Мили мамчета,
Мисля, че темата ми вероятно ще се повтори с друга подобна (лятото сякаш четох нещо такова), ала ето че днес се случи и на мен. Пиша го, за да няма други "опарени шаранчета", каквото без малко да стана и аз.
Вечерта е. Звъни се на домашния телефон. Пригтовям вечерята, обажда се синът ми. Търсят ме по име. Непознат мъжки глас на около средна възраст, звучащ малко с диалект. На въпроса ми - кой се обажда - отговор - а сега да видим ще се сетиш ли. Правя, струвам, не се сещам. Той - бе ти братовчеди от провинцията нямаш ли? Казвам - имам. Ми, забравихте ни вие и т.н.
Сетих се за един роднина, когото не съм чувала отдавна и който обикновено ни търси, когато има нужда от нещо. Припознах се за него. "Иване, ти ли си". Аз съм. Той - как сте вие, как я карате, аз започвам да обяснявам. Ами вие, питам - как са децата - той - добре са и бързо обръща темата. Виж сега какво - намирам се в едно село близо до вас, по работа съм. Може да ви дойда на гости по-късно вечерта, но сега спешно ми трябва ваучер на Вивател, трябва да проведа няколко разговора, а тук в селото всичко е затворено. Моля те за услуга. Казвам - кажи. Отиди до най-близкия магазин и ми вземи един ваучер, аз ще ти го платя като дойда. Казвам - ок, но сега съм заета. Почват кандърми - ама моля ти се, спешно ми трябва, ще ти дам парите и т.н. (не ми е до парите, учудих се на настоятелността му, но нейсе, склоних да ида.)
Мислех да взема ваучер от 5 лв, но онзи продължава да нахалства - колко пари имаш в момента, от 10 лв няма да ми свърши работа, не може ли от 20 или поне 50. Казвам - не може, нямам тези пари в себе си. Отсреща - абе моля ти се бе, човек, иди до съдедите, вземи назаем, обещавам ти до 2 часа съм при теб и ще ги върна. Казвам - никога не съм вземала пари от съседи назаем и сега няма да го направя. Той склони - добре тогава, иди ми вземи ваучер, след 10 мин. ще ти се обадя и ще ми издиктуваш цифрите. Чак сега се светнах, че нещо не е наред - нахалство, нахаластво, ама чак пък толкова..........
И все пак - облякох се и без малко да хукна (нали съм услужлива патка загубена), при което ме светна, че имам телефона на тоя наш роднина и ще звънна да проверя нещата как стоят. Познайте от три пъти какво стана - жена му се обади, той си бе вкъщи и нямаше нищо подобно, горски. Тогава вече се сетих за тоя номер, за който вече бях чувала, но не сметнах, че някога ще се случи и на мен. Одисеята не свършва дотук обаче.
(Не отидох никъде, мъж ми се върна след малко. Телефона през това време загря от звънене, аз не вдигам, докато не си дойде мъжа ми. Връща се той, вдига и същата история се повтаря и на него - абе ти не ме ли позна, как може и т.н. (егати наглеца). За да спечеля време да обясня случката на мъжа си, му казах да каже, че ме няма и пак да се обади оня. Така и става.
При по-късното позвъняване тоя звъни и вика - дай да чуя жена ти, обеща да ми купи ваучер.
Мъж ми го разиграва едно хууууубавичко да му свърши ваучера и му вика - като дойдеш у нас на гости, жена ми ти е приготвила ваучера, тогава ще ти го дадем. Явно онзи се усети, щото, без нищо друго да е казал мъж ми, взел да псува просташки и затворил.
А кажете ми вие, случвало ли ви се е подобно нещо. Всъщност да, случва се, и то много често, но не вярвах, че точно на мен може да се случи. При това - назова ме по име, демек, знае домашният ми телефон и името ми, човекът. При разговорът ни, мисля, че споменах и името на мъжа ми, така че, обаждайки се мъж ми, онзи назовава и него по име. И като нищо ще те изкара "хахо", че видиш ли ти, не можеш да си познаеш роднината.
Мили мамчета, изписах тоя дълъг постинг, за да ви предпазя от подобни глупости и да ви кажа: НЕ СЕ ХВАЩАЙТЕ НА ТАЯ ВЪДИЦА!
Тия се бетер от циганките-врачки по улиците, големи психолози са и умеят да те оплетат, колкото и мнителен и предпазлив да си.
Мисля, че темата ми вероятно ще се повтори с друга подобна (лятото сякаш четох нещо такова), ала ето че днес се случи и на мен. Пиша го, за да няма други "опарени шаранчета", каквото без малко да стана и аз.
Вечерта е. Звъни се на домашния телефон. Пригтовям вечерята, обажда се синът ми. Търсят ме по име. Непознат мъжки глас на около средна възраст, звучащ малко с диалект. На въпроса ми - кой се обажда - отговор - а сега да видим ще се сетиш ли. Правя, струвам, не се сещам. Той - бе ти братовчеди от провинцията нямаш ли? Казвам - имам. Ми, забравихте ни вие и т.н.
Сетих се за един роднина, когото не съм чувала отдавна и който обикновено ни търси, когато има нужда от нещо. Припознах се за него. "Иване, ти ли си". Аз съм. Той - как сте вие, как я карате, аз започвам да обяснявам. Ами вие, питам - как са децата - той - добре са и бързо обръща темата. Виж сега какво - намирам се в едно село близо до вас, по работа съм. Може да ви дойда на гости по-късно вечерта, но сега спешно ми трябва ваучер на Вивател, трябва да проведа няколко разговора, а тук в селото всичко е затворено. Моля те за услуга. Казвам - кажи. Отиди до най-близкия магазин и ми вземи един ваучер, аз ще ти го платя като дойда. Казвам - ок, но сега съм заета. Почват кандърми - ама моля ти се, спешно ми трябва, ще ти дам парите и т.н. (не ми е до парите, учудих се на настоятелността му, но нейсе, склоних да ида.)
Мислех да взема ваучер от 5 лв, но онзи продължава да нахалства - колко пари имаш в момента, от 10 лв няма да ми свърши работа, не може ли от 20 или поне 50. Казвам - не може, нямам тези пари в себе си. Отсреща - абе моля ти се бе, човек, иди до съдедите, вземи назаем, обещавам ти до 2 часа съм при теб и ще ги върна. Казвам - никога не съм вземала пари от съседи назаем и сега няма да го направя. Той склони - добре тогава, иди ми вземи ваучер, след 10 мин. ще ти се обадя и ще ми издиктуваш цифрите. Чак сега се светнах, че нещо не е наред - нахалство, нахаластво, ама чак пък толкова..........
И все пак - облякох се и без малко да хукна (нали съм услужлива патка загубена), при което ме светна, че имам телефона на тоя наш роднина и ще звънна да проверя нещата как стоят. Познайте от три пъти какво стана - жена му се обади, той си бе вкъщи и нямаше нищо подобно, горски. Тогава вече се сетих за тоя номер, за който вече бях чувала, но не сметнах, че някога ще се случи и на мен. Одисеята не свършва дотук обаче.
(Не отидох никъде, мъж ми се върна след малко. Телефона през това време загря от звънене, аз не вдигам, докато не си дойде мъжа ми. Връща се той, вдига и същата история се повтаря и на него - абе ти не ме ли позна, как може и т.н. (егати наглеца). За да спечеля време да обясня случката на мъжа си, му казах да каже, че ме няма и пак да се обади оня. Така и става.
При по-късното позвъняване тоя звъни и вика - дай да чуя жена ти, обеща да ми купи ваучер.
Мъж ми го разиграва едно хууууубавичко да му свърши ваучера и му вика - като дойдеш у нас на гости, жена ми ти е приготвила ваучера, тогава ще ти го дадем. Явно онзи се усети, щото, без нищо друго да е казал мъж ми, взел да псува просташки и затворил.
А кажете ми вие, случвало ли ви се е подобно нещо. Всъщност да, случва се, и то много често, но не вярвах, че точно на мен може да се случи. При това - назова ме по име, демек, знае домашният ми телефон и името ми, човекът. При разговорът ни, мисля, че споменах и името на мъжа ми, така че, обаждайки се мъж ми, онзи назовава и него по име. И като нищо ще те изкара "хахо", че видиш ли ти, не можеш да си познаеш роднината.
Мили мамчета, изписах тоя дълъг постинг, за да ви предпазя от подобни глупости и да ви кажа: НЕ СЕ ХВАЩАЙТЕ НА ТАЯ ВЪДИЦА!
Тия се бетер от циганките-врачки по улиците, големи психолози са и умеят да те оплетат, колкото и мнителен и предпазлив да си.
Добре, че се е сетила да ми се обади веднага след случката за проверка, защото въпросния мъж объркала с наш приятел. 
Деси от Пелово го правеше същият номер, гада. 
Гад мръсна! Ще ми печели пари с измама. Баща ми седи понякога до 10 часа на работа и пътува посред нощите, а тоя ще си прави парите от неговия труд. Ай сектир бе, келеш! На такива и боят им е малко. Втори път няма да пропусна шанса си и ще го направя на 2 стотинки. 
!
Как е огладнял народа преди Коледа!!!
твърде младежки глас търсеше една толкова възрастна покойница 