За хората, които нямат приятели

  • 22 088
  • 189
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 11 210
Другата причина да намаляват "приятелствата" с възрастта е, че трябва да се преструваш пред приятели, че ти е весело, да поддържаш духа на компанията, дори и да не си в настроение.
Това не са баш приятелства Simple Smile Това са познанства за маса.
Да, маса, пак трябва някъде да се събираш с тези приятели - почивки, организации,  на кафе. Като се събереш с тях трябва да си що годе в нормално настроение.
С извинения, но това е изключително опростено и незряло разбиране за приятелство. Като имаш трудности, като не си в настроение, приятелят ще те изслуша, ще влезе в положение, ако може - и ще помогне. Няма да те кара да висиш на маси и да се правиш на маймуна. Като ти е весело - тогава идва ред и на кафетата и организациите.

Баш пък първа грижа му е на човек да поддържа духа на компанията с преструвки, като е болен или с житейски проблеми. Как ги измисляте?

# 76
  • Мнения: 2 010
От повечето коментари оставам с впечатление,  че хем се търси компания, с която да се излиза, хем много близки приятели. За съжаление повечето виждат разликата чак като дойдат проблемите.

# 77
  • Мнения: 1 202

Докато не изпаднеш в нужда и не разбереш, че няма кой да ти помогне и че никой няма да те помни след като вече няма да те има.
За това създаваш семейство, не са ти нужни приятели.
Живота става все по-труден, особено покрай кризите, тогава още повече ще се ограничат приятелствата, защото всеки е зает да оцелява.
Другата причина да намаляват "приятелствата" с възрастта е, че трябва да се преструваш пред приятели, че ти е весело, да поддържаш духа на компанията, дори и да не си в настроение.

За мен самотата включва и това да нямаш семейство.
Иначе аз си имам приятелки, на които мога да кажа всичко и съм им ревала по телефона за нещастия, за които дори спокойно да приказваш, е голямо натоварване.

# 78
  • Somewhere far away
  • Мнения: 4 172
Приятели за маса не са точно приятели. Аз мога да си пия вкъщи пред компа или докато гледам любим сериал, сто пъти по -приятно ми е. Ако приятелите са само за когато  ни е весело и само за пиене на кафе/алкохол, то тогава това не са никви приятели!

# 79
  • Мнения: 2 638
Не страдам за приятели. Преди пострадах ОТ такива. В такъв момент съм, че и от майка си спрях да очаквам нещо, представете си, че и там интересите са водещи. Падение.

# 80
  • Мнения: 1 757
Не страдам за приятели. Преди пострадах ОТ такива. В такъв момент съм, че и от майка си спрях да очаквам нещо, представете си, че и там интересите са водещи. Падение.
Не се учудвам! Аз също пострадах от такова нещо и то дотам, че физически осакатях.
И при родителите си водещи интересите, да,защото и те са хора!
Едва намерих сили да простя...на себе си и на тях!

# 81
  • Мнения: 221
Както е казал Аристотел "Истинският приятел се познава в нещастието". Разочарована съм от много хора, включително и роднини.

# 82
  • Мнения: 1 671
Точно

Хич не ми се отдава да играя роли в този театрален свят в наши дни

Видях се с една “приятелка”, която преди време ме разочарова.
Играех, че ми е приятно, но отвътре усещах, че не е като преди….
Обаче от друга страна не може да се изолираш без “приятели”, понеже всеки втори е двуличник…
Не знам кое е по добре сам или обграден с приятели почти само за иху аху…

# 83
  • Мнения: 50
Винаги съм живяла без илюзии за близки приятелства. Чак да плача и да страдам. Всичко бих направила само за най-близките си от семейството. Много хора преминаха през живота ми, някои се задържаха повече, други по- малко. Помагали са ми, помагала съм и аз, пили сме, празнували сме. И в един момент без видима причина пътищата се разделят, даже не си звъним. Но аз съм такъв човек, че приемам всичко без драма, а ако някой ме е предал, напълно го забравям и дори не си спомням за него. Като знам аз какво представлявам, как да се сърдя на някого, че не е всеотдаен като приятел. Вече не ми се губи време за празни приказки, болести, лекарства и оплаквания, поне не често.

# 84
  • Мнения: 1 403
Направи ми впечатление и тук пишещите, как някой се е обадил и той/тя казва, как не са се чували от еди кога си, другата страна отговаря, че преекспонира и т.н. Чудя защо е така, защо са тези обяснения, аз, ти, от кога, защо. Живота е толкова динамичен, зарадвайте се, поговорете си, чао, чао, всеки си има своя живот. На мен това ми създава голям стрес, че трябва да се обадя на някого, защото не сме се чували 2 седмици, почна се едно мрънкане, всъщност се чухме еди кога си, ти ме забрави /това си е чиста манипулация и вменяване на вина/, да ти стане гадно. Не го разбирам.

# 85
  • Мнения: 2 010
Не е манипулация, приятелството трябва да се поддържа и от двете страни. Хората са различни, другия човек може да има нужда да го питат как е или пък да няма, трябва да го познаваш, а факта, че отбелязва, че отдавна не сте се чували показва, че му липсва нещо. Но тези неща трябва да се изговарят, с мълчание и намеци нищо не става...

# 86
  • София
  • Мнения: 9 959
Kaкво (о)става за/с хората, чийто приятели (много малко) се задомяват, оженват или... изчезват? А трети си гледат техния живот, с които сте имали за известно време някакво приятелско дружене, близост...
Търсите нови - ами то след 35 може ли да немериш такива?

# 87
  • Somewhere far away
  • Мнения: 4 172
Аз смятам че най-хубавите приятелства се градят  в детството. После вече... трудно.

# 88
  • Мнения: 1 403
Не е манипулация, приятелството трябва да се поддържа и от двете страни. Хората са различни, другия човек може да има нужда да го питат как е или пък да няма, трябва да го познаваш, а факта, че отбелязва, че отдавна не сте се чували показва, че му липсва нещо. Но тези неща трябва да се изговарят, с мълчание и намеци нищо не става...
Чиста манипулация си е, вменяване на вина и т.н. Всеки си има своя живот, никой на никого не е длъжен да угажда и отговаря на нуждите и неговите очакванията. Общуваме с много хора и всеки от тях има някакви нужди, ако се опитваш на всеки от тях да угодиш за да се чувства той/тя добре, се губиш ти. Той/тя има нужда, но в крайна сметка първо трябва да се чувствам аз добре. Имам такъв проблем с моя приятелка, тя има много свободно време  и се чуди какво да прави, аз съм ангажирана от сутрин до вечер, освен работа и уча активно и още куп неща, моето време е ограничено много и в този ситуация тя си търси компания, защото и е скучно и се почва, ама аз казах на Х, как ти ме забрави...Какво е това? Чиста манипулация, да се чувстваш виновен и да ти е гадно. Защото на нея и е скучно. С друга моя приятелка не се бяхме чували, писа ми повод празник, не уточнява причината, просто ме моли за извинение и, че има причина за мълчанието и. Естествено и писах да не се притеснява, ще се чуем, когато тя се чувства добре и да ще се чуем, когато стреса и отмине и ще откараме двучасов разговор. Комуникацията трябва да е взаимна и желана от двете страни, а не задължение, защото другата страна имала нужда, очаквания и изисквания какво аз трабва да правя и как да се държа.

# 89
  • Мнения: 2 010
Става дума за наистина близки приятели, не за всички. Затова и писах, че трябва да се комуникира. Да, може да имаш много работа, но ако обясниш на близката си приятелка, какво става, ако е свястна ще те разбере. Нямам как да мълчиш, да не си говорите и да очакваш да гадае, че си заета. Аз също съм имала моменти, в които съм заета, винаги съм предупреждавала близки и приятели, дори да е само за 2 мин по телефона.

Общи условия

Активация на акаунт