- Публикувана: 19 ноем. 2006, 11:59 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2006, 11:29 ч.
Справяте ли се сами с домашните задължения?
Замислям се все по-често за домашна помощница. Аз по принцип не съм голяма домакиня и хич не обичам метлата и парцала. Особено сега и с грижите по детето. При първа възможност ще си взема помощничка. 
основно разчитам на себе си на съпруга ми, ако ние не си свършим работата няма кой да ни я свърши, но имаме и чужда подкрепа, на която се осланяме при нужда
за детето мога да разчитам 24 часа на майка ми, стига да реша и й го пращам, няма проблем
един път в месеца идват две жени да чистят 'по-основно', а през останалото време аз си поддържам
за детето мога да разчитам 24 часа на майка ми, стига да реша и й го пращам, няма проблем
един път в месеца идват две жени да чистят 'по-основно', а през останалото време аз си поддържам
Понеже не успявам да се справя с всичко, а не искам никакви тъщи и свекърви да ме се бъркат, веднъж седмично идва жена и чисти. Всеки ден чистя спалнята където стоим с бебето, другото - жената. Пере пералнята, съши сушилнята, мие миялната, аз готвя през ден-два и си гледам детето. Баланса много ми харесва, удобно е и за мен и за мъжа ми. Свеки нещо тън-мън, как можело, тя щяла с удоволствие да чисти, но аз съм като скала - НЕ! Да идва на гости да си играе с бебето и да не ми се бърка в домакинството.
Раз4итам на себе си и на съпруга си. Върша повечето неща сама, но и той ми помага за някои. Още нямаме деца, но и двамата работим много, а аз и у4а втора специалност,което зна4и лекции вечер и през уикенда. Той е много сладък и все гледа да ме зарадва с нещо, но миналата седмица така беше изпрал че 3 от блузките ми бяха забоядисани. 
Затова предпочитам повечето домакински задължения да върша аз.
Затова предпочитам повечето домакински задължения да върша аз. 
В никакъв слу4ай немога да се справя сама!Имам си домашна помощница,ползвам услугите на детегледа4ка!А имам и шофьор който взема дъщеря ми от у4илище-тъй като аз съм бременна в 6-ят месец и съм с контракции наблягам на седенето у дома пред телевизора!Немога да раз4итам в домакинството на съпругът ми,той работи по цял ден а и 4есто отсъства от вкъщи!Ако трябва да правя вси4ко сама....ще отка4а 
Разбира се, че се справям и това съвсем сама. Никога не съм искала помощ, а и да поискам няма как да я получа, по простата причина, че 10 години вече съм извън България и съм се научила сама да се справям, а не само да хленча, и да не недоволнича, камо ли да си мисля, че роднините са ми длъжни. И недай си боже помогнат с нещо и се започва едно плюене, майка ти жална. Ходя на работа, гледам си детето, грижа се за мъжа си. Затова се учудвам много като има недоволни, толкова ли е трудно да се справяш сам в живота? Питам, защото за мен никога не е представлявало проблем!
Разбира се, че се справям и това съвсем сама. Никога не съм искала помощ, а и да поискам няма как да я получа, по простата причина, че 10 години вече съм извън България и съм се научила сама да се справям, а не само да хленча, и да не недоволнича, камо ли да си мисля, че роднините са ми длъжни. И недай си боже помогнат с нещо и се започва едно плюене, майка ти жална. Ходя на работа, гледам си детето, грижа се за мъжа си. Затова се учудвам много като има недоволни, толкова ли е трудно да се справяш сам в живота? Питам, защото за мен никога не е представлявало проблем!
на мен ми е трудно. предпочитам да имам някой до себе си и да знам, че ако имам нужда ще ми помогне
Разчитам на съпруга ми, когато има възможност ми помага
Сама. Докато той закусва в столчето си и не ми се пречка, мета, пускам прахосмукачка и мия пода. Преди обяд готвим заедно, той ми подава продуктите, играе си, мотае ми се в краката. Прането простираме заедно. Следобяд докато спи, гледам да свърша по-опасните неща - гладене, чистене на баня с препарати. Чиниите ги мия на момента, за да не се трупат. Не се юркам непрекъснато да прибирам играчки, през деня си стоят разхвърляни. Не е кой знае какво, човек спокойно може да се справи с ежедневните неща сам.
Разчитам на себе си и съпруга ми
За справянето се справям сама с малка помощ от съпругът ми. Друг е въпросът, че имам нужда и от друга помощ, но никой не ме пита...
.Ама то си е до 4овек сигурно,аз съм от тези много организираните,не понясям някои да ми пипа не6тата и така...Ина4е се радвам и на един сменен памперс през деня от съпружието 
Сама се справям и мъжа ми ми помага вечер за децата. Трудно ми е и много му се оплаквах, но се осъзнах навреме, че започвам да ставам от жените тип мърморани и хронично депресирани и спрях и някакси като не се оплаквам вече, като чели не ми пука талкова колко работа ми е останала за утре, каквото съм могла съм оправила, ако съм могла съм му сготвила. Той пък не е недоволен.
!Тежи ми,но няма как.
Да справям се. Всичко сама си го върша и така съм най-доволна. Не че има друг вариант де 
. Съпругът ми работи на две места и почивните дни, и празниците, така че не мога да разчитам на него. За едно дете и двустаен апартамент нямам нужда от помощница
. Съпругът ми работи на две места и почивните дни, и празниците, така че не мога да разчитам на него. За едно дете и двустаен апартамент нямам нужда от помощница Това все едно аз съм го писала
Не ми е съвестно да искам мъжът ми да помага в домакинството, при положение, че се прибира за вечеря и сън. 
Аз също се справям предимно сама но половинката винаги си предлага помоща а аз винаги приемам когато се чувствам уморена.Засега сме си само двамката но съм сигурна че и за вбъдеще ще бъде така дори и с дечица защото държим да си се оправяме сами.Надявам се да не опирам до помоща на родителите ни 
До като бях по майчинство се справях сама. С голямата взехме бавачка когато се върнах на половин работен ден, защото беше на 6 месеца, а аз на всичкото отгоре бях още студентка. Записах я на ясла на 1 г и 2-3 месеца, освободихме бавачката, а аз се върнах на пълен работен ден. С малкото си седях в къщи 4,5 месеца и както се сещате на тази възраст няма как да го дам на ясла и прибегнахме до помощ от мама Дребньо вече е на 1 г и 2 м. но за момента ще си го гледа майка ми. Мисля да пропусне яслата и да тръгне направо на градина 
Дребньо вече е на 1 г и 2 м. но за момента ще си го гледа майка ми. Мисля да пропусне яслата и да тръгне направо на градина 
Аз гласувах с първите три опции
По принцип се справям самичка без проблем. Детенцето ми е страхотно, занимава се самичко и аз успявам с домашните си задължения. Когато съпругът ми си е в къщи - той ми помага с детето, помага ми във всичко
А когато някоя от бабите е около нас -с радост им предоставям грижите около детето, че и домашните задължения
Те са щастливи, че без тях не можем - а ние с мъжа ми сме като волни птички
п.п помощ не отказвам
По принцип се справям самичка без проблем. Детенцето ми е страхотно, занимава се самичко и аз успявам с домашните си задължения. Когато съпругът ми си е в къщи - той ми помага с детето, помага ми във всичко
А когато някоя от бабите е около нас -с радост им предоставям грижите около детето, че и домашните задължения
Те са щастливи, че без тях не можем - а ние с мъжа ми сме като волни птички
п.п помощ не отказвам
Разчитам само на себе си,мъжът ми се вклччва инцидентно.Никога не сме имали детегледачка,а бабите се включват основно в някоя и друга разходка,а свекърва ми взема малката за уикенда при тях на гости,но не всяка седмица.Няма да крия,че се уморявам адски много ,на моменти съм на прага на физически и психически срив,но това е положението.Просто не ми се мисли като тръгна скоро на работа,как ще сколасвам. Може и да ме намерят припаднала наработното място 
Мъжът ми не е от най-досетливите ,и все трябва да го ръчкам да свърши нещо,а се оказва 4е това го било стресирало.Абе ще стискам зъби,докато мога. 
,на моменти съм на прага на физически и психически срив,но това е положението.Просто не ми се мисли като тръгна скоро на работа,как ще сколасвам. Може и да ме намерят припаднала наработното място Мъжът ми не е от най-досетливите ,и все трябва да го ръчкам да свърши нещо,а се оказва 4е това го било стресирало.Абе ще стискам зъби,докато мога. 
По принцип се справям сама,но от 2 години имам домашна помощница,която идва всяка събота и ми изчиства всичко основно до блясък.Ежедневието с всички екстри си е на моя глава.Мъжът ми излиза в 9 и се прибира в 8-9 вечерта.Той си върши разни мъжки работи из къщи,повреда някоя,ремонт или нещо такова.
Не знам с коя опция да гласувам 
!
Помощ имам основно само от свекъра ми при гледането на малкия по няколко часа дневно /но не всеки ден/. От време на време има включване и от баба за кратко.
Пропуснах! Баткото много ми помага също за гледането на брат си. Има дни, в които без него не бих се справила с основните ми задължения!Задължение на таткото е каране на Стефан до училището и пазаруване от време на време!
!Помощ имам основно само от свекъра ми при гледането на малкия по няколко часа дневно /но не всеки ден/. От време на време има включване и от баба за кратко.
Пропуснах! Баткото много ми помага също за гледането на брат си. Има дни, в които без него не бих се справила с основните ми задължения!Задължение на таткото е каране на Стефан до училището и пазаруване от време на време!
Докато бях сама със сина си, се справях сама с всичко. Сега, обаче, с 2 малки деца, съпруг и сравнително голямо жилище, плюс ходенето на работа от 3 месеца насам, изобщо не искам и да опитвам да се справям. Имам детегледачка, която има задължението да поддържа чистота и да глади, докато бебето спи.
,но предполагам,че помощ ще ми е необходима само в началото/надявам се справям се сама с всичко,но не ходя на работа.но и да ходя-домашните задължения и децата пак ще са мое задължение...
засега се оправяме двамата. добър тандем сме. но скоро ще ангажирам помощник. не виждам смисъл да губя по около 3 часа седмично за чистене (при това събота или неделя), ако тези часове могат да бъдат инвестирани в семейни занимания. а и дефицитът на време все повече ще нараства след появата на 2-рото отроче. въпрос на време е да реорганизираме начина си на живот.
