Здравейте! Като изключим временното " неразположение " на тиганчето ви, имате качествен продукт! Поздравявам ви, че отделяте време и желание да си го въведете в експлоатация и не сте вдигнали ръце от него, както биха направили други Точно това е, че мазнината се е натрупала и нагоряла без да се постигне търсеният ефект. Прочетох от линка, че тиганът е от въглеродна стомана. Още в описанието открих някои неточности. Сама по себе си поддръжката чисто като идея е като при чугунените, но с повече облекчения и по-малко слугуване. За удобство може напълно спокойно да ползвате котлона си (освен ако прецените, че външното дъно има нужда да се освежи) при следващи поддръжки на тигана, а и по-малко ток ще отива вместо да се ползва фурната.
За начало няма да се мине без да се почисти това нагорялото. Трябва основата да е добра, както е при строителството и домашните ремонти, иначе нещата не са както искаме. В описанието погрешно са написали последователността да се омасли, опече и след това да се забърше излишното. Правилно е предварително чистият и подсушен тиган (Предполагам ще остане разлика в цвета и ще е напълно нормално, но поне опитайте да го лъснете до степен да няма нещо останало, което е склонно да се излющи и падне) да се нагрее във фурна (или във вашия случай напълно достатъчно на котлон) до температурата на разпад на видът мазнина, при който тя се полимеризира като вид пластмасов слой и от там идва сезонирането. За слънчогледово олио 230 градуса вместо описаните 150. За първи път, ползвайте фурната за улеснение с градусите. Иначе като е на котлон би следвало температурата да е нагласена над тази за пържене, за да се получи разпад на мазнината. Ако ползвате фурна, слагате тигана в нея докато достигне 230 градуса. При нагряване, порите на метала се отварят и се постига по-добър ефект. Вече преценявате как ще ви е най-удобно да го извадите (много внимавайте да не се изгорите!) и омаслите, примерно с кухненска хартия и олио по вътрешната и външна част и със суха хартия да забършете същите участъци, докато остане бляскав слой без видими наченки на капки дебел слой. Някои хора предпочитат подходящ памучен или ленен парцал, които не оставят власинки както става често с хартията и ще ползват парцала само за тази дейност. За предпочитане е тиганът като се върне на решетката, той да е с дъното нагоре. Така се прави най-вече при чугунените тигани, чието дъно е силно порьозно и дори добре забърсано, в процесът на печене избива някакво малко количество мазнина, което би останало по-лепкаво. Отново печете около час и изключвате фурната, като оставяте да изстива при затворена врата за по-добър ефект. Ако ползвате нощна тарифа или има кой да си легне късно вместо вас в края на седмицата за тази процедура, може да ви отмени. Вариант е едновременно на ниско ниво на решетката да поставите вече омасленият и обърнат тиган, а на по-горните нива да ползвате оригиналните тави на фурната за приготвяне на храна. Така с едно ползване на фурната ще имате готова храна и опечен тиган. Вид екологично решение е. Габровци може би го практикуват, че и с нощната тарифа, не че и аз не бих, понеже си лягам по-късно....
Може да въведете " seasoning carbon steel pan " в търсачката на YouTube и да разгледате резултатите.
Ето примерен линк с видео и обяснения по поддръжката:
https://www.youtube.com/watch?v=gAxFmZXGcKY
Този от видеото предлага да се презастраховате, като повишите температурата на фурната над препоръчителната, за да постигнете по-добри резултати с разпад на мазнината. Отново акцентира добре да забършете излишната мазнина преди да го върнете във фурната.
Ако много ви хареса ползването му, може да си вземете и по-голям като диаметър и с по-високи бордове за удобство при готвене. Няма да сгрешите. Вид инвестиция ще е. От години има тенденция към връщане на класическите съдове за готвене и ограничаването на тефлона, който трае няколко години и попада на сметището, в природата и в човешкият организъм. Друга добра тенденция е да се отбягва готвенето и най-вече пърженето с рафинираните растителни мазнини и да се готви с мас, краве масло, кокосово масло...
Ето още едно интересно видео, сравнение между чугунен и карбонов или на български тиган от въглеродна стомана. Без съмнение карбоновият е по-практичен в ежедневието и жените няма да се оплакват, че им тежи или трябва да му слугуват и да ги е страх, че могат да го изтърват върху плочките. Готвенето в подобни съдове има своя чар. Почистването им не е такава болка, когато не се допускат грешки в поддръжката и готвенето.
https://www.youtube.com/watch?v=I3QrgLARhp4
И за финал последно видео с такива тигани. Няма нищо сложно да се ползват. Стават и за оръжие! На практика тиганът е станал незалепващ с правилно използване. Отново важат правилата като при чугунен тиган за предварително достигане на подхояща температура, омазняване и поставяне на нестудени яйца.
https://www.youtube.com/watch?v=UV0dHPOssc8