Трудно ми е да реша

Аз бих я завела.

Разбира се, че ще я заведеш на всяка цена. Веднага. Аз не бих се поколебала и за секунда, ако беще за моята баба която обожавах.
Може и тя да очаква да Ви види, за да си вземе последно сбогом с любимите си същества.

Колко е голяма малката? Ако е по-голяма, че да може да разбере какво се случва, защо да не я заведеш.
Незнам, наистина е трудно, но това е част от живота. Каквото и да решиш, не мисля че ще сгрешиш 

Почти на 9 е. Много искам да я заведа, много... Ако трябва да бъда честна и аз не смея да отида, зная какво ще видя и направо си ме е страх. А за малката, да не звучи мелодраматично, но съм сигурна, че ако не допусна да я  види сега ще ме кори след време.

Аз бих я завела, баба ми, Бог да я прости жената, все за сестра ми питаше/гледала я е до 3 год/ и докато не отидохме да се сбогува с нея се държеше, искаше много да я види

аз не бих я завела,много е малка и може да се травмира,спести и тъжната гледка.
много ти съчуствам,бъди силна
мен не са ме завели на погребенията на прабаба и прадядо когато съм била 10 годишна-не съжалявам.

Е, тук не става въпрос за погребение!

На мен майка ми дори не ми каза, че дядо ми е починал и още не мога да и го простя. Да го научавам от други хора.

И аз скоро бях пред същата дилема. Много ми беше трудно да реша кое е по- правилно.
В крайна сметка не заведох дъщеря си и не съжалявам.
Тя я запомни като здрава, права, жизнена и весела баба 

Лали не става въпрос за погребение ,но нали Касиди казва "зная какво ще видя и направо си ме е страх"за себе си ,камоли за детенцето
моето мнение е ,че децата нетрябва да виждат нищо свързано със смърта.

Е, какво толкова ще види? Една баба, която лежи в леглото си, може и да успее да и се усмихне или да я докосне. Става въпрос за кратка среща, а не за почистване и поддържане на тоалета, например.

Мисля, че трябва да я заведеш. Не е малка вече, трябва да свиква и с такива неща. А и като порасне, сигурно ще съжалява, че си й спестила тази среща.

Заведи я,Каси.
Първата и единствена среща на моето дете с пра-дядо му(моя дядо) се състоя седмици преди да почине(тежко и продължително боледуване).Никой от двамата нищо не е запомнил със сигурност от тази среща,но ако се бях забавила още малко цял живот нямаше да си го простя.
По същия начин аз видях за последен път баба ми в състояние,в което изобщо не ме разпозна,преди да почине.Но не съжалявам и винаги ще я помня така,както аз искам-с най-прекрасните й качества и най-щастливите ни моменти...
Заведи я.

ни най малко не съм очаквала ,че ще е "почистване и поддържане на тоалета"
незнам виждала ли си тежко болен, умиращ човек
Касиди най добре знае, какво ще види детенцето и ще си прецени

Аз мисля, че е по-добре за баба ти да се види с правнучка си. А и детето няма да можеш да го пазиш винаги. Можеш да й обясниш ситуацията и какво да очаква. Мисля, че ще й бъде по-лесно да преживее евентуална загуба. Може да й стане мъчно и тежко, но пак трябва да го преживее. Но ако самото дете откаже, тогава не настоявай. Спомням си как свекърва ми настояваше племенникът ни да види дядо си, а той се дърпаше. Резултатът беше плачевн, детето се стъписа, уплаши и накрая се разплака, можеше да му го спестим, но свекървата много настояваше.
Ти си я познаваш най-добре, ако е с крехка психика и лесно ранима(ако прилича на теб  ), то след подготвителен разговор с нея ще можеш да разбереш дали трябва да я заведеш.

Виждала съм, но с очите и разумът на възрастна.
Децата не гледат така на нещата.

Обаче ако детето се дърпа или отказва в никакъв случай не трябва да се настоява. Тук говорим за доброволност на  срещата.
Всъщност става дума дали Касиди да предложи посещението.

Аз мисля, че първо трябва да говориш с детето , да и объясниш какво е положението , какво ще види и да я питаш дали иска да отиде, за да не се шокира , ако все пак решиш да я заведеш.

Баба ме е гледала много. Когато беше на смъртно легло отидох да я видя. Тя беше в кома и въобще не разбра че съм там, а аз никога няма да забравя гледката. Когато се сетя за нея я виждам как пъшка и се мъчи. Мисля че не е подходящо едно дете да вижда умиращ човек. Помисли си много.

Зависи от състоянието на баба ти, защото аз бях малко по-голяма от дъщеря ти, когато почина бабата на моята майка. Преди това аз държах да я видя и нашите ме заведоха, но любимата ми прабаба (която преди това ме гледаше, обожаваше и угаждаше) вече беше в деменция - не помнеше никого, не ни позна, гонеше ни от стаята и т.н. Преживяването беше кошмарно и досега съжалявам, че отидох, вместо да запазя само хубави спомени.
Ако баба ти е на себе си и просто е стара, болна и изморена, но с акъла си, заведи детето. Заслужава си да се простят.
Моят дядо също е на легло вече няколко години и е много възрастен и болен - над 90 годишен е, има изкарани 3 инсулта, почти напълно неподвижен е, но разсъждава трезво, познава всички, може да проведе разговор и не разрешава да му занемаряват външния вид. Далеч и ходим при него едва 2-3 пъти в годината, но с удоволствие водя и децата, защото виждам колко много им се радва, а и децата знаят, че имат "стар дядо".
Т.е. прецени според ситуацията.

И аз така смятам, че е най-добре!

Това, че болният не дава видими признаци, че те познал, не означава че не те познава.
Неведоми са пътищата на съзнанието.

Ако е със склероза или нещо подобно, за него може да си напълно непознат и да е настроен враждебно.
Поне случая с моята прабаба беше точно такъв. Тя викаше "Какви са тези деца! Аз нямам деца! Махнете ги оттук!" и подобни.
 

Може би не е лошо да отидеш първо сама и да видиш все пак как е жената и след това да прецениш дали за детето е добре да ходи 

Точно, ако е със склероза има светли моменти - може да имаш късмет и да улучиш такъв. /Както при мен се случи наскоро/.
Или дори в момента тя да не ви познае, считай, че в един момент има просветляване и тя ще си спомни, че децата и са били при нея.
Наистина са неведоми пътищата и възможносттите на съзнанието.
Обобщавам опита на съпруга ми, който е реаниматор.

Моето мнение е малко по-различно. Аз бих завела /да не дава Бог/ дъщеря ми и при болна баба и на погребение също. Смятам, че децата са пълноценни хора и освен ако те самите не желаят следва да присъстват в живота на семейството, а не да им се показват само 'хубави гледки'. Кому е нужно това всъщност? В живота има и болести и смърт и лоши неща. Дори заведох същеря си на гробище /годишнина от смърта/ още когато беше на 2 месеца.

За това и, Касиди, питай дъщеря си иска ли като й обясни, че бабата може да не я познае, че ще е различна и прочие... Ако детето пожелае - го заведи.

Самата аз не съжалявам, че ходих да виждам до последно умиращия си от рак любим дядо, когато бях на 9, както бях и на погребението му. Съжалявам, че не отидох на погребението на прабаба си, която почина точно в деня на сватбата на сестра ми/бях на 15/ и родителите ни ни го спестиха. Сякаш не се сбогувах с нея.

Съгласна съм с Isa, че е най-добре да говориш с детето, да му обясниш ситуацията и да го оставиш само да реши.
Родителите ми ни спестиха новината за болестта на баба ми и въпреки, че си отиде много бързо, след 2 седмици в кома и досега се чувствам гадно, че не успях да я видя за последно. 

Аз не бих се двуумила.Едва ли това ще е  най-светлия спомен на твоето детенце  за неговата баба.Едва ли има най-подходяща възраст за такива събития-болест и сбогувания,но съдейки по себе си  и това което съм преживяла като дете не бих ги препоръчала и за 9-годишната ти дъщеричка.Не зная как се чувства някой,който си отива, но надали би желал да го запомнят немощен и болен.

Може би бих я завела.

Децата си водя навсякъде... Живота не е само цветя и рози и не желая "стерилни" откъм живот деца.
Кас, заведи си щерката.

Ходих. Това вече не е човек, а просто тяло. Сърцето ми се разби. Не ме позна, повтаряше една и съща дума в продължение на един час и само плачеше...чух я още от улицата. Нека остане в спомена на дъщеря ми такава, каквато беше и дано не ми е грях, че взех такова решение.

Когато моята баба си отиваше от рак,не искаше да я виждам в тези последни мигове-искаше да я запомня такава каквато е била.Майка не ме пускаше при нея,уважаваше желанието й.Но аз бях детенце на 7-8 годинки и естествено издебнах майка и влязох при баба.Въпреки че бях подготвена си спомням че преживях малък ужас като я видях.Може би детската ми психика не можеше да си представи как изглежда много болен човек и очаквах да я видя просто да лежи,като болна от грип.Както и да е,няма да описвам как точно изглеждаше,а пиша това за да кажа че сега когато си помисля за нея в главата ми изплува точно този спомен.Не как ме е гледала,играла с мен и колко красива е била,а колко немощна и страдаща я видях за последно.
Затова си мисля,че освен ако детето и баба ти не държат да се срещнат е по-добре да не го правиш.Ти си длъжна да отидеш и да стоиш при нея,но за детето не съм съгласна.Мисля си че е по-тежко когато видиш как човека гасне пред теб,а ти просто безпомощно стоиш отстрани и дори не смееш да го прегърнеш,отколкото да отидеш на погребение.Дори и да не заведеш дъщеря си,за прабаба й това няма да означава че не я обича или не страда,тя ще разбера.
Колкото до това,че живота не е само цветя и рози и че това трябва да се показва на децата съм малко шокирана.Защо толкова дъ бързам да запозная детето си с трагедиите?То рано или късно ще се сблъска с тях и си мисля,че не е необходимо да използвам всеки случай,за да го правя съпричастно.И не намирам за нужно да помрачавам единствения период в жинвота ме,когато всичко ще е розово и ще бъде само цветя и рози.
Все пак това е мое мнение,надявам се да не обиждам никой
П.с.Докато напиша отговора ти си публикувала своя. Искрено съжелявам за баба ти и ти съчуствам за това,което преживяваш.
Според мен си взела правилното решение за детето!

Kakwo misli deteto ? Tq e golqma i predpolagam znae,che baba e bolna?
Blizak na malkiq ni sin pochina i sled pogrebenieto deteto spodelilo s priqteli emociite si.Vrashtaiki se v kashti deteto ni reagira taka " Baba Penka mi e lubimata baba,no tq e veche stara.Iskam da q vijdam po chesto zashtoto tq skoro shte umre.Nali nqma da skriete ot men tova?Az shte placha zashtoto nikoga poveche nqma da q vida,no obeshtavam da sam podkrepa na mama i baba."
Ot tozi moment nikoga ne sam si mislila da skriq ot decata si istinata.

Nqkoga moite roditeli ne mi pozvolqvaha da vijdam umrql.Ne me zavedoha na pogrebenieto na pradqdo mi,posle i na dqdo mi...V 5-ti klas pochina maikata na moq sauchenichka i koi "umen mozak" izmisli da hodim celiq klas da slojim cvetq.Horata ne placheha,a pishtqha.Golqma tragedia.Az i do dnes pomnq kolko ujasno mi izglejdashe vsichko.Dalgo vreme sled tova sanuvah ujasi i ne mojeh da spq.
Kogato svekar mi pochina svekarva mi zavede decata do kovchega mu i im kaza "Dqdo zaspa vechniq si san,kajete mu "dovijdane"".Prieha go normalno,no te znaeha,che toi beshe bolen ot losha bolest.

Po temata... Zavedi deteto kato predvaritelno i obqsni,che baba e bolna ot losha bolest ot koqto e otslabnala mnogo i ne si sigurna dali shte q poznae.

Kredora ne raboti.

Това е правилното решение 

Взела си най-точното решение....

Правилно си постъпила,щом жената не е на себе си.Малката щеше да се стресира,на тази възраст децата трудна приемат смъртта.Синът ми беше на 7,когато баба ми почина,тя го беше отгледала.Той не я видя когато умираше,защото състоянието й беше много тежко,но въпреки това се наложи да го водим на детски психиатър,защото не можеше да спи и много бълнуваше.Оказа се,че го е страх от смъртта.