Как решихте че ТОЙ ще е таткото?

  • 4 584
  • 76
  •   1
Отговори
Как разбрахте, или решихте, че точно мъжът, който е до вас в момента трябва да бъде татко на бебето? В смисъсл "случайно" ли се получи така или бяхте сигурни, че искате той да е таткото и с него да отгледате детето (или децата си). Simple Smile

# 1
  • Бургас
  • Мнения: 3 158
Ами, първия път не съм решавала; Той беше първото ми гадже и предвид възпитанието ми беше ясно, че ще е той; въпреки всичко беше голям шок - един единствен секс в месеца, аз на 20- студентка, че уж се и пазехме; дори не се зарадвах Rolling Eyes Сега беше осъзнато решение - Той е добър, умен, стабилен, успял, разкошен баща за детето ми и един ден се събудих с мисълта, че искам дете от този човек; въпреки реакцията му, когато забременях /обстоятелствата бяха кошмарни/ първия път от него, бях сигурна, че ще имам дете от него; дано само е по-скоро Praynig

# 2
  • Мнения: 4 555
Много ясно си спомням момента, когато го осъзнах.
Бяхме на гости на майка му, все още гаджета. Тя ми разказваше нещо за детските му години и толкова силно изпитах желание да имам дете като него, че и до сега го помня.

# 3
  • Мнения: 64
При мен пък си беше нещо като любов от пръв погле, запознахме се на един рожден ден, след това излязохме веднъж и от тогава сме все заедно, мисълта за бебче от него ми изплува веднъж като го видях да гледа един татко да бута количка, в погледа му се четеше нещо смесено между завист и умиление, пък и етолкова добричък с дечковците и така им се радва............

# 4
  • Мнения: 1 436
Тя ми разказваше нещо за детските му години и толкова силно изпитах желание да имам дете като него, че и до сега го помня.

И при мен беше така. Кой знае след години как ще си се чудя на акъла  Mr. Green - той е бил едно диване  Crazy

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 1 470
Ами аз го усетих още на втория месец от началото на връзката ни,просто беше толкова различен от другите,личеше му просто, че ще е добър баща и наистина не сбърках,дано сега и с третото бебче всичко е наред и ще сме супер голямо и щастливо семейство.

# 6
  • София
  • Мнения: 35 812
При нас  не е случайно - бяхме женени  и детето ни беше планирано.
/Това май е проблем при мен - всичко е по-план Thinking/

# 7
  • Мнения: 23
Ние от първият ни ден заедно живеем заедно и точно от този момент знаех и исках той да е бащата на децата ми.. Любов от пръв поглед беше при нас Simple Smile И вина да се запознаем има бившият ми приятел понеже той го познаваше (те са комшии, през един номер живеем сега понеже аз се преместих при него) и му беше пратил много поздрави по мен, понеже започнах нова работа и той ми каза да намеря един колега Илиян..и аз го намерих.. Grinning.. Embarassed и то от едни поздрави какво стана ..  Heart Eyes

# 8
  • Мнения: 1 404
просто като го видях, още първия път, разбрах, че той е човекът. Беше взаимно  Embarassed

Последна редакция: нд, 31 дек 2006, 17:24 от антония_шишкова

# 9
  • Мнения: 1 341
мъжа ми е голям детешар. Всичките деца на наши приятели го обожават. Знаех, че ще е страхотен  баща и се оказах права.
Въпроса е, че иска още еднодете, ама аз нещо не се престрашавам.

# 10
  • Мнения: 284
Ами при нас още като се запознахме и усетихме ,че искаме да сме нещо повече от "гаджета",пък и той моя много обича деца и знам,че ще е супер татко  Rolling Eyes Обичкам си го и искам за сме истинско семейство е бебенце  Embarassed

# 11
  • Мнения: 2 019
бях на 14 когато го видях за първи път и тогава станахме гаджета.След година разбрах,че искам да е ТОЙ,след 8 години се оженихме,а после се роди и синът ни.

# 12
  • Мнения: 634
Ами веднъж имахме гости- една наша приятелка с детенцето й. И като го видях как подхвана малката и започна да се занимава с нея и изтръпнах и тогава разбрах baby_neutral

# 13
  • Мнения: 701
Винаги съм го знаела!Просто го осъзнах малко след като го видях!

# 14
  • Мнения: 384
От 5 години сме заедно.ами просто си знаех че трябва да е той, просто бебчо ни отне повече време .

# 15
  • Мнения: 6 991
Не съм го мислила. Знаех, че това е човекът, чиято жена искам да бъда. Предполагам, това включва и да бъде баща на децата ми Laughing но не е задължително Mr. Green

# 16
  • Мнения: 2 120
Имала съм доста мъже в живота си, но само от един имах желание за бебе и това е мъжът до мен сега. Желанието се появи още в момента, когато станахме гаджета. И с двамата беше така, говорехме да спра противозачатъчните и така направих. Но по ирония на съдбата минаха 8 години от момента на първия порив, а бебе няма.
Но съм сигурна, че всеки ако има право на избор ще усети със сетивата си от кой мъж точно иска дете.

# 17
Аз пък съм доста малка но много искам деца.имам си приятел от 1 год и полвина почти и може да не сме порастнали още за пове4ето възрастни,но постоянно си говорим за бебета много искаме да живеем заедно и да си направим бебнца поне 3 Simple Smile но засега се пазим че не ни е много време още....Simple Smile и исках да кажа че засега си го усещам че искам той да е бащата на моите деца..Simple Smile

# 18
  • Мнения: 59
Затруднявам се да кажа датата на свадбата си,но веднага отговарям кога го видях за първи път - 21.05.2003г.Обичам го много и искам тази любов да се прероди в нашето дете.Искам да го даря с най-доброто от себе си,да имам частица от него,която да расте пред очите ми - нашето дете.

# 19
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 316
Не бих казала, че точната дума е , че съм "решила"  Flutter
По-скоро то беше едно чувство на сигурност, че това е мъжът на живота ми и искам да споделя всичко с него. А за да е пълно едно семейство трябва да има и деца  Grinning

# 20
  • мъничко градче
  • Мнения: 213
Не съм се замисляла по тази тема , просто знаех че ще е той, и ако в някои неща не го бива /шегичка/,то да бъде баща му се отдава чудесно, и със сигурност ще имаме още едно за по добре тренировка върху бащинството , но всичко с времето си

# 21
ние вече бяхме определили датата на сватбата и една вечер с приятели бяхме седнали на кафенце. естествено- те се бъзикат посто2янно с нас- бебета...знаете. и моят мъж изведнъж с присъщото му чувство за хумор, каза- "аз съм решил, първото ще е момче и ще стане футболист, второто ще е момиче и ще я направим фолкпевица". разбира се всичко бе в кръга на шегата, много се смяхме, но чак тогава осъзнах, че всъщност този мъж ще бъде невероятен баща на децата ми. стана ми мило, че е мислел, макар и в шеговит тон за бебоци.

# 22
  • Мнения: 493
просто като го видях, още първия път, разбрах, че той е човекът. Беше взаимно  Embarassed
това важи и за мен!

# 23
  • Мнения: 560
Аз пък съвсем не предполагах, че Той ще е баща на детето ми  newsm78:roll:... Станахме гаджета като на шега и непрекъснато си повтарях, че нищо няма да излезе Thinking, но той ме накара да се влюбя в него и после дойде и желанието за бебе Heart Eyes Laughing...

# 24
  • Мнения: 958
Мисля че разбрах съвсем случайно, без да искаме сгафихме и мислех че съм бременна, притеснихме се че не беше точно тогава момента за бебе и чакахме цикъла ми доста напрегнато, няма да забравя как след първоначалната уплаха че съм забеменяла той ми каза, че ще е много щастлив ако станеме 3-ма дори да не е момента,
когато ми дойде разбрах че точно това съм искала да имам бебче от него, и няколко месеца по късно забременях Simple Smile 

# 25
  • Мнения: 171
Ми по някаква случайност, той е първият мъж в живота ми, който не го е страх да има дете. Щот преди време правих аборт заради един скапаняк  #Cussing out а след това само попадах на идеоти и страхливци. Е, бебче още няма-само Господ ще реши дали той наистина ще бъде баща на детето ми  Praynig

# 26
  • Мнения: 1 446
Аз не съм решавала точно че той ще е бащата на децата ми, но знаех че това е мъжът с който искам да живея, а от това следват и децата които ще имаме Hug

# 27
  • Мнения: 820
Преди да го срещна, никога не съм искала да имам дете. Всичко се промени 24 часа след като го срещнах, бях сигурна, че Той е човекът. Трябваше ми време да го убедя и 2 години докато успяхме да се преборим с всички трудности около началото на съвместия ни живот.

# 28
  • Мнения: 268
Не съм го решавала, по-скоро го усетих със сърцето си, и то от самото начало! Въпреки това не смеех нищо да кажа пред него, да не вземе да се паникьоса и дим да го няма  Laughing Така че бебето беше само в сферата на мечтите ми... За моя огромна изненада един ден, не след дълго, той сам ми предложи да си имаме бебче и каза, че много искал. Помня, че изпитах просто невероятен прилив на щастие, толкова силен, че чак главата ми се замая.... Дори помня как си помислих, че съм най-щастливата жена на света.. Колко наивно от моя страна. Да си помисля, че щом и двамата го искаме толкова много, няма начин да не стане. За съжаление бебе все още няма. И все пак ТОЙ и само ТОЙ искам да бъде бащата на детето ми, и ще се боря докато мога!

# 29
  • BABYLAND
  • Мнения: 3 409
Обичам го с цялото си сърце. Какво по-красиво и прекрасно от нашата любов да се роди малко съкровище? Не ми е трябвало време за рамисъл, така го чувстват и сърцето и душата ми.

# 30
  • Мнения: 78
 

                Заедно сме вече повече от 10 години /още от гимназията/, преживяхме много заедно и все повече се обичахме и не можехме един без друг/като в "Малкият принц", където лисицата му казва, че  с всеки изминал ден ще сядат все по-близо един до друг и така ще стават си стават по-скъпи/. Първото нещо, което осъзнах е, че това е Човекът, с който искам да остарея, а след това неосъзнато идваше и желанието за дете.......

# 31
  • Мнения: 2 022
Ами при нас нещата бяха малко обърнати. Всъщносът той беше този, който реши, че иска аз да бъда майка на децата му. И направи всички възможно да ме накара да го заобичам, да му повярвам и да си имаме бебе. И не съм съжалявала нито за миг... Имаме хубаво, голямо семейство и си мечтаем за ... още едно бебе. И не само си мечтаем, де  Wink  Пък да видим какво ще стане този месец.

# 32
  • Мнения: 660
При нас нещата станаха много естествено и леко. Познаваме се от повече от 10-12 години. Дълги години бяхме в една компания - само приятели. Преоткрихме се преди около 3 години  Heart Eyes И така почна всичко... леко и неусетно почнахме да живеем заедно Simple Smile После заедно си взехме куче ... след това миналата година забременях... загубихме бебето, но разбрахме, че точно това искаме и то много! Лятото се оженихме и сега вече ще работим отново за детенце!
Много ми е хубаво от това, че всичко при нас става без напрежение, без мислене и умуване. Нещата се случват, защото сме влюбени, а не защото ги мислим и разсъждаваме много. Сега като пиша това, усещам колко много обичам съпруга си и как искам от цялото си сърце да имаме голямо здраво семейство! txtloves txtloves Two Hearts 

# 33
  • София
  • Мнения: 3 271
Никога не сън се замисляла - от 6 години сме заедно, оженихме се после и решихме че искаме бебе.

# 34
  • Мнения: 1 485
Не си бях помислила да му ставам съпруга,но първото нещо което си казах,беше ,че намерих бащата за детето,което толкова много желаех.Шесто чувство ли? newsm78 Embarassed

# 35

za6toto e mil ,dobur, bogat i moje da dade vsi4ko na deteto si materialno i nematerialno

# 36
  • София
  • Мнения: 3 524

Желанието ми се появи веднага, щом осъзнах че той е Мъжа в моя живот- моят прекрасен съпруг Heart Eyes. Той ми дава толкова много любов и сигурност, които не са ме карали да се замислям за каквото и да е  Grinning Но сега сме единодушни, че искаме да имаме (дай Боже) три дечица  Mr. Green

# 37
  • Pb
  • Мнения: 1 183
Съдбата реши на ни срещне по един странно щурав начин (ако се отвори темичка "как се запознахте с таткото на детето ви", ще разкажа там, тук ще досадя на някой) - тогава въобще не съм си и помисляла, че мога да имам нещо общо с този човек, имах гадже, планове и нови любовни афери не бяха в сметките ми. Нооо, кой ли ме пита. Година по-късно, живота ми се преобърна и аз вече бях с мъжа на живота ми. Обожавам го и от момента, в който осъзнах чувствата си към него, вече бях готова да правя истински неща, дори и деца.

# 38
  • Мнения: 195
Ами...май не аз реших, че това е ТОЙ, а той реши, че това съм АЗ! Реши човека, че аз съм жената на живота му, нави си на пръста, че иска дете от мен и... резултата е на лице!  smile3505 То нащо чудо стана малко без да искаме (алкохола не прощава), но все пак имах 4 месеца да свикна с мисълта, че ще ставам мама и да заразя в последствие всички с ентусиазма си! То май ни и беше време - 3 год. и половина заедно....

# 39
  • Мнения: 565
Ами ... и аз да се запиша. Запознахме се съвсем не случайно newsm03    на една дискотечка. Той беше толкова внимателен, мил и чаровеен, че нямаше как да не ми направи впечатление. Ами още на следващия ден започнах да си мечтая за семейство със него. Малко е смешно нали?  newsm62 Ами малко по малко не усетих как вече си живеем заедно и мислим за сватба и детенце. След няколко месеца бяхме вече сгодени а от скоро и женени. Само бебочето ни липсва .... и на двамата. надявам се да не е за дълго  Thinking

# 40
  • Мнения: 1 446
Съдбата реши на ни срещне по един странно щурав начин (ако се отвори темичка "как се запознахте с таткото на детето ви", ще разкажа там, тук ще досадя на някой) - тогава въобще не съм си и помисляла, че мога да имам нещо общо с този човек, имах гадже, планове и нови любовни афери не бяха в сметките ми. Нооо, кой ли ме пита. Година по-късно, живота ми се преобърна и аз вече бях с мъжа на живота ми. Обожавам го и от момента, в който осъзнах чувствата си към него, вече бях готова да правя истински неща, дори и деца.
Елхичка не знам какво е вашата история, но при нас  или по точно при мен беше като при теб Peace

# 41
  • Мнения: 176
Още от първата ни среща започнахме да флиртуваме един с друг, допаднахме си доста в много отношения.  Той беше неотразим кавалер и си личеше, че иска сериозна връзка. След 4-5 месеца заживяхме заедно, след година се оженихме и така...

# 42
може би търсим в мъжете ДОБЪР баща на децата ни.... аз искам да имам бебе. намерила съм и мъжа, който е супер грижовен и мил, но проблемът е, че той не иска... каза, че имало време за тези неща, а аз скоро ще стана на 26:(

# 43
  • Мнения: 367
Още от първата ни среща започнахме да флиртуваме един с друг, допаднахме си доста в много отношения.  Той беше неотразим кавалер и си личеше, че иска сериозна връзка. След 4-5 месеца заживяхме заедно, след година се оженихме и така...
И при нас нещата се развиха по този начин!!Сватбата ни ще е след 2 месеца и половина,но откакто го срещнах знам,че той ще бъде татко на децата ни!!!

# 44
  • Мнения: 4 555
но проблемът е, че той не иска... каза, че имало време за тези неща, а аз скоро ще стана на 26:(
Спокойно, много си млада още. Изобщо не се тревожи!

# 45
  • Мнения: 27 524
Не стана случайно, нито бързо. Стана с годините, със съвместния ни живот заедно, любовта, споделения опит, преживените трудности, вярата един в друг и така  Hug

# 46
  • Мнения: 280
Харесах го като дете на снимки а и той е и отговорен, домошар, естет - чуството за хумор е бонус Laughing

# 47
Обожавам го от момента, в който го видях за първи път. По-голямо вълнение засега не съм изпитвала с изключение на първите срещи с моите две дечица при раждането... За мен си беше ясно от самото начало.  Вече 13 години съм лудо влюбена в него txtloves Two Hearts

# 48
  • Мнения: 862
При мен беше любов от пръв поглед. Още на втората ни среща бях сигурна, че искам да прекарам живота си с него и да имаме деца. Много връзки съм имала преди да срещна мъжо, но никога не бях изпитвала такова чувство и никога не съм била по-сигурна в това, което исках. Странно нещо  Simple Smile

# 49
  • Мнения: 205
Първо се омъжихме и въпреки, 4е бях на 34 г не бързахме за дете. Пътувахме много и купонясвахме. На 36 г рещихме да се пробваме и след 5 мес. бях бременна и сега 4акам 1-вото си беб4е.  Heart Eyes

# 50
  • Мнения: 595
Всъщност винаги съм знаела(или искала) че ТОЙ ще е....още през 1991г когато се запознахме.

# 51
  • София
  • Мнения: 701
Аз с времето осъзнах, че той би бил добър баща на децата си, би ги обичал и им дал много любов...
Разбрах, че искам да е баща на моите деца, когато бяхме на гости на негови роднини и докато тяхното бебче си лазеше по пода и не даваше на никой да го пипа, изведнъж тупна в неговия скут (макар той най-малко да му обръщаше внимание!) и дотам... Просто го хареса! Някакъв бебешки усет!  Praynig

# 52
  • София
  • Мнения: 626
Заедно сме от почти 11г.
Жалко,че не успях да го даря с детенце от първия път!
НЕ ИСКАМ ДРУГ БАЩА НА ДЕТЕТО СИ!!!

# 53
  • Мнения: 619
Ние бебенце си нямаме още ,че дори и женени не сме.
Но мечтая именно за едно прекрасно малко същество плод на нашата любов.
Не съм го решила.То си беше в мен .но го открих като почнах да се заглеждам по ylinfant 1stroller newsm30.Така почнах и да влизам в този прекрасен форум. Heart Eyes
Сега с една дума си мечтая да съм.. preggo
но пък хич  не му е времето ... Thinking Naughty Tired

# 54
  • Мнения: 4 451
При нас беше любов от пръв поглед. И до сега ми става много приятно като ми каже, че още щом е видял очите и усмивката ми е разбрал, че аз съм неговото момиче. Интересното е, че същото почувствах и аз. Много набързо се оженихме, но първо си направихме бебчето, че мерака беше голям за това. Чувствах със сърцето си, че искам точно той да е баща на децата ми. Мечтаехме за 3. Вече имаме 2 и още не сме се отказали от идеята. Grinning

# 55
  • Мнения: 2 270
В момента, в който се запознахме (5 години преди да станем гаджета) знаех, че с този мъж ме свързва нещо; по-късно разбрах, че и при него е било така!!!

# 56
  • v. turnovo
  • Мнения: 987
До миналия януари си мислех,че няма да срещна човека,който ще е баща на децата ми.Но,Той, мой съученик-влюбен в мен предано 7 години,един ден настоя да излезем дори само на по кафе.Аз се дърпах много,нали съм вироглава,а и не го обичах,но се съгласих.От този ден нататък сме неразделни и до днес.Не съм предполагала,че е бил през цялото време до мен , а аз не съм го забелязвала.Усещането за бебето се появи и у двамата,когато юни месец се роди племенницата ни.Засега няма бебе,но дано не чакаме още дълго

# 57
  • БУРГАС
  • Мнения: 682
В момента, в който се запознахме (5 години преди да станем гаджета) знаех, че с този мъж ме свързва нещо; по-късно разбрах, че и при него е било така!!!
Същата работа. Четири години бяхме в една група в университета и само се гледахме. Една вечер той много настоя да ходим на дискотека заедно, а въобще не бяхме в една компания. Осъзнаването, че той и само той ще е таткото на моето бебе дойде около четири години по-късно, когато видях как моите племенници го обожават, но мисля, че вътрешно винаги съм го знаела.

# 58
  • v. turnovo
  • Мнения: 987
браво никита денева. Много се радвам за вас. Дано скоро и вое да си имате бебенце като вашата племенница. Тя как се казва? Hug

# 59
  • Мнения: 1 546
Още когато бяхме гаджета съм си мислела какъв чудесен баща ще е тоя човек, като тогава никога не съм вярвала, че връзката ни ще стане толкова сериозна и ще живеем заедно и ще си правим бебе...просто често съм му казвала още тогава- е,късметлийка ще е майката на твоите деца... Wink
Сега и двамата работим по въпроса  luvbed и се надяваме нашето бебче да се появи скоро. Praynig

# 60
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 037
Не стана случайно, нито бързо. Стана с годините, със съвместния ни живот заедно, любовта, споделения опит, преживените трудности, вярата един в друг и така  Hug

И при нас така... Плюс това той първи реши, че аз ще съм майка на децата му  Mr. Green

# 61
  • Мнения: 17 546
При мен беше, колкото и да е смешно  Mr. Green , като поглед в бъдещето! В мига, в който го видях знаех, че е той! И на мен ми е чудно сега, но така беше! А той ми каза: ей такава жена ми трябва, да ми роди три деца! Което ми беше адски смешно, защото никога не ме е спохождала идеята да имам толкова деца, когато бях на 19, а аз бях на толкова тогава... Но съдбата си знае работата! Сега имаме трима прекрасни сина на 17 и на 14 (близнаци) и ако трябваше отново да избирам, пак него бих избрала! Heart Eyes

# 62
  • E-CLM & CH-VD
  • Мнения: 3 045
ТОЙ още не е татко, но се надява да стане  Mr. Green. Иначе той първи избра мен за майка на децата му, пък после и аз избрах него за татко  hahaha

# 63
  • Мнения: 606
При мен беше любов от пръв поглед.Запознахме се в училището което учихме и от тогава до сега,вече 5 години неможем един без друг.Още тогава си правихме планове за бъдещето за бече и даже им измисляхме имена.Тогава все още бяхме деца и го приемахме малко като на игра,но сега вече на сериозно мислим за бебче.

# 64
  • Мнения: 802
Ами ... имала съм и други гаджета, но когато се запознахме с моя човек аз бях сигурна, че той е моята истинска половинка в живота ми .
Запознахме се по интернет на 24 ти март миналата година, още на другия ден се видяхме беше 25 ти март, след три дена вече живеех при него . тогава живеехме на квартира и почти веднага започнахме да плануваме как и къде да се сгодим и да си купим жилище и естествено да имаме поне две деца  . На 17 ти септември ме заведе на почивка в южна Испания и там ми предложи брак  . По късно си купихме апартамент . Сега ни предстои сватбата скоро .
И така ... още от първия миг аз знаех , че това е моя човек .

# 65
  • Мнения: 1 098
Колкото и банално да звучи, винаги съм знаела, че искам този мъж да е таткото на децата ми. Може би си го е заслужил веднага след като започнахме връзката си. Вече 12 години сме заедно и в нито един момент не съм се съмнявала, че той ще бъде добър баща Hug

# 66
  • Мнения: 340
С мъжа на моя живот сме осъзнато заедно от 11 години. Да, още тогава знаех, че искам неговите деца, но не веднага... Правехме си много шеги за нашето бъдещо дете и решихме, че ще е дъщеря, за да не изглежда мачистко. Около година след разгара на шегуването забременях. Беше много труден период и за двама ни финансово и материално, тъй като бяхме студенти, бяхме от и учехме в различни градове, но решихме да станем семейство. С първото детенце подранихме, а незнайно защо с второто закъсняваме... Но гледайки мъжа ми всеки ден, все повече ми се иска да имаме поне още две... Сега го харесвам дори повече, отколкото в началото. Много ми се е разхубавил напоследък и е в перфектна форма. А със сигурност го обичам повече от преди, просто любовта ми може само да расте  Heart Eyes

# 67
  • София
  • Мнения: 7 097
Той реши вместо мен  Grinning Настояваше да имаме дете, същевременно открих у него доста качества да бъде добър баща и съпруг и не на последно място чувствата и така... Wink

# 68
  • Мнения: 2 423
Не аз реших а съдбата ни показа пътя..............това сме ние.......  bouquet

# 69
Усетих че искам дете малко  след запознанството си с със съпругът ми. Той се различаваше някак си от всички останали до момента мъже. Сега след 10 години заедно вече  разбирам , че интуицията ми е била права и нямам търпение да го даря с още едно дете.

 Hug Hug Hug

# 70
  • Мнения: 117
Още след първата среща и двамата разбрахме,че сме се търсели цял живот.От тогава сме неразделни всеки свободен миг си го посвещаваме на нас!Той е като огледало на мен самата.Любов от пръв поглед-толкова силна!Сбъдната мечта! Никога не съм  раздавала така чувствата си,защото си  пазех Любовта  точно за този МЪЖ!!! Не съм се чувствала толкова обичана истински!
.............И Любовта ни сътвори най-голямото щастие на света! Laughing

# 71
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
Умен, здрав, красив, работлив, културен, със страхотни родители, които са му дали чудесно възпитание - е, как да не го искам  Laughing

# 72
  • Мнения: 8 886
Ами просто го реших ,  знаех че той ще е таткото на нашето бебе ,  за сега правим опитчета само ,  надявам се скоро да видим двете чертички ,  но си знам ,  че той ще е таткото на моето - НАШЕТО БЕБЕ ,  просто той е най добрият човек когото познавам!  Laughing

# 73
  • Мнения: 368
Мисля, че в мига, в който го видях, знаех, че това е ТОЙ. След няма и 4-5 месеца съвсем спонтанно, докато ядяхме пица в едно заведение се заговорихме за НАШИТЕ деца - на кого ще приличат, какво да вземат от единия, какво от другия и така... Само че трябваше да изчакаме почти 5 години, докато мечтите ни се сбъднат

# 74
  • Мнения: 117
Още след първата среща и двамата разбрахме,че сме се търсели цял живот.От тогава сме неразделни всеки свободен миг си посвещаваме един на друг!Той е като огледало на мен самата.Любов от пръв поглед-толкова силна!Сбъдната мечта! Никога не съм  раздавала така чувствата си,защото си  пазех Любовта  точно за този МЪЖ!!! Не съм се чувствала толкова обичана истински!
.............И Любовта ни сътвори най-голямото щастие на света! Laughing

# 75
  • Русе
  • Мнения: 2 354
не мога да определя в кой момент точно го осъзнах... може би стана постепенно

# 76
  • София
  • Мнения: 1 220
Не съм го решавала… Просто един път ми закъсня 7дни… Той също беше притеснен, нищо не беше планувано, а за деца и приказка не e ставало дума.. Имаше рожден ден и ми помоли да си направя тест аз предполагах, че е невъзможно да съм бременна, вероятността беше супер минимална… Естествено теста беше отрицателен и когато му казах той се успокой, но имаше май и някаква доза разочарование , а маже и да е плод на моята фантазия …. След тази случка нещо във мен сякаш се преобърна  и просто ми се виждаше най-естественото нещо да имаме дете, обичам го и знам, че ще е прекрасен баща това ми стига … Hug

Общи условия

Активация на акаунт