Здравейте на всички!Знам, че не трябва да се оплаквам имам едно прекрасно момиченце.Десет години го чаках и сега тя е за мен като Божи дар, но се чувствам ужасно сама.Таткото работи до късно ако се прибере в 9 вечерта съм щастлива, защото пътува има и двудневни и тридневни курсове, бори се нищо да не ни липсва и той е постоянно уморен.А аз се чувствам ужасно, станала съм 80кг чувствам се дебела, грозна не искам да се поглеждам в огледало.Нямам желание да излизам така съм се затворила в себе си.Тази вечер колегите ми ме поканиха на банкет, а на мен не ми се ходи.Как да облека нещо като нищо не харесвам по себе си.Някой чувствал ли се е така, има ли изход.Споделете вашия опит как отслабнахте как се справихте с изолацията през майчинството.Благодаря на всички предварително!!!
- Публикувана: 17 дек. 2006, 18:00 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2006, 15:30 ч.
В ужасна депресия съм
Да ти кажа честно, май всички сме се чувствали като теб, след раждането. Явно това си е някакво нормално депресивно състояние на психиката и организма. В този ред на мисли няма смисъл да ти обяснявам, че това ще отмине и ще се оправиш.
Ще отслабнеш, естествено! Ще систематизираш грижите за бебчо и ще намираш свободно време за да се погрижиш за себе си.
Отдай се на майчинството и цялото очарование на грижите за малкото си съкровище! Знай, че живота ти предстои, колкото по-голямо става детето ти, толкова по-лесно ще ти е и ти постепенно отново ще се върнеш към нормалния си начин на живот.
За някои майки този форум е първата стъпка към обществения живот, след затварянето в къщи.
Ще отслабнеш, естествено! Ще систематизираш грижите за бебчо и ще намираш свободно време за да се погрижиш за себе си.
Отдай се на майчинството и цялото очарование на грижите за малкото си съкровище! Знай, че живота ти предстои, колкото по-голямо става детето ти, толкова по-лесно ще ти е и ти постепенно отново ще се върнеш към нормалния си начин на живот.
За някои майки този форум е първата стъпка към обществения живот, след затварянето в къщи.
Аз очаквам да родя всеки миг и скоро ще те разбера съвсем добре...
Недей да се депресираш допълнително - гушкай беби и му се радвай - детето осмисля всичко и заради него си струва напълняването, което пък е само временно състояние.
По-важен е вътрешният комфорт.
Усмихвай се вмъзможно най-често!
Недей да се депресираш допълнително - гушкай беби и му се радвай - детето осмисля всичко и заради него си струва напълняването, което пък е само временно състояние.
По-важен е вътрешният комфорт.
Усмихвай се вмъзможно най-често!
Мили4ка , горе главата.
Имаш съпруг и дете ,които ти носят радост, малко ли е?
Вси4ко друго малко по мал,ко горе главата.
Аz като родих , единственото което се стараех беше да ссм прили4но сресана и иzмита, с подходяши дрехи и малко грижа zа лицето,крем4е, туй онуй, грима не е zадслжитzелен ,ако не ти харесва,. Другото вси4кото малко по малко по4на да се нарежда.Диети не съм паzила,но пък намалих порциите наполовина и ръфах плодове. ´ПОдейства. Ина4е и аz съм се 4увствала така, както и по4ти всяка жена в някои моменти.
Вярвам 4е вси4ко ще се наредиш и дано намериш сила да погледнеш в себе си и да видиш, 4е щом Бог след толкова 4акане те е дарил с тая радост, със сигурност си zаслужила и ще бъдеш беzкрайно щастлива.
Моля се zа тебе скотро да се по4увсвташ по добре...
Имаш съпруг и дете ,които ти носят радост, малко ли е?
Вси4ко друго малко по мал,ко горе главата.
Аz като родих , единственото което се стараех беше да ссм прили4но сресана и иzмита, с подходяши дрехи и малко грижа zа лицето,крем4е, туй онуй, грима не е zадслжитzелен ,ако не ти харесва,. Другото вси4кото малко по малко по4на да се нарежда.Диети не съм паzила,но пък намалих порциите наполовина и ръфах плодове. ´ПОдейства. Ина4е и аz съм се 4увствала така, както и по4ти всяка жена в някои моменти.
Вярвам 4е вси4ко ще се наредиш и дано намериш сила да погледнеш в себе си и да видиш, 4е щом Бог след толкова 4акане те е дарил с тая радост, със сигурност си zаслужила и ще бъдеш беzкрайно щастлива.
Моля се zа тебе скотро да се по4увсвташ по добре...
Здравей, казват, че следродилната депресия си е чист прогестеронов дефицит, а като добавиш и натрупаните кг. през бременността + ограниченото време, картинката става "чудна". Аз също минах през следродилната депресия и мога да разбера какво ти е (както и повечето тук). Гадно е да, но се надявам да ти мине по-скоро. Все пак имаш най-големия дар на този свят. 
Аз също като snejka99 oчаквам скоро да се появи нашия бебок така, че сигурно тогава ще те разбера 100%, но въпреки това...мисля, че като влезеш в ритъм всичко ще си дойде на мястото. А и тук (във форума) може да получиш доста добри съвети 
от мамчетата. Така, че мисли позитивно и се радвай на всеки момент от грижите за бебока, че после като порасне и като ни завърти ежедневието няма да разберем кога са пораснали.
Прегръщам те
и те целувам И повече усмивки
от мамчетата. Така, че мисли позитивно и се радвай на всеки момент от грижите за бебока, че после като порасне и като ни завърти ежедневието няма да разберем кога са пораснали.Прегръщам те
и те целувам И повече усмивки
Благодаря ви!Да наистина всичко е така и аз го осъзнавам че това дете е най голямата радост, че постепенно ще отслабна ако си наложа воля разбира се.Но вече мина една година откакто родих а вместо да отслабвам аз все повече пълнея.Опитах да пазя диета няколко дни но тези 1-2 кг, които свалих после качих 5.Май използвам храненето като едно от малкото останали ми удоволствия и то се отразява.Ще гледам да влизам по често във форума за да разнообразявам ежедневието си,
Време и търпение му е майката. Трябва да разбереш, че това е нормален период за една млада майка, жена скоро родила и не си първата, не си последната, не си и единствената. С времето и килцата се свалят, и времето за теб става повече, и за поддържане, и за излизане, и в ритъм ще си влезете. Не пишеш кога си родила. Първите месеци наистина е по-голяма нуждата някой да е до теб и да не си сама, но като поотрасне малко ще се почувстваш по-уверена. Крис беше на 3 месеца, когато мъжа ми тръгна по командировки - по 2 седмици го няма, идва за един уикенд, пак заминава за 2 седмици, пак си идва за уикенд, то дететоп стана на 6 мес. докато се прибере за малко повече и айде пак сега ходи чат-пат, но за по седмица най-много. Не е успокоение, знам, но искам да ти кажа, че влезеш ли в ритъм всичко става по-лесно. За теб са важни социалните контакти сега, трябва да си спокойна и весела, за да гледаш детето си по-добре, те усещат и за да ти е по-леко на теб самата. Тъй че не си ограничавай контактите заради толкова глупава причина. Родилка си, какво? Някой ще каже гледай я тая ли? Хайде, голямо момиче си, стегни се!
Миличка сигурно всички ние сме се чувствали така!
За себе си установих,че е много важно да се виждам с хора,да излизам,да имам време за себе си и за мъжа ми!Първият месец нямахме ден в който някой да не е дошъл на гости да ни види или да помогне с нещо.После започнахме едни дълги и весели разходки на вън с други мами и бебоци.След това предприехме пътешествие до планината,до друг град,ходихме на гости до наши познати,приятели,роднини.Сега не съм пропуснала покана за коледно парти,танци и хубави разговори!Имам да свалям кг,свалям ги постепенно с много упорство и с движение.Поне една събота в месеца е моя,да се поглезя,да отида на фризъор,козметик,да си купя нещо,да пия кафе с приятелки!Не разбирам,защо трябва човек да е в изолация!Ежедневието ми е толкова разнообразни,че има дни в които си мечтая да си лежа и с никого да не се виждам и да не ми звънят!
Моят съвет е да излизаш ,да си се виждаш с приятелки,ако не те да идват при теб и ходи на места където са те поканили,общувай тук във форума.Едва ли им пука на хората колко кг си.Ако обаче ти си притеснена това го виждат и другите и то на мига.
За себе си установих,че е много важно да се виждам с хора,да излизам,да имам време за себе си и за мъжа ми!Първият месец нямахме ден в който някой да не е дошъл на гости да ни види или да помогне с нещо.После започнахме едни дълги и весели разходки на вън с други мами и бебоци.След това предприехме пътешествие до планината,до друг град,ходихме на гости до наши познати,приятели,роднини.Сега не съм пропуснала покана за коледно парти,танци и хубави разговори!Имам да свалям кг,свалям ги постепенно с много упорство и с движение.Поне една събота в месеца е моя,да се поглезя,да отида на фризъор,козметик,да си купя нещо,да пия кафе с приятелки!Не разбирам,защо трябва човек да е в изолация!Ежедневието ми е толкова разнообразни,че има дни в които си мечтая да си лежа и с никого да не се виждам и да не ми звънят!
Моят съвет е да излизаш ,да си се виждаш с приятелки,ако не те да идват при теб и ходи на места където са те поканили,общувай тук във форума.Едва ли им пука на хората колко кг си.Ако обаче ти си притеснена това го виждат и другите и то на мига.
Здравей!Напълно те разбирам,защото и аз доста време чаках моя син.Изкарах много трудна бременост,9м. не излязох от патологична.Родих и след доста проблеми ни изписаха живи и здрави.Криси като стана на 5м. се наложи да ме оперират втори път от миома.Много трудно ни беше,защото нямаше кой да гледа Криси.Тати си взе отпуск и се гледаха докато изляза от болницата.И на нашия тати работата му е такава,че често отсъства и се налага дори и сама да го къпя.Така,че много добре те разбирам.Но при мен има още 1 проблем:на главите си имаме едни изкукуригали свекар и свекарва.Можеш да си представиш за какво става въпрос,всъшност ъпсурт е да си представиш,не мога да ти опиша 
Криси вече е на 1г.5м. и продължаваме да си го гледаме сами,където и да тръгнем той е с нас,но ако ти кажа,че от 2г. не сме излизали като хората...Бях изпаднала като теб в ужасна депресия,затова че корема ми не се прибира,килцата в повече...Писна ми да ме питат не си ли бременна и да давам обяснения на всеки.В момента съм на антидеприсанти и се чувствам по-добре,пък и,който не ме харесва няма вкус!Важното е,че си имам едно прекрасно съкровище и мил съпруг до себе си Горе главата и напред 
Криси вече е на 1г.5м. и продължаваме да си го гледаме сами,където и да тръгнем той е с нас,но ако ти кажа,че от 2г. не сме излизали като хората...Бях изпаднала като теб в ужасна депресия,затова че корема ми не се прибира,килцата в повече...Писна ми да ме питат не си ли бременна и да давам обяснения на всеки.В момента съм на антидеприсанти и се чувствам по-добре,пък и,който не ме харесва няма вкус!Важното е,че си имам едно прекрасно съкровище и мил съпруг до себе си Горе главата и напред
Всички са ти казали чудесни неща ,както и много верни ...няма да повтарям написаното от тях.. присъединявам се към него и искам да ти пожелая по-бързо излизане от това ти състояние,защото е ужасно меко казано...както сама си написала като начало по-често влизане във форума не би ти се отразило зле (ако мъничето те оставя разбира се 
) успех
) успех
И аз минах през подобен период , даже май влизам в нов такъв ...неизбежно е сякаш . При мен точно излизането и общуването с една -две приятелки дадоха резултат . Ходи като те канят . Започни да правиш нещо за себе си , прави упражнения , или си кажи , че всеки ден ще се разхождаш поне по 30 минути навън . Ей такива дребни неща ще те разсеят . Няма да си вечно дебела , нито тъжна . Аз моите митични 25 кг свалих , ще свалиш и ти твоите , това да е проблема . Ежедневието , особено през зимата може да бъде смазващо , затова си намери удоволствия - аз например реших , че готвенето ме кара да се чувствам добре и като съм се разготвила от 2 седмици у нас се чудят какво става 
. Горе главата и не се давай на черните мисли , че те само това чакат и докато се усетиш са те обсебили напълно ...говоря от собствен опит 
. Горе главата и не се давай на черните мисли , че те само това чакат и докато се усетиш са те обсебили напълно ...говоря от собствен опит 
, което осмисля живота ми 
, а не това дали съм 55 или 75 кг
Мога само да прибавя - не бързай, връщай се към нормалния живот постепенно. Всъщност - учи се да живееш новия си живот, в който центърът е бебето. Постепенно ще намериш място и време за всичко, ще започнеш да се чувстваш и по-добре в кожата си. На мен ми се случи за първи път след раждането - тази седмица. Все още изглеждам доста по-зле от преди и имам отгоре си 10 килиграма. Но за 10 месеца свалих два пъти по толкова и може би и хормоните се понаместиха. Искам да ти кажа, че нещата стават постепенно. Като начало - направи нещо за себе си - пусни си хубава музика, гримирай се, гледай някой хубав филм. Бебчето заема много от времето ти, но не цялото. После - остави го за два часа на някой да го гледа - ако можеш, и се поразходи. Ако не - излезте заедно, ако е хубаво времето. И знай, че черните мисли, които сега ти се въртят, са лъжливи - криво огледало на съвсем нормална следродилна депресия. Горе глявата
Погрижи се и за себе си - остави детето за малко на някой друг и иди на фризьор ,разгледай магазините ,идете с мъжа ти на кино .Постепенно ще започнеш да усещаш старото си "аз" и същевременно ще продължиш да си същата грижовна майка.Това обаче става постепенно .Аз съм все още в процес на транформация.И не се притеснявай от килограмите ,а си потърси дрехи за сегашната си фигура ,това ще ти даде самочувствие.
Благодаря ви!Да наистина всичко е така и аз го осъзнавам че това дете е най голямата радост, че постепенно ще отслабна ако си наложа воля разбира се.Но вече мина една година откакто родих а вместо да отслабвам аз все повече пълнея.Опитах да пазя диета няколко дни но тези 1-2 кг, които свалих после качих 5.Май използвам храненето като едно от малкото останали ми удоволствия и то се отразява.Ще гледам да влизам по често във форума за да разнообразявам ежедневието си,
За протокола, противоzа4атъ4ни ли вzимаш?Щото мое суетно висо4ество вzимаше едним дето ме иzдуваха и беz да ям , сваляхс диета 5,ка4вах 7... НАкрая се zаинтаих на доки 4е не ги ща, смениха ми ги с други и сега съм щастлива.
Допитай се до гинеколога ако си с противоzа4атъ4ни, понякога има ефект . Още веднъж вси4ко най добро ти желая и не се беzпокой, жива и zдрава да си ти и семейството, другото ще се нареди, искрено ти го желая. Според мен - най - доброто лекарство:
- контакт с хора!
- контакт с хора!
Погледни се един ден в огледалото и се харесай.
Приеми се такава,поне засега.
Облечи си каквито дрехи имаш,сложи си грим и подчертай онова,което най ти харесва в лицето ти.
Отиди на банкета,дори и да стоиш малко.
Весели се,даже и за пет минути ако щеш.
Ще се почувстваш по-добре,сигурна съм!
А за в бъдеще се заеми по-сериозно с диетата,може да взаимстваш нещо от форума-мамите дават много добри идеи.Ще се поизмъчиш малко,но после пък ще си доволна от резултата.
Желая ти успех,повече самочувствие и много усмивки!
Весело посрещане на празниците!
Здравейте на всички!Знам, че не трябва да се оплаквам имам едно прекрасно момиченце.Десет години го чаках и сега тя е за мен като Божи дар, но се чувствам ужасно сама.Таткото работи до късно ако се прибере в 9 вечерта съм щастлива, защото пътува има и двудневни и тридневни курсове, бори се нищо да не ни липсва и той е постоянно уморен.А аз се чувствам ужасно, станала съм 80кг чувствам се дебела, грозна не искам да се поглеждам в огледало.Нямам желание да излизам така съм се затворила в себе си.Тази вечер колегите ми ме поканиха на банкет, а на мен не ми се ходи.Как да облека нещо като нищо не харесвам по себе си.Някой чувствал ли се е така, има ли изход.Споделете вашия опит как отслабнахте как се справихте с изолацията през майчинството.Благодаря на всички предварително!!!
Случи ми се навръх рождения ми ден тази година. Не го празнувах, но пък със свеки сме на една и съща дата, а тя беше юбилярка, така че трябваше да отида задължително. Чувствах се точно така - грозна, дебела и за капак не можех да си намеря нищо по магазините, което да ми става
Обиколих всички централни магазини и накрая бях толкова отчаяна, че сълзите сами се стичаха по лицето ми 
Накрая открих един магазин, в който намерих подходящите дрехи, отидох на фризьор, гримирах се и настроението ми дойде. После започнах диета, свалих 9 кила, остават още 9 поне, но вече съм влязла във форма горе-долу и депресията си замина отдавна Няма да се отчайваш, отиди на шопинг терапия, после на фризьор и ще видиш как ще се почувстваш нов човек
Не можах да отида на този банкет.Благодарение на вашите мили думи малко се посъвзех, но пък мъжът ми не успя да се прибере на време за да гледа малката, но наистина е крайно време да се стегна.Нали ако аз не се харесвам, как мога да искам от от хората да ме харесват.Ще пробвам да огранича храната и дано да даде резултат аз знам, че не толкова външния вид е важен колкото вътрешната нагласа, но какво да правя като пустото му самочувствие винаги ми е липсвало, май и когато бях 50кг. не се чувствах много хубава.Но трябва да се справя защото всичко се отразява на малката, а тя сега има най-голяма нужда от една ведра и усмихната мама.БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ!!!
Здрасти, аз съм още бременна, но също искам да ти кажа да не се поддаваш на лошите мисли. Аз също изпадам в дупки от време на време, но когато мъжът ми е до мен и си помисля как ли ще изглежда бебо, си възвръщам формата. Да не говорим,че кг са ми доста болна тема, ама това е... 
Надявам се след като родя отново да си възвърна фигурата-с тичане на стадиона:)
Чао и ги зашемети на партито
Надявам се след като родя отново да си възвърна фигурата-с тичане на стадиона:) Чао и ги зашемети на партито
Здравей мила,
недей да изпадаш в подобни състояния. Наложи си го сама, всеки път когато те нападнат лоши мисли, звънни на някоя приятелка, и си побъбрете, или пък направи 50 коремни преси.
И аз имах да свалям 25 кг, свалих ги успешно след година и 3 месеца упорство. Жалко, че bgphoto -то не работи, иначе щеше да ми разгледаш снимките и да видиш за какво иде реч.
Разбирам те напълно, защото и аз съм била една от тези, които имаха следродилна депресия.
състоянието е отвратително, малко хора те разбират, мъжът ми и до ден днешен на моменти си мисли, че просто съм се проклетисвала тогава.
И излизай, дори с детето да си, никой няма да те върне, защото си с дете на ръце, и по-добре дето се вика, детето ти да стои половин час в задимено заведение и да има ведра майка, отколкото да бъде 2 часа на разходка в парка, и душевно терзаеща се майка.
недей да изпадаш в подобни състояния. Наложи си го сама, всеки път когато те нападнат лоши мисли, звънни на някоя приятелка, и си побъбрете, или пък направи 50 коремни преси.
И аз имах да свалям 25 кг, свалих ги успешно след година и 3 месеца упорство. Жалко, че bgphoto -то не работи, иначе щеше да ми разгледаш снимките и да видиш за какво иде реч.
Разбирам те напълно, защото и аз съм била една от тези, които имаха следродилна депресия.
състоянието е отвратително, малко хора те разбират, мъжът ми и до ден днешен на моменти си мисли, че просто съм се проклетисвала тогава.
И излизай, дори с детето да си, никой няма да те върне, защото си с дете на ръце, и по-добре дето се вика, детето ти да стои половин час в задимено заведение и да има ведра майка, отколкото да бъде 2 часа на разходка в парка, и душевно терзаеща се майка.
Не можах да отида на този банкет.Благодарение на вашите мили думи малко се посъвзех, но пък мъжът ми не успя да се прибере на време за да гледа малката, но наистина е крайно време да се стегна.Нали ако аз не се харесвам, как мога да искам от от хората да ме харесват.Ще пробвам да огранича храната и дано да даде резултат аз знам, че не толкова външния вид е важен колкото вътрешната нагласа, но какво да правя като пустото му самочувствие винаги ми е липсвало, май и когато бях 50кг. не се чувствах много хубава.Но трябва да се справя защото всичко се отразява на малката, а тя сега има най-голяма нужда от една ведра и усмихната мама.БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ!!!
Звучи оптимистично!
Това за малката е най-вярно.Детето ти наистина има нужда от майка за пример
Здравей, мисля че една година е достатъчна да се криеш от света и себе си.Всичко това което изпитваш е нормално, но за да се радваш с пълна сила на малкото съкровище и да си пълноценна майка и съпруга требва да си удоволетворена от себе си.Първо трябва да приемеш, че за да влезеш във форма това ще стане бавно и стъпка по стъпка да тръгнеш на някъде.При всеки възможен случай излизай дори и да не ти се излиза наложи си го.Когато можеш открадвай време само за себе си и се награждавай с нешо мъничко, дори с едно хубаво кафе изпито на спокойствие.Знам, че е трудно, но само това е начина да излезеш от затворения кръг на самосъжалението и депресията.Който не го е преживял той не знае колко усилия коства, но повярвай заслужава си.Успех ако искаш да си поговориш за нещо с някого насреща съм и не само аз!Дерзай!!! 