Една вечер я пускам с преспиване при нейна приятелка уверяваме,че ще е там, обаче нещо ме гложди, че може би пак ще ме излъже... Паля колата и отивам до наргиле бара за по-сигурно.
И какво да видя мойта щерка седнала в скута на един младеж, захапала цигарката '' идилия'' пълна. Седя в колата вече позеняла от яд. Звъна и да я питам какво прави,затвори ми и гледам как се отдалечава от компанията си за да отиде на по-тихо място,след това ми връща обаждане и ми обяснява куп лъжи, как сега с нейната приятелка били до магазина много торби носят и за това не вдигнала телефона и ей сега се прибират филм ще гледат. Правя се на заблудена затварям телефона. Продължавам да стоя в колата и се чудя как да постъпя, защото единственото което ми беше на акъла в този момент е да я ошамаря...По успокоих се малко и реших да действам нестандартно, понеже сме модерни и си пишем във Вайбър, питам я прибрахте ли се тя ми отговоря с да,даже ми праща снимка,че са в приятелката и в отговор и аз пращам снимка, а именно как я виждам къде е.Панически почват да се огледжат и въртят двете, в този момент отивам хващам ги под ръка и директно в колата, те изнасят уникален спектакъл от лъжи, а аз дума не обелвам. Оставам едната лъжкиня на майка и, а другата закарах при сестра ми. Не знам как да се справя вече нерви нямам. Постоянно говорим и нищо май на стената си говоря мислех, че отговорен човек съм отглеждала,а то какво... Не знам вече. Никой не казал, че родителството е лесна задача и във всичките книги има конкретни 'инструкции' обаче имам чувството, че не мога да се справям вече 17 години добре се гледахме двете, сега на 18-та аз издавам фира... Наистина вече не знам как да се разбирам с нея. Винаги сме говорили приятелски и спокойно и е имало ефект, обаче сега няма и аз не знам какво да правя...