- Публикувана: 30 ноем. 2006, 14:40 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2006, 17:17 ч.
Имат ли бременните право да се возят в трамвай?
Сутринта се возех в трамвая - доволно бременна и доволно права. Съвсем нормално! Тук ще отбележа за протокола, че не съм като в 3-4 месец, когато хората можеха и да се чудят аджеба бременна ли съм или просто преяла. С моя 8 месечен корем аз силно наподобявам по размери и осанка на малък кит.
Та денят ми щеше да започне като всеки друг, ако една Лелка на средна възраст не ме беше отнесла в трамвая като куцо пиле домат.
По принцип не съм от хората, които подхващат спорове в градския транспорт с непознати. Трая си. Ама тоя път не се сдържах. Помолих жената да не ме блъска и да се съобразява, че съм бременна. Но вместо да получа извинение или просто мълчание в знак на такова, Лелката ми обясни, че щом съм бременна и не искам да ме бутат, да си взема такси.
На въпроса ми как може да говори така, тя се защити, че видиш ли тия деца там можели да ми отстъпят, ама били невъзпитани. Тия деца, между впрочем, бяха мъже и жени в детеродна възраст. Да не рече някой, че иде реч за първолаци, които може и да не знаят, че на бременни жени се отстъпва! Та тук дойде моментът, в който моята голяма уста (не ме е срам!) изказа мнението, че "тия деца" са вашите деца, а не моите, вие сте ги възпитали така и резултатът е на лице (тук визирах Лелката, естествено, да не се засегне сега някой съфорумец!)
Последвалата тирада дори не я чух, защото не можех да повярвам, че всичко това наистина се случва. Не чух какво ми говори, не слушах. Сълзите ми закапаха сами от обида и възмущение. Дойде ми спирката и слязох.
Най-фрапиращото в случая не е фактът, че някаква проста жена, която няма думата "Извинете" в речника си, ме е нагрубила. Фрапиращо не е дори обстоятелството, че изневерих на принципите си и поведох безсмислен спор в трамвая. Ужасяващото е, че въпреки състоялия се "диалог", никой не счете за нужно и при това положение да отстъпи място на бременната жена, тоест на мен.
А аз се чудя - заслужава ли тази държава аз да продължавам да бъда неин гражданин, да продължавам да си плащам съвестно данъците и сметките, да раждам деца с цената на... само мъжът ми знае с цената на какво! Защото държавата - това сме ние!
И така питам всички - имат ли право бременните да се возят в трамвай?
Та денят ми щеше да започне като всеки друг, ако една Лелка на средна възраст не ме беше отнесла в трамвая като куцо пиле домат.
По принцип не съм от хората, които подхващат спорове в градския транспорт с непознати. Трая си. Ама тоя път не се сдържах. Помолих жената да не ме блъска и да се съобразява, че съм бременна. Но вместо да получа извинение или просто мълчание в знак на такова, Лелката ми обясни, че щом съм бременна и не искам да ме бутат, да си взема такси. На въпроса ми как може да говори така, тя се защити, че видиш ли тия деца там можели да ми отстъпят, ама били невъзпитани. Тия деца, между впрочем, бяха мъже и жени в детеродна възраст. Да не рече някой, че иде реч за първолаци, които може и да не знаят, че на бременни жени се отстъпва! Та тук дойде моментът, в който моята голяма уста (не ме е срам!) изказа мнението, че "тия деца" са вашите деца, а не моите, вие сте ги възпитали така и резултатът е на лице (тук визирах Лелката, естествено, да не се засегне сега някой съфорумец!)
Последвалата тирада дори не я чух, защото не можех да повярвам, че всичко това наистина се случва. Не чух какво ми говори, не слушах. Сълзите ми закапаха сами от обида и възмущение. Дойде ми спирката и слязох.
Най-фрапиращото в случая не е фактът, че някаква проста жена, която няма думата "Извинете" в речника си, ме е нагрубила. Фрапиращо не е дори обстоятелството, че изневерих на принципите си и поведох безсмислен спор в трамвая. Ужасяващото е, че въпреки състоялия се "диалог", никой не счете за нужно и при това положение да отстъпи място на бременната жена, тоест на мен.
А аз се чудя - заслужава ли тази държава аз да продължавам да бъда неин гражданин, да продължавам да си плащам съвестно данъците и сметките, да раждам деца с цената на... само мъжът ми знае с цената на какво! Защото държавата - това сме ние!
И така питам всички - имат ли право бременните да се возят в трамвай?
Оххх, много чувствителни сме бременните,,,,,
Остави, това за мястото-наистина никой не е длъжен да става, но малко повече да внимават или поне да се извинят/ както аз, когато се случи да настъпя някой/ поне може,Някак тогава поне не е обидно.Карам втора бременност, знам за какво говориш-ни с корем ни с дете някой ме е забелязвал, сега И скорем И с дете-пак съм невидима, че даже, когато успея детето да сложа/ няма и 4 годинки все още/ -и него се опитват да вдигнат.Не можело ли да го взема на ръце...малко било, че място да заема/ не го третират въобще като човек това дете явно-ей това е вече страшното тук/
Много теми с подобна тематика се изписаха, хормоните ни допълнително играят...така че-освен да си свиркаш и леко доносване-какво друго да ти пожелая.И-бебе в корема-лесно-с бебе на ръце става малко по-трудно в трамвая...защото тогава освен теб, блъскат и него
Остави, това за мястото-наистина никой не е длъжен да става, но малко повече да внимават или поне да се извинят/ както аз, когато се случи да настъпя някой/ поне може,Някак тогава поне не е обидно.Карам втора бременност, знам за какво говориш-ни с корем ни с дете някой ме е забелязвал, сега И скорем И с дете-пак съм невидима, че даже, когато успея детето да сложа/ няма и 4 годинки все още/ -и него се опитват да вдигнат.Не можело ли да го взема на ръце...малко било, че място да заема/ не го третират въобще като човек това дете явно-ей това е вече страшното тук/
Много теми с подобна тематика се изписаха, хормоните ни допълнително играят...така че-освен да си свиркаш и леко доносване-какво друго да ти пожелая.И-бебе в корема-лесно-с бебе на ръце става малко по-трудно в трамвая...защото тогава освен теб, блъскат и него
Имат,разбира се!
Подкрепям напълно всичко това,което си написала,но ще ти кажа само-НЕ СЕ ядосвай!
Недей да правиш генерални изводи за всички и всичко,само заради това,че някаква изкукала лелка ти е прецакала деня.Случва се.Наистина е неприятно и жалко,и това съвсем не са човешки отношения,но просто се случва.Хора всякакви.
Гледай напред,ако трябва й тегли една м***а,ако вече не си го направила и продължавай да си живееш живота.
Няма нищо по-хубаво от това,което си в момента,т.е. да си бременна!Така че усмихвай се повече,почивай си и леко раждане ти пожелавам!
А иначе всеки си намира майстора,нали знаеш
В това съм се убедила вече 
Подкрепям напълно всичко това,което си написала,но ще ти кажа само-НЕ СЕ ядосвай!
Недей да правиш генерални изводи за всички и всичко,само заради това,че някаква изкукала лелка ти е прецакала деня.Случва се.Наистина е неприятно и жалко,и това съвсем не са човешки отношения,но просто се случва.Хора всякакви.
Гледай напред,ако трябва й тегли една м***а,ако вече не си го направила и продължавай да си живееш живота.
Няма нищо по-хубаво от това,което си в момента,т.е. да си бременна!Така че усмихвай се повече,почивай си и леко раждане ти пожелавам!
А иначе всеки си намира майстора,нали знаеш
В това съм се убедила вече
Скъпа _Ним_, нека те успокоя - не си единствена. 
Аз съм била три пъти бременна и трите пъти съм се сблъсквала с такива случки... Интересното е, че героите са предимно лелки, не мъже, не деца, а...лелки, които също са били бременни и т.н. Избутвали са ме от таксито - 2 бр лелки, пререждали са ме на опашка, не са ми отстъпвали място.... В последната ми бременност пък ме гледаха като изкопаемо - защото се движех с другите си две дечица. Начинът да преодолееш това е един - свиркай си, усмихвай се и се радвай, че не си като тях.
Аз съм била три пъти бременна и трите пъти съм се сблъсквала с такива случки... Интересното е, че героите са предимно лелки, не мъже, не деца, а...лелки, които също са били бременни и т.н. Избутвали са ме от таксито - 2 бр лелки, пререждали са ме на опашка, не са ми отстъпвали място.... В последната ми бременност пък ме гледаха като изкопаемо - защото се движех с другите си две дечица. Начинът да преодолееш това е един - свиркай си, усмихвай се и се радвай, че не си като тях.
Не знам какво да ти кажа, прекрасно разбирам кака се чувстваш. За съжаление това няма да се промени. Била съм няколко пъти бременна, сега пак съм. Решила съм като понапредна още малко да не стъпвам в градския транспорт. За съжаление днес пътуващите с ГТ са основно от тази просолойка, за която говориш.
Миличка не се ядосвай защото вредиш на бебенцето си!
Престани да обръщаш внимание на лелки -климактерички ,които са забравили ,че са били някога бременни и им е крив света. От сега се приготви ,че нашите превозни средства с аотврат и са опасни за деца и бременни. Гледай да не те блъскат и горе главата. Сега ти епаднало да се чувстваш жена.
Лека бременност!
Престани да обръщаш внимание на лелки -климактерички ,които са забравили ,че са били някога бременни и им е крив света. От сега се приготви ,че нашите превозни средства с аотврат и са опасни за деца и бременни. Гледай да не те блъскат и горе главата. Сега ти епаднало да се чувстваш жена.
Лека бременност!
Скъпа _Ним_, нека те успокоя - не си единствена. Аз съм била три пъти бременна и трите пъти съм се сблъсквала с такива случки... Интересното е, че героите са предимно лелки, не мъже, не деца, а...лелки, които също са били бременни и т.н. Избутвали са ме от таксито - 2 бр лелки, пререждали са ме на опашка, не са ми отстъпвали място.... В последната ми бременност пък ме гледаха като изкопаемо - защото се движех с другите си две дечица. Начинът да преодолееш това е един - свиркай си, усмихвай се и се радвай, че не си като тях.
Аз съм била три пъти бременна и трите пъти съм се сблъсквала с такива случки... Интересното е, че героите са предимно лелки, не мъже, не деца, а...лелки, които също са били бременни и т.н. Избутвали са ме от таксито - 2 бр лелки, пререждали са ме на опашка, не са ми отстъпвали място.... В последната ми бременност пък ме гледаха като изкопаемо - защото се движех с другите си две дечица. Начинът да преодолееш това е един - свиркай си, усмихвай се и се радвай, че не си като тях.Именно това не ме успокоява - фактът, че това се случва и с теб, и с мен, и с нея...
Такъв ни е манталитетът, така си мислим, като Вуте - "И сам да съм у трамвайо, па че се бутам" Така пресичаме, така шофираме, такъв пример даваме, а после цъкаме с език, че децата в училище се избиват! Ама много го задълбах нещо, пък това е тема не за този форум! Ще взема да напиша книга.
И аз стоях права, като бременна. Сега с Маргарита, за щастие не ми се случва. Намира се кой да отстъпи място. Най-често - някой представител на силния пол. Мъжете са по-възпитани и толерантни...
Интересното е, че след цялото раздразнение, че съм невидима и побутвана в градския транспорт, продължвам да отстъпвам място, когато пътувам сама...
Интересното е, че след цялото раздразнение, че съм невидима и побутвана в градския транспорт, продължвам да отстъпвам място, когато пътувам сама...
Скъпа _Ним_, нека те успокоя - не си единствена. Аз съм била три пъти бременна и трите пъти съм се сблъсквала с такива случки... Интересното е, че героите са предимно лелки, не мъже, не деца, а...лелки, които също са били бременни и т.н. Избутвали са ме от таксито - 2 бр лелки, пререждали са ме на опашка, не са ми отстъпвали място.... В последната ми бременност пък ме гледаха като изкопаемо - защото се движех с другите си две дечица. Начинът да преодолееш това е един - свиркай си, усмихвай се и се радвай, че не си като тях.
Аз съм била три пъти бременна и трите пъти съм се сблъсквала с такива случки... Интересното е, че героите са предимно лелки, не мъже, не деца, а...лелки, които също са били бременни и т.н. Избутвали са ме от таксито - 2 бр лелки, пререждали са ме на опашка, не са ми отстъпвали място.... В последната ми бременност пък ме гледаха като изкопаемо - защото се движех с другите си две дечица. Начинът да преодолееш това е един - свиркай си, усмихвай се и се радвай, че не си като тях.Именно това не ме успокоява - фактът, че това се случва и с теб, и с мен, и с нея...
Такъв ни е манталитетът, така си мислим, като Вуте - "И сам да съм у трамвайо, па че се бутам" Така пресичаме, така шофираме, такъв пример даваме, а после цъкаме с език, че децата в училище се избиват! Ама много го задълбах нещо, пък това е тема не за този форум! Ще взема да напиша книга.Ааа аз не съм с тия хора. И моя манталитет не е такъв.
Може и за това мъжа ми да не е българин. 
А се усмихвами си свиркам, защото няма да променя всички лелки. Но децата ми няма да са като тях.... Нещо такова. Айде леко бременеене! 
А иначе разните му там бабички и старци, които по цял ден се чудят от коя до коя спирка да се повозят, все се сърдят, че не им отстъпваш място. Като ученичка, дори и да беше празно превозното средство, пак не сядах от страх някой старчок да не ми се развика. А я сега като си бременна, никой не ти отстъпва място. Миналата седмица като пътувах за съседния град с автобус, едни лелки на видима възраст 40- 50г., като запротягаха ръце пред мен да се качат първи в автобуса, хем че бях най- отпред пред вратичката. Направо ме изблъскаха. Реших, че вместо да рискувам да ме ръгнат в корема, да се отдръпна най- отзад, пък и ако ще да няма място после за мен. Да не говорим пък в лабораторията за изследване колко жени и мъже ме предредиха, уж само да питат за резултати, а излизаха с памуче на пръста. Такива хора са ми жалки. Какъв пример дават те на нас младите?
не съм съгласна с общото мнение, че хората са длъжни да отстъпват място/ред и пр., защото сме бременни. да, хубаво би било да го правят, ако искат, ако се чувстват добре, ако така ги кара съвестта им, но не и по задължение.
на мен ту ми отстъпват място, ту не. ако не, и ако ми е лошо, възпитано моля някой във видимо добро здраве, да отстъпи мястото си. това съм го правила и в не-бременсо състояние, когато кръвното ми рязко е падало и при мерене се оказва 60/30. това съм го правила и за очевидно грохнали старци и инвалиди. до момента не е имало случай да помоленият от мен човек да не помогне, сиреч да не стане.
съжалявам, ако при теб/при вас ситуацията е обратната. това би обяснило пускането на подобна абсурдна (за мен) анкета (в която няма да гласувам).
пп - с очевидно бремения си корем слизам по стълбите в метрото, като мъкан и дъщеря ми, която не ходи и е в количка (за инфо и 3-те ми колички не 'пасват' на релсите в нито един от подлезите на метрото, които използвам). обикновено не се намира кой да ми помага. не се сърдя на хората. ако не се чувствам добре, моля някой за помощ. такава също не ми е отказване.
на мен ту ми отстъпват място, ту не. ако не, и ако ми е лошо, възпитано моля някой във видимо добро здраве, да отстъпи мястото си. това съм го правила и в не-бременсо състояние, когато кръвното ми рязко е падало и при мерене се оказва 60/30. това съм го правила и за очевидно грохнали старци и инвалиди. до момента не е имало случай да помоленият от мен човек да не помогне, сиреч да не стане.
съжалявам, ако при теб/при вас ситуацията е обратната. това би обяснило пускането на подобна абсурдна (за мен) анкета (в която няма да гласувам).
пп - с очевидно бремения си корем слизам по стълбите в метрото, като мъкан и дъщеря ми, която не ходи и е в количка (за инфо и 3-те ми колички не 'пасват' на релсите в нито един от подлезите на метрото, които използвам). обикновено не се намира кой да ми помага. не се сърдя на хората. ако не се чувствам добре, моля някой за помощ. такава също не ми е отказване.
Сигурно и за мен би била абсурдна такава анкета до вчера... днес взех да се замислям.
А по въпроса с отстъпването на място смятам, че е редно да се отстъпи на бременна жена/родител с дете/трудно подвижен човек, независимо от възрастта му... Не защото ми тежи. Не защото съм уморена. Най-вече защото не знам кога и как ще спре превозното средство и колко души ще се изсипят върху ми. Самата аз в небременния си живот много рядко заемах място, именно защото не знаех колко по-нуждаещи се от мен има. Не всеки човек, който не се чувства добре или има нужда да седне, би си казал. Така разсъждавам аз, но може естествено и да греша.
По този повод ще разкажа една случка от моята бременност, макар и не в трамвай. В доста напреднала бременност бях по някакъв повод в близката поликлинака - май за кръвни изследвания, но вече не помня точно. И тръгвам да излизам през входната врата на поликлиниката, мъжът ми отваря вратата, прави ми път и в този момент срещу мен жена малко над средната възраст ме поглежда злобно и изблъсква най-гадно само и само да мине преди мен през вратата. Аз, като и видях блясъка в очите, реших за по-разумно да отстъпя назад и да й направя място. На нея обаче явно това не й беше достатъчно, защото минавайки покрай мен заби с всички сила лакътя си право в корема ми. Мъжът ми, който е ужасно толерантен и кротък човек, беше готов да я убие на място. За щастие ударът й не се оказа фатален. 
Но аз и до днес не мога да си обясня човешката злоба, проявявана в някои случаи дори към съвсем непознати хора - без значение дали са бременни или не. 
Но аз и до днес не мога да си обясня човешката злоба, проявявана в някои случаи дори към съвсем непознати хора - без значение дали са бременни или не. 
Мили,момичета не си мислете,че само в България е така.
Живея в Германия и с ръка на сърцето мога да ви кажа,че за 9 месеца,нито веднъж не са ми направили място в градския транспорт.
Тук бременните жени не се ползват със специално отношение и никой независимо дали е на 25 години или на 65 не им отстъпват място (не само в ГТ,а и в магазините на опашките).
Живея в Германия и с ръка на сърцето мога да ви кажа,че за 9 месеца,нито веднъж не са ми направили място в градския транспорт.
Тук бременните жени не се ползват със специално отношение и никой независимо дали е на 25 години или на 65 не им отстъпват място (не само в ГТ,а и в магазините на опашките).
Марти, сигурно съм че в Германия е така, но със сигурна също че там хората които се возят в градския транспорт не висят от вратите.
Иначе според мен е въпрос на първите седем години да направиш място на бременна жена или човек с малко дете, но на повечето българи тези години му липсват. Наистина проблема не е толкова в това дали на жената и е лошо или и тежи коремчето, а в безопастността за нея и бебето или детето. Аз лично бях бременна в 4 месец когато автобуса рязко спря за да избегне катастрофа и оттам една лелка връхлетя върху мен, а аз направо с корема връхлетях върху дръжката при вратата. Колко съм плакала и съм се молила бебето да е живо само аз си знам.
Била съм в Австралия, бременна в 7 месец. Почти не ми се е случвало да не седна, почти винаги някой ставаше. Да не говоря за усмивките по лицата на хората, непознати ме питаха кога ще раждам, какво ще е бебето. Това е една друга тема. Освен това в градския транспорт там почти винаги имаше свободни места за сядане (дори в пиковите часове), а ако нямаше имаше много малко правостоящи, а не както тук, натъпкани като сардели в превозните средства.
Иначе според мен е въпрос на първите седем години да направиш място на бременна жена или човек с малко дете, но на повечето българи тези години му липсват. Наистина проблема не е толкова в това дали на жената и е лошо или и тежи коремчето, а в безопастността за нея и бебето или детето. Аз лично бях бременна в 4 месец когато автобуса рязко спря за да избегне катастрофа и оттам една лелка връхлетя върху мен, а аз направо с корема връхлетях върху дръжката при вратата. Колко съм плакала и съм се молила бебето да е живо само аз си знам.
Била съм в Австралия, бременна в 7 месец. Почти не ми се е случвало да не седна, почти винаги някой ставаше. Да не говоря за усмивките по лицата на хората, непознати ме питаха кога ще раждам, какво ще е бебето. Това е една друга тема. Освен това в градския транспорт там почти винаги имаше свободни места за сядане (дори в пиковите часове), а ако нямаше имаше много малко правостоящи, а не както тук, натъпкани като сардели в превозните средства.
ами ние сме от поколението 4авдар4ета и пионер4ета и така са ни нау4или,ама отдавна си замина това време.Ве4е нали вси4ко е по западен стереотип,а на запад е така....ами никой не ми стана ,докато бременеех 
Ядосвах се и аз,ама ква е файдата.Светът се е озлобил и няма да отива на по добро 
Ядосвах се и аз,ама ква е файдата.Светът се е озлобил и няма да отива на по добро
Здравейте,ще Ви разкажа нещо което мислех,че е само виц ,но ми се случи наистина.Хода на училището "9 месеца" и рано се качавам на трамвай,който е много пълен.Това става около 8.30 сутринта.Блъсканицата е пълна и аз заставам пред мъж на видима възраст 60 години с вестник пред очите си.Минава 1,2 спирки и една жена му прави забележка да ми отстъпи място,/в края на 7 месец съм/,той сваля вестника и ме измерва с поглед и казва "защо да и отстъпвам място,като и е било хубаво не се е оплаквала".Честно казано се почувствах толкова гадно и слязох от трамвая и продължих пеша.Няма да коментирам.
Изуми ме заглавието на темата и с изцъклени очи прочетох поста на мацката за случката в трамвая.Аз съм автомобилна женка 
и не ползвам градски транспорт от доста време.И голям късмет за пътниците.Като знам как слизам от колата по задръстванията из София да скачам на бой 
на разни пернишки голфаджии,просто си представям бременна или не как щях да сваля тая селска пача с ритници от трамвая.
прочетох поста на мацката за случката в трамвая.Аз съм автомобилна женка и не ползвам градски транспорт от доста време.И голям късмет за пътниците.Като знам как слизам от колата по задръстванията из София да скачам на бой на разни пернишки голфаджии,просто си представям бременна или не как щях да сваля тая селска пача с ритници от трамвая. 
Аз също съм в 8 месец и определено съм с корем, който не е от преяждане!
Въпреки това /добре че пътувам за малко спирки/ всички се правят на утрепани.
Затова много се дразня на чичковци и студенти дето на 8 март сигурно носят цветя на жените и майките си.
ВЕДНЪЖ в 280, който беше пълен ми направи място момиче, което беше с 2 торби, /надявам се леки?/ а пръдльовците около нея седяха и мечтаеха за нещо......примерно и те да имат някой ден съпруга и дечица.....
Не държа да седна, държа някой да попита имам ли нужда.
А относно анкетата - Да! Бременните имат право да се возят в трамвай, но с какво са по-различни от останалите?
Явно с нищо.
Аз не съм в чак толкова напреднала бременност, но вчера в 94 една жена, скочи да ми остъпи, като даже се извини, че по-рано не ме е забелязала, но около нея имаше 5 броя мъже, които гледаха страшно интересният пейзаж навънка! Но хора всякакви, аз лично много преди да съм си мислила за бременност от чисто човешки чувства съм си отстъпвала мястото.
Вчера мислих да пускам почти същота тема.
като цяло избягвам да пътувам в градски транспорт. Не отстъпват място. Според мен са длъжни, защото очакват същото й от нас.
Когато бях бременна с Али и не ми стгаваха, ръгаха ме в корема, извръщаха глава и се правеха, че не ме забелязват, някакси го преглътнах. Обаче вчера..., направо побеснях.
Бременна с големичък корем, гушнала 2 годишното си хлапе, се опитвам да се закрепя в един 204 ,не много пълен. И ме гледат хората като телета и няма кой да ми стане.
Какво повече да коментирам!!!
И защо ,питам аз, дъщеря ми и бъдещото бебе/живот и здраве/ трябва да отстъпват място на някого.
като цяло избягвам да пътувам в градски транспорт. Не отстъпват място. Според мен са длъжни, защото очакват същото й от нас.
Когато бях бременна с Али и не ми стгаваха, ръгаха ме в корема, извръщаха глава и се правеха, че не ме забелязват, някакси го преглътнах. Обаче вчера..., направо побеснях.
Бременна с големичък корем, гушнала 2 годишното си хлапе, се опитвам да се закрепя в един 204 ,не много пълен. И ме гледат хората като телета и няма кой да ми стане.
Какво повече да коментирам!!!
И защо ,питам аз, дъщеря ми и бъдещото бебе/живот и здраве/ трябва да отстъпват място на някого.