Каква карма получава един самоубиец?

Моето леко скептично мнение е, че хората са измислили кармата и прераждането за самоуспокоение. В нещо трябва да се вярва.
Но да кажат специалистите

Всяка религия осъжда самоубийството.

Няма кой да ти отговори реално на този въпрос.
Всеки вярва и се увлича от различни неща и съответно отговорите ще са спрямо вярванията. Религиозните християни ще ти кажат, че е грях, а някои източни практики го смятат за нещо възвишено. В Индия има ашрами, в които има хора посветени на това- постепенно отказване от живота като кулминацията е доброволно и тотално спиране на храна и течности и смърт в ужасни мъки.
Любителите на трансцеденталното и мистичното също имат своите теории, както и привържениците на прераждането.
Камикадзетата смятат, че ще отидат в рая, убивайки неверници и самоубивайки се в името на своя Бог.
Неизлечимо болни се подлагат на евтаназия там, където това е позволено.
Аз, лично, не смятам, че самоубийството е рвшвние на каквито и било проблеми. Смятам, че всеки е роден със своята мисия и отговорности и наш дълг е да се изправяме пред трудностите и да се борим за някакви лични каузи.

Йеп. Ислямистите също имат определено тълкуване на нещата.

Всеки вярва в различни неща. Аз вярвам в прераждането и също така, че има карма. За съжаление в моя род има хора, посегнали на живота си, така че и за мен е интересно.

Не всяка, но които го правят е по съвсем практическа причина. Религията винаги върви ръка за ръка с господството и потискането на масите. А когато на един човек от масите му е отнето всичко и е безгласен роб, той все пак винаги има един последен изход - да сложи край на живота си. Това обаче е неизгодно за господарите, защото ще загубят работна сила. И затова са взели мерки да се забрани самоубийството. И пак неслучайно каквото и да е отнето на робите, не им се отнема религията и даже се насърчава да вярват.

Доколкото съм чела, човек доизживява в следващ живот частта от кармата, която му е била предопределена, но е изживяна защото е избрал да сложи край на живота си. Понеже самоубивайки се, наранява близките си, в следващия живот са заедно за някаква част от времето.

https://wiseways.com.au/blog/suicide-and-how-it-affects-the-karma-of-the-soul/

Не вярвам в карма.

Тук става дума за вяра, а вярата е нещо лично и не се нуждае от доказване. И няма как да има експерти по карма, защото никой не се е върнал за да каже как стоят нещата в действителност.

Езотериците разправят, че има прераждане ,самоубийството утежнява кармата и се връщаш толкова животи с една мисия ,докато научиш урока. Който може да бъде да си търпелив, например, не нещо велико.
 Тогава продължаваш на друго ниво или в други светове , под друга форма, то винаги съзнанието остава, та и не помни нищо от преди.Там, в паралелната вселена или "горе" където и да е  ,знаеш всичко, някои  разправят ,че има сребърна нишка, така си го представят ,да те държи свързан онова тяло горе ,етерно или някакво.
 Също занимаващи се с хипноза ,лекари дори, казват ,че имаме обща ,в групи карма, прераждаме се с познати ни   души, с тях заедно израстваме. Горе сме на групи ,гроздове, като преминем на друго ,по-високо ниво , сменяме и грозда.
 В този живот може да сте съпрузи ,в следващ родител и дете(там няма пол) но тук разменяме и пола.
 Може стара,  развита душа да се върне да помогне на сроден дух, като изиграва роля при уроците, нещо като спаринг партньор, работи за него. Също и  души ,изпълнили задачата сами пожелават да се върнат горе, някои  не искат да се прераждат повече на земята.Тук било с цел да усетиш физическа болка в тяло ,там е  ефирно тялото и няма болка.
 Има още  много, но това са за които се сещам.
 И преди да спра да пиша глупости - в нищо не вярвам, един е животът, ако има повече ,добре дошло.
 Това четене и като да свършиш филм или книга,  и да забравиш след някой ден.  И да ,да може да отговориш на някой , който пита.

Лесно е да се мре, трудно е да си живее.
Според феновете на прераждането, самоубиеца се връща отново там докъдето е стигнал за да си научи уроците.
Ако те интересува има доста книги за прераждането.
Иначе кармата един самоубиец си я увеличава предполагам.
А сега погледни от друга гледна точка.
Ако на един му е писано да страда много и приемем теорията за прераждане, то тогава автоматично приемаме, че той си изкупува кармата.
Тоест е направил нещо лошо и затова сега си го получава.
Да кажем един убиец в следващ живот само гадости получава. Ми тъй му се пада.
Не издържа и се самозаколва. Ми хубу, ама не си е научил уроците, пак ще страда.

Елора, по тази логика как стоят везните при хората, които благотворят и помагат на тези, които страдат и се мъчат? От една страна бонус за мен, че правя нещо добро, ама всъщност правя нещо добро за някой, на когото му е писано (да речем, че има нещо писано някъде) да се мъчи. А и така не му ли удължавам агонията? Понеже няма да се мъчи достатъчно и в другия живот ще трябва да си дояде, каквото има останало от този.

Нямам си на идея как седят нещата при помагачите.
Не съм веща в прераждането, не знам дали го има, нямам спомени от минали животи
Иначе съм чувала, че няма ненаказано добро

По-лошо е човек на собствен гръб да се убеди в ненаказаното добро.Има много вярно в тази фраза.Най-интересно е,че съм я чувала много често от зъл човек,нарушител на закона,но с пари се отърваваше.Детето му е вече зрял човек и е много добро и състрадателно същество.Истинско чудо е,че не стана изрод като баща си.

Няма как да правиш нон стоп цял живот добро за някой и все да си покрай него. Т.е. няма как хептен да го стопираш да си учи уроците. Освен това ние не знаем какви са уроците на този някой. Уроци се учат по всякакъв начин, не само чрез страдания.

Грешно е схващането, че всичко трябва се отработва на 100% в настоящия живот и приключва кармата. Тогава чий ще го дирим в следващия живот?! Хората се прераждат стотици пъти и все си влачат някакво багажче от предишни животи.

Вярвам в живота след смъртта, твърдо. В нашето семейство непрекъснато поддържаме връзка с починалите роднини насън. Както аз, така и синът ми разговаряме непрекъснато с тях. Приемаме го за нещо нормално. Родителите ми починаха преди 4 години. Много често говоря с тях. Те се тревожат много за мен, защото съм хронично болна и кризите са част от ежедневието ми. Винаги, винаги преди да започне някоя криза някой от тях, най-често майка, ме предупреждава. Директно и в прав текст ми казва коя болест ще ме нападне, защото съм с повече от една. Няма какво да направя, но се подготвям с обезболяващи, подходяща храна и мазила. Никога не е  сбъркала. Кризите ми не са пред точно определено време, понякога през месец, друг път 1-2 пъти в годината, така че няма как да го очаквам и да сънувам такъв сън. Веднъж насън видях и предишен свой живот, не всичко, само малък откъс. Видях смъртта си като съвсем млад мъж, почти дете. Беше неприятно, защото бях "вътре в него" и преживях за миг всички чувства, които съм преживяла, когато са ме убили. Не усетих физическата болка, само душевната. Траеше няколко секинди, но беше доста мъчително.
Животът след смъртта предполага прераждане, а и карма. Не приемам кармата като наказание за нещо. Нито от предишен, нито от сегашен живот. Не мисля изобщо, че има наказание. Всички преминаваме през всички възможни ситуации, за да ги разберем в пълна степен. Това представлява според мен израстването на душата. С личен опит става, иначе я разбереш, я не, но ако го преживееш е друго, ще го отхвърлиш или утвърдиш, защото знаеш точно какво е. Мисля, че всеки е бил самоубиец или ще бъде в някой живот,  или ще преживее самоубийството на близък, за да отхвърли тази пагубна възможност с опит. Няма причина да бъде наказван за това, това е част от пътя на душата. Важна е емоцията, която ще остане от това събитие, а ние си носим отвъд емоциите, които сме преживели, това ни е багажът от този и всеки живот и си го носим с нас. Така си обяснявам и дежа вю. Преживените емоции стоят скрити дълбоко в душата, но понякога намират неочаквано път да изскочат на повърхността за кратко като светкавица. Така че...няма място за страх от карма, страх трябва да има от емоционалното цунами от самоубийството за този, който го прави и за близките му, това е страшното. Както и това, което ще носи вечно от живот в живот.

Много зависи и за какво помощ става въпрос.
Има хора помагат без да са ги молили и си патят. Помощ се дава, когато ти поискат принципно.

И аз не мисля че има наказание в следващия живот в нашия човешки смисъл. Има определени уроци, които трябва да се научат и това е. Но какви са точно, как са формулирани, не знаем.

Може пък самоубийството да е било урокът за близките на този, който си е отишъл по този начин.
Примерно, в предишен живот аз съм приключила така, в сегашния брат ми ме наказа за болката, която съм причинила на близките си.
Обаче в следващ живот, дали аз няма да го накажа така?
И докога така?
Колкото повече живея, толкова повече не вярвам в тия неща.
Продължавам да чета, да мисля над тия въпроси, но поне спрях да се занимавам с медитации, кълбета и други щуротии.
Каквото - такова. Колкото - толкова.

Така е. И аз бях залитнала по такива неща преди години, но установих, че е по-добре да си живеем живота.
Ако има живот след смъртта - ок. Пак печелим.
Ако няма живот след смъртта - ок. Пак печелим. Щото няма да съществуваме и няма да ни пука, като сме умрели и не съществуваме.
Но не мисля, че самоубийството е урок за някой друг. Неспособност за спряване с живота.
А и не знаем едно нещо за какво е наказание. Мисля си, че може би мислим малко плоско за наказанията.
Иначе в дебелите книги за прераждане си пише примерно за едно нещо каква карма уж се получава. Сега колко е вярно....
Но пък знам за нечии наистина тежки съдби и съм си мислела, че такъв живот, наистина не е живот.

Знам, че не е ОК да задържаш душите на близките си. Трябва да ги освободиш и да поемат по своя си път.

Самоубийството не е решение и уроците, които не си научил до момента ще ги преживееш и в следващия си живот.
От странично мнение също четящо много подобни - душата на самоубиеца не преминава в отвъдното или се чувства, че нещо я спира и остава на земята докато не дойде времето, в което ѝ е писано да умре.

Ако разглеждаме кармата като наказание, то със сигурност самоубилата се душа ще се прероди с тежести заради това, което е причинила на близките си.

Самоубийството има много форми. Не е само да се нагълташ с хапчета, да си прережеш вените или да скочиш от мост. Самоубийствено е, ако стоиш при насилник, който минимум те убива психически, а може и физически. Самоубийствено е да знаеш, че имаш здравословни проблеми и да не се погрижиш за здравето си, доколкото зависи от теб и накрая да умреш. Самоубийствено е да си стар и болен и да избереше за теб да се грижи точно това твое дете, което няма да положи необходимите грижи за теб и ще умреш.

Всъщност...оставете всяка душа да си носи отговорността...и опитността.

На мен регресията ми помогна много в това да науча и да потвърдя разни неща за себе си. Бих отишла отново. Баща ми се самоуби миналата година

Беше болен от рак и нямаше шанс. Каквото и да си говорим, просто е ужасно. На никого не пожелавам да изпита това, което аз, майка ми и брат ми преживяхме.
Предполагам, че душата му ще трябва да мине през много уроци още, но дано пътят му е лек! ❤

Сходна ситуация.... с второто...
Би ли казала малко повече за регресията, ако имаш желание, може и на лично, че не е по темата.

Има тема за регресията. Може и там да прочетете, попитате и т.н. https://www.bg-mamma.com/?topic=828306

Really, ако ти се рови в темата за регресията можеш да видиш какво съм писала в последните страници. Ако нещо конкретно липсва и не съм споменала, пиши или ме цитирай в другата тема, ще отговоря.

След смъртта на татко не съм ходила. Бях веднъж през 2020.

Според мен ако човек вярва в прераждането има смисъл да прави регресия.

Има разлика между това, човек да пожертва живота си за Бога и в името на ближния и в това създателно да прекрати живота си. Самоубийството е най-тежкото деяние, която може да направи една душа и единственото, с което може да загуби своята индивидуалност, тоест самосъзнанието си и като следствие се връща по-надолу в йерархията на душите, в случая в животинското царство, но там душата е колективна. Не от всяко животно може една душа да се индивидуализира и да стане човешка. Доколкото знам има няколко животни, които са портали и само през тях може да се премине към човешката душа - кон, слон, лъв и орел.
Живота е най-голямото благо, което Бог ни е дал и когато душата не го цени и се самоубие, това показва, че тя не разбира живота. Най-лошото е, когато самоубиеца не продължи рода, защото в нашата кръвна система носим много уроци от нашите прадеди, които бъдещите поколения трябва да оправят.

Забавен пост

Аз вярвам в живота след смъртта. Вярвам и в кармата. Моите прабаба и прадядо (родителите на баба ми по бащина линия) са се обесили и двамата, по разкази от бедност.Баба ми са били 5 деца и все се чудя бедни хора, а създават толкова деца, не ми се връзват нещо нещата. И при нас все лоши неща вървят и се сещам за тях. Нали казват, че самоубийството е най-големия грях, а греховете се пренасят на идните поколения. А и от личен опит разбрах, че понякога съдбата странно се повтаря...

Ако си по средата на пътя на душата, т.е. не си млада...толкова ли да е лесно с 1 самоубийство да сложиш хикса на постигнатото и хоп в изходна позиция в колективната душа на животните?

Далеч по запознати хора са ми казвали, че в телата се прераждат частици от душата. И по едно и също време може по света да са няколко частици, всяка със своите си мисии и уроци за отработване. Тогава не вярвам, ако единият човек се самоубие - да повлече всичко.

Оххх колко дълга и обширна тема. Мога да пиша "свободни съчинения" до зори.

Първо за самоубийството.
Причините може да са много, но сега ще се съсредоточа върху най-често срещаният казус, където не е просто опит от безсилие и чувство на безизходица, или трезвено решение и изпълнение понеже физическото здраве е дотолкова засегнато, че най-добре да рестартираш а където психическото здраве е засегнато толкова много че се губи "връзката" и "корена" със земното. Трудно за обяснение и разбиране, но загуби ли се тотално връзката на разума с реалността тялото вече е оставено напълно под въздейстието на околната среда. И естественият развой е смърт, не толкова планирана и желана, а следствие от състоянието на обекта.
Колкото повече енергия носи един човек толкова повече влияе на околната си среда. Колкото по-слаба му е енергията или е тотално изпарила се (от невменяемост например) толкова по-незначителен става той. Тъжен факт, но всичко зависи от енергията и честотите под които сме. Това ще се стори доста езотерично за повечето сигурно, но ако искате наистина да разберете как работи живота трябва да започнете да виждате отвъд матрицата и мудното ежедневие.

Та сега за живота и кармата като цяло.
В религии и прочее глупости не вярвам. Всичко е нечия измишльотина за контрол над масите и/ли за финансиране на разни личности. Едно е сигурно - не знаем как и най-вече ЗАЩО се е зародила вселената и как ние сме се пръкнали на тази планетка земя и въобще какъв е смисъла на абсолютно всичко. Аз на живота гледам повече като на видео игра - няма много смисъл от нищо и е загуба на време ама има много за правене и бая хора решават да се пробват и да поиграят А дали просто не сме в симулация? Кой ли знае. Аз лично не вярвам в симулацията, но е интересна теория за разчупване на линейното мислене.
Ще вкарам малко астрология, защото всичко се базира на планетите и как те влияят на земята и на хората. Без тяхната енергия и влияние върху земята живот няма да има, всичко ще е пустош и нищо няма да се движи. Не случайно е най-важно къде и кога човек се ражда. Това му определя съдбата (разположения и аспекти на планети в наталната карта).
Защо се раждаме точно с дадена съдба в даден живот не се знае. Свободната воля в голяма част е илюзия. Понеже живеем във времена на бързо и всеразвиващо се разширяване на ума и гледните точки съвсем навреме идва и вече опцията за асистирано самоубийство, по желание, както наскоро направиха в Канада. Аз съм тотално ЗА това. Още от малка страдам от разни здравослони проблемчета - къде малки, къде по-големи и винаги съм си мислела за "ново, здраво тяло". "Не може ли просто да си сменя тялото?" Или да рестартирам живота, но със същия герой, както е в игрите примерно. Тотално би трябвало да имаме право на такъв избор. Та в този ред на мисли, според мен самоубийството би следвало да се използва като средство за "рестарт" и получаване на нов, по-добър шанс за живот. Не трябва да се драматизира толкова дори. Понякога наистина е по-добре душата и тялото да не се мъчат. За близките - ами зависи, за възрастен много болен човек, има ли смисъл егоистично да искаш да продължава да се мъчи? Както някой би казал - на погребението ронехме сълзи от радост - че се е отървал от мъките.
А може би някой ден наистина ще достигнем до висоти като безсмъртие (по желание) и вечна младост и здраве.
Аз не вярвам че сме родени тук да преминаваме през уроци и глупости. Това са някакви човешки разбирания, както и тези за кармата и наказанията, които нямат нищо общо с вселенските и с това как наистина работят нещата. Тук сме да развиваме човешката цивилизация, но става бавно в землянски години и възможности. Но факт е че живота е труден за доста хора. Въпрос на обстоятелства и предоставени възможности. Тук идва много важен въпрос - защо някои хора са родени галеници на съдбата, а други не? Как да направиш така че поне в следващи животи да си много добре? Не е ли един от най-основните стремежи на човека да си подобри и направи  възможно най-комфортен живота?

Като заключение, според мен няма наказание (повечето хора това разбират под думата карма) за самоубийство. И защо да има? Е, надявам се разлика правят хора като Епстийн например... но в общия случай сериозните намерения за самоубийство са породени от лични травми и тежки обстоятелства. Това което съм чувала от духовните среди е че хората които правят опити за самоубийство в този живот, са се самоубили в предишния. И се получава като травма и навик на душата. Но понякога живота просто не си заслужава...

Тюрлю гювеч от вярвания и невярвания Май си объркана в какво да вярваш. Хем говориш за езотерика,  мислене отвъд и енергии, хем отхвърляш базовите й твърдения. Хем няма карма и уроци, обаче няма и свободна воля. Що да няма, ако приемем, че не сме слезли на земята с план и договори какво да свършим? Значи имаме мега свобода. И за астрология, аспекти и влияние на планети говориш, а науката недолюбва това. Същата наука, на която ще разчиташ да ти даде ново тяло за рестарт, щото наличното не те кефи. По астрология има съдба, но по езотерика няма карма и прераждания?

А за душата рестарт трябва ли да има или само за тялото? Грубо казано...със стари к. нов бард@к не става Отиваш и по каталог си избираш нова форма и там по някакаъв начин ти прехвърлят душата? Ми тя болната душа ще разболее и новото тяло. Или ще си напазаруваш още тела?

Ама наистина ли така работи мозъка ти?
Това че ти мислиш в рамки и се опитваш да пречупиш моите думи през твоите призми и да ги вкараш в твойте рамки...
Ти от астрология не разбираш много-много сме говорили, сега да те уча ли искаш?

На мен пък много ми допадна поста на Maidmer . Въпреки, че не съм съгласна с някои неща, но всеки с разбиранията си.
Живот след смъртта съм убедена, че има. Вече какъв е...като отида ще разбера.
Но пък Maidmer  е разбрала че каквото и да ни чака или не ни чака отвъд, по-добре да си живее живота сега.

С интерес изчетох мненията до сега. Да дам и своето.

За самоубийството.
Всеки идва с някаква мисия - да преживее нещо, да премине през нещо и да стане по-състрадателно същество. В такива случаи се сещам за детето от Йемен, което стана известно със снимката си и след няколко дни почина от недохранване. Това дете е наистина за съжаление. Ужасни мъки. От друга страна - не се знае каква карма изкупва.

Та - личната карма на самоубийството е: съд.
Както е описано в историите на древен Египет. Проверява се дали има нещо, което да заслужава да преминеш напред.

Колкото и да ти е било трудно преди да сложиш края, ти си имал това изпитание, за да го издържиш до край. Прекъснал си мисията си, първо трябва да се определи дали да ти се даде друга или да отидеш на безпаметност и отново да се преродиш, но като амеба, например.

Ако се намери нещо хубаво в теб или някой който да те мисли или помни с добро, то ти се дава шанс да се преродиш. В това прераждане, обаче ти трябва да направиш две мисии в един живот. Постоянно ще те мъкне ту в една ту в друга посока (обикновено две посоки, все едно живееш два живота на веднъж) и постоянно ще ти се иска да приключи всичко или по-точно ти да го приключиш. И всеки път като ти се иска да го приключиш и ще си казваш: Не мога. Не трябва.

Като цяло изпитание след изпитание.

За кармата на самоубийството в родът. Каквото прави един, от това страдат или се радват 7 поколения напред или 7 поколения назад. Всеки един, който принадлежи към даден род, е взел част и от кармата на рода. Като симбиоза е. Хем отработва своя карма, хем своята карма е същата като тази на рода, и рода е избран поради тази причина - сходни нужди от предизвикателства.

Човек направил такова нещо ще има поколение до 7мо коляно, което ще иска да прави същото.
Ще дам един пример, който не е много по темата, но е на място. Баща ми никога не съм го виждала да чете книги. Знам че има много. Казвал ми е, че обича да чете, но никога не съм го виждала. Аз самата чета много книги. Моите деца от някаква невероятно малка възраст обожават - да си седнат, пък да си почетат. Някъде назад със сигурност имаме някой претец, който ни дава желание за знания.

Е, същото, но в обратен аспект за темата.

Кармата на тези, които помагат на пътници.
Зависи как помагат. Веднага се сещам за Майка Тереза. Нейната мисия е била тези индийци, които са толкова бедни, че в последните си часове или дни си нямат абсолютно никой, който да им направи компания, да не умират в самота. Ако тези помагащи разбират, че това им е мисията - да получат малко човечност в тези последни дни и мигове, тогава да - тяхната карма е блага. Тежка но блага.

За кармата.
Няма човек без карма или както обичам да го наричам - предизвикателства в живота. Няма. Когато се срещнеш лице в лице с някой много прегрешил или с голяма карма според разбиранията ни, може да се запиташ - дали този човек не е поел съзнателно тази карма, за да преработи част от световната карма.

Винаги съм се питала каква ли е кармата на Хитлер. Има ли той светла душа, която да е избрала да направи толкова зло в света, за да може света да се опомни. Трудно ми е да не съдя човекът Хитлер, но душата не мога. Заради Хитлер ние знаем какво се случва като едно общество е толкова цивилизовано, че залитне в крайности и цивилизованите стоят отстрани от цивилизованост.

Дали някой, който се е самоубил после си го получава от близките, които му го връщат.
Само ако на някоя душа й харесва такава игра. Иначе не.

Дали някой се самоубива, за да даде урок на близките си.
Не. Категорично. Може да си тръгне внезапно или бързо и по този начин близките да се научат през страданието да отворят сърцето си, но със самоубийство не. Това е прекрачване на закона на живота. Живота е свят и щом е даден той се пази.

Дали има живот след смъртта.
Не. Няма. След смъртта не е живот, а връщане към същността си.

Истина ли е, че може да има самоубийство в името на Бог.
Да. Може да има, но то не служи на Бог. На силата, която тласка земята към гибел служи. Може да се каже, че служи на анти-Бог. Просто хората не го знаят.

Край.

Аз съм се самоубила в минал живот (доста стар живот). Видяно е в регресия. Нито съм станала животно, нито амеба и очеизвадно съм продължила пътя си напред в човешка форма

Далеч не смятам, че заради 1 много сериозна грешка - душата ще бъде жестоко наказана да се върне заточена в изходна позиция. Нали това е смисъла ...грешки, уроци, опитности. Като не "работиш' добре - ще ти се понатрупа повечко за следващите животи и ще ти е по-трудно.

Може ли да споделиш малко повече инфо.
Какво точно си спомни? Защо си го направила.
Уроци някакви научи ли. Как ти е животът в този живот.
А викат, че нямало кой да разкаже. Има, има...

Да добавя още нотки лудост към форумния си образ?! Пиша ти на ЛС

1.Защото душата не е твоя за да я отнемеш. Дадена ти е от Бог.И не можеш да посегнеш на душата,която ти е дадена от него,защото е свещена и е дар за живот.Във всеки един от нас има частица от Бог.Самоубивайки се,все едно убиваш него.И не зачиташ това,което ти е дадено.
2.Мисля,че ако едно прераждане е през 100,300,400години в зависимост от това колко е напреднала душата.То след самоубийство,хиляди години не е позволено да се прероди.А като се прероди ще има тежка карма.Изпитания,които да го пробват дали ще го направи отново! Гадничко..

Е добре, де, ама аз например не искам да се прераждам, така че за мен това, че няма да мога да се преродя не е наказание, а благословия...

Фактически, никъде в християнството не пише откъде идват душите и кой ги дава. За будизма не знам. А защо ги смесваме - пък хич.

А на кой е душата? На съседа.
Душата си е моя. Ако приемем прераждането за истина, а аз съм склонна, въпреки че не ми дреме особено, то тогава тая душа си е моя и си я мъкна където си искам.
И тъй като всеки човек има право на избор, има право да избира дали да живее.
Явно самоубийците не го приемат чак като дар тоя живот, щом са стигнали да се убиват.
Също така Бог мислех, че не може да се убие, така че издиша и теорията как сме го убивали. Това също е някаква интерпретация.
Ето ти назад Джулая си казва, че в предишен живот се е самоубила и явно не е наказана.
Ми явно няма наказание.
Така че ти издишат теориите.

А някой замисля ли се за варианта по съдба да е дадено на някой да се самоубие? Тогава какво ще е наказанието ако е такъв случая?
Доколкото аз знам за нещата, самоубиеца преди времето да му е изтекло остава заклещен на земята докато не преминат отредените му тук години. Ама това заклещване си е цяло наказание за постъпката му. Една непрекъсната болка и съжаление като гледа близките си, които не могат да се прикрият зад нищо. Все едно да те преследва силен зъбобол, който не можеш да спреш с нищо. Ама силен от астрална точка, а там силното за нас може да се окаже малко силно там. Един вид най-силните емоции тук се явяват нещо като демо за силата, която имат там.
Хена: Ти гледаш на прераждането от линейна гледна точка на времето. Оттатък подобно линейно време няма. Там може да изкараш един живот примерно в 19 век, а следващия ти да е 1000г преди Христа, а следващия ти да е примерно в 23 век. Това се избира от душата в зависимост от плана и за отработване на определени качества, кармичния план също, който по същество е точно Моисеевия закон "око за око, зъб за зъб". Шърли Маклейн прекрасно го е описала в книгите си в които дава свои собствени прераждания и как влияят на отношенията и с хората от този и живот.
А Истиннотърсещия си хвърли бомбата и се покри. Ако наистина следваш Дънов май или не си му прочел лекциите, или те е нямало на този урок за преражданията на душите . Защо след като си имал прераждания като животни, птици, динозаври, влечуги, насекоми и т.н. и си събрал достатъчно опит от там, който прави прераждането ти в подобни форми почти безсмислено да се връщаш към техните колективни души, което на практика означава да загубиш идентичността на собствената си душа сега и да се присъединиш към животинския контингент - не виждам дори като наказание какъв смисъл може да има подобно нещо че да ти го дадат от висшите планове като наказание.
Майдмер: Да си случайно почитател на Питър Карол (Хаос-течението)? Защото поста ти точно на такива мисли и асоциации ми навява идеята - нищо невъзможно, всичко позволено, ако не се лъжа това беше тяхното мото .

Мда, има логика. И май са много малко хората, които биха се замислили и за този вариант.

Винаги, когато съм готова да допусна, че има предопределеност, прераждане и т.н.
Ще се самоцитирам, за да не се повтарям.

Има една книга Пътят на душите от Майкъл Нютън. Много ми беше интересна и мисля, че дава някои отговори. Доколкото помня, той я е написал въз основа на регресия в хипноза на много хора.

Да, чела съм я отдавна. Почти нищо не помня.

Моите уважения към всички гледни точки на участниците във форума, но трябва да знаете, че гледната точка не означава, че това е истина. Участничката, която твърди, че е видяла, че се е самоубила, не знае това дали е била нейната душа или е видяла случка с някой от нейните прадеди по кръвната линия. После тъй като времето съществува само тук, човек, както и ясновидците, когато виждат някакви неща, не могат да определят дали това е минало, настояще или бъдеще. И така нешата, които се виждат по време на регресия, както и в сънищата, може да са вероятност а не истина. Може да видите в тема ясновидци, колко хора твърдят, че това, което им е казано, не се случва, защото това не е истина а вероятност. После има шанс понякога ясновидците да виждат мисъл формите на хората и да им говорят по тях. После дори и това да е вярно и тя да се е самоубила, не се знае преди колко животи и време е това. Може да е преди десетки или стотици. За да стане човек, душата минава през минералите, растенията и животните. Защо хората в регресия не виждат тези процеси а виждат човешките животи? Така че нещата са много относителни.
И нищо не е наше. Нито духа, душата, тялото и съзнанието. Всичко е на Бога, първата причина, създателя или както искате може да го наричате. Когато казваме аз и мое, значи вече се проявява самосъзнанието, което е било отключено след грехопадението от Адам и Ева.

А кое точно е истината в случая? Факти няма.
В християнството, да кажем имаме една Библия, пълна с мъгляви мъдрости, подлежащи на 100 тълкувания.
Всяка религия има някаква теория какво се случва с нас след смъртта, която лежи само на вяра.
Моята теория пък е, че душата почти не се запазва като единица. Трие се и влиза в един общ куп. После излиза на принципа на тотото.😁

TruthSeeker: Забравяш, че регресията е насочена, най-често към откриването на проблеми от настоящия живот, които се крият в минали животи. Ако решиш да я насочиш към времето в което си бил животно примерно, защо да не ти го покажат и това ? А освен регресия има и прогресия към бъдещи животи.
Спомням си едно мнение от друг форум в което накратко се дефинираше ясновидството - Ясновидецът ще ти каже, че на определен ден и/или място може да намериш мн пари, ако минеш през съответното посочено място. Това е знание, което дава възможността за избор (или поне някаква форма на такава). Ако трябва примерно да минеш през парка за да намериш загубен портфейл със голямата сума пари в съответното време и място, имаш избора както да минеш оттам и да ги намериш, така и да не минеш защото обстоятелствата са се стекли по различен начин. Примерно може да си се разболял от треска и да лежиш в леглото тогава, или да си някъде другаде на важна среща. Ясновидеца дава насоките и възможностите нещо да се случи, но дали ще се случи както го е предсказал вече зависи колкото от нас самите, толкова и от обстоятелствата, които понякога могат да са извън нашия контрол и разбиране. Ако не вярва някой на този ясновидец и това предсказание просто може да избере да не ходи в парка и така да подмине тази възможност. Съответно да не намери сумата пари например. Или и да я намери може да реши да не я задържи за себе си а да я върне или да я даде на друг да я ползва за нещо друго.
Моарейн: Медитацията не е лошо нещо, в такова състояние може да получиш ценна информация и съвети или насоки. Все пак има медитации, които могат да се отразят и на съдбата и живота и да ги променят понякога драстично. С някой медитации е добре доста да се внимава именно поради това. Всъщност тя ти разширява съзнанието и ти дава по-широк и действен достъп до високите нива. Колелото на Времето е прекрасна поредица, някой неща от нея са истински, макар и дадени или описани с други термини. Тел-ареан-риод си е буквално точно описание на астралния свят в близост до Земята, макар и леко променено. А Шарката на Века си е точно такова, каквото е описано - Аз наричам това място Гоблена на Съдбите. През него и нишките в него може да се влезе в който и да е живот на което и да е място в него ако се наложи. Но там си има Астрални Пазители и Учители, които мн рядко и само с цел дават достъп до нишките.

Може и някои медитации да са полезни, но вече предпочитам да си губя времето с по-реални неща, че когато времето ми тук приключи, да не съжалявам за това, че съм го изживяла спейки.
А ако има прераждане въобще, допускам, че ако има душа най-лесно се синхронизира с генетично подобни матрици, т.е. тела.
И си мисля, че ако се прераждаме, то това става в тялото на някой наш пра, пра...внук.
И в този смисъл Съдбата наистина е кучка.
Защото получаваме, това което сме си надробили в предишното тяло от предишното време, ако съществува и кармата, разбира се.
Но в тази тема да се пише с категоричност е повече от смешно, това са само част от фантазиите ми. Друга дума няма.

TruthSeeker, ако си правил/а регресии - трябва да си наясно, че много бързо разпознаваш себе си и другите, ако са свързани с настоящия живот. Ако мозъкът може да играе номерца и да се съмняваш в него... то душата знае всичко. Няма как да сбъркам аз ли съм се самоубила. То беше ясно как и защо...и като добавим и емоционалността която може да се изпита по време на регресията...А аз много ги преживявам нещата към дадения момент....

Ако приемем, че времето тече както е общоприето....Не е трудно да отнесеш даден минал живот към дадена епоха, защото не виждаш само образи на гол фон....

Е, аз пък решавам, че ти истината не пишеш и това е

Не съм го и чувала дори, но ще потърся да видя за какво става въпрос. А моето мото определено е против всичко да е позволено и възможно. И фактически не стоят така нещата в живота. Но в момента наблюдаваме че това ни се набива в тиквите отвсякъде - с разните му там закони на привличането и тем подобни.
На мен основните ми писаници произтичат от астрологията (която в никакъв случай не опира до дневния хороскоп или какъв ти е зодиакалния знак) и винаги кръжат около фактите. И основното е че планетите около земята движат това което се случва на нея и съответно как хората си взаимодействат/противодействат помежду си и в средата си.


Разбира се. Аз лично съм го мислила, защото е и много вероятно - имайки на предвид че реално хората имат 10-20% собствена воля, а другото е в голяма частност предопределени събития.


Времето на земята е точно праволинейно. Не може сега да живеем 2023г., а същевременно в този момент някой да отиде да се роди преди Христа. Говори се че не е праволинейно и че е просто хорска концепция от хора, които се занимават с карти и разни други методи за врачуване. С това се застраховат, че това което предскажат може всъщност вече да се е случило в миналото.
Това с "око за око" и т.н. също знаем фактически че не стоят нещата така. Колкото и да ни се иска понякога, просто не винаги лошото се наказва по някакъв начин и със сигурност не и по същия.
Бих вметнала също че не си избираш сам кармата (често срещано разбиране което циркулира в средите, които обсъждат това). По някакъв начин се налага вероятно, аз мисля че не участваме в определянето на съдбата си или най-много в много малка част. Дори бих казала че не знаем предварително в какъв живот се спускаме на земята. Та да кажеш че човек си избира да мизерства цял живот или да боледува или да се блъска в токсични връзки или да го осакатят и т.н. Абсурд. Кой ще избере това?
И в този ред на мисли знаете ли духовната причина за абортите? Мисията прекратена!
Та бедна ни е фантазията как и под какви сили и енергии се случват някои (кармични) неща. Но ще ми е интересно да намеря книгата на тази Шърли Маклейн, ако говори за връзки и взаимоотношения в минали животи и ги съпоставя със сегашния. Това е нещо което силно ме вълнува и би могло да отговори на това как и защо се разиграват разни ситуации между хората. И още повече какви са астрологичните конфигурации на тези хора в сегашния живот.


Проблемът на гледните точки е че понякога те произтичат от неинформираността на притежателите им - не осъзнават че нещо вече се знае, открито е или е факт по някакъв начин. Но това едно на ръка - по-лошото е когато се прави презюмция, че нещо е просто мнение или гледна точка, когато това определено не е така макар и да не е известно на много хора.
Иначе, точно регресията доказва, че преражданията съществуват.


Ето това е "истина". Първо, често врачуването просто дава отражение на желанията и мислите на питащия. Тоест не се свързва с вселенските сили, а само и единствено със съзнанието на питащия. За това не може да се разчита на тези методи. Второ, информацията, която врачуващият дава на питащия може да е нарочно подвеждаща, не само защото питащия не трябва да знае какво му предстои, а и защото в някои случаи не се знае от къде идва информацията на врачуващия - много е вероятно да му я снасят неблагонамерени духове.
Ако си е видяла предишни животи в различни епохи, не означава че е видяла абсолютно всички свои животи. Та е трудно да се заключи "наказание" за самоубийство дали е имала, все пак и не е видяла животите в пълен план. Но по-скоро вероятното е да няма все пак. Живота си е наш, ако е непоносим може да го прекратим ако ни стиска.

Астрологията е точна наука и може да даде мн информация при правилното разчитане на положенията на планетите и т.н. Не знам доколко оказва влияние на живота ни, но вероятно има някакво такова. Все пак само на астрологията да се опираме за всичко ми се струва, че идва малко множко. Особено на съвременната, в която знаем, че има липсващи части, които са били добре познати в миналото, но сега са загубени или по вероятно скрити, а те могат да дадат на астрологията и доста по-точен и ясен предсказателен аспект, не само разчитане предимно на миналото и случките в него, но и доста точно прогнозиране на бъдещето.
Книгата на Шърли Маклейн се казва "Танц в светлината". За допълнителен поглед (доста нестандартен) може да прочетеш и книгите на Монро "Далечно пътуване" и "Безкрайно пътуване". В тях той дава информация за мн неща, вкл. и споменава бегло и за собствените си прераждания в по няколко реда. Осветлява доста въпроси, вкл. и това каква е причината и целта на създаването на живота на земята.
За проявата на кармата като точно око за око в книгата на Маклейн тя разказва за припомнени животи, в които тя и настоящата и майка са били войни в древността. Става въпрос за 2 отделни живота, в които в единия при битка едната посича другата с меч в корема в единия живот, а в другия се случва точно обратното - другата посича при битка в корема т.е. на приблизително същото мястои по същия начин.
Аз съм забелязал, че някой неща се изчистват по подобен начин още в този ни живот, просто не си даваме сметка за това, защото обикновенно е по-лесно да се забележи от страничен наблюдател, отколкото от участниците в това изчистване.
Всъщност има начини да се получи точна и ясна информация за бъдещето на някой, която често устоява на проверките на времето. Може да стане като самия ясновидец се свърже както с определени места и разчете информацията, така и като му я подадат сигурни същества, за които знае, че няма да го излъжат или подведат.

Малко ясновидци имат такава чиста и силна дарба. Иди ги търси.
Аз съм забелязала друго - ясновидци, които познават във времето всъщност казват какво ще се случи и как ще бъде възприето, въпреки че не е всъщност истината. Примерно еди кой си ще бъде обвинен за нещо и накаран да плаща, и събитията наистина така се развиват, но не могат да вникнат в истината, че всъщност обвиняващият е виновен, а не обвиненият.

А колкото за кармата, и дали се връща същото, което си причинил на другите - със сигурност има и такива случки, но масово не протичат така нещата. Накъдето и да се обърнеш е пълно с несправедливост и добри хора, които са потърпевши. А причинителите са си добре и успешно тормозят дълго време или цял живот без особени последствия. Лично в моя живот не съм видяла възмездие за почти нищо. Единствено за една връзка получих някакво балансиране във времето.
За близки и околни хора също не съм видяла много справедливост. Само един ярък пример за колега на минала работа. Но е нищо като статистика за постоянното зло което вирее.
Специално за убийствата - точно за това казах горе че ако са в подобни епохи има шанс да се върне по подобен начин, ако е писано да има възмездие. Но в сегашно време, какво? Освен майката да е наркоман и авторката случаен минувач  в тъмна улица и наркомана й забива нож в корема с фатален край.
Една жена разправяше, че е проследила с регресия в няколко минали живота настояща връзка с бащата на децата й. Във всеки минал живот въпросния я е тормозел по някакъв начин, включително и убийство/удавяне. В настоящия живот нещата отново са много зле, при което тя е предприела съдебни мерки, но като цяло за възмездие въобще не може да се говори че е получила за всички мъки в предишни животи и сегашен. И тук е момента да кажа, че не всяка душа е приятелска или може да се превърне в такава за нас. Трябва да се внимава с кого се вплитаме във взаимоотношения, които не са здравословни. Малко вероятно е да станат такива, та дори и в следващ живот. Трябва да се късат тези връзки изцяло на духовно ниво. Как и защо и може ли обаче никой не знае. Защото определено изводите от регресии показват че продължаваме да се срещаме с едни и същи души в различните животи, просто под различни конфигурации и взаимоотношения. Една безсмислена цикличност се създава, която не е сигурно че може да се прекъсне напълно.

Тази с регресията защо все се събира с един и същи идиот?
Защо е толкова глупава?

Ама вие си мислите, че кармата е личното ни възмездие за това какво другите са ни причинили?! Седи някой горе и записва в един бакалски тефтер...тоя ти взе 2, в другия живот ти ще му вземеш 2 и теглим чертата=0 и кой от където?! А дали кармата не е възмездие за това какво НИЕ сме си причинили? Демек така малко от малко да си поемем отговорността....

В описания случай вероятно урокът на жената е да не допуска да живее в токсични отношения. Т.е. най-сетне да събере сили и увереност и да не се оставя да бъде в подчинена и примирена позиция... до степен на смърт. За да го играе този сюжет няколко живота - явно не се е справяла в тях.

Според закона на кармата - няма добро и зло. Трудно е за възприемане. Дори аз още се боря с това. Твърди се, че душите се договарят с какви мисии слизат на земята една спрямо друга. Няма такова внимаваш, не внимаваш. Тези взаимоотношения, които ни се струват нездравословни - от друга гледна точка имат мисия да ни оздравят.

И аз това исках да кажа. По отношение на кармата няма добро и зло. Само уроци за нашата душа. Който научил - научил.

Тя е разбрала за регресията и я е направила след като вече са се оплели нещата в този живот. Вероятно тази връзка я е подбудила да търси отговори по такъв начин. Как да знае предварително че се е захванала с някой който не е бил добронамерен в минали животи?



Аз това и намеквам, че едва ли всяко нещо което вършим се връща и то по същия начин. Не е възможно. Такъв е и личният ми опит. Повечето неща нямат ответна реакция или поне не и същата. Ама пък особено ако говорим за направено добро...

Но не мога да се съглася, че сме тук да се мъчим един друг или че трябва да поемаме отговорност за чуждите грешки върху нас.
Карма значи ответна реакция. Последствия от дадено деяние. Нищо повече, нищо по-малко. Не включва наказание или възмездие, но не го и изключва. Човешкият морал подбужда жаждата за получаване на заслуженото, дали в добър или лош смисъл. И така е редно. Когато правиш зло, и то съвсем съзнателно, без причина за това, е редно да получиш сурово наказание. Не случайно си имаме институции и органи на реда. Друг е въпроса колко справедливо се разрешават там казусите.
А зло и добро има и на духовно ниво постоянно се води борба между двете, но в момента злото побеждава.
Нездравословните взаимоотношения откъдето и да го погледнеш нямат оздравителен характер, а напротив. 2 лошотии не правят добро.

Не съм го и написала. Това, че някой се държи зле с нас е негова карма. Това, че го допускаме е наша карма.

Факт обаче, че най-добре се учим и придобиваме опит от грешките, от проблемите, от трудностите, от лошото, ако щете. То и в астрологията е така. Квадратурите са тези тежки аспекти, които ни напрягат, но и ни показват къде имаме да работим, за да се освободим от грешни модели, стари структури и т.н., за да се отпушим . А тригоните и секстилите са хармонични аспекти, които са добре дошли, но ни релаксират и ни карат да се чувстваме повече в зоната си на комфорт.

Човек може да извлече много информация за собствените си проблеми от такива взаимоотношения, независимо дали са на партньорски, работно или роднинско ниво. Реално човек иска или не иска се е набутал в такива нездравословни връзки. Въпросът е дали ще направи нещо, ще види в себе си къде е проблема, защо привлича такива отношения и ще работи по себе си. Или ще си недоволства и ще настъпва една и съща мотика няколко пъти (2-10-50 лошотии)...всеки живот...

Това, че някой се държи зле с нас е негова карма. Това, че го допускаме е наша карма.

Ако с един човек не ми е добре и имам кофти отношения - прекъсвам.
На мен не ми трябва регресия.

Добре, ама не винаги си в позицията или ситуацията не позволява да се противопоставиш на момента или поне не открито.
А какъв тип взаимоотношения привличаш е много широка тема, но астрологически ти е зададено според десценда и 7мия дом(че и транзитите и прогресиите). И от там нататък се завърташ в едни ситуации, къде сходни, къде не, докато примерно не смениш местоположението. Не всичко, което привличаш е твой проблем, така да се каже.

А дали се учим най-добре от лошото мога да кажа лично за себе си не. Когато видя лошо се възмущавам и бягам далече. Когато видя добро - гравитирам около него. Много по-зареждащо и обогатяващо изживяване е за мен. Но хора различни.

Кой какво харесва и какво привлича често са 2 различни неща.

Ами ..сериозна карма получава самоубиец - карма на отричането на Живота и на Бога .

Нищо не е случайно в това Съществуван ие  , абсолютно нищо ...особено Живота .

Животът е взаимоотношение между енергии .

Когато се раждаме ,Душичките ни имат някаква цел , в полза на Цялото .
Когато не успяваме да се справим с трудностите и избираме да сложим край на всичко това  , ние , освен че поемаме функцията на Бога  , и заедно с това  все едно отричаме Живота , отричаме Бога в себе си

и следващия път когато се инкарнираме ,продължаваме със същите трудности , но вече БЕз да имаме избор и е невъзможно дори да се самоубием .

Всички сегашни трудности следващия път ще бъдем принудени да ги преживеем , без тън- Мън

Самоубийството е тежък грях. Той е тежък с това, че след като го извърши човек, за разлика от другите грехове, не може да се покае и да получи опрощение за него. С него човек изземва правомощия, които не му принадлежат. Само Бог решава кога ще бъде краят на нечий живот. (Бог е Светата Троица, а не някаква енергия или вселенско съзнание). С него сам човек определя задгробната си участ - вечно осъждение и мъка. В своята милост и милосърдие Бог ни разрешава да се молим в частната си молитва за спасението на душата на самоубиец. Имената на самоубиици не се четат на Литургия и не се прави опело на такъв човек.