Как да бъда щастлива сама със себе си

Трябва да си намериш хоби, аз примерно гледам клипчета с грим или чета книга. Защо непременно трябва да си с някой? Погледни от хубавата страна, не трябва да се съобразяваш, не трябва да "известяваш" ако заминаваш някъде. Самотата си има и своите привилегии.

Естествено, че е по-добре, когато имаш човек до себе си, но това не бива да те вкарва в зависимост и истерия. Това е най-сигурният начин да го загубиш, защото никой не обича да живее под напрежение. Успокой се и гледай позитивно на живота. Докато си сама се възползвай да правиш неща, които не можеш да правиш, когато не си сам. Отиди на някоя екскурзия, поспортувай, за да се вкараш в добра форма, прави експерименти с външният си вид, чети книги, научи се да готвиш - толкова много занимания има. Когато намериш човекът, който е за теб, връзката ти няма да се разпадне така лесно.

Чети книги , разхождай се с кучето ако имаш , а ако не дори и сама .
Излизай с приятели , прави това , което ти харесва . Не е нужно да имаш човек до себе си за да си щастлив. А когато срещнеш тоя човек , ако ти е дал сигурност и щастие няма от какво да се страхуваш .

Когато си сама може да правиш каквото си искаш, виж от тази гледна точка -да спиш, да ядеш, да гледаш нещо и т.н.
Предполагам и когато си сама оставаш насаме с чувствата си и не ти харесва.  Както те посъветваха много хобита и занимания.

Чувствала съм се добре и сама, и с половинка. За мен ключът е, че харесвам себе си, имам собствени интереси и занимания, не завися финансово от друг човек, съответно той може да ми е само бонус, но не и причина. За да е щастлив със себе си човек, трябва да се харесва.

Може би околният свят (например телевизията) ни втълпява, че задължително се нуждаем от половинка, за да водим пълноценен живот. Обаче обикновено пропускат важната подробност, че тази половинка трябва да е такава, че с нея да ти бъде по-приятно, отколкото сам. И много хора се впускат в прибързани, необмислени отношения с неподходящи партньори, колкото да не са сами. Защото така трябва. Защото иначе не си цял. Разни такива клишета.

Болна тема ми е това, защото имам близка приятелка, която познавам от много години и която през годините търпя всякакви мъже, само и само да не е сама. Като намери нов тогава пуска стария, нищо че бяха алкохолици, патологични ревнивци и какви ли не. Как ли не опитвах да я убедя, че е красива, млада, умна, финансово независима, да я въвличам в хобита и интересни дейности, но не и не. Не е щастлива сама. Явно има и такива хора. Аз пък съм обратното. Не че семейна не съм щастлива, но когато съм нямала половинка не съм страдала от този факт, нито съм търсила вглъбено.
Та, не знам какъв съвет да дам. Трябва да го почувстваш отвътре. Да си зависима от мъж е много тежко.

Вероятно има причина за това. Можеш да се свържеш с терапевт и заедно да установите на какво се дължи тази твоя потребност и как би могла да я преработиш, така че да не оказва толкова силно влияние върху живота ти.
Най-важното е, че си го осъзнала като проблем и търсиш решение.

Аз когато бях необвързана ми липсваше не секса , а това да бъда обичана от някой ,просто искам да усещам ,че съм обичана ,предполагам и при теб е същото ,не мога да ти дам съвет как да го преудолееш ,защото и аз не съм,но вече имам семейство такакаче предполагам и при теб нещата ще се наредят ,когато имаш съпруг и дете 🩷

Предполагам, че всеки има нужда да усеща емоционална близост с някого и лично за мен това най-много тежи при липсата на партньор.

Това е сериозен проблем, който пречи не само на теб, а и на партньорите ти, които товариш със задачата да са ти емоционална патерица. В крайна сметка в една хубава връзка, съотв. семейство хората се събират за да им е хубаво заедно, а не да си обслужват комплексите. Има и такива връзки, разбира се, но те са токсични в по-голямата си част. Хората, които "не могат сами", обикновено са прилепчиви, изискващи и обсебващи, в повечето случаи - ревниви и параноични. Това не е добра основа за връзка, отделно те прави уязвима за възползване от страна на всякакви недобронамерени хора. Подкрепям съветите за психотерапевт, за да се изясни къде е корена на проблема и съответно да се реши. Разбира се, че  човек има нужда от разбиране и топлота, но това не бива да е свързано с такива крайни чувства, каквито са описани в първия пост.

За съжаление , човек няма как да бъде добре с друг човек,  ако не се чувства комфорно когато е само със себе си. Не знам как да го поясня. Отношенията с друг човек са допълване ( обратното на напълване). Ако нямаш с какво да се самозапълниш то отношенията с друг човек са само отражение. Разбира се има хора доволни да живеят цял живот оглеждайки се и самоотразявайки се в другия, но дали това е добрата връзка.

Това се дължи на нещо, трябва да се намери и да се реши сега и завинаги.

Ние няма как да дадем отговор, нито терапевт може, но той ще покаже пътя на осъзнаване на проблема и неговото решаване.

Много ви благодаря за отговорите.
Мисля, че след като много мои близки роднини починаха и плюс, че всички мои близки приятелки се омъжиха и имат семейства и някак си се породи страх в мен да не остана сама завинаги. И не мога да се наслаждавам на живота както преди.
Благодаря ви и за съветите.

Дори и да останеш сама, със сигурност няма да е чак толкова страшно. И едното, и другото положение си имат плюсове и минуси.

Не чакаш ли бебе?

Абе психолози, терапевти... да се чуди човек преди 20-ти век като е нямало такива как са се оправяли хората, които са се питали същите въпроси? Прочети например някой от философите-стоици отпреди 2000 години и ще видиш.
Ето ти един цитат:

Хората търсят убежище за себе си, на село, край брега или по хълмовете. Никъде човек не може да намери по-спокойно и безпроблемно убежище, отколкото в собствения си ум... Така че постоянно си давайте това уединение и се обновявайте.

Има и други мъдри мисли - някои са от по-модерни хора, ако античните ти се струват остарели:
"Без голяма самота не е възможна сериозна работа." — Пабло Пикасо
„Вътре във вас има тишина и убежище, в което можете да се оттеглите по всяко време и да бъдете себе си.“ — Херман Хесе
„Обикновените хора мразят самотата. Но Учителят се възползва от това, прегръщайки своята самота, осъзнавайки, че е едно с цялата вселена. — Лао Дзъ

Ето - спестих ти психотерапевта. Успех!

Не аз, сестра ми също ползва този профил понеже нейния е баннат, мисля, че в темата за майчинството счетоводно и в токуда болница темата е писала, тя чака бебе

Аха, и понеже профилът на „сестра“ ти е баннат, работите колективно да баннат и този?
Кажи сега, че питаш за „една приятелка“ и ще те призная.

За себе си питам, много благодаря за съветите на всички!

Необходимостта от човек, който те допълва, за да си щастлив е форма на невротизъм. Тази необходимост рядко е сама и в повечето случаи има предистория в живота на човек. За съжаление тази потребност от някой за да се почувстваш цяла може да се запълва от приятел, роднина, но в порастването хората търсят интимен партньор. Проблемът идва от това, че се стоварват отгоре на допълващия и го заливат с цялата си тревожност, страхове и обцесии. Трудно емпатичен човек би издържал на това. А ако не е емпатичен то не удволетворява търсения допълващ елемент.
 Аз също смятам, че можеш да поговориш със специалист.

Сама можеш да си помогнеш като се върнеш назад и се опознаеш сама себе си. Каква си, какъв човек си, каква жена си, какъв приятел, дете, сестра, любовница, служител, партньор и т.н си. По всеки от тези аспекти се мисли и понякога пише. Да си изградиш собствен по възможност реалистичен, а не комплексарски критичен възглед за себе си. После идва трудното - да се харесаш, такава каквато си
Следваща фаза е да започнеш да търсиш какво им е хубавото на малките неща в живота - да се видиш с приятел, да хапнеш нещо вкусно, да видиш майка си/сестра си, да гледаш филм, да пиеш вино, масаж - да потърсиш удоволствията в малките неща на живота и умишлено да им се порадваш, отдавайки им  вниманието си.
Ако страдаш от тревожност ще трябва да се бориш и с нея - по всички възможни приемливи начини.
Има една книга Ти си любимо дете на Вселената на Д.Кръстев, която би могла да ти е от полза.

+1
Когато си сама изпадаш в депресия. Когато си с половинка - в страхове да не останеш сама. И в двата случая това не е щастие.

В България има един погрешен манталитет децата да се отглеждат, и да живеят при родителите си до една твърде късна възраст! Нормално е все още да са в родния дом в своите 20, че и 30+ години. Това изгражда един модел на зависимост и минимална или никкава независимост.
Може би и при теб е така.  А сега, когато родителите ти не са до теб, имаш нужда от постоянното присъствие на някой в живота ти. За много мъже е характерно същото поведение, но при тях има и донякъде битови мотиви- някоя да замести мама, да шета и обгрижва уж "порасналото" момче.
При жените зависимостта е по-скоро емоционална струва ми се! Защо не пробваш да си вземеш куче? Ще те обича безрезервно, няма да си сама, а и ще си имаш ангажименти и излизания покрай него. Много нови запознанства също!

На колко години си, авторке ? Първо установи самоличността си.Как така пишете с сестра ти от един профил? Второ: не си сама имаш себе си, но си самотна. Какво точно търсиш?

чувствам се по същия начин
Ходила съм на психолог години наред заради това и при мен е дълга история свързана с детството + травматична връзка, но основното е, че не се чувствам достатъчно добра да бъда обичана , точно затова се страхувам , че човека до мен ще се отегчи/отдръпне и непрекъснато търся сигнали за това

Казва се anxious attachment style

Самотата е най-големия ми страх, имам безброй хобита, но те  не ми помагат

Все още не съм намерила отговор на въпроса, но основните съвети са

-Повтаряй си всеки ден , че си прекрасен човек, обичай се, прощавай си, не се съди строго. Угаждай си, прави неща за себе си, нещо което ти е приятно

-Стой с хора, приятели, опитай се да излизаш и да не се фокусираш само на връзката и любовта
-Вземи си животно


Аз си имам моите начини да си изкарвам тъгата, защото често ме хваща страх от бъдещето, нищо че съм във връзка.Обикновено просто излизам в центъра сред непознати хора, слагам слушалките и слушам музика

сигурно и ти имаш нещо което би ти помогнало ако изпаднеш в “тъжна криза”

Започни с това какво точно харесваш в себе си. Също така можеш да пробваш да изброиш на един лист, неща които искам и обичам да правя сама. Така ще осъзнаеш, че не си създадена да си непременно с някой.

Познавам такъв тип човек и тази обсесия е много отблъскваща. Като енергиен вампиризъм.
Аз също съм съветвала да си намери кауза или хобита, но такива, които наистина да го завладяват.
Според мен трябва да се ходи на психотерапевт и да се види от какво се провокира. До известна степен сигурно е и до тип характер.
Върти ми се в главата, че в Основни форми на страх Фр. Риман го описваше и може да е от полза.

От моя скромен опит мога да споделя че съм се чувствал така и мога да те посъветвам първо да направиш ретроспекция как си живяла до сега,, опитай се да откриеш източника на това какво те кара да се чувстваш така. Дали е физически източник от начина ти на живот или просто така си си изградила характера на база разочарования и лош опит.

Ако е физически източника, просто се избави от проблема и промени начина си на живот. Ако е само на психическа основа, просто си постави нови цели които да те ангажират и да ти носят удовлетворение и ще забравиш за това гадно чувство.
Няма какво да го мислиш просто си живей живота по най добрия и пълноценен начин, открий щастието в себе си а не го търси в някой друг, когато правим отговорни други за нашето щастие те не могат  да понесат тази отговорност и се провалят, защото това ги напряга, голям товар е и ще избягат.


Когато откриеш себе си и започнеш  да се обичаш повече ще видиш че е било глупаво да се притесняваш за тези неща които си споделила.

Не трябва да придаваш огромно значение на някой. Защото лесно можеш да озовеш в емоционална дупка от която изхода да е много неприятен и труден.

За мен формулата е по малко приказки, по малко мислене, и повече дела.

Никой не обича мрънкащи човечета изпаднали в депресия или в ролята на жертва.


Стягаш се мобилизираш се и почваш да излъчваш позитивна енергия.

Само тогава ще си магнит за хора със същата положителна енергия.

С негативно мислене не се постига нищо.

Напълно разбираемо е след тежки загуби и след откъсване от приятелките да се чувстваш неспокойна и самотна. Когато бях останала съвсем сама по едно време, се чувствах по подобен начин.

Тези чувства бързо се преодоляват, ако се отвориш към контакти, ако се срещаш с хора. Но чак да се вкопчваш в човека до теб, не е добре за никого от двамата. Така че му давай пространство, а ти намери с какво да запълниш своето лично пространство.

Какво точно усещаш като останеш сама? В смисъл скучаеш, няма с кого да идеш на кино, мечтаеш за семейство, мечтаеш да има някой друг да изпере пердетата, опитай да конкретизираш малко какво точно те тревожи.

Най-сама съм се чувствала с неподходящи партньори/приятели и най-щастлива, когато съм била сама.
Намерете си хоби, учете нещо ново, пътувайте.

Просто трябва да осъзнаеш, че да обичаш себе си е най-важното нещо. Да ти е приятно да прекарваш време със себе си, да се развиваш, да се събуждащ щастлива, че си жива. Никой не е наистина сам. Както и наличието на връзка не гарантира, че не си сама. Третирай себе си както би третирала потенциалното гадже.

Дори наистина да се окаже, че ще прекараш живота си без партньор - това ли е най-страшното нещо на света? Аз дори без да се старая се сещам за няколко от които ме е страх повече. Не бива това да ти в целта в живота. Както и никой човек не заслужава да бъде третиран като обект, който лекува някакви страхове. Намери човек, който ще обичаш толкова, че ще те прави щастлива той да се чувства свободен. И ти бъди толкова щастлива със себе си. Да си толкова уверена, че каквото и който да изгубиш ще се справиш и винаги ти предстои нещо по-хубаво. И не защото живота е красив, а ти.

Защо пък трябва да се подготвя да прекара живота си без партньор? Винаги може да срещне някой, да се върне към старо познанство и да го преосмисли, има различни възможности.

Щом си самотна, значи е време да се появи някой в живота ти. Мисля, че когато срещнеш правилния човек, няма да те е страх да не го загубиш. Той ще ти дава спокойна увереност. А съвет за срещане на някого не мога да дам. То се случва дори да си само на работа - в къщи. Или не се случва колкото и хобита и социални контакти да имаш. Не виждам защо трябва да се зориш да си щастлива сама, като явно имаш необходимост от някого. Пожелавам ти да те намери!

Научи се да обичаш себе си на първо място.
Правилният ще дойде, когато му е времето.
Просто бъди спокойна и си доставяй чрез хобита, излизания,разходки нужното на теб самата.
По добре да е стойностен и не веднага, отколкото да е някой,който не става.
Вярвай и се стегни!
Можеш!

Според мен тази нагласа дава свобода. Да осъзнаеш, че можеш да си щастлив сам или с партньор. С деца или без деца. Има много пътища, които можеш да поемеш, и можеш да намериш щастие и удовлетворение във всеки от тях.

Знаейки, че това е вариант, ти дава възможност да живееш пълноценно 'сега', без да чакаш да имаш партньор за да пътуваш, да излизаш, да имаш хобита. Без да се чувстваш 'половин' човек, чакащ 'половинката' за да си завършен и щастлив.

има го този момент,  имаше една психологическа теория, че ако има нещо празно в теб, и търсиш любов да го запълни, сам не можеш да дадеш любов и съответно не привличаш партньорите.

Първо си даваш сам любов, а тя сама ще те намери

Ако живота ни е една чаша, ние трябва да я напълним със смисъл сами. Така ще сме щастливи сами със себе си. А когато срещнем половинка с неговата пълна чаша, ще сме щастливи заедно. Не може да поднесеш своята празна чаша и да очакваш другия да я напълни с щастие. Във връзка се влиза когато си вече щастлив, а не за утеха, повечето от тези връзки не сработват в дългосрочен план.
(Това го бях чула преди много години от един актьор и много ми хареса.)

Ако срещнеш подходящия човек, който няма против да понесе нещастието ти и успее да ти помогне, защо да не може? Може да имаш нужда някой да ти покаже друг път, да те научи на нещо. Това, че подобно връзки не са дълготрайни, май важи за всички връзки, където причините са много и различни. Излиза, че трябва да си в перфектно състояние, за да се харесаш на някого.

А защо трябва да си струпаш нещастието на друг човек, че и да го ангажираш с него?
Някои хора направо не се усещат как се превръщат в плевели – не могат да съществуват самостоятелно, трябва да се увият около друг човек, за да се чувстват добре. Само че нали знаете какво правят плевелите? Изпиват хранителните вещества на гостоприемника. При хората – буквално се превръщат в енергийни вампири. Задушават ги с негативните си емоции и обсебеността си.
От своя страна, гостоприемниците рано или късно се усещат, често дори не с разума си, а на емоционално ниво. Започват да се отнасят зле с плевелите, опитвайки се да се откопчат, като по този начин засилват нещастието им. Не всички намират сили да се спасят веднага. А човекът плевел хем вижда, че задушава гостоприемника си, хем стиска по-силно, защото не вярва, че ще намери друг подходящ. И пуска само когато го намери.

Става дума за нормални хора. Естествено, че като нищо не се променя и тежиш на партньора ще се прекрати връзката. Не всички са перфектни и не са длъжни да се преструват на такива.

Съгласна съм, че една хубава връзка може да ти помогне много и буквално да те извади. Имам примера с моя приятелка, която беше много зле със страхова невроза, панически атаки и какво ли още не. Години наред беше сама. В един момент се хвана със абсолютно неподходящ човек, но се влюби в него. След време се разделиха, но докато беше във влюбения си период успя да се справи със състоянията си. Може би не напълно, но тези чувства й дадоха сили и успя да преодолее голяма част от болежките си, с които преди това се бореше безуспешно.
А иначе съм съгласна, че плачещите върби не привличат. Привлича обикновено вътрешната сила и хармония, които много личат в поведението.

Не става въпрос да си перфектен - никой не е, всеки си има проблеми разбира се. Има огромна разлика между човек с проблеми, върху които работи и може да работите и заедно, и това, което описва авторката:


Това е ужасно нездравословно и би привлякло само някой с комплекс на "спасител".

Liliannn18 ти си човека, който ще бъде с теб до края на живота ти, всички останали могат да съчувстват на болката ти в някакви граници, но никога да я почувстват. Казваш, че мислиш за приятелките, които имат семейства, следователно и ти би искала да имаш такова. Ами това ще е свързано с доста промени, хубави, но и трудни, помисли за себе си като личност и това, което можеш да дадеш на хората около себе си - на твоето семейство, от което идваш, но и на бъдещото ти такова. Изгради себе си емоционално и ментално в поле на стабилност и спокойствие, развивай интереси, умения, познания, ще ти бъдат от полза за твоето собствено семейство, ако това е както виждам една от точките, че още нямаш такова. За оставането сама завинаги, това е огромна тема, за самотата имам предвид, мисля че си я споменала малко по-отгоре отгоре, съсредоточи се върху изграждане на СМИСЪЛ за себе си и тогава ще дойде и НАСЛАДА от живота.