Как се справяте с негативното мислене?

  Вглеждам се в очите на детето си. Прегръщам я силно, много силно, целувам я хиляди пъти и намирам сили. Ако не да прогоня гадните мисли, то поне да продължа напред. За какъвто и проблем да става дума, детето е единственото, което ме кара да се съвзема и да намирам добрия смисъл в нещата.
  Има и кофти периоди - тогава е много по - трудно, но се старая да си повтарям, че след нощта винаги идва утрото!
  Не забравям и приказката за стъпките на Бога.
  Знаеш ли я?

Аз съм непоправим оптимист. Рядко мисля за лоши неща. Когато ми се случи ,започвам да си мисля за хубавите моменти в моя живот и може да се каже,че така се справям. Просто се усмихвай по-често.Повярвай ми,това помага.

Бим-бам, мисля, че не съм чувала приказката за стъпките на Бога.
Би ли я споделила?

аз не се включих в седмичната тема, но си имам натрапчиви мисли...по-скоро имах...сега рядко ми се случва.
когато Ния се роди и почнаха проблемите страдах от манията, че ще и се случи нещо, че ще умре и аз нищо няма да мога да направя...като я вземах на ръце, внезапно и неконтролируемо ми минаваше картина как я изтървам по стъблите, примерно...не бях спала от 3 месеца. мъжът ми искаше да ме води на психиатър...но всъщност ми помогна той. една нощ, докато гледах ококорена в тъмното, ме попита дали се страхувам за нея и ми каза: "Страхът на майката е ужасен товар за детето...аз още усещам страхът на майка ми и ми тежи...не се страхувай, ще се оправят нещата." като малък той е бил все по болници и това, което ми каза е от личен опит...това някакси ме накара да се стегна и да се опитам да прескоча ужаса. това беше началото...после тръгнахме да пътуваме - нови места, стари приятели, роднини...върнахме се към нещата, които са вечни и непоклатими, които ти дават спокойствие и стабилност...неведнъж съм споделяла, че йогата и чигуна ми помагат много. промених си изцяло светогледа. знам, че на всяко събитие може да се погледне от поне 2 страни и е въпрос на избор как ще се почувстваш от коя да е случка. опитвам се да се радвам на дребните неща, да игнорирам лошотията и да не и позволявам да ме засяга...станала съм много по-спокойна и усмихната. осъзнах, че щастието е нещо, което зависи от теб, а не от външни фактори. майките от този форум ми помогнаха много да прозра това. а когато ми е тежко, влизам в някоя църква, запалвам свещ, сядам на някоя пейка и си говоря с Бог... или с дядо ми, който почина преди 8 години...оставям сълзите ми да текат и не се притеснявам от нищо. после се прибирам вкъщи, прегръщам дъщеря си и благодаря на Бог, че ни я даде...и някак нищо друго няма значение...

за пръв път прочетох Кастанеда преди около 10 години...това лято си намерих Пътуване към Икстланд и започнах да я чета отново. учудих се как нищо, ама нищо не съм разбрала предния път сега, когато се ядосам н анещо се сещам за една история, описана в книгата: Дон Хуан кара ученика си да се обърне много бързо и да погледне зад лявото си рамо, за да види смъртта си. след няколко опита, ученикът успява. след това иска още няколко пъти да го направи. Дон Хуан му казва, че няма смисъл непрекъснато да се обръща и да вижда смъртта. достатъчно е да знае, че смъртта е винаги там - от лявата страна, на 2 крачки след него. това променя начинът, по който виждаш нещата и света. мисля, че фактът, че Ния беше с опасност за живота оказа върху мен същото влияние като урокът на Дон Хуан. такива неща ти показват, че не можеш да планираш далеч в бъдещето, защото до голяма степен то не зависи от теб...че ти не си центърът на вселената и че не си по-важен от който и да е друг човек, животно или дори растение. това не те прави незначителен, а ти дава сила да се радваш на настоящето, на това, че съществуваш и че имаш, това, което ти е дадено...такива неща ме спасяват от черни мисли..
много се отплеснах, за което моля да ме извините...днес явно съм в лиричната част на галактиката

   Ами, не знам дали чак се справям. Избива ме на хумор и това помага, но пак са два варианта. При единия, когато се шегувам със себе си- Става като в рекламата за Спрайт- не е важно че се смеят на теб, важно е че много се забавляват.
     При другия вариант ставам гаден - абе, нещо такова http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=154966.20 .

 

СТЪПКИТЕ НА БОГА

Off: 

Много смешно ми стана като отидох да видя линка на Wolf. В иначе леко мръснишката тема бяхме все благочестиви представителки на нашия подфорум - аз, Мама Иги и бим_бам.

По темата - с времето чувствата и мислите поулягат. Има и добри, и лоши моменти. Важното е като паднеш, да се изправиш и да продължиш. Depeche mode не са най-подходящата група за трудните моменти, но и аз злоупотребявам с тях!

Пак ОФФ: 1.Кой е казал, че сме благочестиви? 
                 2.Вълчо е виновен, той ни пусна линка 

Писах, писах и изчезна........
Исках първо да кажа на Иеппе, че се смях с глас, явно всички гледаме къде ни препрати Волф!
А на утро искам да кажа, че и мен ме тресат разни! Но ако се опиташ да излизаш и да си повече сред хора, да отидеш на кино - ама гледай по-леки филми, развлекателни или ако обичаш комедии - много е важнод а се смееш, нали знаеш смеха действа много добре на тялото, сега не мога да си спомня какво се отделяше и няма да налучквам, че да не изтърся някоя глупост! Пък и на душата става много по-леко! Опитай се да отидеш на някаква забава - клуб, дискотека, разходка с приятелка, само вие и правете ако щете някакви глупости, знам ли и аз точно какви, ама например да се посмеете на смешните шапки на хората или на тия които ходят по улиците размахват ръце и си говорят сами - но това го пиша с незлоблив умисъл! Имам предвид оня смях, за който даже се чудим, на какво се смеем!

Бим-бам, разплака ме... 
Искам да вярвам, че е така!
Благодаря на всички, които изказаха мнение по темата!

И мен ме нападат такива мисли понякога .Има моменти ,в които изпитвам неописуем страх,страх от всичко...най-вече от смъртта.Страх ме е за близките ми,за мен,за децата ми.Изпадам в ужас като прочета или чуя за смъртта на дете.Най-много обаче ме е страх от това,че се страхувам-имам предвид,че смятам,че страхувайки се,предизвиквам да ми се случват лоши неща.И затова гледам да не мисля много,много лоши неща,за да не ги предизвиквам.Ще ви кажа нещо,което може и да прозвучи глупаво-винаги съм знаела,че ще имам дете с проблем,усещах го през цялата си бременност,въпреки че бременноста ми беше лека.И сега се чувствам виновна за това,че съм предизвикала съдбата,знам ли...Затова сега гледам по-позитивно на живота-дано пък взема да предизвикам тая съдба да ми изпрати мнооого щастие,ама много .

          Честно казано, аз цял живот съм била по-скоро песимистка, отколкото оптимистка. Ако ме нападне лошо настроение, се отпускам и му се отдавам докрай. Вече съм свикнала и така ми е много по-лесно. Един-единствен път си позволих да помисля по-ведро - след като седяхме един месец в болницата, след като той успя да стигне 2 килограма, след непрекъснатите колики, и целия още един месец, прекаран в къщи, без да си подам носа навън, та като излязохме на разходка, и като видях слънчицето, и че пролетта идва - си казах, че живота е прекрасен!!! Та само след три дни му откриха ужасната болест, е, тогава се почувствах страшно зле, че съм изменила на себе си и съм направила нещо фалшиво, за което наказват не мен, а детенцето. Така че, като съм стегната и очаквам нещо лошо да се случи, а то не се, съм по-добре, отколкото, като съм добре, и ми се случи нещо гадно, което не очаквам. Стана малко витиевато, но дано сте ме разбрали.

    Не се притеснявай, разбрахме те много добре.
    Преди време тук се мяркаше темата "Как се справяте", но изостана някъде. В нея повечето отговори бяха как не се справяме. И тая тръгна по нейните стъпки. Имаме нужда от добър психолог тук, във форума. Единствения начин да го заинтригуваме е да му разрешим да ни ползва като материал за научен труд.
   

Wolf, доста материал за дисертации има тук. Искам да кажа, че има хляб у нас де
Ами и аз да кажа, че не се справям с негативното мислене, по-скоро чакам то да се справи с мен . Има моменти, в които се чувствам много зле, ужасно депресирана и черногледа (излишно е да споменавам, че и сега момент е такъв ). В такива случаи имам чувството, че съм стигнала дъното и няма накъде повече, е да ама има - продължавам да копая под него. Обикновено се случва нещо, което за миг ме разсейва от действителността и аз успявам да изплувам. За съжаление нямам кой знае каква подкрепа от близките ми, за да ми помагат в такива ситуации, по-скоро се получава обратното

Заповядайте една поучителна песничка 
Урок по падане

Хората са казали очаквай най-доброто и бъди подготвен за най-лошото...
Може би това е рецептата за умерен реализъм
Аз не знам как се справям и дали се справям... Понаучих се да се контролирам мислите и да не се отдавам на лошите или поне не много често. Ама от време на време просто се наревавам и после с нови сили

еми не се спрявям,просто го изживявам чакам да свърши деня или седмицата хубаво се размислям и после съм готова пак с вдигната глава.моят мъж казва че трябва да се мисли само положително за да не предизвикваме съдбата.например имаме проблем при Йоанна с четенето според него трябва да спра да го повтарям след като толкова работим и се трудим и Йоанна ще отключи/така мисли таткото/,а аз изпадам в мрачни мисли и............

Това което Винаги ми помага е китайската философия за щастието/прочетох я преди 20 години в едно списание/
Мисли за това което имаш и игнорирай от мислите си това което нямаш
Ето например аз какво си мисля:Здрава съм, имам покрив над главата,не гладуваме,обичам съпруга си и той ме обича,децата ми са много красиви,имам приятели,посрещат ме с удоволствие,мъжът ми все още има работа с която успява да ни нахрани. И така си повтарям все такива неща и се чувствам по добре в наистина отчаяните моменти.

Ето тази седмица съм с такова негативно мислене.една апатия ме гони едни притеснения ,дерзания.всичко е черно и не върви.сутрин ставам с главоболие,подути очи като заговоря за трудностите покрай малката почвам да плача и изобщо нещо трябва да се случи хубаво за да вдигна глава отново.но кога незнам...........

Аз съм в ужасна депресия в момента, днес пак ще идва психолога, постави ми няколко задачки за позитивно мислене, но аз не успях с тях Задълбавам, задълбавам надолу и аз чакам нещо хубаво да се случи и д аме измъкне от гадният период.
Много ми хареса рецептата на Катина и ако имам по-силна воля ще с еопитам да я приложа.

Не ми помага никога гушването на детето ми, поглеждането в очите й, защото именно състоянието й ме хвърля в тези кризи- тя е тежко увредена и няма никакъв напредък и няма никаква надежда за подобрение. Как да ме крепи тя, как да й се радвам и да благодаря на БОГ за нея???? 
Спирам да пиша гадни, негативни неща.
Ще трябва всеки сам да намери правилното решение за себе си... но е толкова трудно

Нанди, !Искам да те попитам за този психолог,мислиш ли,че имаш полза и напредък с него?Аз сериозно искам да се консултирам с някого за себе си,като казах на личната,тя ми се изсмя,не ме взе насериозно.А и като не познавам много хора тука,не знам към кого да се обърна.Този психолог с лекарства ли действа или просто си говорите,по-добре ли се чувстваш като говориш с него.Аз имам едни страхове за бъдещето,за които не смея да говоря с никого,само с психолог си мисля,че бих могла,но откъде да го намеря този психолог?!

Валенце, психолозите не са лекари и не изписват лекарства. също така не работят с касата и няма нужда да уведомяваш личния лекар...естествено, че е най-добре тя да те насочи, но при такова отношение.....дано някоя мама сподели впечатления от някой читав психолог в Плевен...а може би Нина ще знае
вижте какво намерих аз...методът ми е познат, но нямам отзиви от хора, които са го практикували:
http://www.hypnoza.org/rebirthing.html

   Дишай, Валенце, дишай!   Първите неща, които учи един човек, решил да практикува йога също са дишане.
   А за психолог - само веднъж съм виждал жив - едно младо момиче, което се опита да проведе разговор с Кирил, според мен не успя. Това беше в център за профилактика против наркомания. Колкото и странно да звучи, там най-лесно може да се намери психолог.

Дишам,Волф,дишам,но ефекта е нулев Когато децата са здрави всичко е наред-спокойна съм,правя всичко възможно Буби да напредва,въобще живот мечта.Обачее,ако някоя от двете ми госпожици се разболее,гледай тогава какво става-от силна и борбена жена се превръщам в мижитурка,рева постоянно,ходя и меря температурата на 10минути,дори започнах да я меря едновременно с два термометъра-един дигитален под едната мишница и живочен под другата.Не ми се смейте,знам ,че е ненормално.Особенно като е болна Буби,като в момента.Проблема е,че аз свързвам всяка нейна болест с клапата-ако кашля-малее,ами тя се напъва,да не и стане нещо,ако повръща-проблем голям,пак да не е от клапата,сега съм си втълпила,че температурата е пак от клапата,въпреки,че докторите и снимка направиха-бронхит е.Ами ако не е?Ако се е възпалила тая клапа,ако,ако...цял ден само ако ми е в главата.Така не помагам на детето,напротив.Какво да направя,какво,искам мозъка ми да е бистър,да мисля реално-детето е с вирусна инфекция и бронхит,трети ден е с температура,но тази нощ не е вдигала,сутринта беше лека-37,4,сега няма,започна да се храни и да беснее.Това е реалността,но моето "ако" не ми дава мира.

    Валенце, регистрирах се на едно място препоръчано от Фиребирд, като ми отговорят, ще ти кажа за психолог в Плевен. Аз пък в такива моменти действам адекватно, но изключвам, все едно че се гледам на филм, отстрани. Завърших и едни курсове служебно, за оказване на първа долекарска помощ и веднъж в автобус Варна Разград действах- един правостоящ младеж до мен припадна. Беше голяма гъчканица. Успях да му отворя устата и да видя че не си е глътнал езика и той дойде в съзнание. Не съм решил още за себе си дали бих могъл да направя изкуствено дишане на някой брадясъл мъж. Но веднъж в Разград пък знаех какво ще стане в следващите секунди и не можах да мръдна изобщо. Бях като парализиран и едно момче с психични проблеми изяде един юмрук в лицето. Ако бях изтичал и се развикал, можех да го предотвратя.

Не знам какво мислите за този сайт - http://www.e-therapybg.com/index.php

Може би е добре да се говори с психолог, като тийн съм говорила и ми беше много добре.

Интересен сайт, не го бях видяла.
Мерси, tigonew!

Днес личната ми предписа Ксанакс.Каза,че може да ме прати на психиатър,но за психолог в града не знае.Още не съм го взела Ксанакса,защото го пиех след раждането и имам спомени ,че много спях от него.

Вал, не си за психиатър, бре душко! 
Виж, психологът е съвсем друга работа.

Майка пиеше ксанакс преди години,но май имаше много странични действия. Имаше нещо такова и го спря.Защо не си вземеш мента,глог и валериана?

Не мога да си намеря психолог тука,личната не знае за такъв.Иначе и аз си знам,че не съм за психиатър,директно за лудницата съм,нямам нужда от психиатър.Освен това мъжа ми не ме пуска на психиатър,твърди,че ако ида "веднага ще ме приберат".
Краси,мента,глог и валериан отдавна не ми действа .

    О, Валя, избягвай тия лекарства. Те променят личността /темперамент, настроения/ и водят до пристрастяване и май отговарят на определението за наркотици. Ходил съм по тия пътища и не бях щастлив нито на отиване, нито на връщане.

Еееее,Валенце!Толкова ли е зле положението,че чак да те приберат? Недей така!

  Мъж ти те бъзика 
  Имаш нужда предимно от хубава почивка, малко глезене и спокойствие 

Валенце добре е да намериш психолог и да отидеш дори и детски да е. Аз лично съм ходила преди няколко години и от тогава лошите мисли не са чисти гости. Може и да изровя телефоните му но е в София.

   А за психолог - само веднъж съм виждал жив - едно младо момиче, което се опита да проведе разговор с Кирил, според мен не успя. Това беше в център за профилактика против наркомания. Колкото и странно да звучи, там най-лесно може да се намери психолог.

Няма нищо странно Wolf .На моята дъщеря първата психоложка след Св. Никола  до този момент беще работила само с наркомани и първият и Аутист беще моята Бети. Уговорката ни беше , че ако дъщерята я хареса ще се опита да работи с нея. Тя пък взе ,че я хареса  .

А за стреса какво да кажа ? Като чета как се е отчаяла Валенцето се връщам назад във времето когато и аз бях така. Проблемите ме връхлитаха един след друг  сякаш нямат край . Отчаянието е пълно. Може да се каже, че стигнах дъното и нямаше повече на къде. честно казано не знам как намерих сили да се изправя , да продължа и да загърбя миналото с всичко лошо. Но сякаш се преродих. Ако някой не ме познава може би ще каже, че съм темерут, но когато вече мисля, че нямам сили само аз си знам какво ми е. Сядам сама да си поплача да изкарам цялата болка, защото нямам право да се оплаквам вси4ки трябва да подкрепям и успокоявам.
честно казано когато водех голямата при тази психоложка много говорехме и за моите чувства и след посещенията при нея се чувствах адски добре.
Сега гледам сама да съм си психолог .

 
Аз съм си все в депресия откакто поставиха тази страшна диагноза на дъщеря ми.Все си мисля че ще я загубя.Нямам желание да правя нищо.Когато се оказа че ще могат да я оперират малко се съвзех,но пък сега се чудя как ще съберем парите за операцията и пак се депресирам.Изобщо се чувствам много зле.

ето какво прочетох днес и се сетих за тази тема:

ВИНАГИ БЪДИ ПОЗИТИВЕН
от Свами Чидананда
Една от любимите мисли на моят Гуру, Свами Шивананда, беше: „Никога не се отчайвай.” Един поет веднъж написа: „Надеждата винаги тупти в гърдите на човека”. Друг поет казва „ Не ме уверявай печално, че животът е само една празна мечта”. Ти си дошъл на този свята, за да се устремиш и достигнеш своята цел. Продължавай със своите усилия. Прави пурушартха (да бъдеш целеустремен) „Открий в себе си Бог, който е на небето”. Бъди силен. Бъди решителен и продължавай да упорстваш. Ако направиш това ще получиш помощ от Бог. Това е смисъла на „Открий в себе си Бог, който е на небето”. Съхранете в сърцето си такова правилно отношение и с него продължавайте да напредвате по пътя си. Направете своето усилие и тогава помощта от Бог ще дойде.
Има два начина, по които може да се възприема живота, два подхода. Единият е с неувереност, с негативност: „ Не мисля че бих могъл. Твърде трудно е. Не мога.” Другият начин е: „ Аз мога. Дали мога или не мога ще стане ясно само ако първо опитам. Само тогава мога със сигурност да знам бих или не бих могъл.” Така че предварителното заключение НЕ МОГА не е рационално. По скоро е ирационално. „Нека се изпробвам, ще вложа най-доброто от себе си.” И ако след този опит не постигнете успех, мога да ви уверя, че със сигурност не е било и провал. Крайният успех може да не ви принадлежи, но вие също сте победител, защото сте изпълнили своя човешки дълг.
Защото вие сте направен по подобие на Бог, а не сте съвкупност от негативности. Бог е всичко, което е позитивно, светло добро и красиво. В Бог няма да намерите негативност, а вие сте направени по негово подобие. Вие имате потенциал за всичко което е позитивно в себе си. Не трябва да вървите срещу Божествената си природа. На всяка крачка, във всички неща, животът ви трябва да е доказателство за тази Божественост. Затова ваш дълг е да опитвате винаги да имате позитивно отношение към живота. Винаги разглеждайте нещата от тяхната положителна страна вместо от негативната им страна. Имайте положително отношение към живота и в своето ежедневие се движете напред чрез своето позитивно отношение, оставете негативното. Тогава сърцето ви ще бъде в състоянието, което поетът описва: ”Богът в небесата, пребивава в сърцето.” А ето и една молитва:
„Имам пълна вяра, че ти ще бъдеш мой водач, че твоята благословия ще ме направлява и ще бъде светлината, кояти ме насочва в живота ми ден след ден. И така с твоята помощ за мен няма да има нищо, което да не мога да направя. С твоята помощ Господи нещата стават възможни за мен. И аз ще приема твоята помощ за гарантирана, защото ти си милост. Ти си любов и състрадание. Ти си винаги готов да дариш с благословията си всички искрено търсещи. Уверен в това аз ще упорствам, с пълна вяра, че ще ми помогонеш когато е необходима помощ.”
Затова от двете отношения, позитивно и негативно, от двата начина на виждане на нещата, позитивно и негативно, мъдрият човек винаги възприема позитивния подход - който е верния подход - и никога негативния.
Надеждата е божествено качество. Непоколебимостта е божествено качество. Те са проявление на шакти, креативната енергия. Ето защо наша отговорност към нас самите и към Бог е винаги да съхраняваме едно позитивно състояние в себе си. Наша отговорност е да гледаме на нещата от тяхната позитивна страна, да имаме позитивен подход към живота и да се движим напред със сърца пълни с положително отношение към живота и вдъхновение за положителни действия. Това е правилното отношение и него трябва да възприемете. И това ще ви помогне да постигнете успех в живота си.

В този дух,много ми помагат книгите на- Уейн Дайър-"Вашите слаби места",и на Ричард Карлсън-"Не правете от мухата слон".