Прогресът на двуезичните деца въФ форума

Моят терминатор е от 10-седмична възраст в ясла, българска реч и песен чува само от мен и рядко от някое българче тук. Разбира и двата езика, на мен ми отговаря с "я" а не с "да" . Беше ми интересно преди няколко дни да го наблюдавам как с едно друго двуезично наборче (немски и испански) сочеха един багер и казваха една и съща дума
Всяка по-възрастна жена е "баба" , първата му дума на немски пък беше "шайзе"

Аз нямам опит, но да вмъкна нещо, което е важно за научаването на един език: ако детето отговаря на чуждият език веднага повторете същото на български. Ако поисква нещо : пак повторете на български. Също майката трябва постоянно да говори на детето на български и по-често да се прави, че не го разбира, когато детето говори на чуждият език. Детето трябва да си изгради система, че с мама се говори на български, а с тати на другият език / примерно/.

Дъщерята на Лиорена е пример как дори и в неестествена среда може да се създаде тази система в малкото мозъче. Баба й говори само на френски / въпреки, че е българка/ и детето знае, че баба няма да отговори на български: че трябва да попита на френски.

С голям интерес чета темата, аз вчера малко така набързо я стъкнах, но не преставам да си мисля за децата на майките, които са писали по въпроса за двуезичието до сега тук и докъде са стигнали.

Поради работата е по-рядко с детето. А и не е много упорит, май. Някакси си е втълпил, че Даниел няма да научи холандския като роден. Когато види, че той не го разбира, се обезсърчава. Да повториш, да обясниш, да изискаш нещо предполага да отделиш време, става по-бавно и така... А вечер, след работа, да речем, май не му се занимава с това много. Като гледам него, бих пожелала упоритост и търпение на майките, чиито деца са заобиколени от небългарски език... Но ако гледаш на това като "ако стане - стане, ако не - какво да правим" или няма да стане, или ще е по-трудно

и ние сме 2ма българи,дащеря ми е родена тук,на 2 год и 4 мес е -говори безпроблемно и бг и англииски.първо запо4на с българския много малка-нямаше годинка и миналото лято запо4на из парка да пуска по някоя анг. думи4ка.от няколко мес ходи на градина и няма проблем никакъв с английския...поне за сега не бърка 2та езика-превежда перфектно като я попита6 :а това как ще го кажеш на български"   
за сега знае къде с кого и на какъв език да говори...но знам 4е колкото пове4е расте толкова пове4е ще надделява английския..което е абсолютно нормално за средата в която е..

Моето дете е още малко и затова му е много рано за какъвто и да е прогрес. На този етап съм доволна, че като му кажа 'дай ми мечо', може да обърне цялата стая наопаки, но ще намери мечо и ще ми го донесе. В момента мисля че все още разбира немски по-трудно от български, но това е защото не ходи на детска градина.
Отплеснах се, а всъщност исках да ви кажа че поради двуезичието ни във вкъщи, с много голям интерес следя тази тема и много се радвам на успехите които са постигнали дечковците. Това ме обнадеждава, че може пък и моята да проговори някога 2 езика. 

3а сега ра3бира бьлгарски повече от швейцарски, но пьк 3нае повече думички на немски, отколкото на бьлгарски ...ще видим до кьде ще стигне, но а3 3а себе си сьм сигурна, че с мен ще говори само на бьлгарски....от сега да се ра3берем 

Ние сме смесен брак. Мъжът ми е американец и в нашето семейство се говори английски. Денис е на 20 месеца. Това, което забелязвам при нас е, че независимо, че аз съм със синът ми 24 часа и му говоря само на български той има по-голям речников запас на английски. Не мога да си го обясня с нищо, освен с това, че е по-лесен за изговаряне.
Тук искам да се похваля и за първото изречение, което моето дете сглоби преди два дни: Айде колата бай бай

Спомням си, на две години отидохме на рутинния преглед и детето нищо не разбра от това, което жената го накара да направи.  Отделни думички- много малко се появиха към 2.4м. Тогава забелязахме, че няма проблем с разбирането на двата езика. След това към 2г и 8м определено смесваше изреченията с думички от българския и английския (много прости изречения от две съществителни) На 2.11г последва голям напредък -започна много да говори и сформира изречения от изречения (предимно на английски, тук таме премесени с българска думичка). За два месеца (до момента) има невероятен напредък. Построява правилни граматически  изречения и въпроси, но се личи, че от скоро е прогреса
Споделям това, понеже може на някой да му е интересно. Аз що дневници изчетох по интернет на хора отглеждащи двуезичини деца Сега очаквам с нетърпение момента, в който детето ще почне да ми отговаря на бъгларски. Толкова е лесно да се унесе човек и неосъзнателно да забрави взискателността си.

ПС, наистина английския е много по - лесен за изговаряне, но това не спира децата в Б-я да проговарят рано

И ние имаме прогрес, но сега с английския. Ели през цялото време е само с мен, почти няма контакти с други, българи или англичани, освен с роднините на мъжа ми чат-пат. Аз и говоря непрекъснато на български, баща и на английски. Разбира перфектно и двата езика, даже и ако си говорим шепнешком. Лятото си бяхме в България за 3 месеца и там доста и се обогати речника ( тя проговори доста рано за двуезично дете). Като се върнахме таткото ни яко се беше уплашил, че не говори достатъчно английски. И се започна, аз казвам нещо на български, мъж ми веднага на английски показва и обяснява. Сега в момента говори с мен български, но ако и е по лесно минава на английски. Но аз съм упорита, казвам "мама не разбира като и говориш на английски, кажи го на български" и моментално превклЮчва. Но понякога знае думичката само на единия език и прави едни умешани изречения. Но с непрекъснати поправки има успех. Важно е постоянството.Като български начален учител не мога да си представя детето ми да не може да говори български. Ще направя всичко, което е по силите ми и да се научи да чете и пише.
Засега съм доволна от напредъка и. Но и тя не спира да говори, в краен случай ако никой не я слу-а застава пред телевизора и почва да пее, като пред публика.
Да добавя ние сме смесен брак, баща англичанин, който знае пет български думи, но сега покрай нея даже почна да и пее "хей ръчички, хей ги две"

Много интересна тема и актуален за мен а и много от май4етата тук проблем 
Следя с интерес и Ще се вклЮ4а малко по_късно като имам пове4ко време.

Сигурна съм, че ако в къщи си говорите български детето няма да забрави родния си език. Може да го развали, но ако си иде в БГ за няколко месеца ще започне да си го говори нормално. Но ти ме уплаши доста, защото аз съм единствената от която синът ми слуша българска реч тук, а много държа да знае български. За сега не казва нищо на никакъв език. Колко разбира само той си знае. Така че по темата не мога все още да се изкажа. 

хайде и аз да се изкажа, макар че сме малко в страни от вашите проблеми
в БГ синът ни проговори късно - на 3.5 години и много бавно, с беден речник
една година след това заминахме за Дания - там започна да говори датски след 8 месеца в детската градина, но за съжаление забрави всичко много бързо при връщането ни в БГ и въпреки моите усилия
във втори клас започна с англ в училище, в трети клас дойдохме в шведско, в началото плямпаше само на англ., даже в училище се оплакваха от това, но той просто си имаше нужда от време, и сега - 8 месеца след началото на училището започна да говори много добре езика
 в къщи се говори само на бълг, чете много книги на бълг, вече започва да чете и на шведски, защото ни се изчерпа библиотеката
аз лично смятам, че всяко дете има своето собствено темпо и трябва ние да се нагласяме спрямо него, а не да го пришпорваме
в Бг познавах момиченце с татко французин, тя на 1г говореше и бълг, и френски, майка и и се караше на френски, за да не разбира никой какво става
имаше и момченце пак от смесен брак, което разви говорни смущения,но те изчезнаха бързо след минаването само на един език в къщи

за мен лично бълг е много важен,никога не ме е било срам да говорим на нашия език, както и го насърчавам непрекъснато да чете, скоро почваме и да учим граматиката, за да му е по-лесно после в шведската

успех на всички майчета в усилията децата им да запазят майчиния си език

  Здравейте,мамчета:)доста интересна тема, особено за тези,които наистина ни касае...нашият син също живее в двуезична семейна среда: с майка-българка и баща-палестинец,живеем в България...малкото ни пате е само на годинка и три месеца, но явно разбира и двата езика, още не говори...казват, че в такава среда децата проговаряли по-късно затова не се притеснявам от факта...иначе вкъщи аз говоря почти изцяло на български, тати- почти изцяло на арабски,а ние помежду си -на бг...затова и карам тати да говори повече, защото сме в Бг и малкия ще има повече затруднения с неговия език...определено много голяма роля играе държавата, в която расте детето и какъв език се говори там...но мами в странство, учете децата си на български дори  и да ви коства много усилия- това е незаменим дар...

Българският е труден език, труден за изговаряне и с трудна граматика. Английският е толкова лесен като граматика ако ги сравняваме. Онзи ден я питам Елена - трудно ли ти е на български и тя каза "да". За тези, които не ни знаят, Елена е на 3,5, баща и е англичанин. Когато говоря по тел. със сестра ми и баща ми, все иска и тя да говори и казва по някоя дума на български, но не може да направи изречение и стига до "Аз те обичкам" и "Лека нощ".
Напоследък се сещам за някои бг песни и разни гатанки, на нея много и харесват и научи доста думи, но глаголите и местоименията я мъчат много. Изпуска глаголите и съюзите - "Аз гладна жадна" . Но аз изпадам във възторг всеки път като каже нещо на бг, големи прегръдки и целувки падат. И тя се научи сега ако иска да се подмаже маймуната, казва нещо на бг.
Сестра ми изпрати СД-та и касети с песни и филмчета. Песните ги обича и пее с тях, филмчетата доскоро не я интересуваха. Преди 2 седмици пуснах Малечка Палечка да гледа, викам си може пък и да е дошло време за него и да и стане интересно. Гледа го поне 10 пъти и направи малки изреченийца - Мам, аз питам; Мам, аз искам; Мам, аз имам. Не че нещо искаше или питаше, а просто да ми покаже и да ме зарадва.
Няколко пъти напоследък ме пита - Мам, кажи еди какво си- аз казвам на български, после нещо друго.....Докато се усетих, че тя си попълва празнините по този начин.
Никога не я карам да каже нещо защото забелязах, че се заинатява и нарочно не иска, дори и да го знае. Говоря и само на бг с изключения, когато имаме гости англ. приятелчета на Елена, имаме испанска приятелка също, понякога по магазините, щото ми омръзна да ме гледат като паднали от Марс.
За английският и казват, че има лек акцент, като моят, но няма проблем да го говори и разбира. Някой път ме шашка с разни поправки като чета приказка на английски преди да заспи, когато съм уморена направо не виждам буквите.
Обаче бърка родовете на английски, понякога казва his/he за момиче и her/she за момче или за герои от приказки и животни. Навежда ме на мисълта, че всъщност тя мисли на български и че българският и е първи език! Защото това една от основните грешки, които българи правят, говорейки английски.
Много ми се иска понякога ей така да мога да отворя малката главица и да видя какво става вътре, не само за езика. То трудна работа да отгледаш и да възпиташ, особено като няма никой друг ей така за разнообразие да я научи на нещо.
Надявам се да съм била полезна на някой.