Кога проговориха децата Ви?

Малко след 2 г.

Е, чакай, де. На 1г 2м чак да проговори...
Номер едно проговори късно, около и след 3г.
Номер две започна след 1г6м, скоро ще стане на 2г и говори много и всичко с цели изречения, задава въпроси, а на отправен към нея въпрос със защо отговаря със защотоо, еди- какво- си, вкл и брои до 10.
Понеже с първото имахме проблеми, затова сега съм впечатлена, макар да знам, че е нормално.

Почти същото и при моите деца. Дъщеря ми проговори фразеологично на 3г и 9м с намесата и на логопед. Синът ми си служеше с няколко основни думи още на 9-10 месеца (дай, ам-ам, хайде/ хайде де, бам, мама, баба, кака), като ги изговаряше на ясно и осъзнато - когато иска да му се даде нещо, храна, когато се забавим с даването, когато падне той или някой предмет или има опасност да падне. Фразеологично проговори на 12м, а на 15м образуваше прости изречения, на 18 вече даваше обяснения, говореше с обстоятелствени изречения от 4-6 думи.
И при двамата се оказа симптом на дислексия. При каката има и други усложняващи неща, не е само дислексията, при малкия е чиста и в лека форма.
Детето на авторката си е съвсем в норма в това отношение, на 1г и 2м. По принцип до втората година трябва да проговори, но зависи и Вие колко говорите.

Това не е много добър въпрос, защото разликите от дете до дете са огромни и тези с позакъснелите деца може да си навлекат излишни тревоги. Когато тогава.

Не трябва да се водим по другите, но все пак ако много се забави нещо не е на добре.

Да, при двуезичните деца може да се забави леко, все пак усвояват едновременно два езика.
При каката установиха смесено специфично разстройство в първи клас (тогава й дойде редът за обследване), но аз за дислексията бях 99% убедена.
При малкия лъсна проблем на 6г - не познаваше буквите още, с намесата на специалист започна да чете преди първи клас, но не е подобрил техниката си от тогава, а ще започне втори клас. Големият проблем при него се оказа писането - голямо силите му коства и допуска доста грешки, а е умен, но не иска да му обяснявам, нито да се упражнява. Проблемът с фината моторика го беше прикрил много умело докато не тръгна на училище. Всъщност той се проявява само в писането.

Синът ми расте триезичен ( единията език е пасивен, главно да слуша и разбира), почна да говори с фрази на около 2 години. Преди това мина през период само на отделни думи, звуци на животни, после си измисляше думи на бебешки, които само аз разбирах. Сега е на 4 и няколко месеца, на български език говори много добре, разказва приказки, с доста богат речник е. Вторият език - сега започна да прави фрази и изречения, но разбира много. Третият - разбира доста, прави фрази, но аз умишлено избягвам да общуваме на него, защото ми се струва, че е достатъчно за сега. По-нататък ще добавим и още един чужд, но той е наистина сложен език и ще почнем с него може би към 6. Аз говоря 3 езика, баща му 5 и решихме да го отглеждаме така. Не му повлия на българския, единственото правило, което спазваме е 1 родител - 1 език.

Синът ми скоро става на 2г+3м и все още не е проговорил с изречения.
Думичките в речника му също са доста малко, въпреки че редовно му говорим, обясняваме, четем, абе като цяло обръща му се много внимание.
Напоследък бърбори много, но на чист бебешки.
Чакам да започне да ходи редовно на ясла (че досегаот 4 седмици, 3 беше болен), защото искам да видя как ще му се отрази общуването там. Ако до края на годината няма напредък, смятам в началото на другата да минем една консултация с логопед.
На 1г2м от моята гледна точка е рано да започне да говори.

Малкият ми син сега е на 2г. Изведнъж започна правилни думички да казва, когато беше на 1.8м. Сега от месец вече прави изречения.
Децата са различни обаче. Батко му започна на 10месеца да казва думички, а на година и половина цели изречения. Но при него и прохождането беше рано. Имайте търпение и много им говорете, обяснявайте и т.н поправяйте ги

На 2 започна малко по-малко да проговаря и да добавя нови думи и комбинации от думи в речника си. Сега е на 2 и 5 м. Чак цели сложни изречения не казва, но от около месец много усилено повтаря всичко, което чуе и се опитва. Повечето думички звучат бебешки, като например: "Тинини" за сирене и "Якуя" за ягода, ябълка и праскова. Ето, сутринта, докато бях в банята го чух да казва: "А, мама я няма", което вече го броя за цяло изречение, колкото и да е кратичко. И аз като беше на 1 г и нещо и повтаряше тук-таме по някоя сричка, се притеснявах кога и дали ще проговори, но явно му е било рано тогава.

С уговорката, че всяко дете си е различно и си се развива с неговия си темп, както и с уговорката, че всеки родител е различен и има време/прави различни занимания с детето, моят син каза първата си осъзната дума на 1,1 месец, на 1,6м знаеше отделно думи, сега на 1,10 м прави изречения от 4-6 думи в стил “Тати има рана на главата”, “Това е синя полицейска кола.” и прочие.
Един съвет, макар и непоискан, не се вглеждайте прекалено много в другите деца, защото това по никакъв начин не помага на вашето. Само ви кара излишно да се притеснявате. Говоренето, както и другите моменти от детското развитие не са кой е по-по-най състезание все пак.

Естествено, че децата се развиват със собствени темпове, но все пак има маркери за детското развитие, т.е. следете дали е само говора или детето има и други дефицити. Въпреки това, дори само говора да е, бих завела на логопед на 2г, ако няма осъзнати думички и опити за комуникация на тази възраст. По мои наблюдения невербалните деца на 2-3г възраст могат да бъдат неспокойни, прекалено ревливи, тръшкат се и дори проявяват (авто)агресия, понеже липсата на реч води до липса на комуникация и оттам липса да получат каквото искат или невъзможност да се включат в игра с други деца.

При нашия бебо също няма некакви думички. Година и 7 месеца е вече. При него имаше и забавяне в жестономиката, почна да сочи на година и половина. Хубавото е, че дръпна напред лятото. Ние посещаваме ерготерапевт, дава съвети и за вкъщи и се стараем да работим.
Чудим се дали да го пуснем на ясла - доста специалисти са ЗА яслата, но се притесняваме да не боледува много и тежко.

Мис Чичи, добре е да се консултирате с логопед. Принципно до 1-годишна възраст е нормата за поява на първа осъзната дума, но до 2-годишна възраст има толеранс, тъй като всяко дете се развива с различни темпове. Т е. Ако след 2г. все още няма думички, посетете логопед.
Посочването е много важен етап от формирането на речта. Децата винаги първо започват да посочват и след това проговарят. Щом е започнал да сочи, скоро ще се появят и думички. Винаги назовавайте това,което посочва детето с една конкретна дума и кратка двусловна фраза с дай, ето, искам. Например, иска вода и сочи шишето. Вие казвате "вода, дай вода/ето вода/искам вода/пия вода". Не много думи и обяснения тип "ооо искаш водичка ли мамее, ето ти шишенцето с водичката, пийни си", а кратко и ясно с една-две думи.

Дайте първо да изясним термина "проговаряне", защото наскоро ми се случи да обяснявам на една майка, че "ма-ма" не е проговаряне.

Казването на отделни думи се смята за проговаряне, само и когато са осъзнати.
Колкото до нормите - до 2г и половина е нормата за проговаряне, като принципно момчетата проговарят една идвя по-късно от момичетата.
Соченето е ок, стига да учите детето да посочва. Моят син е на 2г.и не сочи с пръст, но разбира всичко и вече казва отделни думи. Мой е избора да не го уча да сочи, но в яслата може и да го научат.

Посочването не се "учи". То е естествен етап от формирането на речта и опознаване на света. Ако не се появи естествено и детето не проговаря след 2г възраст, тогава се "учи" в кабинета на логопеда. Специалиста минава през естествените етапи, но чрез терапевтични методи.
На 2г по норматив в речта трябва да има вече прости изречения и речников запас от 250 думи, а не само отделни думички. Отделните думи са между 1г и 1г6мес. След 1г6м започват фразите . Към 2г прости изречения. Това е нормата.

А трябва ли според нормата думите на 2 г. да са изговорени правилно? Защото при моя син много от тях са съкратени наполовина като при френския, определени съгласни в началото и края също често липсват или ги заменя с "я", йо", "ю". Иначе може доста да ти говори в момента, но какво ще разбереш си е твой проблем

Това, което казвате е оптималното развитие. Нормата за проговаряне е до 2г.6м, като се позовавам на данни от логопед и детски психиатър. Иначе в Интернет може да срещнете всякаква друга информация.

За жалост, при синът ми на 2г+3м, нещата са все още зле. Има около 10 думички в речника, които използва по предназначение и правилно, не не прави изречения. Твърдо е решил да комуникира със звуци и жестове.
Дала съм си срок до края на годината, когато ще е на 2г и половина и ако дотогава няма напредък, ще търсим консултация с логопед.

Rocket, може и за има-няма месец сериозно да напредне. При нас някъде точно на 2 г. и 3-4 месеца започна много да трупа речник и да говори.

Който както иска да се успокоява колко е широка нормата. Не се заблуждавайте, че нормата е широка, а всички гледат само напредналите или оптималния вариант. Щом започне човек да вижда, че връстниците на детската площадка, в яслата, детската градина, роднинските деца са доста по-напред с материала от неговото собствено дете, значи не е от нормата, а че трябва да се замислят малко по въпроса с детето да се занимават по-упорито и то да навакса някои неща с времето.
За соченето - хващаш му ръката, сгъваш пръстите и започвате заедно да сочите, примерно по картинки в книжката. И му насочваш с глас и ако трябва почукване върху картинката накъде да гледа. Или сочите заедно в пространството, примерно към стола, хладилника или изобщо предмета, за който говориш или то пита и задаваш въпроса или отговора вместо него. Малко си водиш сама диалог със себе си, играейки две роли - на детето и своята. Каквото не се появи спонтанно в ранна възраст, започвате да го учите, буквално да го тренирате. В началото няма много да разбира, но после ще започне да го използва и да координира сочене, поглед и някакво поне подобие на дума и интонация.

Съкращаването така на думите на 2 е малко спорно доколко е добре и не е добре. Да речем, че засега минава, но дръжте под око нещата.

Рокет, жестовете също са комуникация и ти започваш да комбинираш жестовете му с думи, изречения и фрази. Включвай малко артистичен елемент - подсилвай въпросителната интонация, подсилвай и своята мимика и жестове. Все едно играеш си на сцена. На детето може да му идва "слаб сигналът". Няма какво да изчакваш и да търсиш консултация, а започваш първо сама, за да подсилиш малко. Не е нужно да го правиш постоянно, по цял ден, но избирай моменти, в които да насочиш специално усилия върху комуникацията с детето.

Не, не трябва. Има разлика между езиково и говорно развитие. Езиковото развитие е натрупването на пасивен, а после и активен речник, свързването на думите във фрази и изречения като те са правилно съгласувани и с правилен словоред, употреба на предлози и тн. Това е езиково развитие, което се случва до около 3г възраст, т.е. детето е усвоило граматично, синтактично и морфологично езика. Другото е говорно развитие и е свързано с артикулацията на думите, т.е. изговарянето на всички звукове в думата. Артикулацията се развива до 4г възраст. Т.е. до тогава не търсим правилно произношение. Може да липсват звукове, да се изопачават, да се заменят, добавят и тн. Но това е нормално до 4-5 години. Има си онтогенеза на всеки звук, кой кога се появява в речта. Последните са Р и Л, които могат да се появят и на 5г.


Аз пък съм логопед и инфото ми не е от нета.

Дано!
Той и сега много "говори и обяснява", но е напълно неразбираемо. Просто си бърбори нещо негово си. Особено ако е крив или ядосан е голямо нареждане. 😅

Понеже Вие самата сте логопед, ще Ви помоля в такъв случай да споделите надеждни източници за нормата за проговаряне. Искам да прочета по темата. Явно логопеда, когото визирам нещо се е объркал или е искал да ме успокои.

Въобще не ме успокояват данните, че може до еди кога си да не говори и че съседчето проговорило на 3 с цели изречения. Всички други деца на площадката говорят, искам и моето да е така и се стараем и работим. При нас учехме посочването. Точно както Андарел каза - свиваме пръстите и посочвам с неговите, до колкото дава. Ето днес махаме бибата, а вече почна и от сламка да пие. Предлагаме и разнообразна храна да дъвче. Говори му се много, с прости изречения, упражняваме команди - всичко, което някой каже или прочета някъде се стараем да го приложим.
Ще ходим на невролог за консултация и ще мислим кога да включим и логопед, защото той си е назад.
Вече сякаш прави опити за осъзнати думи, но много неразбираеми и много рядко. Предимно сме на ъъъъ или а-а-а-а. Иначе се чуват някакви баба, мама, айде, имаше и едно ам-ам докато беше на столчето и чакаше храната.

Много е трудно със специалистите, да попаднеш на правилен човек. Когато се записвахме на ерготерапията, директорката на центъра ми каза "Ми ти какво очакваш от детето, нищо му няма, момче е, те по късно проговарят, вие не сте наред да се притеснявате." Един вид стой си на д-то и чакай. Ми НЯМА ПЪК. Ще го водя на прегледи, ще го запиша къде ли не, ще работим и ще го бутам напред. Хич няма да губя време и да стоя и да се притеснявам.

А най трудно е като срещнеш някой и ти каже "Ама и мама ли не казва"...

Може да прочетете, който намерите учебник на проф. д-р Ц. Ценова. Най-пълен и подробен е този
https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/1597549-logopediya

Може би, бързам заради това,че ме притискат. Свекървата постоянно ми казва - баща ѝ проговори на 1,3г. А, и защо да се сърдя на жената, след като дори и майка ми го прави. Казва ми открито- Ти проговори и проходи на 1 година, тя защо е така бавна (малката проходи на 11м и половина). Незнам, иначе всичко е нормално сочи с пръст, сама започна да го прави от около 2 седмици. Казва Ам-ам-ам  за храна, казва Ка за топка, и отива, и я взима. Одай за вода. Мама, тата.

Не пишеш на колко е детето, но то е проговорило вече.
Проговаряне /първа дума/ се счита моментът, когато детето каже първата осъзната дума /може да не е цяла дума, а сричка/, но използва това звукосъчетание за назоваване на конкретен обект. /Както одай за водата и ка за топката. Това са думи./ Детето ти говори вече и от тук нататък ще видиш как ще започнат почти ежедневно да се появяват нови думи.
Пп. Допълвам се във връзка с прохождането и проговарянето. Те не се случват едновременно. Това са два отделни процеса, които изискват всички ресурси. Бебето или първо прохожда, или първо проговаря. Няма как да стане едновременно. Децата, които първо прохождат, проговарят след това. И обратното. В народопсихологията даже има един израз "застъпало си думите" за дете, което е проходило, но не говори все още. Това обаче е съвсем нормално, защото докато овладява ходенето, детето вкарва целия си ресурс там. Едва като овладее това, ще започне и проговарянето, т.е. детето ще насочи ресурса към другото умение. Няма как да се случат двете едновременно.

Има как, разбира се. Животът ме е научил, че не може да се обобщава. Е, може да има някаква минимална разлика, която в залисията да не се усети, ама ако детето ходи и говори на една годинка няма как да си се усетила, че е проходила месец по-рано, а е почнало да плямпа някакви думички още месец по-рано.

Е, то това, че някой не го е забелязал и отчел като факт, не означава, че не се е случило и не е факт.

Може, но ако е проходило на една, а проговорило на две лесно ще се отчете, но ако е станало почти едновременно и границите са размити не може да се хване. Още повече, че и двете не са моментални събития, а процеси и според мен понякога се застъпват, а не се изчакват.

В интерес на истината, аз съм забравила доста от нещата с моите деца кога са се случили. Дори вече се чудя дали нещо се е случило с единия или с другия, защото разликата им е година и колкото повече време минава, толкова повече ми се сливат някои подробности. Ако някой навремето ме беше питал кога са проговорили и кога са проходили, щях сериозно да се замисля, макар че следях по картона дали правят нещата, които са описани там. Преди да започна да се занимавам професионално, никак нямаше да разбера, че някои срички всъщност не са думи, а тренировка. Повече съм се ориентирала дали цялостно детето се справя добре - дали посочва лампата, дали прави физиономията и измучава като питам как прави кравата. В един момент заекът правеше "зай-зай", което тогава ми беше смешно, но сега зная, че това е означавало, че детето започва да разбира и да генерализира правила за животните и за езика. Затова в практиката си не питам конкретно родителите, защото съм наясно, че те няма как да ми отговорят точно. Интересува ме общата картина, защото тя е пъзелът, който има значение.

То и аз съм забравила, но някои неща се помнят. Например имам снимка на първия и рожден ден как си стои права, облечена в рокличка, с обущенца и явно ходеща. И покрай това помня, че говореше с изречения. Помня и кога прочете, понеже бяхме на море и някак беше много изненадващо - ядем си ние в един ресторант и изведнъж детето изтърсва - там отсреща пише "хотел Синая". Нямаше как да не е прочетено, а запаметено.

Ехааа на 1г с изречения

В интерес на истината, сега децата проговарят по-късно в сравнение с поколението от преди 30 години. Защото сега има тонове информация и изобилие от най-различни стимули. Светът е много по-шумен, по-цветен, по-разнообразен от този на предишното поколение, което сега отглежда и има деца.

На един познат детето ходи от 9 месечно само и казва имам ако и сяда на гърне и говори от 1г. На 3 вече е професор. Все пак са деца, но знае ли човек. Не казвам, че е така. Така ми е представено от родителя.

Дъщеря ми е на 1г3м и знае и казва над 40 думи, вече не ги и броя.
Не знам кое се води проговаряне, но ми е интересно кога ли ще започне с фразите.

Сега се замислям, че вече точно не помня кога беше първата осъзната дума. На 1г и 9-10м връзваше изречения с по 3 думи макс. Сега е вече на 2г5м. Изреченията са по 5-6-7 думи. Разказва спокойно какво е правил в градината, какво е ял, странични хора го разбират (няма някакви бебешки думи). Може да се води нормален разговор. Постоянно се задават въпроси, прави логическа връзка защо някои неща се случват или не се. Не сме стояли над главата му и да показваме, обясняваме. Просто вкъщи говорим много, обясняваме му с идеята да разбере как се случват нещата в света, той пък попива като гъба. На ден поне по 100 пъти се пита защо и се правят разсъждения от негова страна. Ако се направим, че не може да познаем нещо или да сглобим някоя играчка започва да обяснява и показва кое къде трябва да е.
Ако ще връзваме и кога е проходил - седмица преди да навърши 10м започна да прави по 5-6 крачки, на 10м и половина търчеше и се гонехме вече.