Деца с аутизъм

  • 11 537
  • 22
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
Скъпи приятели,
дълго мислих как да започна разговор с вас , които е много важен за мен, а предполагам и за други родители.
Майка съм на 18 годишен аутист- Лазар. През много перипетии съм минала, детето ми е обучавано в масово училище на индивидуална програма.
От близо шест месеца нещата се влошиха от здравословна страна. Стана много агресивен и неспокоен по три нощи не спи и много други проблеми.
След една консултация в Щатите се установи , че причина за това е може би хранителния режим.
В момента сме в процес на промяна и диета. Желая предложения и коментари по тази тема.
Много ми е трудно но съм убедена в успеха си.
Междувременно се запознах с продуктите на "Тянши" и  незнам дали да ги приложа при него.
МОЛЯ ВИ , ако някои е ползвал тези продукти да сподели, за да мога да взема решение.
ПРЕДВАРИТЕЛНО СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРЯ.
 Моя imail: karparova@mail.bg и ISQ 346159214

# 1
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 530
Не знам дали си попадала на този сайт http://www.elinahealthandbeauty.com/index.html, там има много информация по въпроса за диетите. Лечението обаче се провежда след тестове (които никак не са евтини) и под наблюдението на DAN!, а такъв в България няма. Имам информация от една майка, че може да се кореспондира по мейл с лекар от Русия, чийто медецинска сестра е българка, което улеснява нещата.
Напоследък родителите на деца с такива разстройства пишем в тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=116626.0
Може би ще ти е полезно да прочетеш и тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=108366.0

# 2
Не знам дали си попадала на този сайт http://www.elinahealthandbeauty.com/index.html, там има много информация по въпроса за диетите. Лечението обаче се провежда след тестове (които никак не са евтини) и под наблюдението на DAN!, а такъв в България няма. Имам информация от една майка, че може да се кореспондира по мейл с лекар от Русия, чийто медецинска сестра е българка, което улеснява нещата.
Напоследък родителите на деца с такива разстройства пишем в тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=116626.0
Може би ще ти е полезно да прочетеш и тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=108366.0
Благодаря аз в момента експериментирам с мой начин на съставяне на диета с определен начин на хранене , за опита си ще споделя много скоро. В се още се лутам из сайта но ще свикна и ще бъда по разговорлива засега ме извинете. Човек се учи докато е жив. А моята максима е " не питай старило, а питай патило"

# 3
  • Мнения: 997

А моята максима е " не питай старило, а питай патило"

Да си призная от около година и нещо тази максима придоби за мен нов смисъл, а именно...
" Не питай СВЕТИЛО, а питай патило!" Rolling Eyes

# 4
  • Мнения: 4 585
              Да, наистина тук ще е по добре да общуваме, защото с гугълката ще ни намират и други родители. От всичко което съм изровил за аутизъм най-много ми хареса статията на една майка на аутист, публикувана в сп “Специална педагогика” от септември 2005г. – “За аутизма и справянето с него” от Екатерина Дечева. Статиятя е качена в интернет. Признавам си, че първоначално бях заинтригуван от факта, че авторката работи в институт по математика и информатика, секция “Изкуствен интелект”. В това списание има и други статии, интересни за родители на деца с други образователни потребности – например за хиперактивност с дефицит на концентрация, глухи деца. По-вечето от авторите са преподаватели от СУ “Кл Охридски”.  Само че когато тръгнах по психиатри с книгата “Аутизъм и генерализирани разстройства на развитието” и  статии и писма те не проявяваха интерес към тях. Имам чувството, че аз като психиатричен случай им бях по интересен.
       Саше, състоянието на Лазар е много обезпокоително. Психиатрите му казват Въздушна възглавница на психична основа. Виждал съм Кирил да става, за да не заспи. Вдига си ръката, за да не заспи. По цели нощи. Чувал съм го да казва “Бягай, Сънчо! Бягай!” Това бяха при нас признаците, след които два пъти стигнахме до буйстване. И двата пъти на великден Преди 2 г и тази година. Първият път мина през орнаментното стъкло на холната врата все едно че го няма. Втория път полицаите го отведоха с белезници на ръцете и краката. Оправиха ни във Варна. Пием депакин и липонекс. Сега е много, много спокоен. Даже напълня малко. Висок е 1.80. Стана 60 кг ... с дрехите. Всички деца с аутизъм за които знам са с поднормено тегло. Като започне учебната година ще си взема остатъка от отпуската и ще го заведа на училище да пробам как ще тръгне.

# 5
  • Мнения: 534
Добър ден от мен.Имаха ли вашите синове някакви индикации за агресия в по-ранна възраст?По-принцип пиеха ли медикаменти?

# 6
  • Мнения: 4 585
            Да! Надявам се това за нас да е минало. Някъде около 4 клас. В интерес на истината Кирил изгоря в училище за справедливи каузи, но той не се защитаваше. Не отговаряше в училище на въпроса защо се е бил, кой пръв е започнал и тн. Аз в къщи достигах до истината след търпеливо разпитване. Гери, прочети статията за която споменах по-горе. Там пише и за агресията при аутистите. Аз говорих по телефона с авторката.

# 7
  • Мнения: 4 585
              Тогава детето ми пиеше депакин и пирамем. В санаториума в Момин проход майките на деца с ДЦП много се изненадаха от тази комбинация. Как да ви обесня, то е все едно в един автомобил да натискаш едновременно газ и спирачки.

# 8
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 530
Аз съм с много лоши впечатления от пирамема (ноотропил пиеше моята дъщеря). Освен че адски се изнерви, започна и да не търпи дрехи върху себе си, а усмивката й изчезна за месеци. Агресията и самоагресията й докато го пиеше бяха изключително големи. Полза не видях, но и със сигурност ако е имало някаква беше далеч по-малка от вредата.
От понеделник ще я водя на градина, при това специализирана. За десетте дена през юни, когато я водех за час-час и половина, нямаше госпожа която да не ми намекне, че детето не е за там. А тя беше в най-добрия си период тогава. Ох, не ми се мисли. Като ви чета как си разговаряте (по някакъв си начин)с децата....., все ми се струва че при нас няма да стане. Cry
Гери, при Наталия агресия се появи още преди годинката, докато й правиха рехабилитация, тя щипеше и дереше физиотерапевтката.

# 9
  • Мнения: 4 585
       Не знам как е при момиченцата, но при момченцата от пирамема освен всичко друго и яко ги тресе хормона. Когато казах на проф. Ачкова какво пие, те първо за това ме попита. Използвах престоя ни в Момин проход за да водя детето си при професори в София.
   За разговорите които водим, какво да Ви кажа. За да установим вербален контакт /да ме гледа в очите/ трябва да застана срещу него, близко. Ние сме еднакво високи и това не е проблем. За малко дете ще се наложи да водите разговор клекнал. Любими теми - история, археология. Разхождаме се хванати за ръка. Не ми пука никак как изглеждаме от страни. Отначало го правех за да огранича възможностите му да взема боклуци от земята. След много разговори за хепатит и птичи грип престана, сега ги обръща с крак, но плахо ми търси ръката. Срещнах един татко, който го водеше, но за китката на ръката. Беше го водил във военното окръжие защото детето му получило повиквателна за донаборна комисия. Абе направо не ми се говори. Във век на интернет, ел поща, ел. подписи тия военни колко му е да дръпнат един списък от РЕЛК и ТЕЛК и да зачеркнат децата ни от списъците си.

# 10
  • Мнения: 3 504
Мили мами, родители,
с някои от вас се познаваме, с други не, виждам, че се пише и продължава Thinking да се пише за аутизма при децата, убеждавам се, че не са малко децата, а напротив,  Sadстрадащи от аутизма и атипичен аутизъм.

Част от вас знаят, че аз и с други майки се опитваме да направим нещо за тези деца на територията на Пловдив, www.indigokids-plovdiv.dir.bg - това е нашият сайт, може да намерите много неща, мои координати.
Ще се радвам да помогна с каквото мога, ще се радвам да се свържат и други родители с нас и да се включат в бъдещето сдружение "Деца *Индиго* в България" - гр. Пловдив.
Относно сдружението ще пусна специална тема във форума.

Това е моят номер в скайпа donislav_p_96, на линия съм до късно вечер дори и в малките часове на утрото, не се безпокойте да ме търсите. Това е най-важната мисия за мен, да помогнем на децата ни, да се стабилизират възможно най-добре колкото им позволя състоянието и да се слеят сред нормалните деца, иначе много боли .....  Cry Cry Cry гледайки ги, че се отличават и те питат "Лелю, защо Гери прави така...?"

Разчитам на вашата подкрепа

# 11
              Да, наистина тук ще е по добре да общуваме, защото с гугълката ще ни намират и други родители. От всичко което съм изровил за аутизъм най-много ми хареса статията на една майка на аутист, публикувана в сп “Специална педагогика” от септември 2005г. – “За аутизма и справянето с него” от Екатерина Дечева. Статиятя е качена в интернет. Признавам си, че първоначално бях заинтригуван от факта, че авторката работи в институт по математика и информатика, секция “Изкуствен интелект”. В това списание има и други статии, интересни за родители на деца с други образователни потребности – например за хиперактивност с дефицит на концентрация, глухи деца. По-вечето от авторите са преподаватели от СУ “Кл Охридски”.  Само че когато тръгнах по психиатри с книгата “Аутизъм и генерализирани разстройства на развитието” и  статии и писма те не проявяваха интерес към тях. Имам чувството, че аз като психиатричен случай им бях по интересен.
       Саше, състоянието на Лазар е много обезпокоително. Психиатрите му казват Въздушна възглавница на психична основа. Виждал съм Кирил да става, за да не заспи. Вдига си ръката, за да не заспи. По цели нощи. Чувал съм го да казва “Бягай, Сънчо! Бягай!” Това бяха при нас признаците, след които два пъти стигнахме до буйстване. И двата пъти на великден Преди 2 г и тази година. Първият път мина през орнаментното стъкло на холната врата все едно че го няма. Втория път полицаите го отведоха с белезници на ръцете и краката. Оправиха ни във Варна. Пием депакин и липонекс. Сега е много, много спокоен. Даже напълня малко. Висок е 1.80. Стана 60 кг ... с дрехите. Всички деца с аутизъм за които знам са с поднормено тегло. Като започне учебната година ще си взема остатъка от отпуската и ще го заведа на училище да пробам как ще тръгне.

Здравей прочети тук  http://autism.hit.bg/BGuide/index.html статиите на денчева има какво да се научи от тях. Аз лично съм разговаряла с нея - тя има сим аутист вече над 24 години.
Тя е член на асоциацията и правят сбирки на които и тя ходи. За асоциацията моцем да си поговорим ако желаеш но тя е за малки деца. За големи като нашите по големи специалисти от нас самите няма. Ние живеем в Златица, близо до София. Относно агресивното състояние на децата може да си говорим доста

# 12
  • Мнения: 534
Питах за медикаментите,защото в много книги съм чела за страничните,а в много случаи и обратно действие на лекарства касаещи мозъчната дейност.А като знам как с лека ръка се предписват и как болшинството родители търсят магическото хапче,забелязали ли сте-кое е било първо-някакви смущения-медикамент-агресия или агресия-медикамент.Защото когато водихме Рони на психиатър по повод късното му проговаряне въпросният медик виждайки го че не го свърта на едно място веднага предписа успокоителни.Не ги купих.
, Като ви чета как си разговаряте (по някакъв си начин)с децата....., все ми се струва че при нас няма да стане. Cry
.
Когато беше бебе си мислех-да стане на 2-3 да можем да си говорим,когато беше на 7 мислех че никога няма да дочакам.Сега на 15 ,особено ако нещо го интересува,  комуникираме сравнително добре.Важно е да не се изпуска нито един,дори минимален момент на интерес от страна на детето.Без значение колко важна работа имаш в момента.Така,чеljuboznatelna ВЯРВАЙ ,ти сама казваш,че Наталия всичко разбира.Само трябва да имаш търпение.Подход не ти липсва,за което ти се възхищавам.

# 13
  • Мнения: 534
autistbg.com-Знае ли някой какъв е този център?

Последна редакция: чт, 07 сеп 2006, 17:53 от Гери_

# 14
  • Мнения: 542
Да, в него, но посоченият адрес работи въпросният Роберто Моралес, който консултира майките и децата. Тъй като не съм контактувала лично, впечатленията ми може да са много субективни. Имам предимно отзиви от други родители - ще пиша на лични.

# 15
  • Мнения: 179
При нас още от малък Теди проявяваше агресия и автоагресия особено когато нещо не ставаше на неговото.Пили сме и пирамем и ноотропил и много леки успокоителни и при него действаха много зле-не спеше още по агресивен хипер активен и тн.Така че аз реших и повече никакви лекарства!И сега понякога проявява агресия но се мъчим да го успокояваме с гушкане говорене музика и др.неща които са му приятни.Сега е на 11год. а като по-голям не знам как ще се справяме.

# 16
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 530
.Така,чеljuboznatelna ВЯРВАЙ ,ти сама казваш,че Наталия всичко разбира.Само трябва да имаш търпение.

Ох, там е работата, че не разбира дори всичко от това което ми казва Sad Например казва ми "Налей ми лампата" вместо светни, "Искам да ям книга" вместо да гледам, и така...

# 17
  • Мнения: 534
Те просто не знаят значението на думите.Това не означава че не разбира смисъла на това което иска нали?Предполагам,че иска да светнеш,а не да залееш лампата и да разгърне книгата,а не да я яде/макар,че щом всичко лапа би могла да си помислиш първото/.Както не веднъж съм казвала трябва всяко нещо,всяка дума да се обяснява с други вече усвоени.При тях е като обърната пирамида.Всичко ново трябва да съдържа в себе си нещо старо т.е.познато.Ако прескочиш дори един елемент и не забележиш те се объркват.Затова им е нужно много внимание.После идва друг проблем.Започват да приемат думите буквално-напр.-сядай на масата-те наистина сядат...но на масата.Всяко друго дете като,че ли интуитивно е разбрало ,че означава да седнеш на стола.Постепенно с обогатяване на речника нещата се смекчават,но непознатите думи често ще ги объркват.Сега като пиша си давам сметка,че интереса който Рони напоследък проявява към тълковния речник може би говори че,той осъзнава проблема?

# 18
  • Мнения: 3 504
Моята Гери е с атипичен аутизъм, сега е на 5 години. Преди също не разбираше или по-точно да кажа не свързваше думите с действие, но сега е много по-добре и аз се чувствам щастлива. Виждам напредък и това много ме радва.

Помагайте си мили мами, защото когато помагате на други и Бог помага на Вас и вашето дете. След много дейности, които правя и в помощ на други майки и деца, да ги събирам в Клуба на майките в Пловдив www.indigokids-plovdiv.dir.bg , чувствам че моето дете от тогава има по-голям напредък в състоянието си.

Успех !

# 19
  • Мнения: 4 585
         Веднъж в коридора на болницата срещнахме доктор Лекова, която попита Кирил какво носи. Лъв казва. Кирилчо, това не е лъв, това е кученце. След като не последва никакъв отговор, обяснявам на лекуващата му лекарка, че това е кученцето Лъв ІІ. Какво знаете за император Лъв ІІ? Спокойно, и аз не знам нищо, но знам че Кирил знае.

          Веднъж на диван в коридора на детската психиатрия седяха две деца. Приближавам към тях и едното ме пита:
         - Чичо, ти на колко години си?
         - На 48- казвам
         - Ооо, ти си стар. Скоро ще умреш.
    Другото става от дивана, дава ми 5 /аз съм го учил/ и казва:
          - Споко ве, приятел. Дядо ми е на 50 и още е жив.

         В трапезарията на болницата има плакат на който с шарени букви пише:
         ПОЗДРАВЯВАМ СВЕТЛИНАТА В ТЕБ!
         Не знам дали действа на децата, но на мен действа. Тръгвам за работа по усмихнат и ведър. Не винаги обаче ме държи до вечерта.

# 20
  • Мнения: 534
Често забравяме да видим светлината в себе си и в другите около нас.Защото си умираме всичко да е сложно ,трудно и невъзможно.А нещата често са много прости.Склонноста ни към сложно мислене и изразяване ни пречи да видим,че нашите деца са някак праволинейни/не съм сигурна,че това е точната дума/.Правят точно каквото си им казал,отговарят каквото си ги питал.И в същност ние сме казали нещо ,имайки предвид друго.Ако бяхме толкова чистосърдечни и прями като тях щеше да бъде живота ни много по-лесен.

# 21
  • Реъкйавик
  • Мнения: 380
Аз съм с много лоши впечатления от пирамема (ноотропил пиеше моята дъщеря). Освен че адски се изнерви, започна и да не търпи дрехи върху себе си, а усмивката й изчезна за месеци. Агресията и самоагресията й докато го пиеше бяха изключително големи. Полза не видях, но и със сигурност ако е имало някаква беше далеч по-малка от вредата.
От понеделник ще я водя на градина, при това специализирана. За десетте дена през юни, когато я водех за час-час и половина, нямаше госпожа която да не ми намекне, че детето не е за там. А тя беше в най-добрия си период тогава. Ох, не ми се мисли. Като ви чета как си разговаряте (по някакъв си начин)с децата....., все ми се струва че при нас няма да стане. Cry
Гери, при Наталия агресия се появи още преди годинката, докато й правиха рехабилитация, тя щипеше и дереше физиотерапевтката.
извинявам се за намесата ама тази госпожа какво прави в дезката градина маи на неяне не и е мяастото там ...За какво е уЧила толкова години нали за да може да работи и с "трудни" деца. Да си подава оставката ,има други които Чакат за това работно място....

# 22
  • Мнения: 4 585
Отчет на момче с аутизъм за видяното на планетата Земя
                                  “Хора”
Хората боледуват и лежат в къщи.
После започват да ги лекуват и им дават лекарства.
После те се поправят и отиват да се разхождат на улицата.
Хубави добри сърдити учудени лоши.
Те живеят в къщи.
Сутринта те отиват на работа. А вечерта те се връщат от работа.
Те говорят на работа. По телефона. Пишат разни писма. Стоят в къщи. А вечер се прибират в къщи. В къщи се хранят а вечер спят.
Сутрин вземат вана. Разговарят по телефона.
В къщи живеят.
Лекуват ги в къщи.
Те биват добри зли умни лоши хубави.
Пияни. Малки. Големи. Търпеливи.
Умни трудолюбиви.


Повече за творчеството на аутистите може да видите ето тук.
http://www.autism.ru/autism.asp?name=works&level=0
http://www.autism.ru/works.asp?who=galkin&pic=3

Общи условия

Активация на акаунт