Мамета, чувствам се ужасно- искам да споделя :(

Съжалявам че се чувстваш толкова зле! Ако ще те успокои малко поне, всичко се дължи на хормоните които бушуват в теб сега. И гаденето ще спре след първия триместър. Давай си кураж, опитвай се да мислиш позитивно, ако ще се отдай на красиви спомени, хубава книга или филми, не се затваряй в себе си и не се самонавивай, отбягвай лошите мисли! Знаеш, сами влизаме в дупки и само сами можем да излезем.
Една силна прегръдка имаш от мен и скоро да се похвалиш колко си щастлива!

За всичко това си има диагноза- бременна си  
Тези, които те обичат би трябвало да покажат разбиране към състоянието ти, защото хормоните ти в момента са толкова омешани и те карат да правиш неща, за които самата ти съжаляваш  
Опитай се да бъдеш по -спокойна  

Милата, кофти наистина. През бремеността не повръщах, но бъдещия татко един път не поиска да ми пипне корема като мърдаше и от това ми ставаше много кофти. Явно си е до мъж, някой имат дарба да показват чувствата си, а някой са по-темерутести. За нервата...ми то си е нормално май да те тресе. Дано скоро отмине гаденето и да изкараш една прекрасна бременност   

   Мисли си, че и на това ще му дойде краят. Просто трябва да бъдеш силна дотогава.    И не се притеснявай, тук поне можеш да се оплакваш на воля.

 
наистина това е мястото, което дава разбиране и подкрепа - благодаря ви, майчета- и аз ви пращам прегръдки

Той трудно може да разбере колко е гадно бременното гадене...
Обясни му, кажи му, че имаш нужда от подкрепата му, за да се чувстваш по-силна.
А и ще мине, не се притеснявай! Просто малко търпение!   

Макар че после може да дойдат други - отоци в краката, болежки в кръста Не трябва да се обръща внимание, каузата си заслужава. Най-вече онзи миг, в който ще се срещнеш с детето си. Раждалите вече мами ще го потвърдят.  

И аз ти давам една голяяяма виртуална прегръдка   и те моля да не се терзаеш толкова за глупости, защото вредиш на мъничкото човече, и защото това са преди всичко хормони, а и цялата ти бременноста няма да мине под техния знак. Постепенно ще се успокоиш и ще погледнеш на живота с по - други очи. Ще се наслаждаваш на човечето, растящо в теб, ще го заобичаш с всеки изминал ден, ще се чудиш сама на себе си защо толкова много си страдала и си се съмнявала, как си живяла без него. Защото това е благословия, няма по - значимо нещо на света от това, да дариш живот и определено си струва нервите и неразположенията. Мисли ПОЗИТИВНО, не със страх, а с любов, представяй си как ще изглежда бебо, на кой ще прилича, как ще се гушкате и обичате. Всичко, през което минаваш е една красива приказка, от теб зависи да я доведеш до щастлив и незабавим край. От теб и таткото... Стискам ви палци да намерите пътя към себе си отново, да издържите изпитанието, да осъзнаете, колко сте благословени от съдбата, заради това, че ставате родители.

да намерим пътя към себе си- ето това ми е най-тежкото  имам нужда от него пове4е от всякога 

Аз не повръщам, но почти 24 часа в денонощието ми се гади - на ръба съм да върна, но не мога. И мен ме побърква това състояние, но колкото и да ми е трудно се мъча да съм позитивна. Днес, дори като казах за състоянието си на наблюдаващата ме лекарка, тя възкликна "чудесен симптом. това означава, че бебчо се развива" моята реакция ?! ?!

Мисля, че може да покажеш на твоя тати някои материали от интернет или другаде за бременността и състоянието на майката. Кажи му, че просто искаш да им хварли едно око. Понякога ни е трудно да обясним по-най добрия начин нещата, такива каквито ги чувстваме, за това идват на помощ публикациите.
Успех!
Прегръщам те. Пиши какво е станало.

Миличката!!!!!Не се тревожи всичко ше свърши! Наши татко също е ит мъжете който трудно си показват чувствата. Не искаше да ми пипа корема, не ме гушкаше като го помолех, или само ме пипваше и продължаваше да гледа ТВ А на мен ми беше крио Но всичко се променя с появата на малкия човек Вначалото страха да го пипне да не го нарани а сега вече си говорят, целуват!!! Ще видиш, че още малко и всичко ще се оправи! Късмет, и повече куражЧ

Всичко ще отмине, просто се успокой

Така бях и аз до 5я месец,чувствах се точно като теб.Но освен това и на работното ми място ме побъркваха от напрежение и понеже не бях така ведра и бърза във всичко ми стоварваха 3 пъти повече ангажименти за 2 пъти по-кратки срокове,за да ме вкарат в пътя!На хората им е необяснимо какво толкова се оплакваш,още повече,че дори не си личи да си бременна.И те приемат като някоя жена с големи капризи.По-късно всичко това мина.Чувствах се страхотно,много жизнена,пълна с енергия...подготовката за бебока-стая,дрехи и т.н.разходки,срещи с приятелки, и за моя изненада точно тогава започнаха да ме кътат околните като рохко яйце.Така че спокойно,изглежда много дълъг този период обаче минава и заминава и после ти остава един мнооого смътен спомен и се чудиш как е могло толкова пресилено да реагираш на най-обикновенни неща,който днес не забелязваш.А и на таткото му трябва малко време,за него е малко по-трудно да приеме такава бърза промяна в теб и едва ли още е осъзнал истински малкото човече като факт!Имаш една огроомна прегръдка от мен!

Абе тия мъже за нищо не стават
Само за осеменители
Но не се ядосвай...виж колко жени те успокоиха,че после бащите се променят
Аз не мога да кажа същото за моя.
Толкова много се радва,че чак повече от мен.
Може би защото ме обича повече от колкото аз него.Поне в началото беше така.Е,сега си го обичам защото нямам избор.Всичко си е съдба и не може да се избяга от нея.
Чувала съм да казват възрастните,че е по-добре мъжът ти да те обича повече от колкото ти него.
И наистина е  по-добре.
Не че се хваля,не че не ме ядосва,но не мога да се оплача от целувки по корема.
Не се ядосвай,трябва да го приемеш,защото друг избор няма
Целувам те и ти желая щастие.

като чета някои от състоянията съм ги изпитвала на свои гръб.бях толкова изнервена че всичко ми пречеше.на всичкото отгоре и неразбрана.нашия татко се маитапеше с мен като ми казваше -един път да родиш и ще те набия-но всичко явно е хормони какво да се прави родих и всичко отмина .така беше и през двете бременности.

Минава всичко...аз дори си чаках бебока сама, таткото се върна буквално преди да родя. Нямаше и с кого да споделя, че ми е тежичко понякога. Ходех на работа до 9тия месец, гледах да съм постоянно навън и сред хора, да се прибирам възможно най-късно и най-уморена, за да избегна леженето сама в леглото. Иначе нашите много ми помагаха, но аз имах нужда от таткото...Но всичко минава, като се роди бебока:)

На хората им е необяснимо какво толкова се оплакваш,още повече,че дори не си личи да си бременна.И те приемат като някоя жена с големи капризи.


много си ми права, dennis! наистина е точно така-особено мъжете, айде жените , особено тези, които са го преживели или са имали скоро контакт с бременни , разбират, но мъжете - приемат всичките нови нужди на организма като капризи и веднага ли лепват определението "лигла", "глезана", което ме вбесява още повече 
всъщност какво да се сърдя на бъдещия ми съпруг- той няма как да знае как точно се чувствам дори и да е добре възпитан и да има като матрица заложена идея, че трябва да е добър и грижовен баща още от бременността- ето 4е явно за него всичко все още е просто една абстрактна идея, детето е нещо несъсеществуващо и той трябва да си представя , че го има и да се прави на грижовен, което предполагам е изнервящо за такива негрижовни същества , каквито са мъжете. не сме говорили, просто се замислих и достигнах до изводите .докато за мене  детето ни е жива част и аз отговарям на всичките му нужди и цялото му съзнание работи за него, за татенцето той е още просто идея.въпреки всичкото ми говорене, разголване на корема и т.н. не го носи той все пак...

desiteam, преставям си колко ти е било трудно пък на теб 

 Аз също много повръщах,не се притеснявай всичко ще отмине.Успокой се,защото и от нерви все още повръщам и до днес.Нарушава ти се вегитативната нервна система.На мен ми изписваха против повръщането DEGAN.Карах съпруга си да носи парфюмите  си в колата и там да ги ползва.Като се пребираше от работа да се съблича в студената стая гол по слипове,за да не ми миришат дрехите му на цигари,понеже колегите му пушеха,до такава степен ми се гадеше и повръщах.Да не говоря,че не можех да си купя никаква обувка,защото като влезнех в магазина ми миришеше на гадно от самата кожа и повръщах,така че всичко това ми е познато,но се консултирай с наблюдаващия ти лекар и вземай DEGAN.Аз понеже имах и други по-големи проблеми с бременноста и не излязох 9 м. от патологична и си спомням,че там ми даваха да го пия,освен всичко останало и сега си имам прекрасно момченце на 1г. и 6м. Мисли си само за хубавото,което ти предстои за напред и споко  

Ето една идея и от мен. Докато бях бременна и при следродилната депресия /и двата пъти при мен беше доста тежка/ най-много ми помогнаха "Дневниците на Бриджид Джоунс" - и двете книги са страшни Веднага изгонват всякакви лоши и депресивни мисли от главата ти. Иначе - за татковците сте напълно прави. Аз докато бях бременна и двата пъти не бях нервна, но ревях за всичко - пръст да ми покажеш - се разревавах, камо ли някой да ми каже нещо накриво. Таткото се беше видял в ГОЛЯЯМО ПРИКЛЮЧЕНИЕ с мен. Така и не ме разбра, въпреки, че се опитваше да е максимално толерантен.
Пожелавам ти бързо преодоляване на повръщането и впоследствие една изпълнена с радостни мигове бременност и леко раждане!!!

мерси момичета 
ivalinka, а деганът как се пие, защото аз имам вкъщи  след ядене ли, по време на пристъп на гадене ли или си има схема?

Мила, ще ти кажа за повръщането, че напълно те разбирам.Първите три месеца не може да хапна нищо, глътка вода не можех да пийна, постоянно ми се виеше свят, беше ми адски зле и повръщах по 10 пъти на ден.Приличах на един пърцал, нямах сили да се вдигна от леглого.Веднъж трябваше да отида до една аптека и щях да припадна на улицата.Мъжът ми е плакал от отчаяние като ме виждаше колко съм зле.Казвам ти бях ужасно зле, повръщах само стомашни киселини, защото не можех да хапна.В резултат на това влязох в болница където стоях 5 дни на системи и т.к. нищо не ми дразнеше корема /почти не ядях/ се оправих.Но акто се върнах вкъщи - наново, станах дори още по-зле.Но лека полека избутах трите месеца и като с магическа пръчка като влязох в 13-та седмица изведнъж гаденето и повръщането спряха.Разбира се, че ще си изнервена, никак не е хубаво, че постоянно се чувстваш зле, че постоянно ти се гади.Поговори с мъжа ти и му кажи, че ако на него му е неприятно, на тебе 3 пъти повече.Всичко ще отмине полека лека.Повтаряй си го "Още малко".В 5-ти месец пак лежах в болница с бъбречна криза.След това от 6 до 9 месец, цели 4 месеца се чувствах прекрасно.Това бяха най-хубавите месеци от бременността ми.Изглеждах прекрасно, корема ми беше толкова красив, гордеех се с него.Обличах се готино, гримирах се и постоянно излизах - с приятелки, на разходки, любимия ме водеше оп ресторанти и с приятели да се фука с мен.Забравихме всичко, което изживяхме до 5 м.А сега имаме най-прекрасното същество на света и вече знаем, че всичко си е струвало.Прегръщам те силно!

И аз се чувствах понякога така докато бях бременна. После всичко отшумя. Деган и аз пиех и много ми помогна за гаденето.
Кураж!

Самодива, изчакай 12- та седмица бременността, и после ще видиш колко е красива.. Сега те тресат хормоните.. и аз бях така и работех и на две места, рев, мрънкане и тн и в 4-ти месец всичко придоби друг вид, красота и кеф да си пъчиш коремчето, а след 5 като усетиш и бебчето да пърха в теб съвсем забравяш за първите седмици на бременността

KOTE именно  и аз това имах предвид.А иначе деган и аз съм пила, но честно казано помага само, ако е на инжекция, защото през устата дразни още повече.Като лежах в болница, шефката на отделението /главната лекарка/ каза, че когато бременната повръща НЕ трябва да пие хапчета през устата, а само на инжекции.Инжекция Деган /Реглан/ много помага и не е болезнена, ама грам, на мен са бяха надупчили четирибуквието с такива.

Самодива, съчувствам ти. Аз изкарах много тежка бременност, подобна на твоята, но само гадене. Спасявах се с "Талцид" . Ходих на лекар, а той ми казваше, че е нормално да ми се гади. Брат ми ми каза за Талцида и аз съвестно попитах гинеколога преди да го пия. А той- "..ами може,той е безвреден... " Е питам се защо трябва аз да му казвам какво да пия. А не можех нито да спя, нито да ям. И така, да споделя опит, де. Иначе ти желая безпроблемна бременност, леко раждане и много, много късмет

за нервите те разбирам напълно. До 3-4 месец не можех да понасям никой. Естествено си го изкарвах на съпруга ми. Не минаваше и ден без да се скараме. Виках и ревях за какво ли не. И той изобщо не ми съчустваше, май по-важна беше работата, просто не можеше да ме разбере. Пробвах да му давам да чете за бременността, за развиващото се бебе, но - не! След това всичко поотмина. Често ми се случваше някой да недоволства нещо, а аз да не му обръщам внимание, защото си мисля за бебо. Така че спокойно, всичко ще мине. После ще има само хубави моменти, особено, когато започне да ритка.

Selia, много ме окуражи постът ти  обещавам да си повтарям "Още малко" и да стискам зъби , прегръщам те силно и аз много се радвам за всичките моми4ета, които в крайна сметка са се чувствали добре в по-нататъшните месеци 

невероятно изказване,за това си позволявам да цитирам,аз бях така до към края на третия месец
леко бременеене

Това си е чиста проба бременност
Не се тревожи ,защото след като родиш всичко ще си дойде по старому.
Хормоните бъркат цялата работа   .... ще се оправиш бързо .....
 

 

защо трябва да е толкова груб 

поне това да се наревеш на воля облекчава положението ...

Само още малко и повръщането свършва ! 
Горе главата - това са те хормоните .Знаеш че това е временно и нереално - поне аз така се чувствах .Гадно , но знаех че ще мине ,знаех че не съм на себе си и се срараех да не го забравям.Осъзнавах как нямам реална представа за нещата , както и реална преценка и постепенно картината си дойде на фокус.
Имаш и моята виртуална прегръдка и спокойно ! Колкото можеш.
А за грубостта на мъжете - е не винаги са такива , ама някой са както беше казала една мама по-темерутести.
Очаква те най-хубавото нещо на света .Да станеш майка. Мисли за това , а не за мъжа ти .

Самодива, искренно ти съчуствам. Аз имах много хубава бременност, чувствах се прекрасно. От все сърце ти желая да изпиташ и преживееш същото като мен. Мисли позитивно, защото настроението ти се предава на детето. А по отношение на бъдещия татко-той не знае какво го чака.

Успех и горе главата. 

Това състояние продължава до към 3-4-ти месец. Скоро ще отмине. Излез, разходи се по магазините, купи нещо дребно за бебока. Ще видиш как то ще те радва всеки път, когато го разглеждаш.
Мъжете трудно разбират нашите чувства, затова не му се сърди. Гледай ти да се чувстваш максимално спокойна. Ходи на разходка, излизай с приятелки за по кафе, обикаляй магазините (особено тези с бебешките стоки ще те накарат да изпиташ истинско умиление)... Сега ти е времето, че после цялото ти време, мисли и чувства ще са обсебени от малкото човече. Предстои ти нещо прекрасно!

Всичко ще се нареди - успокой се

 А дотогава си направи значка - " Аз обичам хормоните си - ужававайте ги и Вие" и се оплаквай от каквото имаш нужда

Виртуални прегръдки от нас с бебе Иванна   

А дотогава си направи значка - " Аз обичам хормоните си - ужававайте ги и Вие" и се оплаквай от каквото имаш нужда


  ама направо ми стопляте сърчицето , момичета 

само дето ЗАЩО ЛИ  на някои хора не има е ясно, че аз не си мисля , че съм болна, а просто наистина се чувствам зле и защо трябва да подържам някаква привидна веселост и щастливост , когато всеки момент съм в състояние да се изповръщам на масата или нещо подобно и то пред хора, които би трябвало да ми се водят близки 
ама вече ми писна да се ядосвам заради тях 

не мога да спра да се 4увствам толкова зле и самотна  много ми е тежко и тъжно  нещата само се влошават и не издържам

Душичко, временни са тези дефекти, както са ти писали и другите момичета....Но аз за друго- моят красив и вълнуващ приятел се държа абсолютно неадекватно през първите 3-4 месеца. Аз лежах у дома примряла, после с кървене в блницата, а той странеше и беше един такъв дистанциран, кисел и нервен... 
Като имах най-голяма нужда от него, идваше да ме види в болницата и си носеше похапване /да не се изтощи/, а за мене- само ако съм го помолила за нещо изрично 
... Това са само част от нещата.
Сега съм 30-та г.с., води ме горд и щастлив за ръка навсякъде, гушка ме пред приятелите си, гали ме по корема и му се насълзиха очите вчера, като видя какво гащеризонче сме купили със майка ми за бебето.
........Пълен олигофрен.
Твоят ще се разтопи още по-скоро,гарантирам ти. Сигурно мъжката му егоистична душица трепери да не те загуби и как ще е най-важното за тебе, като ще го измести друг 

Самодива, опитай се да не бъдеш толкова нещастна, защото и бебето страда! Мисли си за това, как всичко ще се оправи след някоя и друга седмица!!! А след някой и друг месец ще можеш да гушнеш най-прекрасното бебче на света!!! 

Witchie, много ти съчувствам , че си се чувствала така точно в най-кофти месеците  добре, те твойто тати се е поосъзнал към края   лека бременност до края ти пожелавам !

Самодива, аз също искам да ти кажа: "Горе главата" и от все сърце да ти пожелая повече разбиране от вашия татко  и леко бъдещо бременеене   

Първият ми триместър и половината от втория бях ужасни - нищо не можех да хапна, всичко връщах, дори и Деган-а не ми помагаше. На сила трябваше да хапвам нещичко и това направо ме съсипваше. Тогава си мислех - колко е ужасно да си бременна, как може да има жени, които да се чувстват щастливи от това и тем подобни. Във втория триместър обаче нещата започнаха да се подобряват и оттогава се чувствам много добре, въпреки че все още, макар и рядко повръщам, но сега вече чувството, а и усещането е различно. В момента съм в 9 месец и съм по-щастлива отвякога. Радвам се на непрекъснатите ритничета на бебо. Слава Богу, с тати проблеми сме нямали, но пък имаше други отрицателни и негативни емоции, които доста ме разтроиха, но в крайна сметка се абстрахирах, гаденето мина и сега съм в очакване. Е, киселините не са минали, нито отоците и умората и честно казано с нетърпение чакам да родя, за да се наям кято хората 

veni9, чакаме да се похвалиш със здраво бебенце скоро
а аз от вчера пак е хвана кризата с повръщането и днеска сутринта не можех да стана от леглото от изтощение  добре че сега мога по малко да хапвам, до сутринта връщах само стомашни киселини ве4е  моля се всичко това скоро да ми отшуми....а за татенцето- нищо ново, даже напротив 

 При мен 2-3 месец от бременността бяха направо ужасни. Не можех нищо да хапна, кръвното ми беше ниско, бях отслабнала, направо имах 4увството, 4е ще се свърша... През това време трябваше да се готвим и за сватба, може би напрежението ни е било пове4е. На сватбата бях с хап4етата деган в 4анти4ката, но слава богу не ми се наложи да ги ползвам. След това вси4ко се оправи като с маги4на пръ4ка. Ще мине, ще видиш, после даже няма да си спомняш колко ти е било зле. А на таткото и на него също явно му идва в пове4е, седнете и спокойно поговорете, кажи му какво мислиш и 4увстваш, а също 4е имаш нужда от неговата подкрепа. Не се от4айвай, горе главата . След няколко месеца когато гушнеш малкото си съкровище ще видиш, 4е си е струвало да изтърпиш вси4ко това.

Миличка не си единствената която се е чувствала така....
До 4-я месец ми се гадеше ужасно и всичко ме болеше, все едно дях болна от грип....краката ми трепереха ако успявах да седя повече от 20 минути права, причерняваше ми и ако трябва да съм напълно честна казах на доктора, че искам аборт и не издържам повече...
Той е добър приятел на свекърва ми
Засмя се и ми каза, че още малко мога да издържа.Е, издържах и не съжалявам за секунда.
Мисли си малкото човече което ще гушнеш и ти ще си целия свят за него
Жалко, че татито не те разбира, но не забравяй, че все пак са мъже и са им много чужди тези състояния.Аз имах пълната подкрепа на мъжа ми.
Дръж се и те прегръщам силно

През бременността си не съм повърнала нито веднъж, но за сметка на това нервите ми бяха опънати до крайност. Шефът ми излезе болнични за 4м. и аз бях в пъба през цялото това време, от сутрин до вечер, без почивен ден. През 5 мин. се обаждах на съпруга ми, че напускам и с неговите успокоения преминах през тази криза. Стигнах до там, че не можех да изразя с думи злобата и псувните, които се насъбираха в устата ми, дори и без никаква причина. Намерих начин да се освободя от тях, като размахвах средни пръсти 
На рождения ми ден изгоних цяла тумба гости, заедно с подаръците, защото ме бяха ядосали едни клиенти.
Както и да е, простиха ми, но да знаеш не си сама  Всичко се оправя, имай само ммъничко търпение 

И аз на теб, миличка
Всичко отминава и се забравя... Пък бебето е голяма "тръпка", казват. като се появи, че знаем,че си е струвало 

И аз те прегръщам силно 
Знам как се чустваш,аз повръщах 9 месеца  Мислех че след третия нещата ще се оправят,но нъц  А за хормоните,мен още ме бият даже повече отколкото когато бях бременна  На мъжете им е трудно да приемат че ще стават бащи и може би затова твоят съпруг се държи така.Поговори с  него още веднъж,кажи му че трябва да е до теб,защото ти и бебето имате нужда от него  Вземете някое списание за бременност и го разгледайте заедно,питай го как си представя бъдещото човече.Помечтайте,накарай го да се чуства неразделна част от вас и може нещата да се променят.
Поговори и с близките си,кажи им от кой храни ти се гади,за да не те изненада неприятна миризма.Махни от вас всичко от което не се чустваш добре(аз изхвърлих всички дездоранти,парфюми и кремове),хапвай препечени филийки със сирене,а сутрин се излижавай  Всичко това ме караше да се чуствам по-добре 
Пожелавам ти успех и едно прекрасно бебче на финала   

Хормони ще ти мине.Ако една виртуална прегръдка и една детска  те успокоят ти ги пращаме с мойта палавница.А за мъжето ще му мине.Ще свикне.Моя след като родих за най малкото нещо се  даже и сега като кледам някой тъжен филм се разплаквам и той ми се смее,но нищо не мога да направмя.Такава съм си и толкова.А по време на бремеността какви нтерви ме тресяха направо нямам думи.Милия все гледаше да не им обръща внимание.А колко викове е отнесъл той за щяло и нещяло и ме изтърпя 9 месеца.На всичкото отгоре крайните месеци как се доближавах до него така дъщеряни го риташе.Явно я притискаше.Милия.съветвам те ако можеш да поговориш с твоя съпруг и да му обясниш че това е временно явление

Съвсем скоро ще се оправи всичко и всичко ще си дойде на мястото. 

Миличка,

всичко ще се оправи, и аз минах през този ад! До 16 г.с. не бях човек - нон стоп гадене и повръщане, а всички около мен едва ли не не ми вярваха и смятаха, че преувеличавам... Докато не стигнах до пълно обезводняване и ме приеха по спешност в болница, където лежах цели 10 дни докато докарам повръщането до 3-4 пъти, в началото съм стигала и до 10-12 на ден. Ужасна работа, само Постадоксин ме спаси, но не знам дали го има в БГ, дава се с рецепта.

След 16 г.с бях като нов човек, а сега имам едно прекрасно бебе, спокойно и лъчезарно!

Всичко ще се нареди и при теб, КУРАЖ!!!

 на всички

Опитай да се успокоиш и мисли позитивно. Търпение. Всичко ще се нареди.