Как вълкът да бъде сит, а агнето да остане цяло?

  • 2 367
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 700
Баща ми почина наскоро и напълно единодушно взехме уж временно у нас майка ми, която е доста възрастна и болна от паркинсон (един от симптомите на тази болест е прогресивна склероза). Оказа се, че без баща ми тя е напълно безпомощна, на този етап по-скоро психически, отколкото физически (може да се обслужва перфектно сама, но забравя – електричество, вода, лекарствата си, които са й животоспасяващи и т.н.). Освен, че забравя не си и дава сметка, че забравя.
Апартаментът, в който живеем е голям, но нямаме свободна стая, в която да я настаним, поради което живее в хола (свързан с трапезарията и с кухнята).

В началото нямаше две мнения по въпроса какво трябва да правим, но мъжът ми започна да се дразни прогресивно от присъствието й, още повече, че покрай склерозата й ежедневно се повтарят по милион пъти едни и същи неща. Откакто тя живее у нас ние нямаме и минутка самота, дотолкова, че се наложи да се срещаме в едно кафе, за да обсъдим даден проблем. Като допълнение на настроенията му идва и факта, че свекърва ми е вдовица  вече 10 години и си живее сама, без да ни притеснява (с тази малка, но съществена разлика, че е с близо 20 години по-млада от моята майка и не страда от нейната болест).

Според всичките ни запознати със ситуацията приятели, както и по мое лично убеждение, нямам друг вариант освен да я гледам вкъщи, независимо от емоционалните и физически затруднения на това съжителство. Още повече, че тя
няма нужда от болногледачка, а от компаьон, който между другото да следи какво забравя. Но според мъжа ми нещата не седят така. Не отрича (в разговори с познати, че ситуацията е патова), но от седмица насам се прибира намусен, затваря се в спалнята и прекрава цялата вечер пред компютъра. Жлъчните реплики хвърчат по адрес на всички, включително и на детето. Ако така продължат нещата, рано или късно ще се стигне до скандали, охладняване и не дай си боже до раздяла.

Търся съвет КАК да го накарам да се АБСТРАХИРА от присъствието на майка ми и да не превръща живота на всички ни в кошмар. Предвид възрастта и състоянието й, това положение няма да продължи с години, което ме кара да съм вътрешно убедена в правотата на моралния си избор. Бидейки между “чука и наковалнята”, в началото и аз изпадах в нервни кризи, но после си наложих да пропускам факти и реплики покрай ушите си, без да си ги слагам на сърце. Значи при добра воля може да стане. Дори дъщеря ми, която под негово влияние се беше наострила срещу баба си, и тя вече е благосклонна и вниква в положението. Вариантът да си мълчим ще доведе рано или късно до охладняване. Ако се скараме, нещата могат да излязат извън контрол.

Ще съм благодарна за всякакви предложения.

# 1
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
Направила си правилният избор, няма как майка ти да остане да живее сама с тази диагноза  Tired тъжно е, много е тъжно, но е факт!
Мъжът ти е много добър човек, приел е ситуацията и болната самотна жена вкъщата си!
Казваш, че е станал нервен и раздразнителен, надявам се да го преодолее.
Просто животът Ви трябва да си тръгне постарому - излизайте, забавлявайте се, забравете за проблемите  Praynig дано да стане.
А от болести никой не е застрахован!
Ако един ден неговата майка се разболее ти би ли проявила търпение и би ли се държала като него?  Praynig Дано на никой нищо лошо да не се случва, но когато се случи, според мен близките трябва да помагат много  Hug

# 2
  • Мнения: 1 849
Напълно ти съчувствам, моята майка гледа баба ми дълги години с тази диагноза. Само не се заблуждавай, че няма да е за дълго. Дядо почина преди 6 години, а майка беше останала при тях (на село) поне от още 3, та жената си е още жива и вече трудно се обслужва, но се държи.  При нас нещата се развиха по същия сценарй, само дето баба не иска да се мести от къщата си и майка я глед там, а баща ми живее на 50 км. сам с още по страшна диагноза - Алцхаймер, и пътува събота и неделя. Не си мисли гледането на възрастен човек е могоооо трудно нещо, защото той е по-зле от малко дете, не зависимо какъв е бил преди да се разболее. Държи всичко да става по неговия си начин, на времето който той е казал...Трудно е да си наложиш да не чуваш какво говори или да си затваряш очите за нещата които прави. В крайна сметка моя баща е изключително наранен, постоянно говори за самоубиство...
Ситуацията наистина е патова, не знам твоят съпруг до колко е склонен да прощава и да търпи някой да му нахлува в личното пространство. Защо не потърсиш вариянт да й вземете малък апартамент под наем близо до вас и да я наглеждате постоянно, а тя да си клюкарства по цял ден с комшийкте и да гледа серияли. Само това ми идва на ума. Макарче и аз се чудя когато нещата опрат да се гледа баща ми как ще стане.... #Crazy  #Crazy
Дано някой ти даде повече идеи.
Успех!

# 3
  • Мнения: 2 700
Златна, мерси за разбирането, но в ежедневието е трудно да се отдадеш на забавления - деца, училище, извънкласни занимания. Традиционно вечерите през седмицата ни минават у дома, а вече при така стеклите се обстоятелства и гости не можем да каним.

migito, въобще не мисля, че гледането е лесно. Първо вече си го имам в къщи, второ имам и опит като болногледачка с баща ми.
Проблемът е точно в това, че логиката на съпругът ми говори, че така трябва да бъде, но емоциите му излизат извън контрол.
Иначе майка ми има апартамент в същия квартал даже, но от опит знам, че яко я оставя или трябва да търча през час през два, включително и в 4 сутринта, заради някоя болежка, пожар или т.н. или трябва да се пренеса там. Дъщеря ми е втори клас и все още има нужда от майка. А функциите на дъщеря и майка едновременно мога да изпълнявам само ако и майка ми и дъщеря ми са в моята къща.

# 4
  • Варна
  • Мнения: 1 383
А, няма ли възможност жена да и помага в нейния апартамент срещу сума от пенсията и - във Варна специално предлагат такава услуга - почасово гледане и т.н.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 2 171
В много сложна ситуация се намираш Confused. Майка ми и баща ми гледаха дядо ми над три години с подобни оплаквания. Той е баща на баща ми и майка нямаше нищо против в началото, но...по едно време вмешателството му в живота им излезе от контрол. Сигурно знаеш за какво говоря- много ранно ставане, несъобразяване с никого и нищо, повтаряне на едно и също по цял ден понякога, някакви измислени претенции, опит за налагане на всичко, което той мисли, че така трябва, дори скандали накрая и...мама не издържа на всичко това/тя има и много натоварена и отговорна работа/. Караха се с татко, на когото пък му беше мъчно до момента, в който пратихме дядо в дом за стари хора, където и той се чувстваше добре/обграден с хора на неговата възраст и сред хора, които го разбират/ и нашите си оправиха отношенията. Нищо не мога да те посъветвам, но знам как се чувстваш и какво му е на съпругът ти също Sad. Докато живеехме и ние с тях на мен и сестра ми също не ни беше лесно, първо защото си обичахме дядо, пък това очевидно вече не беше той и второ защото бяхме свидетели и участници в цялото напрежение покрай гледането му. Честно казано, на мен не ми се вярва съпругът ти да успее да се "абстрахира" от присъствието на майка ти, просто защото животът ви вече е много различен и с възрастен /и особено болен/ човек у вас, няма как да се чувства както преди.
Дано да успеете да го преодолеете някак!

# 6
  • Мнения: 2 700
А, няма ли възможност жена да и помага в нейния апартамент срещу сума от пенсията и - във Варна специално предлагат такава услуга - почасово гледане и т.н.

Аз затова писах, че тя се обслужва сама, но не си дава сметка, че забравя. Това е все едно на един алкохолик да му обясниш, че има проблем с пиенето. Майка ми не приема идеята, че може да забравя. Не мога да й натрапя болногледачка, ако тя не иска. А и за какво да я ангажирам тази болногледачка при положение, че видимо майка ми е здрава, права, пуши, ходи по гостита, но просто паметта й отказва. Наскоро ми обясни, че щяла да ходи на гости и на връщане щяла да си хване такси. Като я попитах кой адрес ще каже – не помни.
Тя търси близостта ни, а аз собственото си спокойствие.

Дълго съм мислила по въпроса и за мен проблемът е как ние (в частност съпруга ми) да се адаптираме, а не обратното.

# 7
  • Стара Загора
  • Мнения: 72
....
Ще съм благодарна за всякакви предложения.
Не знам какъв ви е апартамента. Но единственият съвет, който мога да  дам е да отделиш някоя стая за майка си. (която не е преходна).
И си отделяйте време само за вас двамата (или тримата с дъщеря ви  Party)- поне няколко пъти седмично.

# 8
  • София
  • Мнения: 18 679
След като жената си има собствен апартамент, защо просто не й наемете болногледачка? Щом тя се обслужва сама, лесно ще си намерите някой, който да й прави само компания и да следи да не си забравя лекарствата срещу скромна сума. Аз бих платила тази цена за семейното си спокойствие Rolling Eyes По принцип - да , разбира се, че не можем да зарежем на произвола на съдбата възрастните си и болни родители. Но съм свидетел колко изнервени и нещастни стават хората, когато вкъщи изведнъж пристигне външен човек, който тотално променя положението, с което всички сме свикнали. Така че по-добре да си седи вкъщи, с компаньонка.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Виж, във въпросните агенции има хора, които се занимават точно с това - те биха могли да ти дадат съвет как да постъпиш в твоя случай.
Иначе обезопасяваш жилището, като за бебе и с помоща на гледачката /или помощничката - не знам как точно да я нарека/ мисля, че ще се справи майка ти.
Освен това, сегашното състояние на майка ти при тази болест едва ли ще остане на този етап... Наясно си предполагам, какво представлява прогресивната склероза, наред с останалите симптоми. Не искам да плаша, ама го казвам от опит.

# 10
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Съгласна съм с момичетата - обезопасяваш апартамента на майка си и наемаш жена да й прави компания и да я наглежда. Иначе в даден момент ситуацията ще излезе от контрол. Мисля, че рискът е прекалено голям. Имам опит - едната ми баба беше така. Тежеше. Много. Не само на родителите ми, но и на нас с брат ми, и на отношенията им с приятели....

# 11
  • Мнения: 5 593
Майка ти има ли свое жилище? Ако има, както и ако е с над 91 % инвалидност с определена чужда помощ, може да й бъде назначен личен или социален асистент /по-добре личен/. Така държавата плаща, за да има 8 часа /или по-малко/ човек край нея и да се грижи за нея. А ако решиш, може да заплащаш допълнително, за да я наглеждат и през нощта. Ако имаш въпроси за асистента, пиши ми тук или на лични, ще ти обясня.

# 12
  • Мнения: 4 651
Парите за социални асистенти са намалени с има няма 300% тази година, така че горното предложение я стане, я не.

Баща ми живя 4 или 5 години на село при дядо ми и баба ми, за гледа дядо ми. Отрази се на цялото семейство - "задължително" ходене на село за да видим баща ми, че кога по друго време, на майка ми без мъж в къщата /не е споделяла, но все пак .../, най-малкото се сещам, че не и беше приятно да вика някой съсед за всяка "мъжка" работа в къщи.

Както и да е - не знам защо точно пиша, просто се сетих за горното. Не може всичко да е безболезнено за всички в тази ситуация. Хората не се отчуждават и разделят само защото не могат да гледат ТВ в хола, решения винаги се намират и все някъде трябва да има компромис.
Не мисля, че някой от моето семейство съжалява за тези 5 години. Да разбира се, можеше да са много по-приятни и несвързани с лоши емоции за всички тези години, но не бяха. Такъв е живота. И мисля, че същите решения биха били взети в същия вид, ако се наложи пак или ако сега пак можеше да се върнат родителите ми по онова време.
Има там едни работи дето ги казват по сватбите във филмите "в добро и лошо, болест и здраве".......

# 13
  • Мнения: 5 593
f(x), така е, но за лични асистенти сега е момента да се кандидатства, защото не се знае за кого има бройки.
А за соц. асистент парите не са намалени с 300 %, а асистентите са задължени занапред да обслужват 3 инвалида за деня. Но за някои хора и това е вариант.
Затова написах, че е по-добре в случая личен асистент.

# 14
  • София
  • Мнения: 11 654
Съчувствам ти за положението,в което се намираш!Ти най добре знаеш какво ти е. Единствения съвет,който мога да дам е да намерите начин да преместите майка ти в някоя от другите стаи.Холът ми се струва най-неподходящото място,както го описваш.По-добре Вие да отидете там.

Общи условия

Активация на акаунт