Според вас властните майки отглеждат ли комплексирани деца?

Разбира се ,че има значение каква е майката
По-добрият вариант за мен е да е либерална.Аз се стремя да бъда такава майка,но не разрешавам съвсем да ми се качи на главата.
Властната майка,дълбоко в себе си,може би и тя има някакви комплекси,които чрез детето се опитва да "избива' 

Според мен властните майки отглеждат или много комплексирани деца, или точно обратното - прекалено независими и непукистично настроени към мнението на останалите.

Дифинирай "властна майка"
Винаги съм се чудела на майки, които проектират собствените си неосъществени планове и мечти върху децата си. Такива деца определено не са щастливи.

Моето определение за "властна майка" е жена за която раждането на дете, означава правото да управялява винаги и по-всякакъв начин живота на това дете. Това само по себе си означава да проектира всички свои желания  и разбирания върху него. Твърде често това ни най-малко не отговаря на желанията и възможностите на малкия човек.
Абе с две думи, такава майка не иска да разбира детето си, а когато не познаваш един човек дали можеш да го обичаш?
Деца на такива майки според мен винаги са комплексирани, те просто израстват с мисълта, че ако не са перфектни, няма да бъдат обичани. От там нататък всяко дете по-различен начин показва тези комплекси - едни се затварят, други стават агресивни,...
Това си е моето мнение.

Смятам че властната майка, е преди всичко МАЙКА, нормално е каквато и да е или е била, то сега да бъде напълно и безрезервно отдадена на децата си и безкористно да ги обича. Ако неможе да се промени ( а кой е казал че да си властен- пречи? ), по-скоро да си властен, доста често означава да си успял и да се налагаш. Та ако неможе да се промени, съответно, властната майка - отглежда и възпитава властни деца. Несъзнателно може би, защото тя самата е такава. Коплексирани в никакъв случай не бих казала , комплексите се създават когато човек умишлено е стъпкван и подтискан. А една майка няма да тъпче децата си

аз съм продукт на "властна майка" - мога да кажа, че във всички предходни мнения има зрънце истина, но това е далеч от кошмара, в който израства подобно дете.
Аз имах късмета да се измъкна от омагьосания кръг , в който се въртяха отношенията с майка ми с помощтта на психотерапия.

Ами не съм съгласна.Моята майка по принцип в обществото не е властен човек,но методите и на възпитание бяха меко казани властни.Мога да кажа,че тя ни/на мен и сестра ми/ стъпка самочувствието.Растяхме комплексирани и двете.
Сега мога да кажа,че съм превъзмогнала част от нещата и се чувствам пълноценна.Но ............в пубертета особено/чувствах се виновна,че ми е дошъл цикъла/ ми пречеше много.Бях стеснителна,затворена и пр.Сестра ми също.
Познавам майки,които тъпкат децата си,според ме несъзнателно.Явно самите те избиват комлексите си по този начин.

Позволи ми да не се съглася с теб - аз не се съмнявам в мотивацията на майка ми. Знам, че всичко, което тя е павила е било от обич към мен. Но не мога да приема методите и на изразяване на тази обич. Не виждам с какво би ме мотивирала като постоянно ме сравнява с други деца, естествено в мой ущърб. Или пък как е помогнала на сестра ми да стане по-борбена и силна, след като й заяви, че не е толкова умна като мен и ще е по-добре да учи в техникум, за да има поне професия  .

     Нагледно съм се убеждавала що е то властна майка, но пак си е до характера на детето- едното примерно си израства с характер, устремено и оправно е, пък другото милото не може да вземе грам решение и това влияе на живота му доста

Винаги съм си задавала този въпрос: Каква майка ще бъда?: майка ми е отгледала 3 деца, никога по никакъв повод не си спомням да е нагрубила, развикала или ударила някоя от трите: умее доста добре да показва как, какво, кога може, неможе и тн. и трите имаме страшен респект към нея и до ден днешен внимаваме да е така, както според нея би трябвало да е, ако се разбере, разбира се. Едната ми сестра като малка, беше в сянката ми, не защото аз така съм искала, просто аз винаги имах по високи бележки, бях по буйна и винаги напред, а тя по свита: сега детенцето и е под пълен терор, крещи като луда, обижда го, пердаши го, всички прекриваме палавите му истории от нея за да не му крещи, той е доста свит, просто за мен тя  се промени коренно след като роди, коренно: стана властна, искаща всичко и всички да се въртят около нея, загуби съпруга си по този начин и продължава в същият дух.
Другата ми сестра има също дете: нежна и топла като човек е към всички и към децата на сестрите си. Ако знаете само как се грижи за моето бебе, мислила съм че аз не съм така мила към него както тя.
Обяснение нямам защо едната е толкова грозно до болка властна, а другата не е. По един и същи начин сме възпитавани и трите, и никога не сме били делени от родителите си или за нещо някоя да е била по ощетена от другата.
Баща ми е властен, аз също в работата си, със страшно много мъже работя и ако не съм властна ще ми се качат на главата. Обяснявам си властната сестра само с едно: прекалено рано има дете, тя беше дете на 22, и сега както казва и се живее, но за мен това е пълна глупост.
каква майка ще бъда аз бъдещето ще покаже, но определено не желая да всявам смут в детето си при влизането ми стаята както при племенника ми, бих искала да съм по добра от нея.

Аз съм израснала малко като в казарма. Баща ми военен, майка ми лекар пак във Военна б-ца. Властно отношение, строг режим и пр. , но пък сигурно са мислели, че така ще ме възпитат по-силна. Но явно при мен не е имало как да стане, аз съм везна с доста по-крехка душевност и такова дете възпитавано със здрава ръка, често се чувства недоразбрано. Общо взето аз винаги и за всичко се опъвах, защото не ми допадаше метода им. Яла съм доста пердах, но никога не се отказах. Комплексирана не мисля, че съм, иначе бих се примирила и мълчала. Агресивна - да. Затова и скачам от най-малкото, просто така съм свикнала да се защитавам в тази среда - със зъби и нокти. Едно дете съм и всичко е било насочено към мен. Както хубавите, така и неприятните неща. Най-често двамата бяха срещу мен. Подкрепяха се, рядко някой от тях да застане на моя страна, но пък съм станала по-настървена в преследване на целите си. Понякога е плюс, понякога това е минус. Определено щях да се радвам да бях расла в по-хармонична среда. Майка ми все в истерии, а баща ми все тропа с юмрук по масата. Лудницата е винаги на лице и няма как дете да изгради само правилен образ за света и отношенията.
Имам чувството, че половината ми живот минава в опит да променя грешките им.

Знам обаче каква НЕ трябва да бъда към моите деца!!! За това съм безкрайно благодарна и мисля, че всяко зло е за добро. Те са допуснали грешки по незнание, а аз вече знам.

Абсолютно съм съгласна.

Мъжът ми е израстнал под опеката на властна майка и неинтересуващ се баща......не мога да кажа, че е коплексиран, по-скоро има високо мнение за себе си и в момента се бори за мечтите си, които не е постигнал когато му е било времето, защото е бил зает да гони мечтите на майка си......ще дам пример......в ученическите години го е влечала литературата, но тъй като майка му е завършила спортната академия, са го записали в спортно училище за да стане футболист........в последствие се опълчва на майка си и завършва БГ филология.....футболът му е само хоби и слава Богу, еее, малко са му кривички краката, но.....
за разлика от неговите родители, моите бяха много либерални, особено баща ми.....изпълняваха всичките ни прищевки, но майка ми примерно беше не властна, а по-скоро невротизирана...отвреме на време е падал тупаник.....сещате се, малко пошляпване по дупето.....в момета взаимоотношенията ни са стархотни, мъжът ми ми е споделял, че усеща моите родители по-близки отколкото неговите собствени....
въпреки, че все още има някакъв неизживян страх към майка си, защото всекидневно й се обажда за да и докладва, което мен мн ме изнервя, но....

Абсолютно съм съгласна с това мнение, нямам представа как си стигнала до този извод, но това е самата истина. Имам предвид от собствен опит ли говориш, или по принцип? Властна майка не означава непременно прекалено строга, а такава която те обсебва и не ти дава възможност да се изявиш, сам със собствени сили. Тоест прави всичко вместо теб, като си мисли, че е за твое добро, а всъщност ти вреди. Не ти дава възможност сам да се бориш, и да постигаш победи, дори и с цената на много грешки. Предпазва те от грешки, а те всъщност са много ценни, чрез тях ти се учиш на практика, а не само на теория.

Аз обичам майка си страшно много, но тя е изключително властен човек и страхотен манипулатор. Израстнах ужасно комплексирана и свита, сестра ми не - явно си е до детето. И до ден днешен ужасно се страхувам от нея и разочарованието и от мен; грешила съм - да, както всеки човек и тя постоянно ми натяква грешките ми и как е трябвало да направя еди си какво. Наричала ме е "простачка", заради 5-ца на изпит в университета, тази година за пръв път реших да празнувам рождения си ден на заведение със семейни приятели и тя превъртя съвсем - защото трябвало тя да организира, ръководи и присъства на празниците на детето си; пожела ми мъжът ми да ме остави и синът ми да не иска да е с мен, за да разбера какво е да си отхвърлен на празник / въпреки че с нея излязохме предния ден и се почерпихме/. В 1 през нощта ми се обади, че умира, защото не съм я поканила с нас на ресторант и си взима сбогом. Ангажирала е парти агенция за рождения ден на сина ми от два месеца за края на януари, въпреки че 10000000000 и казах, че с мъжа ми все още не сме уточнили как точно и къде ще направим рождения ден. Сега ни покани за Бъдни вечер и решихме да отидем; дано мине добре и не изпадне в истерия, че баща ми харесва мое ястие повече от нейното. Иначе ми помага много, но после го натяква до безкрай. Не се гордея със себе си - все още се уча да казвам категорично мнението си /благодарение на мъжа ми/, без да изпадам в ужас, че няма да допадне на всички.

С това съм напълно съгласна. Мисля обаче, че има моменти в живота на детето, когато е необходимо да бъдеш "властна майка", някой грешки просто са фатални.

Да разбира се, нямах предвид фаталните грешки, а другите неща от живота. И в интерес на истината визирам, една по-късна възраст, а не малките деца. Не знам авторката по какъв повод е пуснала темата. Но дори и в малка възраст, децата трябва да се научат, да се оправят сами, а не всеки път да чакат майка им да ги защитава, да оправя всичко вместо тях. При всеки проблем да тичат при нея, за помощ. А това зависи от майката.

Фатална грешка е само такава, водеща до смърт /не дай Боже/; всичко останало е поправимо! Майка ми приемаше за фатална грешка раждането на детето ми ; критериите явно са различни; и аз искам да предпазя детето си от много неща, но искрено се надявам да не прибягвам до крайни методи и етикети

А властните майки не са ли всъщност комплексирани?   Какви комплекси предават на децата си? Звуча малко като А. Адлер, но нали е негова тезата стремеж за превъзходство и власт.

Интересен въпрос задаваш, но лично аз смятам, че не е задължително. Казвам го от личен опит и наблюдения. Въпреки, че кой да знае. Някой комплекси се коренят толкова назад във времето, и са толкова надълбоко, че и на най-опитния психолог, ще му е трудно да ги види.

според мен властните майки отглеждат деца, които имат страх от провал.

Именно.

Възможно, но имам поглед, че деца на властни майки не притежават това чувство страх от провал и въпреки, че много от тях успяват, имат ниско самочувствие, което за мен е признак за комплексирана майка. Страх от провал бих заменила с нерешителност - например при някои житейски, лични решения (не в работата). Само разсъждавам, не споря с теб, Lennie. 

Ако си на 14 и детенце ще е с баща - неизвестен и аз ще го приема за фатална грешка.
Наистина критериите са различни за "грешка", още повече "допустима" и "фатална", от което се пораждат и противоречията.
Майката, каквато и да е наистина, трябва да научи децата си на самостоятелност и поемане на отговорността от действията си.
"Властните" майки чертаят пътя на живота на детето си и всячески гледат то да върви по него. В много случаи децата са благодарни след време, но има и обратното.
 Тези майки не бих ги нарекла "комплексарки", просто амбицията им е децата да живеят по добре от тях, да постигнат повече. Иска им се  опита, който те имат да го дадат на децата си, но опита се трупа, не се "наследява".
"Либералните" майки помагат на детето в натрупване на знания и опит. Дават алтернативи.
 Това според мен е разликата между  "властната" и "либерална".
 И аз мисля, че моята майка беше властна, но това ме научи да се огъвам, но никога да не се пречупвам. Научи ме на търпение, както и да преследвам целите си до край.

Аз не говоря за "комплексарки", а за комплексирани. И малка разлика, но съществена - всяка майка иска детето й да бъде амбициозно/амбицирано - едни по-малко, други повече.
А "либералните" (приемам тази дума) - да, дават алтернативи, винаги наблягат на факта, че детето има избори пред себе си, сам трябва да изгради себе си и понякога дори не участват , но са добри приятели. 

Зависи от детето! Все пак и то си има индивидуалност...
Някои стават компелксари, други понякое време разбират каква е реалността и се отдръпват от властните си родители, за което биват наричани - "неблагодарни за всичко"....
Дано моето дете бъде щастливо с мен!

Ама за някой това означава да си добра майка  като прави всичко вместо децата си, или пък им диктува всяка следваща стъпка 

Незнам дали отглеждат комплексирани деца, но със сигурност те самите избиват комплекси по този начин

- дори това, вече от позицията си на бореща се за второ детенце дълго време,  не мога да нарека фатална грешка.
За протокола - да, бях дете, на 21 с 3-годишна връзка, за която се знаеше, че ще се превърне в брак, заради възпитанието ми, че трябва да се омъжа за първия мъж в живота си
Пак казвам - фатална грешка е само тази, свързана с нечия смърт /дано не се случват такива/. Да, моята майка ме научи да бъда изключително отговорен човек и да си понасям последствията от грешките, но ми отне възможността да отстоявам позицията си със самочувствие, без значение дали съм права или греша; да не се страхувам от хората и да приема, че и аз съм човек, който заслужава да бъде забелязан, оценен и обичан /слава Богу вече постепенно успявам да се справя с това/

Имам пред очите си и двата примера.

Все пак да не разглеждам властта (в случая властната майка) еднозначно - властта е комплекс, но и индивидуалност (или воля за такава), а това се проектира върху детето. А вече как ще се изгради цялостната му личност - оказват влияние и други фактори. 

интересна тема  не мисля че властните майки отглеждат комплексирани деца, а по-скоро деца зависими от мнението и одобрението на майка си. същото важи и ако бащата е властен. все пак обаче живота на някакъв етап предлага възможност за осъзнаване и откъсване от зависимостта от родителя. по-добре е когато това се осъзнае от детето и стане плавно а не със скандали /или поне само в необходимия минимум/ и раздори.

Аз успях да се откъсна от властната си майка с цената на нерви,скандали,настоятелност и ползвах методи на действие,взаимствани от нея!За много мои решения в живота ми се е налагала,никога не намери точния подход към мен,не се потруди да  разбере моята индивидуалност,предпочиташе да чисти и готви до припадък,да изпълнява общественополезни дейности,вместо да обърне внимание на мен.Преди 6 години я откъснах от дома ми.Искаше пак да контролира живота ми от разстояние,по телефона,манипулираше,жалваше се,страдала била и т.н.Бях твърда,категорична.
И до ден днешен, като се опитва по телефона да ме направлява,критикува,да прави анализи на грешките ми,да ме учи да се подмазвам на свекърва ми и зълва ми,Я ОТРЯЗВАМ И ЗАТВАРЯМ ТЕЛЕФОНА БЕЗЦЕРЕМОННО!А иначе всичко прави за моето и на сем. ми добруване,помага ни с пари,без аз да й искам.Много грижовна е към детето ми-нейната единствена внучка!Такова внимание аз не видях в детството си,обаче!Ако й оставя детето си за 2 часа да го гледа /1 път на 2-3 месеца/,тя го разглезва ,позволява му неща,които съм забранила.Карам й се.Мъжът ми се чуди защо се държа така с майка ми,но аз знам ! И да му разкажа цялото си детство и за опекунството на майка ми,няма да разбере,защото не го е преживял.

Образът на майката се отпечатва в детето като първи впечатления за човека (за това изключвам бащата).  Най-ранният опит на детето да се откъсне от майката  е да съществува извън нея, то се води от  нарцисизма.
Растящо дете при  властна майка  - научава се твърде рано да има изисквания или обратно – подтиска себе си?
В първи случай  - проявява се желание да взема вместо да дава, да отхвърля чуждите изисквания – при него вече се наблюдава власт.
Във втори случай - превръща се отрано в обект за другите, не се е себеизразило  - конфликт  на агресия и чувство за вина, разпознава се депресия.
Тези майки, които са по сурови, (властни) имат ли образец за биването майка? 

Исках да споделя нещо за либералната майка. И за това как се отразява либералността на самочуствието на детето.

Твърдата либералност ( да съм 'приятелка') не води до добри резултати, защото ако детето приема родителя ( майката) , като 'приятелка' , както всички останали не може да различи истинската роля на родителя. Имам пред очите си пример на моя добра приятелка ( 22г), която е в ултра-либерални отношения с майка си - цял живот майката се е водила по акъла на детето и в желанието си да бъде близо до него не е налагала никакъв авторитет ( и контрол). Постигнала е приятелство ( и споделяне) , но се е страхувала да дава обратна връзка и да налага каквото и да било мнение.
В един момент до такава степен се отвързват нещата, че на помощ идва бабата, която взима приятелката ми  и заживяват заедно ( и до момента) - така все пак момичето влиза в някакви рамки ( главно по отношение на режим някакъв - кога се яде, спи, кога се хдои на училище, как се учи  и тн).
Благодарение на баба си , тя успя да завърши с отличие гимназия, после университет Също така е възпитана, тоест има поведение в обществото, на обществени места и тн.
Обаче има една огроооомна дупка, която се усеща, когато  общуваш повече от 2 минути - вижда се с просто око, че има проблеми на личността.
Няма нещо, което в нея да ми говори, че е стъпила на земята,
че има здрава основа под себе си, че е подкрепена.
Няма такова нещо, като  мнение, няма отстояване на позиция, защото такава няма.
Просто е като онези гумени топчета, на които като им дадеш засилка те се удрят където сварят и никога не спират. Обожава корективите - един да й каже как 'трябва' - това е засилката, докато дойде друг, който казва как ' трябва'.
Има куп проблеми, включително и здравословни ( с храненето, или липсата му).
Майката 'служи' за срещи за кафе, фитнес, козметик, пазар.
Толкова.

Според мен това е твърде крайно, но има много родители, които се отключват към идеята да създават приятелства с децата, за да си споделят децата с тях. Но не минават на второ ниво - даване на обратна връзка и менторство.

И мисля, че ако от ултра-властна майка все пак може да излезе поне мотивирана личност , от ултра-либералната майка не може да излезе никаква личност.

И аз така мисля. Освен това, ултра-либералните майки създават една "порода" деца, които са абсолютни лигльовци. Свикнали вечно някой да им ходи по задника и да им угажда, свикнали светът да се върти около тях... И като дойде момента да се оправят сами - аууу, изненада  Тези деца дори от ранна възраст могат да се разпознаят по градинките - детето, което плюе и обижда другите, което крещи на родителите си /най-често на някоя баба/, което се държи ароганто и надменно с другарчетата...

quote author=Lennie link=topic=152034.msg2915393#msg2915393 date=1166877337]
Исках да споделя нещо за либералната майка. И за това как се отразява либералността на самочуствието на детето.

Твърдата либералност ( да съм 'приятелка') не води до добри резултати, защото ако детето приема родителя ( майката) , като 'приятелка' , както всички останали не може да различи истинската роля на родителя. [/quote]

Ще дам примери. Аз съм дете на либерална майка, майка приятелка, мой душевен близнак. Различни сме със сестра ми (идва от характера), но тя се разбира чудесно и с нея. Винаги е заставала плътно зад мен - вярва в мен, каквото и да става; подкрепяла ме е, но никога не ми е помагала, дори във вземането на решания. Може би за това и самочувствието ми е на ниво, защото винаги съм се справяла сама. Изборът винаги е бил мой. Индивидуалността ми си е моя заслуга, интересите ми също, майка ми е била добър слушател.
Имам приятелка, чиято майка беше властна - искаше от нея прекалено много, колкото повече искаше, толкова повече приятелката ми се проваляше в тези очаквания.  Момичето растеше несигурно, все се проваляше, спря да се старае, отдалечаваше се от майка си и всъщност изгради себе си покрай мен - срещата й със силна личност, която открояваше позитивите й в характера, човек, който повярва в нея и т.н., преоткри себе си. Сега тя е прекрасна жена, а майка й я преоткри като човек, но след някои житейски преживявания, да ги нарека така.
 

Мнението на Lennie, ми беше много интересно, и ме накара да се замисля, защото такива либерални отношения, м/у майка и дете, винаги са ми били интересни, и любопитни. Преди години имах една приятелка, чиято майка се държеше с нас като приятелка, и аз наистина я възприемах като такава, но в същото време, тази жена ми вдъхваше невероятен респект. Нямам представа как го правеше, но въпреки либералното си отношение, успяваше да държи здраво нещата в ръце, и дъщеря й беше изключително отговорен и разумен човек. Така накрая пак стигаме до златната среда, как да я постигнем, и как да намерим верния път. В забързаното ни ежедневие, нямаме време да мислим толкова задълбочено, и се налага да се доверим на инстинкта си. Много е сложно, но за мен, най-важната цел е да възпитам един добър човек, всичко друго е божа работа. Старая се да намеря златната среда, дарявам дъщеря си с много целувки, прегръдки, нежност, но в същото време, когато става дума за важните неща, съм много строга. Не знам, дано успеем, и да възпитаме едни добри хора.

Властната майка влияе зле на самочувствието на детето.Аз се старая да съм либерална.

Има голямо значение не само каква е майката, а каква е семейната атмосфера, за изграждането на характера, мирогледа, ценностната система и манталитета на бъдещото дете. Според мен семейството не е казарма, и строгата дисциплина не ми харесва. Тя не научава детето на нищо, а просто го дресира. От друга страна и прекалено освободените отношения не са за предпочитане, защото в един момент има вероятност ролите да се объркат, и респекта да се загуби някъде по трасето. Важно е детето да се уважава от ранна възраст и да се приема като равноправен член на семейството, да вижда и чува повече смях, да се говори с него за всичко, дори и по теми, общоприети за табу, да му се позволява да събира вкъщи приятели, да излиза, въобще да се чувства свободно.

Логичният отговор е - Да
но зависи , да не забравяме ,че все пак има и ген ...възможно е децата да се окажат с по-силен характер и непокорен дух

Много е важно да уточним определението властна
Една тиха и кротка смирена женица също може да бъде властна жена и върти семейството си около малкия си пръст
По- скоро под властна , разбирам жена с твърд характер, което не би трябвало да зароди комплекси в децата си 
В тоя ред на мисли аз спадам едновременно и към властните, и към либералните майки  - стремя се да бъда преди всичко приятел с децата си 

Първо да поясня, че властна майка не винаги означава, че децата израстват с чувство за малоценност. Аз примерно имам властна майка, но тя винаги ме е имала за най-кадърното дете на света. Съответно е очаквала да правя чудеса, та проблема по-скоро от там идваше и защото моите желания винаги се разминаваха с нейните. Резултатът е, че направих всичко възможно да стана независима от нея и сега не искам да я виждам. Но не мисля, че нейното властно поведение ме е променило като човек - променило е само и единствено отношението ми към нея. 
Предполагам, че ако ми е била приятелка щеше да е по-добре и за двете ни, защото сега щахме да сме в добри отношения и да си помагаме, а не да се гледаме на кръв, от което определено и двете се чувстваме зле. Може би аз по-зле защото се съмнявам, че тя изобщо осъзнава какво ми е причинявала и до ден днешен ни причинява ако и случай. Другият вариант е да го прави нарочно и да изпитва удоволствие от това. Изключвам вероятността да е толкова глупава, че да не може да разбере елементарни неща обяснени и милион пъти по още по-елементарен начин.

И аз не бих ги нарекла комплексарки, а по-скоро глупачки. Всъщност няма никакво значение как им се вика. Амбицията съчетана със способност да се мисли и анализира е хубаво нещо. Но амбиция в комбинация с ограниченост и тъпост и упоритост създава големи проблеми не само на въпросната личност, но и на тези, които зависят от нея, което най-често са членовете на семейството. Но понякога са и политици - амбициозните хора с наклонности да контролират другите често се добират до политически пост и могат да скапат живота на купчина невинни хора.

Ами крайностите винаги не са много добро нещо... Властна, прекалено обсебваща, липсваща, агресивна, прекалено либерална... Все до нещо води. Я детето става незайнтересувано и почва да реагира по всевъзможни начини, когато го "карат" да прави нещо, само не може да се накара, дори да е мотивирано... Или става много пасивно, някои пък прекалено амбициозни, други вечно търсещи одобрение, с ниско самочувствие и т.н. Такива разни...

Чета ви и се питам: децата, отгледани от т.нар. властни майки склонни ли са да се люшнат в другата посока и във възпитанието на своите деца да бъдат свръх либерални и толерантни, в желанието си да не повторят модела от своето детство? Това си е сериозна опасност, която дебне зад ъгъла...

Не бива да забравяме, че децата унаследяват до голяма степен характера на единия родител. Властните жени не виреят до властни мъже, следователно се предполага, че съпрузите са по-слабохарактерни. Ако детето наследи характера на бащата, под крилото на една властна майка то става още по-зависимо. ако прилича на майка си, просто става като нея.

   Ако под властна майка разбираш такава, която си избива комплексите и стъпква самочувствието на децата си(като по слаби, защото самата тя е слаба) ... то - да това определено влияе комплексиращо на децата...
(Ако допуснем съществуването на прераждане, то душата, която сама си избира родителите има нужда от такива родители, за да се пребори с проблема... Т.е. родителите не са виновни, те са си такива и ние ги избираме, защото имаме да научим даден урок, а също донякъде и за да им помогнем да научат техния урок)

Да, склонни са  и ако не се "усетят" се стига до една от двете крайности - едната е да станат същите, защото не са имали друг модел на подражание, а другия, в стремежа си да не постъпват така както са постъпвали с тях да бъдат свръх либерални /в случая/..
Чета много и се старая да не допускам "техните"грешки.

P.S.
А какво правим ако видимо детето е унаследило характера през поколение, на дядото да речем..

Ние нищо не правим, само коментираме
Това в кръга на шегата.
Факт е, че 2 деца в едно семейство , възпитавани по един и същи начин, формират различен характер. Как ще се развива детето не зависи само от майката, а и от характера на детето. Съдба.

Моята майка е най-толерантния човек, когото познавам.Не си спомням да ми е повишила тон или да ме е наказвала или удряла.Въпреки това мога да определя себе си като "властна майка". Особено напоследък.Въпроса какво ще израсте детето ми ме мъчи непрекъснато.Не го правя нарочно, просто има неща , за които не мога да отстъпя. Повишавам тон често, налагам се често.Не знам какво ще се получи.В никакъв случай обаче не е вярно,че не искам да познавам детето си, или да знам какво го мотивира да действа по един или друг начин- напротив , мечтая един ден двете да можем да си споделяме всичко и да си имаме доверие.Отнасям се към нея като към голям човек, на много хора им се струва абсурдно.
Относно това какви стават децата при властна майка, мисля ,че ОГРОМНО значение има и ролята на бащата в семейството. Дали той тушира властността на майката или я засилва, дали се прави на ударен или се противопоставя.

NikiFin имам такъв баща - като майка ти. Имах много проблеми заради неговите амбиции относно мене. Омъжих се рано и сбърках разбира се в стремежа си да бъда независима. Поне 2рия ми брак смятам за удачен 
Но така или иначе простих на баща ми - особено сега когато имам син и виждам че съм наследила !! за голямото ми съжаление!! характера на баща ми - и то си ми идва отвътре - опитвам се максимално да се ограничавам във виковете и др.. И сега още повече се убедих че баща ми не е виновен - просто е такъв. Виждам го как и той се мъчи, обаче не отстъпва. Е, сега вече горе долу си управихме отношения - аз живея далече от него и много рядко се виждаме! Но се старая поне старините му да минат с усмивка, и дори и да се опита да ми се кара или имаме разногласия - се опитвам да не влизам в конфликт с него.
Опитай и ти! Сигурна съм, че дълбоко в себе си осъзнаваш, че тя ти е майка и я обичаш, а и тя много се притеснява за тебе- сигурна съм в това - нали е майка!

Иначе относно темата да добавя:
всичко зависи от самото дете, свидетел съм на много семейства с братя и сестри - еднакви по възпитание, обаче съвсем различни по характерите и поведението: голямо чудо е майка природа