Счупена тазобедрена става на възрастен човек и проблем със сърцето

Преди Коледа дядо ми си счупи и той. Но го оперираха в окръжна София въпреки съпътстващи заболявания. И в момента едва ходи с пирони и четирикрака проходилка изключвам болките. Трудно е, сяда по малко. Първия месец е ад, а зарастването около пироните т.е самата кост още не е факт.

Направете консултация и в друга болница. Баба ми така я мотаха, преместихме я в друга болница и всичко мина без проблем. За съжаление не проходи. Има си други проблеми, инат е и отказва да става. Но сама се изправя до седнало положениеи и може да се прехръли на инвалиден стол без помощ.

Обсъдете и вариантите за анестезия. Свекърва ми се оперира преди няколко месеца и беше със спинална упойка, която е по-щадяща.

Без операция може да се възстанови, може и да не се възстанови. Никой не може да каже, но предвид това, че е тежка, положението е по-сложно. Прабаба ми проходи без операция. През 90-те се случи, върнаха от болницата, казаха, че на такава възраст нищо не се прави. Жестоки времена бяха... Но тя си се изправи и ходеше нормално (обаче беше лека и с много живец).

Блуза отговорите, направо какво нещо ни дойде на главите 😞

Направете консултация в Плевен, Сърце и мозък. Там оперираха леля ми, на 81, също с проблеми със сърцето. С епидурална упойка. Вече почти се възстанови. Ходи само с бастун.
Успех!

Моят дядо си беше счупил тазобедрената става. Направиха му операция беше успешна но самия той може би от страх така и не стана.

Днес я изписаха,  все така е на легло неподвижна. Някой знае ли процедурата за асистент и дали трябва да има Телк?

Най-важното е много бързо да почне да става и да се движи тялото й.

Е как да става със счупена става?

Всичко зависи от човека. Трябва постепенно да се опитва да става иначе няма да се получи. Възрастни са и колкото повече се залежават по-лошо. Но ако не е оперирана много ще бъде трудно. Иначе има програми за лични асистенти но човека трябва да има телк.

Не е оперирана. Нали това е проблемът.
Оперираните ги вдигат на следващия ден.

Не знам как, но на тази възраст не е хубаво да се залежава.

Здравейте, отново! Пуснахме документи за ТЕЛК и сега чакаме да видим решението, и ако може майка ми да й стане асистент, да напусне работа, за да има постоянно човек при нея. Купихме антидекубитален дюшек още при изписването, за да лежи на него. Изписаха баба ми с марля на мястото на счупената става и няколко дни не смеехме да видим какво се крие под нея. Оказа се, че има декубитална рана, мокра рана с разранена кожа и посредата черен кръг. За 4 дни този кръг стана още по-черен и по-твърд. Изчетах почти всички материали в интернет за некрозата от такива рани и всички казват, че докато не се изреже, за да се отвори раната и изчисти, тя няма да заздравее. Почиствахме я с кислородна вода, после Йодасепт течен, после Оксикорт, маз Вишневски. В нас имаме и Цикатридина маз и Цикатридина спрей...Започнахме да я обръщаме настрана, но много трудно, тя е тежка жена и преди си беше тромава. Търсих хирург да обработи раната, защото мед. сестрата, която дойде каза, че това не е в нейната компетенция, но според нея раната трябва още да узрее, декубитуса да стане на кора и сам да започне да се понадига. Хирурзите, с които се свързах не ходели по домовете, единия ме накара да снимам раната и отидох на място при него. Каза, че няма да я режем и т.н. Каза да не слагаме кислородна вода, защото тя освен болните клетки, убива и здравите клетки и забавя регенерацията на кожа около раната. Каза да мажем само с Брауновидон маз (Йодасепт маз) и да слагаме марли. И коричката сама щяла да падне и след това ще ми каже с какво да мажем. Тя все още е с катетър, което е добре, че няма постоянно мокрене с урина към памперса, но и това трябва тия дни да махнат. Нещо страшно е
Раздвижваме я в леглото, но твърди, че все още я боли счупения крак, опитахме вчера да я вдигнем до седнало положение, но не успяхме напълно, защото и кръста я боли. А ми се иска да стои поне седнала, да се мести в повече позиции, за да не образува нови рани и тази да зарастне. За да може и на тоалетен стол да я слагаме, иначе с тия подлоги и ако я изтървем да се изходи на памперса става мазало, раната и тя е в близост.
Ако някой има опит с декубитална рана, която е некротизирала и има кора, моля да сподели съвет кое е най-удачното според вас и вашия опит.

Здравейте! Моят дядо също имаше голямо рана и то от залежаването. Докторите бяха я от писали че няма да се оправи. Бях чела тук във форума но не помня къде за един крем от Костинброд правеше го една баба но беше починала но мисля че и сега го предлагат. Вършеше чудеса... Раната мина

Разбрах за този крем, внучка й го правила. Звънях на жената, но не изпращала, а трябва на място да се вземе.  Но на мен ми се иска нещо за махане,  изтегляне на черното, некрозата, че с изрязване ще зейне дупка. А за изхранването има и инсулинов крем и други мазила имаме из нас. Четох и за кремовете от БАН. И за лепенки сребърни и мазени.....Сега се чудя този Интрасайт дали няма да махне черното....А хирурга каза за сега само с Брауновидон маз (Йодасепт). На баба ви раната беше ли некротизирала и помните ли през какъв етап се минава до оздравяването?

Беше доста голяма рана мазаха я всеки ден и за около месец започна да изчезва

Но имаше ли некроза (черна кора посредата) или беше само раната? Моля потребител Пепа Пиг да ми отблокира получаването на лични съобщения,  за да отговоря. Писа ми, а не мога да отговоря.

Ако има некроза (почерняла кожа) трябва да се почисти хирургично. Няма да заздравее от самосебе си, с каквото и да мажете, вие мажете отгоре, но то работи навътре. Не разбрах на коя част от тялото точно се е появило това нещо. Може да снимате и да покажете, тук сме виждали всичко.
Има случаи на хора, които си остават със счупването (ако не е разместено) и прохождат. Май повече са случаите на оперирани, които никога повече не прохождат. Много зависи и от човека. Моята баба беше така, уплаши ли се, какво се случи не знам, но не искаше да става и се страхуваше да не падне отново.Лошото е, че като се залежи човек и няма да изкара много.
Не съм сигурна при неоперирани хора, кога трябва да се опитват да сядат в леглото.

Добре де, не трябва ли да мине време, за да зарастне счупването? Ако е на друго място се гипсира, тук не може, но поне да няма движение.

Няма да зарасне никога на такава възраст. Просто с времето ако има движение, там където костта е счупена и има сега остри ъгълчета при движението ще се загладят от търкането в другата част на костта. Съжалявам, но това е положението. Най-много зависи дали човекът има желание да се движи. То не е до възрастта, до характера е.Аз по принцип смятам, че не би трябвало да има проблем да седи и със счупен крак седнала в леглото, но все пак трябва лекар да каже, зависи какво е счупването, на каква височина, има ли разместване и т.н.
Това, което са ви написали в другите мнения, че има операция, която се прави с епидурална анестезия при пациенти със сърдечни проблеми е вярно. Трябва да проверите в коя болница и да прецените дали е за вас избор.

Леля ми вече и бастуна махна. Преди 3 месеца беше операцията. На 81 е.
Дигнаха я на следващия ден.

Браво на нея! Знае има воля и желание за живот! Видях и аз една на такава възраст жена в една болница дето много упорита, каза ми, че не иска да лежи и ще направи всичко по силите си. Каза, че в стаята и обаче всичките други оперирани лежат и така ги и изписват лежащи.

Тя е много жизнена като цяло и изобщо не е стоял въпроса дали ще може. За нея няма "не мога".

Дядо ми също ходи, декември го оперираха на 85 е

Баба ми е на 85 години, почти 86. Дебела е и преди едва ходеше с 2 бастуна. Има придружаващи заболявания, като диабет, проблем с щитовидната жлеза, разширена аорта. Заради сърцето отказаха операция. В легнало положение със счупена тазобедрена става къде да я транспортиране, та то мина почти месец. Няма да се изправи на крака, ясно е, но не можем и да я вдигнем да седне.  Тя дава ръцете напред, охка и пъшка отпусната чака някой да я вдигне. Трудна работа. Не компенсира и със здрави и силни ръце. Иначе има апетит, контактна е. Но това лежане е ужасно и за нея, и за нас. Някой по-напред поиска снимка на раната. Не знам дали мога да публикувам такова нещо тук, но го правя на скрита снимка. Който е със слабо сърце да не я отваря. Снимка 1 е на раната 4 дни след изписването, в болницата е получена без да ни кажат. Раната е от страната на счупването, в горната част на дупето. А снимка 2 е още 4 дни по-късно направена.  Днес изглежда по същия начин, без промяна. Иначе си я разтриваме, можем гърба да не се образуват. Има тук там някои други малки ранички, но са нищо в сравнение с голямата. Ако бяха казали при изписването, че има, щяхме да я мажем в самото начало и нямаше да зазлее така. Все пак и на антидекубитален дюшек лежи,  със сигурност помага. При първата снимка лежи на дясната си страна, а на втората на лявата, затова раната не е снимана от един и същи ъгъл.

До авторката: наскоро имаше новина във вестник Борба или Янтра днес за един дядо, който си е счупил ставата и не искали да го оперират. 9 месеца лежал на леглото със счупена става. Накрая намират проф. Пламен Кинов който се съгласява и операцията е успешна. Дядото дори бил болен от Рак. Потърси тази статия, ако трябва свържете се и със него. Успех !

Здравейте! Дядо ми на 86 години падна и си счупи тазобедрената става, поради това че пие лекарство против кръвосъсирване, изчакаха за операцията 5 дни, за съжаление не дочака почина, доктора каза,че са се образували тромби и заради това е получил усложнения и починал.Възможно ли е това?