Наглеци, досадници, лепки, тероризатори на дребно

Питах админите за съществуваща тема, и ми казаха да направя нова. Надявах се и други хора с подобни терзания да се включат, не да занимавам темата само със себе си. Аз съм съгласна и търся промяна, но уви не е така лесно. Все пак скромното ми мнение за въпросната колежка продължава да бъде, че се опита да ми се качи на главата. Както между другото няколко съфорумци казаха в друга тема (където пък ме отпратиха, че трябва различна тема). Къде е истината? аз трудно се доверявам на своята преценка, затова попитах. Между другото сякаш не съм единствена - в различни теми срещам форумци да питат - прекалих ли, преувеличих ли, за техни случки...

Описаните в заглавието на темата нямат шанс при мен.

Ако просто се беше натрапила без да е последвала покана от нейна страна щеше да е просто нахална.
Но тя не е направила това.
Отговорете ми как се намират приятели и хора със сходни интереси?
Едно и също разстояние не се възприема еднакво от мексиканец и от американец.

На предната ми работа едно ниво над мениджъра ми имаше такъв човек.
Поради близката връзка с мениджъра ми в служебната йерархията, често се налагаше да комуникирам с него и той да се върти покрай екипа ни.
Ами, нагъл е!
Ако си вземиш пица за обяд ще дойде да ти говори "Откъде я взе, с какво е, тя хубаво изглежда и ухае" и така докато му кажеш, че може да си вземе едно парче, ако иска.
И това се повтаря толкова пъти, колкото хора хапват пица за обяд в стаята.
Тоова, разбира се, се е повтаряло с каквато и да е друга храна.
Когато идваше време за подмяна на служебните gsm-и той имаше 1001 изисквания към неговия бъдещ такъв. Респективно - старите не ги връщаше.

Според мен едното е да се опитваш да опознаваш хората, вместо да ги назоваваш по свое усмотрение както ти падне, Нинка, Пенка, все тая как се казваш, тя така решила да те нарича... Също и да се позаинтересуваш от живота им, интересите им, вместо да ги заливаш с всичките си мисли от ден 1, било то да ти се озъби и да пита дали има нужда от брекети, било то какъв бюджет заделя за дрехи. И също според мен първо, ако каниш някого, не го насилваш да се ангажира или извърташ ръце да обещава, ами отправяш покана и оставяш човека да прецени дали иска, дали може, и да даде отговор от себе си, а не изнудено обещание. И също, първо каниш, евентуално след това биваш поканен, а не се самопоканваш. Това ми беше доста рязко нахлуване, освен че на 3 часа сън ходих да пазарувам и да готвя постно, защото тя пости, но тя се изкара голяма паникьорка, а за мен ми беше приоритет да мине добре груповата презентация. Да уточня, че ит два месеца паники по чат и телефон, тя дори една страница не беше прочела да се подготви. Чакаше на готовата разработка, поръчана от друга колежка в проекта, после чакаше на мен да проверя изчисленията, защото видя, че моята част от разработката ще си я правя сама. Дори посред нощите на моите изчисления, защото естествено моята част беше тази с най-тегавите изчисления, ми пишеше в чата какво ставало, дали съм била погледнала нейната точка, и като и отговарях лаконично Не, тя ми реагираше с ядосана емотиконка... иначе на себе си била ядосана... та поне чак толкова заслепена не съм. Но успях интересни изводи да си направя от форума, за което съм благодарна.

Така описано жената не е досадна, а използвачка.

Обикновено лепките и досадниците са и използвачи.

Аз съм много доволна, че се отървах от човек, който непрекъснато висеше вкъщи. Не мога да разбера какво удоволствие е да седиш в някаква чужда къща, където видимо на никой не му е до теб. И то, млад човек. Докато родителите ми бяха живи, висеше при тях. Идва, звъни, влиза без да го каниш, настанява се, седи си. След час-два си погледне часовника и си тръгне. Случвало се е дори да го оставяме сам в стаята, пак си седи. Майка ми се дразнеше много, че идва, когато е болен. При хора на 80+ години! И майка ми му казва, че не иска да се заразява и отива в другата стая. Той си седи сам в хола и не му пука.

Не ми е ясно защо се хаби жизнена енергия и емоция за хора (та чак се пише подробно във форуми), за които и собствената интуиция подсказва, че са несъобразителни любопитковци / мрънкала/ едностранни използвачи/ манипулатори? Когато комуникацията с даден човек не допада, тогава чисто и просто дистанция, учтив (но недвусмислен) отказ за по-близки отношения, и това е.  Няма драма. Хора всякакви. Кой е казал, че сме толкова специални, та трябва никога да не се натъкваме на такива? Животът среща с всякакви хора. Отговорът на поканата тип “ама обещай, обещай” не трябва да е уклончив, а “съжалявам, не мога, имам ангажименти” и това е. Без повече обяснения. Който иска да се обижда. Нямаме контрол върху чуждите реакции.

Съгласна съм с Нюаж. Малко по-трудно е ако въпросните са особено близки роднини или колеги.

На челото ми с главни фосфоресциращи букви пише: "ДОСАДНИКО, СТОЙ ДАЛЕЧ ОТ МЕН". 😀
Ако недовиждащ натрапник случайно ми налети нацелва доста твърда повърхност.
Повечето хора не смеят да се държат дръпнато заради "какво ще кажат хората"
и нахалниците умело се възползват.

Ами Нуаж, аз в началото не бях даже сигурна дали наистина става дума за лепка/използвачка или за особено контактна колежка. Ти като кажеш интуиция, тя е за хора, които са уверени в преценката си, не всеки човек е и има нужда от страничен поглед. Както отбелязах, има си хора, които изобщо не се усещат даже, самата аз бях такава/все още се уча. Или един вид плащаш цената или правиш компромиса, нужен за да не си сам и да имаш приятели/партньор. По форума е пълно с истории за приятели/познати на форумци, за които се чудим как могат да търпят еди-що си. И това не е от глупост или наивност, а по други причини, няма пак да навлизам. Дори за някои хора това са нормални неща, не го виждат като използване, и си захранват паразити, това е модела, който им е даден в първите 7/14 от живота и него си носят. И такива хора, без да подозираме, носим неонови надписи на челото си, заповядайте използвачи. Но както казах, направих си доста полезни изводи покрай темата.
За Пони, майка ти обаче хем се дразни, хем все едно се извинява, че не му прави компания... как така ще се затваря в другата стая с извинение, че не иска да се зарази... вместо да му каже, че не е удачно да ходи по хора, докато е нолен. Ами те толкова хора не го смятат за особена драма, един вид лично предпочитание или виждане за нещата, дали "вярваш" в заразата или не. И човека според мен пак не е разбрал, бива обвинен, защото майка ти е била прекалено деликатна и е разчитала той да разбира от намеци. И сама се е ограничила в собствения си дом до другата стая, дразнейки се, че този стои там, вместо ясно да си заяви раздразнението и желанието той да си тръгне. Не е ли така?

В личен план май се научих да се отстоявам, но в служебен не успявам все още. Работя с хора, също така, и там май прекалявам с търпението и любезността. Вчера за пореден път идва един възрастен мъж, да ме попитал нещо по документи, които предстои да входира в институцията, в която работя. Задава ми въпроси, отговарям, че онзи ден го говорихме това когато идва с едни други хора, (започнах да се дразня все едно и също дъвчем) и накрая си тръгва с думите "2 дни не те бях виждал, днес слизах към центъра и реших да се отбия за 1 минута" 🙄😱😱😱 като служител нито мога да го изгоня, нито нищо, трябва да ги изсшушвам. 🙄 Основен проблем, обаче, ми е, че много попивам от енергията на хората. Има хора, които Направо ме изцеждат. Гледам да стоя на отворен прозорец след като излязат от стаята ми, защото имам усещането, че така някакси енергията им изчезва, а аз си проветрявам мозъка. 🤣

Аз казвам, че нямам профили в социалните мрежи. Имам вайбър, да ми пишат там, защото не винаги е удобно да говоря по телефона. На вайбър настройките са такива, че не се вижда дали съм на линия и дали съм прочела съобщението. Като дойде съобщение, ако е някаква глупост просто не отговарям. Не съм го видяла и толкоз. Като ми звънят, вдигам когато съм в настроение да изслушам някоя тирада, т.е. много рядко. След време сами се отказват. Ако съобщението по вайбър ми се стори важно, връщам отговор или звъня, според обстоятелствата.
 У дома не е хан, не каня никого. Ако искам са се видя с някого, отиваме на кафе, сладкарница, пица.  Така не ми се налага да се чудя как да ги изгоня, просто си имам работа и си тръгвам. Аз по домовете на хората също не ходя.
И аз имах проект от онлайн обучение. Разменяхме файлове, провеждахме разговори. В деня на проекта отидохме в Макдоналдс, бях взела и бисквитка с мобилен нет, ако там няма. Настанихме се в помещението за деца,  обадих се да го запазя като обясних за какво ми трябва, аз платих храната. Ние бяхме трима човека, другите две си бяха ходили на гости и много искаха да се самопоканят, но няма начин.
У дома идват само близки роднини и хора с които ми е приятно.  Както казва детето има контрол на достъпа.
 Лични проблеми с колеги и познати не обсъждам. На въпроса: Къде работи мъжът ти? Най-често отговарям : Защо, ще му ходиш на гости ли?
Нямам проблем да чуя веднъж за чужди проблем и да се опитам да помогна, било то със съвет, съчувствие или пари, но до там. Следващия път при опит да се зачекне темата категорично заявявам, че вече сме го нищили и не мога нищо повече да направя и предлагам да сменим темата.

Spring Blossom, разбира се, че е хубаво да се обсъждат нещата и да си сверяваш часовника с други хора, но щом се изяснят, няма смисъл да се дълбае в действията на хората. Вадят се изводите и се гледа как за вбъдеще да разпознаваш и избягваш лепки и досадници / използвачи овреме.