Баща ми почина наскоро и напълно единодушно взехме уж временно у нас майка ми, която е доста възрастна и болна от паркинсон (един от симптомите на тази болест е прогресивна склероза). Оказа се, че без баща ми тя е напълно безпомощна, на този етап по-скоро психически, отколкото физически (може да се обслужва перфектно сама, но забравя – електричество, вода, лекарствата си, които са й животоспасяващи и т.н.). Освен, че забравя не си и дава сметка, че забравя.
Апартаментът, в който живеем е голям, но нямаме свободна стая, в която да я настаним, поради което живее в хола (свързан с трапезарията и с кухнята).
В началото нямаше две мнения по въпроса какво трябва да правим, но мъжът ми започна да се дразни прогресивно от присъствието й, още повече, че покрай склерозата й ежедневно се повтарят по милион пъти едни и същи неща. Откакто тя живее у нас ние нямаме и минутка самота, дотолкова, че се наложи да се срещаме в едно кафе, за да обсъдим даден проблем. Като допълнение на настроенията му идва и факта, че свекърва ми е вдовица вече 10 години и си живее сама, без да ни притеснява (с тази малка, но съществена разлика, че е с близо 20 години по-млада от моята майка и не страда от нейната болест).
Според всичките ни запознати със ситуацията приятели, както и по мое лично убеждение, нямам друг вариант освен да я гледам вкъщи, независимо от емоционалните и физически затруднения на това съжителство. Още повече, че тя
няма нужда от болногледачка, а от компаьон, който между другото да следи какво забравя. Но според мъжа ми нещата не седят така. Не отрича (в разговори с познати, че ситуацията е патова), но от седмица насам се прибира намусен, затваря се в спалнята и прекрава цялата вечер пред компютъра. Жлъчните реплики хвърчат по адрес на всички, включително и на детето. Ако така продължат нещата, рано или късно ще се стигне до скандали, охладняване и не дай си боже до раздяла.
Търся съвет КАК да го накарам да се АБСТРАХИРА от присъствието на майка ми и да не превръща живота на всички ни в кошмар. Предвид възрастта и състоянието й, това положение няма да продължи с години, което ме кара да съм вътрешно убедена в правотата на моралния си избор. Бидейки между “чука и наковалнята”, в началото и аз изпадах в нервни кризи, но после си наложих да пропускам факти и реплики покрай ушите си, без да си ги слагам на сърце. Значи при добра воля може да стане. Дори дъщеря ми, която под негово влияние се беше наострила срещу баба си, и тя вече е благосклонна и вниква в положението. Вариантът да си мълчим ще доведе рано или късно до охладняване. Ако се скараме, нещата могат да излязат извън контрол.
Ще съм благодарна за всякакви предложения.
Апартаментът, в който живеем е голям, но нямаме свободна стая, в която да я настаним, поради което живее в хола (свързан с трапезарията и с кухнята).
В началото нямаше две мнения по въпроса какво трябва да правим, но мъжът ми започна да се дразни прогресивно от присъствието й, още повече, че покрай склерозата й ежедневно се повтарят по милион пъти едни и същи неща. Откакто тя живее у нас ние нямаме и минутка самота, дотолкова, че се наложи да се срещаме в едно кафе, за да обсъдим даден проблем. Като допълнение на настроенията му идва и факта, че свекърва ми е вдовица вече 10 години и си живее сама, без да ни притеснява (с тази малка, но съществена разлика, че е с близо 20 години по-млада от моята майка и не страда от нейната болест).
Според всичките ни запознати със ситуацията приятели, както и по мое лично убеждение, нямам друг вариант освен да я гледам вкъщи, независимо от емоционалните и физически затруднения на това съжителство. Още повече, че тя
няма нужда от болногледачка, а от компаьон, който между другото да следи какво забравя. Но според мъжа ми нещата не седят така. Не отрича (в разговори с познати, че ситуацията е патова), но от седмица насам се прибира намусен, затваря се в спалнята и прекрава цялата вечер пред компютъра. Жлъчните реплики хвърчат по адрес на всички, включително и на детето. Ако така продължат нещата, рано или късно ще се стигне до скандали, охладняване и не дай си боже до раздяла.
Търся съвет КАК да го накарам да се АБСТРАХИРА от присъствието на майка ми и да не превръща живота на всички ни в кошмар. Предвид възрастта и състоянието й, това положение няма да продължи с години, което ме кара да съм вътрешно убедена в правотата на моралния си избор. Бидейки между “чука и наковалнята”, в началото и аз изпадах в нервни кризи, но после си наложих да пропускам факти и реплики покрай ушите си, без да си ги слагам на сърце. Значи при добра воля може да стане. Дори дъщеря ми, която под негово влияние се беше наострила срещу баба си, и тя вече е благосклонна и вниква в положението. Вариантът да си мълчим ще доведе рано или късно до охладняване. Ако се скараме, нещата могат да излязат извън контрол.
Ще съм благодарна за всякакви предложения.
тъжно е, много е тъжно, но е факт!
дано да стане.
. Майка ми и баща ми гледаха дядо ми над три години с подобни оплаквания. Той е баща на баща ми и майка нямаше нищо против в началото, но...по едно време вмешателството му в живота им излезе от контрол. Сигурно знаеш за какво говоря- много ранно ставане, несъобразяване с никого и нищо, повтаряне на едно и също по цял ден понякога, някакви измислени претенции, опит за налагане на всичко, което той мисли, че така трябва, дори скандали накрая и...мама не издържа на всичко това/тя има и много натоварена и отговорна работа/. Караха се с татко, на когото пък му беше мъчно до момента, в който пратихме дядо в дом за стари хора, където и той се чувстваше добре/обграден с хора на неговата възраст и сред хора, които го разбират/ и нашите си оправиха отношенията. Нищо не мога да те посъветвам, но знам как се чувстваш и какво му е на съпругът ти също 
. Докато живеехме и ние с тях на мен и сестра ми също не ни беше лесно, първо защото си обичахме дядо, пък това очевидно вече не беше той и второ защото бяхме свидетели и участници в цялото напрежение покрай гледането му. Честно казано, на мен не ми се вярва съпругът ти да успее да се "абстрахира" от присъствието на майка ти, просто защото животът ви вече е много различен и с възрастен /и особено болен/ човек у вас, няма как да се чувства както преди. 
)- поне няколко пъти седмично. 
По принцип - да , разбира се, че не можем да зарежем на произвола на съдбата възрастните си и болни родители. Но съм свидетел колко изнервени и нещастни стават хората, когато вкъщи изведнъж пристигне външен човек, който тотално променя положението, с което всички сме свикнали. Така че по-добре да си седи вкъщи, с компаньонка. 
Все пак холът и трапезарията са помещенията, в които се прекарва по-голямата част от деня. По-добре да жертвате спалнята си, хем жената да има къде да си почива без да я обезпокоявате, хем тя няма да ви притеснява. 
Все пак сте млади хора и при перспиктивата да си развалите семейството не е лошо да помислиш за някакъв изход. 
!
Не знаех какво да правя, а и останах изненадана от това, че като му казах, че аз трябва да се грижа той прие без да се замисля!
