Леглото му е на един метър от нашето,заспива без проблем там,но както ни усети,че си лягаме с баща му, идва сам даже си носи и завивките 
Надявам се наистина да е период и да отмине, само ме притеснява като го преместим в неговата си стая как ще е 
и аз вече се бях отчаяла,но като се преместихме в ново жилище и вече си имаше стая чувствително разреди набезите.Сега спи при мен когато баща му е нощна смяна,но понякога си иска да се гушне и при двамата какво да го правиш,дечко.Ще дойде ден в който няма да ни поглеждат така че споко 
дъщеря ми никога не е приспивана, ляга си и си заспива сама. а и от пролетта когато беше на 8-9 месеца си спи сама в детската, но от няколко нощи се буди и не реве, а направо се дере. Никога не е плакала така и затова си я взимаме при нас, но ме е страх да не и стане навик. Нищо, че е на 1 година и 4 месеца, от 1-2 седмици и растът първите зъбки и вече имаме 5 , но през деня немога да кажа че е нервна. И незнам кое е правилният подход - да си я взимаме при нас защото плаче така че сърцето ни се къса, или .... не- понеже има шанс много бързо да свикне, ако ве4е не е свикла ????? 
Или ляга с нас, или посреднощ иска да я вземем - винаги о/о 2 часа 
. Надявах се това да премине, но за сега не виждам когааааа 
Надявам се скоро да премине, не само заради нас, но и това би означавало, че вече тя самата се е преборила със страховете, които я тормозят в момента! 
А понякога посред нощ се събуждам да я видя сънена, полузаспала, права над мен - 'Искам да дойда при теб' - гушкам я и спим
Препоръчани теми
