретично няма да философствам. Да споделя само моя опит. Докато бях бременна, говорех за себе си в 1 л. и за бебето - в 3 л. На мен ми се гадеше и имах киселини, аз не можех да спя и ми тежеше, а той риташе ли, риташе...
ИмахМЕ раждане, при което можехМЕ и двамата да не оцелеЕМ. И двамата се възстановихМЕ трудно. (Ако бащата беше присъствал, нищо чудно и той да беше родил.) Оттогава имам живот, който няма нищо общо с предишния. Вече СМЕ на 6 месеца.
Когато той спи, гледам и аз да спя. Иначе ставам неработоспособна, неусмихноспособна, неразбироспособна, той плаче, аз плача, НИЕ плачЕМ.
Преди раждането нямах алергии. Преди три месеца обаче, той се изрина от нещо в моята храна (на изключително кърмене СМЕ), синхронно с него се изринах и аз. Двамата се изриваХМЕ, докато диетата, която започнах, не ми изчисти организма достатъчно, за да спрем да се изриваМЕ, и така сега и двамата СМЕ на диета. (Направо взех да се чудя, кой кого кърми  )
Малко по-така, но нали сме си все жени, и патили, и всичко си споделяме, та да си кажа - след раждането се сдобих с една такава инконтиненция на сфинктерите, че ако не успея навреме да дотичам до тоалетната при първи позив, след туй почвам да се тюхкам, що и аз не си слагам памперси. Веднъж можех бая да се изчервя в градинката, ако някой ме беше попитал "Да не СТЕ се наакаЛИ?"
И мога още да изброявам, но смятам за разумно да ходя да спИМ, че утре като ме събуди с крякане точно в 7:30...иха-а-а, ето нещо, което прави без моя помощ и подстрекателство! Синът ми започва да става индивидуалист  !

Според мен си е напълно нормално да се говори така.