Сама почвам - сама свършвам!

Ами, спри ти да тичаш все да оправяш проблемите. Като му се види на нагорно и позатъне малко, ще види, че не всичко става на готово. Продължаваш ли (извини ме за израза) да му ходиш по гъза, не мисля, че ще има положителен ефект.
Поздрави  и успех! 

Права си, така е! 
Ама като ми е криво като съм без него и нещата не вървят?!... 
Дано да успея да издържа да не се намеся, ама и той ако не измисли нищо? Тогава какво? 

Говори му ясно, точно, илюстрирай с примери. Избягвай думички като "винаги" и "никога" - например "Ти никога не... (ми помагаш в домакинството)". Не използвай намеци, не ги разбират. Знам, че няма нищо по-гадно за един мъж от разговор за "чувствата" , затова избягвам да водя такива. Жените са по-чувствителни към "атмосферното налягане" във връзката, според мен е нормално жената да се старае повече в тази област. Не очаквай да ти чете мислите - щом си очаквала да те спре да си тръгнеш, трябваше да му кажеш "Не ме пускай да си тръгна".

Явно грешиш някъде в подхода към него, трябва да има начин да общувате, експериментирай.

Препоръчвам ти тази книга - http://spiralata.net/kn_bul/mars_venera.zip , заглавието й е станало банално, но на мен ми помогна. Вече не насилвам нещата с голямата лопата.

Във всеки случай само не взимай решения и не води разговори с него, когато си предварително афектирана. Успех.

 

Благодаря за ценните съвети! Подхода съм го сменяла много пъти и последния до скоро беше успешен! Явно се е имунизирал към него  и този път претърпях провал.
Винаги му давам примери за нещата от неговата гледна точка и от моята гледна точка и не насилвам нещата на принципа или веднага или 
Забравих само да допълня, че той си дава сметка за сериозността на нещата не когато му обяснявам, а когато действам така, както той, когато съм се почувствала наранена. 

Мерси за книгата!   

Ще измисли, ще измисли...   Нали я знаеш онази приказка за неволята?  
Както ми описваш ситуацията, ми се струва, че на него му липсва самостоятелност и чувство за отговорност - все другите са виновни, ако може друг да оправи кашата, дето забърках... Просто трябва да му дадеш да разбере, че след като сте двойка и двамата имате равни права и отговорности във връзката. А не единият да се разпорежда само с правата, а другият - с отговорностите.  

 
Дано да измисли 
И накрая да се отърва от кармата все аз да оправям отношенията ни!

Това е най неправилния съвет според мен. Така се раzвалят баракове... с години мълчиш и чакаш партнора да се сети, че ти си му сърдита. И накрая ти писва.
Проблем на пишештата проиzлиzа от това, че половинката и я натанява неволно и не zабеляzва това. Това оzначава ТЯ има проблем с поведението му, той се чуства добре в кожата си. Ако тя си мълчи той ама никога няма да се усети, че я наранява.

За мен решението на проблема е говорене, говорене, говорене. Няма да допускаш да ти каzва "ти пак само мрънкаш, от къде ги иzмисляш теzи простотии" (много честа тактика на мъжете). Обясняваш, че ТИ имаш проблем с него, че ТИ се чустваш наранена от действията му и ако не се опита да те раzбере и да намерите решение на проблеме, то ТОЙ убива връzката ви и чуствата в теб.

Успех ...

И още един съвет. Ако не искаш наистина да си тръгнеш от дома ви, не го прави повече тоzи номер със спането на друго място. Не подлагай на ненужни иzпитания връzката ви.

До човек си е Моят е същият - и да не му харесва нещо, ще си мълчи, докато аз не повдигна въпроса. Аз съм точно обратното - когато нещо не ми изнася, на момента почвам да ровя и дълбая, докато нещата не се изяснят. Той седи и слуша - кога разбере, кога не, важното е, че слуша Ами това е - Господ е събирач

Напълно подкрепям казаното от .:Geri:. 

Гери, никъде не съм писала, че съм мълчала.... На него му е ДОБРЕ оябснено за какво става въпрос и какъв е проблема. Винаги говоря с него, за да предотвратявам ситуациите, в които на мен ми става криво от поведението му. Никога не е използвал изрази от сорта И да,
Това се опитах да кажа!!!
Не сме женени и нямаме "общ дом", той е по 3 дни в София студент, през което време аз си спя така или иначе в къщи, през останалото време спим заедно.
Но не може аз да съм наранена и с поизстинали чувства и ти да ме караш да спя при него 

Проблемът се състои в това, че не вниква в гледната точка на партньора.

Миличка, ти не си майка на партньора си, че да го възпитаваш и промeняш. Ти си му жена. Целта не е да си харесаш някого $на външен вид$ и да си го моделираш $на вътрешен вид$  . Ти срещаш една личност и се влюбваш в нея с всичките й особености. Когато избираш партньор недей само да въздишаш по красивите му очи, а претегли всички качества. Вярно е, че хората се развиват, но те не се променят. Варира само начинът на изразяване на желанията и емоциите.

Ако не се чувстваш удовлетворена, открито обясни това. Но не му казвай кое и как да си променя, защото нищо положително няма да постигнеш, а го насочи кое в поведението му те наранява и защо. Обяснението е изключително важно. И не очаквай памфлет в отговор. Бъди готова да дразниш с този разговор. положителната реакция идва по-късно. Мъжете, които са по драмите, тръшканияте, клетвите във вечна любов и вярност - по-далеч от тях. Уравновесените и премерени хора, с тях се гради живота леко и сладко, с разбиране и подкрепа.

Мъжът си е твой, обичай го и се грижи за него, а не го нападай и обиждай. И за нищо на света не отивай да спиш в друга къща, защото ако смени ключалката нощес, ти ще плачеш. Не си вкарвай автогол, който не целиш.

За това съм напълно "ЗА"!  
И за говоренето съм "ЗА", само че доколкото разбрах от поста, kafe достатъчно му е говорила досега и резултата явно е никакъв. Понякога, съгласете се, от говорене няма никакъв смисъл. Моето твърдо мнение е, че, както казах и по-горе, пълноценната връзка се гради на споделяне правата и отговорностите (колкото и сухо да звучи). Не може единият да се раздава, а другият само да бере плодовете наготово. На никоя от нас не ни е приятно да се щураме като луди, за да се справяме с всички проблеми, пък половинките ни все да "мързелуват" и когато нещо не стане както им харесва, да обвиняват нас, без да са взели и грам участие.
Но... все пак всичко си е до човек.... И характер. kafe, ти най-добре познаваш половинката си, тъй че можеш да вземеш най-правилното решение за това как да действаш - дали с говорене ил по-друг начин.
Отново успех!   Дано всичко между вас много скоро да се оправи и да си живеете дълго и щастливо заедно!  

Напълно съм съгласна!!!

Напълно подкрепям написаното от теб 
Той е прекрасен, уравновесен и аз го обичам с всичките му особености и черти на характера.  Никога не го обиждам, защото смисъл няма и не искам да го наранявам.
Грижи се за мен много добре и единственото, което би трябвало да се промени в по-добра насока, е да полага малко повече усилия за отношенията ни, както се опитвам аз. Все пак не съм си взела дръвче за отглеждане, искам разбиране! Искам равнопоставеност. Досега май само аз съм се обаждала да оправям отношенията, когато сме били скарани за нещо.
Я помисли, ако не ти се обади твоя любим след някакво недоразумение между вас, няма ли да си помислиш, че може би не му пука толкова, или че той си мисли, че то всичко ще се оправи от самосебе си? 
Щото проблема е в това: нещата ще се оправят от самосебе си, или пак аз трябва да ги оправям.

Първо - преставаш да се занимаваш с "отношения". Подлежат на обсъждане планове, действия... такива неща. Разбор на отношенията е пълна загуба на време и енергия. Напълно изпразнена от съдържание дума.
Какво значи "повече усилия за отношенията ни?", ако той се грижи за теб. ТОВА е отношението... Бога ми, какво очаквате от живота? Цветя и рози? И това омръзва...

Второ - опитай се да разбереш езика на мъжа си. Какво имам предвид? От собствен опит само мога да споделя, че това, което ние казваме не е това, което мъжете чуват. Жените повече говорят за емоционално - чувствената страна на живота, а мъжете за действената страна на живота. Толкова често говорим на различни езици, че направо е чудно как изобщо се разбираме. Затова, вместо да се сърдиш, че не те разбира, опитай се да говориш на неговия език... Примерно: "струва ми се, че не обичаш, както преди" (това на женски език)... да звучи "какво ще кажеш да отидем на заведение просто така, да си направим по едно малко подаръче, да си изкараме стрхотно"... (това същото на мъжки езим)... в първия случай се говори за чувства, а във втория същото е изразено чрез действие...

Оо, да! Мъжкият и женският език определено са различни!! 

Факт обаче е, че още не се е обадил 

Аз допуснах такава грешка веднъж - да настъпи недоразумение между нас, което много ни разтрои и двамата тогава. И двамата се почувствахме наранени, неразбрани и излъгани в очакванията си, а после се оказа, че и двамата сме имали друго предвид. Аз бях тази, която си постави за цел всичко да изглади.

Аз не съм почитател на танто за кукуриго. Моята цел като жена е да има мир и хармония в отношенията. Не допускам да се караме и да се повишава тон. Винаги се извинявам, ако смятам, че нещо не съм доразбрала. не чакам да ме търсят или молят.

По моите разбирания любовта е да даваш, а не да взимаш. Естествено идеалният вариант е, когато и партньорът има същата настройка към света. Но ще признаем, че мъжете се наслаждават на нашите грижи и внимание с удоволствие. Аз обичам да правя подаръци на обичаното от мен същество и не меря какво съм получила $в замяна$, защото за мен лично такова отношение е грозно.

Сега правилото ни е, че всичко се изяснява на момента в необходимия дейтал, за да няма недоразумения. Но е важно и да не се дъвче една и съща тема непрекъснато. В конкретен случай коментирам само конкретните неща. Не изтъквам стари $прегрешения$, освен моите собствени. Мъжкото съсловие мрази да му се измъкват мрънкания от стари събития.

И да аз мисля, че нещата не трябва да се насилват и че в голяма степен наистина се оправят от самосебе си, ако хората не се вглъбяват толкова крайно в отношенията си. Да, обичаме се, делим всичко, плановете ни са общи, сметките, инвестициите, дома, децата, името, халките, но има и много други неща в живота, които правим заедно или с други хора и не е необходимо непрекъснато да се дъвчат отношенията. Това омръзва и дразни.

Дай си почивка от тази тема, просто целуни мъжа си, кажи му, че го обичаш повече от всичко на света и го заведи на кино. Харесай му страхотна риза и му я подари, защото е твоето съкровище. Направи си нова прическа и му покажи каква прекрасност притежава. Идете на разходка в парка. Стига си товарила хубавата си главица с терзания, наслаждавай се на всеки нов хубав ден от вашия живот.

Вие нямате общи сметки за плащане и деца за водене на училище. Нямате дребните досади от ежедневието дори, какво се мориш да мислиш изобщо. Аз примерно смятам, че е правилно вместо да се мрънка, че мъжът не $помагал$ в домакниството, да се организира така животът, че в този случай да си има кой да идва веднъж седмично да чисти дома, да глади прането. Лично аз имам за цел мъжът ми да има почивка в дома си, а не да се юрка допълнително.

Обаче как само звучи заглавието "Сама почвам - сама свършвам!", бисер в заглавията, №1 в класацията.
Извинявай за шегинката. Та по темата - ма какво се учудваш, бе миличка, ми че те всички мъже са такива.Все нещо не им е ясно, все са недоразбрали, все смятат, че за глупости говорим.Аз като подхвана такъв разговор и моят винаги казва "Хм, глупости", поне думата викам смени, какво все едно и също като изтъркана грамофонна плоча се повтаря.Та идеята ми е - приеми го, това е положението, така стоят нещата, мъжете са от Марс, жените - от Венера, тоест ние сме от различни планети, на различни езици говорим.Трябва да се научиш да не се ядосваш.Действия трябват в крайните случаи.Браво, добре си постъпила като си си тръгнала, така се прави - хем да се успокоят страстите, хем да види, че с тебе нещата не стоят току така и компромиси току така пак не правиш.Друго няма какво да добавя.

Не си разваляй връзката за несъстоятелни неща. Обади му се засмяна и ведра и му кажи, че няма никакви проблеми за оправяне и си се държала като бебе, че го обичай и просто имаш нужда да те глези повече, защото си котанка глезуранка или нещо такова и се поканваш от негово име да прекарате една прекрасна любовна вечер.

Престани временно да се опотваш да провеждаш какво и да е разговори...с времето ще ти хареса, не ти да си тази, която "насилва" нещата за разговор

Селия, напълни ми душата, както се казва!!!   
Много добро изказване на мястото си! 

Кафе, май раzбра моя постинг като критика към теб. А аz исках само да ти кажа, че те подкрепям и смятам, че това което правиш е правилно. С малко иzклЮчение. Вчера вечерта си си тръгнала от вас предполагам по 2 причини. 1. Защото си имала нужда от тайм аут и 2. Защото си искала да видиш дали той ще хукне след теб да те връща. И още стоиш и чакаш да се обади.

Точка 2 е неправилна. И аz съм имала моменти, в които ми е писвало от половинката и съм искала да съм сама. Но преди да хлопна вратата zад гърба си съм се zамисляла каква е причината да си тръгна. Точка едно или точка 2? И ако е наистина т.1, то не се надявам да почне да ме търси. Ако той все пак се опита, обяснявам, че имам нужда 2 часа да си успокоя и после ще се върна.

Не е честно спрямо партнора да му кажеш "Не ме търси, искам да си почина от теб" (или нещо от тоzи сорт) и да чакаш да хукне да те връща. Мъжете правят това, което им кажеш. Ти стоиш надута и си мислиш, че той не те обича, а той най накрая иzпълнява това, което си сикала винаги от него "Зачитай моето мнение".

Та това ми беше съвета... Ако не си 100% сигурна, че искаш да си далеч от него, не тръгвай (ако трябва остани в другата стая, но му дай ясно zнак, че не искаш наистина да те беzпокои). А ако искаш той да те върне, му го кажи в прав текст "Ако сега не ме спреш, няма да ме видиш никога повече". Но и тогава трябва да си сигурна, че не блъфираш, а ще направиш таzи стъпка...

Гери, разбрах те 
Ние бяхме снощи на заведение уж да си говорим. Той просто ме остави да продължа към моя вход ( съседи сме )...
А пък ако му кажа: ще започне да ми вика и да разпитва "к'ви са тия заплахи, дето му отправям", а повярвай ми, това е изпитан метод с отрицателен ефект при нас.
Просто снощи темата остана отворена, незавършена и всеки влезна във входа си и се прибра.
Аз просто искам да се обади! Толкова ли му е трудно?

А оттам всичко ще си дойде на мястото за нула време... 

Не мисля, че говорим за заплаха, а за констатация. Прости ми, че ще го кажа, но ти си по-млада от мен и реакцията ти е на младо момиче - не казвай и прави неща, които са само поза. Изречението $ако не дойдеш след мен, те напускам$ използвай, само ако е искрено и няма да се обърнеш. Не цели панаири в живота си, защото те не показват истинско отношение от никой от двете страни. И ако наистина би закрещял, имате още много път да извървите до реалната пълноценна връзка, защото този мъж не вярва в твоята любов и се чувства заплашен от поведението ти.
И щом искаш да говориш с мъжа до себе си, ами обади му се, не те разбирам какво те спира. Но му кажи $здрасти, любов, как си, какво правиш$. Просто се зарадвай на гласа му, на любовта му. Нали го обичаш, ами кажи му го. Без ама, обаче и подобни. Бъди отворена и искрена.

Кафе, ще се раzберете... Проблемите ви не ми иzглеждат тооолкова големи. Не се ядосвай повече, не се самонавивай, обади му се и опитайте да обсъдите въпроса "сега на къде". Успех

Ох,този филм ми е до болка познат.Изчетох всички мнения много внимателно,но...мисля,че проблема е в многократно повтаряемите действия,в случая-БЕЗдействие на едната страна...И когато си разкъсван между обидата и любовта към някой, когато си уморен да 'буташ колата' ,но пък, ако спреш  пак е същото? Тогава какво? Не знам,мила,съвет не мога да ти дам,мога само да търся отговори- също като теб...

Оооо, да ти кажа аз съм против такива крайности.Да му се обявява подобно нещо е много стресиращо за един мъж от гледна точка на това, че веднага ще си помисли "ето тя ме манипулира, притиска ме, ограничава ми пространството", а всички знаем какво означава това за един мъж.С мъжа трябва да си дипломатична и най-вече твърда.Мъжете обичат да бъдат разбирани /ние също, но докато на нас ни е в природата да разбираме, на тях не им е - всичко опира до тяхното АЗ"/.За тях всичко е черно или бяло.Това е истината.Мисля, че сте големи хора, за да се разберете по нормалния начин.Мисля, че си постъпила много правилно като си си тръгнала.Така се прави.Изпитан метод.Какво да му тичаш след гъза ли? И как ще те уважава после?Ще знае, че каквото и да направи, ти ще се обърнеш и ще тръгнеш след него.Я остави тая."Добре, аз си тръгвам, утре ще се разберем"  - много трезвомислеща постъпка, вместо "Ще стоя тук, няма пък да мръдна, да се караме до посиняване....." Всички знаем - утрото е по-мъдро от вечерта.Винаги на другия ден нещата стоят по друг начин.А що се отнася до обаждането - ще се обади, убедена съм.Ама трудно им е бе, това е, трудно им е да си преглътнат мъжката гордост.Ама ще си я преглътне, щом те обича, сигурна съм.Нека като стане така - ти се обаждай веднъж, той - 10 пъти.

Анджек!!!

И все пак имам прогрес 
Получих три страхотни смса  и предложение за вечеря, приготвена от него.
Значи все пак можело да се пречупи и да вземе инициативата да побута той колата, че да върви   
Да се надвяваме, че покрай вечерята ще изясним по-добре нещата и това ще е още една стъпка към по-доброто разбирателство и съвместно съжителство! 

Видя ли, ей това имах прадвид!  Айде приятно! И гледайте да си говорите само хубави работи!

Какви неща пък има да изяснявате?
Ако е твоята представа за градеж на устойчиво семейство и това, че не "розовите" отношения са неговата основа, да. Но, ако е нещо друго - вземете просто се напийте и се наяжте...