Страх при раждане

Не трупай толкова отрицателни емоции, не е добре за теб и бебето. Помисли колко жени са раждали. Ходи на консултации ипрофилактични прегледи, за да следиш нещата, има и упойки.  Освен това като родиш бебока и го видиш ще забравиш за болката.

Имах доверие на лекарите, на бебето и на тялото си, че знаят какво правят. Болката беше доста по-малко от очакваното. Разучи упойките и не се самонавивай колко ще е ужасно. Не е приказка раждането, но не е ужасно, минава и заминава.

Благодаря много, със сигурност трябва да влезна в някаква хармония със себе си ❤

Повярвайте ми, не отдавна бях на ваше място. А, аз по принцип съм много страхлива. Страх ме е дори от боцване с игла, а какво остава от вземане на кръв, например. Ще ви кажа само спокойно! До четвъртия месец не можех да чета нищо за предстоящото раждане, тъй като започваше да ме хваща страх, паника, чак започваше да ми се повръща. Събрах смелост и започнах да гледам десетки клипове на училища за бременни и т.н  В началото ги гледах до първите 10 минути, но с времето си давах кураж и ги изгледах всички, че и по няколко пъти. Щастлива съм, че има толкова клипове качени в ютуб, гледайте ги и се подготвяйте! Всички жени с деца са били на ваше място, нали знаете. Говорим за милиарди жени!! Притеснението е напълно нормално, едва ли има жена, която да не се е страхувала, но всичко ще е наред. Колкото и странно да звучи, колкото повече наближава времето, толкова по-малко се страхувах. Не забравяйте, че по време на раждането ще сте в добри ръце. Има доктори, сестри, които ще се погрижат за вас. Единственият съвет, който мога да ви дам е да гледате училища за бременни, за да сте подготвени. Тогава няма да има от какво да се плашите.

Помисли по този начин. Каквото и да е раждането, това са само няколко часа - изкарват се. Дишаш, пестиш си силите. Между контракциите си почиваш. Помниш, че тялото ти е пригодено за това, твоят организъм е в състояние да го издържи. И помниш, че всеки един човек на улицата, всичките 7 и повече милиарда са излезли на света по този начин. Тоест, това е най-естественото нещо. До теб ще са лекарите, мъжът ти.

Сега си в много особено състояние, когато с бебето сте в симбиоза. Вслушай се в себе си, наслади се на тези моменти, на тази близост, която с това бебе никога вече няма да се повтори. Вие сте едно цяло само сега. Не изпускай момента да се радваш на бременността си!

През бременността ще минеш през много етапи. Сега ти е далеч още, но като наближи и имаш огромен тежък корем, подути крака и се чувстваш тромава, едвам навеждаща се да си обуеш краката, ще искаш да родиш 😉
Иначе, да, нормално да има притеснение, лек страх. Но все пак раждаш в болница, сред лекари. Едва ли има жена, която да не си е преставяла най-лошото. Но няма смисъл да се самонавиваш. Мисли за хубави неща, че ще видиш бебето, как ще изглежда, че вече ще сте заедно.
Моят опит с две естествени раждания е положителен. Болката не е нечовешка, съществува добро обезболяване ако желаеш. Леко раждане!

Благодаря ви много, не бях чувала за подобни клипове, но със сигурност ще се поинтересувам повече и ще започна да ги гледам!

Ники, в края на краищата ако беше толкова зле, никой нямаше да се навива за второ, трето и повече деца

Нормално е да се страхуваш. Аз, например, се страхувах от неизвестното. Нямах представа какво ме очаква, каква е пък тази болка, какво е усещането, ще се справя ли. Разсъждавах така- бебето е вече напът, така или иначе трябва да излезе някак си. Стягаш се и това е.
И накрая какво- наложи се секцио. Обаче и с него мноого ме наплашиха. Оказа се фасулска работа, беше много леко.
С второто най- сетне "опитах" от болката. Ами- боли, да. Но не постоянно, между контракциите можеш да си отдъхнеш. Ако не можеш да понесеш болката, винаги можеш да си поискаш упойка, но това се уточнява преди раждането. Аз така или иначе бях за секцио, нямаше как да родя седалищно бебе.
Но искам да кажа нещо много важно. Разликата между първто и второто ми раждане е, че второто тръгна по естествен път. С това си раждане изпитах много, много повече емоции, отколкото с първото. Хормони, адреналин, всичко беше толкова прекрасно, изпитвах невероятно щастие, просто е неописуемо, па макар да минах през ужасни болки.

Благодаря ти мила, определено се успокоявам с това, че все пак не съм първата жена в света която ражда, и със сигурност нямам търпение да видя бебчо.

Вредиш си така, щом толкова те е страх винаги има опция и секцио, всички сме минали по този път някои дори ми се хвалят, че не разбрали кога родили, аз лично родих нормално с епизотомия 2 месеца не си седнах на дупето, но пък вече нямам страх от нищо камоли пък от болка, станах зверски силна и никой не може дами се опре вече...

Аз даже се сбогувах с котката преди да вляза в болницата. Да се чудиш какви неща ражда бременния мозък. А така ми се раждаше вече, че не издържах и уж се надъхвах с какво ли не, че ще се стегна ... Ами, не се стегнах, но голямо чудо, всичко са виждали там не им бях първата. Но аз съм лигла велика.
Успех, Ники, ще се справиш. Няма къде да ходиш. Със страх или без, все ще родиш.

Аз съм много страхлива и моят начин беше да не мисля за това.
Гледах си работата, излизах на разходки, запълвах си свободното време с книги и филми. Държах си ума постоянно зает, само и само да не мисля за това.
Мина и замина

От все сърце Ви препоръчвам да прочетете тази книга.



Ще отговори на всичките Ви въпроси, ще "пребори" много от страховете Ви и определено ще погледнете от друг (вълшебен) ъгъл на раждането.

*Аз самата имам едно секцио и едно нормално след това (с авторката на книгата- Олга Дукат). Много се готвих за нормалното си раждане, защото е след секцио, и въпреки че се проточи като продължителност- съм много благодарна, че се случи точно така.
Да, болеше. Но болката е особена- знаеш, че всяка контракция всъщност те приближава до магическия момент, в който ще прегърнеш бебето си. 🥰

Спокойно, най-нормалното нещо🙂 Съсигурност не е приятно, но като много други неща минава к заминава. Това са няколко часа, а ние жените сме пригодени за болката😊

Живеем в модерен свят където има упойки които правят болките по-малки и пътя до самото раждане по-лесен. Ако доктора види, че се изморяваш и ти идва много дори може да ти направи лек разрес. При моето раждане малкия не искаше да излиза известно време и около 2ч напъвах. Накрая докторката ме цепна, а акушерката натисна и той просто излезе. Ако наистина много те е страх може да обмислиш секцио. С пълна упойка е и няма да усетиш нищо. Да после ще те боли може би повече и попринцип аз съм за естесвеното раждане с упойка, но както прецениш.

Лека и приятна бременност!🍀

И да ти кажа няма страшно, няма да ми повярваш. Аз се бях наплашила много, изчетох всичко за "болката", попитах всички познати. Всеки отговаряше различно, едни ги боли повече, други по-малко. Най-накрая мама ме смъмри, каза да изляза на улицата и да гледам всеки, който мине е роден 😃. Гледах клипове, висях тук в бг-мама по цял ден. Голяма грешка, колкото по-малко знаеш, толкова по- добре иначе се вкарваш в драми, които даже няма да станат😃. Примирих се, знаех, че идваше краят🤣🤣🤣. Преди да вляза в болница се сбогувах с всички, казах как искам да се казва бебето, както споменах от интернет се вкарах в излишен филм. Влязох, докторите предупредиха, че щом е първо може да продължи над 12/20ч, аз още повече изперках. Прегледаха ме на ехограф, но моята госпожица се оказа инат, обърна се напречно и тоновете започнаха да и падат. Докторите решиха секцио, отдъхнах си, казах, че като умра еди как си искам да се казва бебето😃😅, изпаднаха в откачен смях. После съжалих (мое мнение)  неможех да ставам 53 часа, някой минават само с 24ч.. Гледах жените, които са родили нормално ставаха след 2/3ч, аз чувах моето как плаче, а неможех да мръдна. Мина и замина, за около 10дни. Сега, като се сетя, вместо да си почивам, да се наспя аз се занимавах с простотии. Беба ми разказа играта 4 месеца без сън, вместо да се притесняваш от болката, по-добре се подготви какво те чака след това.

Направиха ми секцио в полунощ и сутринта в 9ч бях на крак 😱

И аз също се притеснявах много, но от сегашната си гледна точка след две нормални раждания (първото с упойка, второто без упойка) ще ти кажа - няма страшно! Да има някаква болка, но замисли се - хиляди години милиарди хора са се родили на земята именно по този начин..
Аз съм от хората, които обичат да са информирани - кое, какво, защо.. за моето спокойствие преди първото раждане много ми помогнаха лекциите от училищата за родители.
И най-много лекцията на Елена Василева за дишане по време на раждане - съветвам всяка жена, на кояти и предстои раждане да я гледа инда си тренира дишането.
Също имах пълно доверие на лекаря си и се чувствах изключително спокойна с него.

Страх ме беше и с първото, и с второто раждане. Първото беше нормално, второто секцио. Да ти кажа, ако сега ми кажат, че съм бременна, пак ще ме е страх. Ама ето на, жива съм, преживява се. И аз четях, че някои не ги боляло, е....не се оказах от късметлийките. Секциото ми мина по-леко. Но при други не е така. Лека бременност и не го мисли много. Важното е ти и бебето да сте живи и здрави. Всичко друго минава.

И аз изпитвах огромен страх от раждането,знаех че ще боли,бях и на диета заради гестационен диабет,бях като в депресия и даже отказах упойка,две седмици преди да се роди бебето нямах търпение вече да излиза ,каракат ми се бяха подули ужасно.Боля ме единствено страшно много кръста и може би защото имам гръбначно изкриваване ми беше по лесно да родя в клекнало положение,защото в легнало не усещах кога трябва да напъвам,Тялото на жената е устроено така че ,да знае кога да напъва ,продължи 24 часа от контракцийте до раждането.Успях да поспя 4 часа,а самото раждане трая 20 минути,беше смешно защото на дваистия час ми казаха имаш разкритие само 5 сантиметра и може и до утре да изкараш,и аз като започнах да плача и на мъжа звънях да му се разкрещя и след 3 часа болките се засилиха ,и най накрая родих,честно да споделя повече ме болеше шиенето биха три упойки и не ме хванаха,имах само 4 шева.
Правилно са ти казали да си тренираш дишането това е много важно!!!!

Много съм страхлива и винаги ме е било страх от раждането и болката, но в момента в който разбрах, че съм бременна този страх изчезна.
Бях запозната с процеса и щом толкова жени минават през това бях убедена, че аз ще се справя.
Два пъти минах през това.
Много ме е страх от игли обаче и докато ми взимаха кръв и ми слагаха абукат щях да припадна. Наложи се няколко пъти да ме дупчат. Много гадно ми беше.
За раждането има епидурална. И двата пъти бях с упойка и нищо не усетих от самото раждане.

Преди два месеца родих! Мога да кажа,че изпитвах същия страх. Напълно нормално е. В началото на бременността бях спокойна и нямах търпение да се доближа до финала, но колкото повече наближаваше термина, страха се усилваше. Родих секцио по мед. причини. И от него се страхувах и не спях дни наред, но щом видиш мъника забравяш за всичко! Всичко ще е наред, напълно естествени неща са това!

Аз бях доста спокойна относно раждането, е, имаше моменти на страх, но бях положително настроена.
Раждането не мина много добре и след него си казах, че повече няма да раждам. След няколко месеца си казах, че ако раждам изобщо някой ден отново, то ще избера секцио. Сега, година и нещо по-късно, си мисля, че бих опитала отново естествено раждане 😀 Та, мисълта ми е, че минава и заминава, с времето се позабравя, иначе наистина много жени не биха родили второ, трето и т.н.

Благодаря за подкрепата мила ❤

Дишането много помага, а има и обезболяващи методи.

Първата ми бременност беше кошмарна и като влязох в родилна зала се радвах, че съм избутала до 38г.с. Просто нямах търпение да приключат мъките и притесненията ми.. Имах късмет за леко раждане без упойка. Пожелавам успех!

На мен ми предстои първо раждане. Моят страх беше продиктуван от непознатото и не толкова свързан с раждането, а дали ще бъде всичко наред с бебето. Паниката и страхът могат да бъдат лош съюзник и както сама виждаш ти повлияват на съня. Преди няколко месеца ми бяха объркали изследванията от една лаборатория вместо ТСХ 1.2, ми го изкараха 14.45 и докато повторя резултата пулса ми беше 110 вместо 60-70-80 както обикновено и не можех да спя. Тогава изпитах истински страх от притеснение да не съм увредила детето със скочилите до небето хормони. Лекарите ми казаха да не се притеснявам, защото се отразява негативно на бебето и всичко ще бъде наред, защото ще ги коригираме.
Следя редовно лекции от училища за родители: Училище Ма-ма, Списание Кенгуру, Училище Мама знае най-добре, 1 наум и т.н. Взех си и литература за кърмене и отглеждане на дете. С всяка книга и лекция ставам все по-уверена в себе си, че всичко ще е наред. В 8-ми месец съм и нямам търпение вече да си гушкам бебчето. Таткото се притеснява как ще го къпем, за пъпчето и т.н. Аз съм толкова спокойна все едно съм отгледала 5 деца, той на моменти ми се дразни дори защо съм толкова уверена. 😂
Според мен за да изчезне този страх, трябва да сме подготвени какво ни очаква. Моя приятелка отиде да ражда без да се интересува от нищо и си мислеше, че отива, ражда и си заминава. Но не се оказа точно така. И в групите съм чела подобни коментари от майки, които съжаляват, че не са тренирали поне дишането.
Всичко е непридвимо, но се надявам да отида с положителна нагласа и усмивка в болницата, да се доверя изцяло на лекарския екип, който съм избрала и да се прибера вкъщи с живо и здраво бебе. Пожелавам ви същото! ❤

За болката има едно чудесно решение и то е епидурална упойка. Аз спах между 5см и 9 см разкритие. Дори съм похърквала.

И аз бях така с първата доза, но като свърши, втората не ме хвана! Та всичко си усетих.

Не е трябвало въобще да ти свършва. На мен ми "доляха" преди това.

Сигурно, но чаках един час за анестезиолог за втората доза 🙂 Но и като цяло, не на всеки действа епидуралната, за съжаление. Може и да съм рядък случай.

Всичко е според зависи. Всъщност няма една епидурална, а много и различни смески. На второто ми раждане ми сложиха 2, защото беше експресно и трябваше по-силно обезболяване.

В 9-ти месец изобщо не съм спала, понеже тази мисъл не ми даваше мира. Въпреки това твърдо бях решена да раждам нормално, а мисля че не е имало жена, която да я е страх павече от мен. 3 дни бях с родилни болки, последната вечер вече не се издържаше. Но повече от 1 см разкритие не получих, защо с точност не знам! 🤷🏼♀ След това се наложи секцио. Та мисълта ми е - изживях ги и двете опции за раждане, няма страшно! Боли, но ще се справиш! И неизвестното плаши още повече, но бъди с мисълта, че по един или друг начин трябва да излезе мъничето! И да забравя се! Аз си мислех, че всеки ден ще се сещам за това, но не. След като гушнеш бебенцето и всичко ще бъде наред! )

Накратко -2 нормални раждания, първото с упойка, второто без. При първескините нещата се случват доста бавно и при мен стана така, че упойката допълнително забави нещата, а и не беше като да не усещам нищо. Съветът ми е без упойка, лично за мен няма никакъв смисъл. И двата пъти бях сравнително спокойна, просто стиснах зъби и си казах "няколко часа и ще свърши, през какви ли не други неща съм минала". Опитай се да стоиш у вас максимално дълго по време на контракциите и да отидеш вече на 6см разкритие например. Няма да родиш вкъщи, спокойно. Първият път аз отидох с 3 см, метнаха ме на едно легло, защото беше 1 през нощта и това ми забави разкритието повече. Вторият път си стоях вкъщи докато контракциите не станаха на 3 минути БЕЗ ДА СПИРАТ. Приеха ме с 8 см, нямаше време дори за клизма. Но ти имаш още доста време до раждането, не го мисли от сега, а като влезеш в 8 месец например. Сега си живей живота -разходки, книжки, спане, маникюрче, фризьор. Леко бременеене

Аз бях слушала всякакви ужаси за раждането и не вярвах на нито едно. Не вярвах да е такъв ужас, а после да родят второ естествено. Деня преди да родя ( в 40г с.) Питах майка ми колко боли. Тя ме погледна сериозно и ми каза, боли, много боли, но толкова бързо се забравя като си видиш детето, че няма да повярваш. Родих през нощта, а на сутринта питах доктора кога мога да забременея пак те паднаха от смях, а аз бях супер сериозна. Ин витро съм, и година по-късно забременях пак (; Боли, но забравих болката в момента в който излезе детето. Успех и не се самонаваивай

Гадно е и боли ужасно много. Едва ли има по-силна болка. Затова поисках епидурална и като я сложиха, повече нищо не ме заболя никога.

Не бих раждала без епидурална упойка, но майка ми е раждала двамата ми братя без упойка и е Ок. Приятелка и казала да седи вкъщи и когато я боли толкова, че да вика, да отива в болницата. Ами за малко да не роди брат ми вкъщи, защото чакала да вика, а не и се викало. Айде стига жени сме, търпим на болка, телата ни са потготвени за това. Всеки го е страх, нормално е. Както примерно първия път когато правиш секс пак знаеш, че боли и те е страх, все пак бързо минава. Болката при раждане е по-силна, но много по-лесно се забравя.

Хайде стига си правила такива генерални заключения. Родила си едно дете и вече всичко знаеш и говориш от името на всички, няма нужда.
И защо не би раждала без епидурална упойка като си жена и тялото ти е подготвено за това и бързо се забравяло? Изобщо не се четеш какво пишеш май! И да сравняваш секс с раждане...

И аз така си мислех, че не бих раждала без епидурална, но ей ме на.. преди два месеца родих второто си дете без упойка, не защото не исках ами нямаше за кога - от първата контракция до раждането 2 часа.. Както се казва "не е болка за умиране" и трето бих родила😆

И при мен имаше страх, започна към 7ми месец, защото имах колебания за метода на родоразрешение и страх от странични ефекти от упойки. Страховете ми намаляха значително, когато попаднах на съвестен лекар, който прецени какво да бъде раждането и го избрах да води раждането. С него обсъждахме всичко, което ме притеснява, от 34 г. с. до самото раждане.

С първото си раждане имах леко притеснение от неизвестното, но в крайна сметка си дадох сметка, че от както свят светува, жени раждат всеки ден и трябва да се стегна. А и четох книга, в която лекари споделяха за спокойни родилки, при които почти никаква болка не е имало точно заради липсата на страх и съответното стягане и стискане.
Влязох да раждам спокойна, болките не надминаха менструалните, които съм имала. Персоналът ми се засмя, като ги помолих да ме проверят за разкритие, а те си мислеха, че съм още в началото (2 мин по-късно се оказа, че съм на 8-9см).
Втората ми бременност я загубих, но трябваше да родя с предизвикване в 17 г.с.- след слагане на бусколизин, който уж е за отпускане, ми стана толкова студено, че се разтреперих като лист 10-15 мин, съответно цялостно стягане на мускулатурата- адски болки. Целенасочено трябваше да спра треперенето и болката спря.
Просто не се стягайте и стискайте,  момичета. Най-лошата услуга си правите така, защото хем ви боли, хем ефективността на контракцията много намалява.
Април ми предстои трето раждане и ще видим как ще мине и то.

Да, спокойствието наистина помага, но болките са изключително персонални и техният интензитет варира при всяка жена. Просто вие сте имали късмет.

Не е до късмет, както казах. При предизвиканото ми раждане не бях такава "късметлийка" докато не се овладях.

До един праг тялото произвежда собствени болкоуспокояващи. След друг се включват различни механизми за защита и може и да загубите съзнание. Психиката, за съжаление, играе малка роля в това.

Там е работата. В психиката. Колкото повече се опиташ да приемеш случващото се, като нещо нормално и естествено, толкова по-очаквана е болката. Така самата болка няма да те паникьосва и ще бъдеш по-спокоен. Имам приятелка с 36 шева. Тя ми каза, че просто не ги е слушала, искала е да излезе по-бързо и съответно това е резултата. На мен ми бяха казали, че между 7/8/9см не проверяват за разкритие, защото по виковете си личи. Това малко и в кръга на шегата. Аз в един момент им казах, май съм на тези см, тя ме погледна и потвърди. Просто го очаквах.

Аз между 7/8/9 спах и похърквах. с първото, де, с второто между 3 и 7 имаше час, а между 7 и 10 - половин. Отвратително!

Май всяка бременна преживява подобен род страх. А някоя от вас търсила ли е помощ от психолог преди или след раждането?

Първо, болката не е такава, че тялото ти да не може да я издържи, защото природата ни е пригодила за това. Второ, контракциите са на интервал, тоест след всяка има малко пауза, в която си отдъхваш и събираш сили. Но при раждането ми направи впечатление, че когато ми сложиха системата с окситоцин, болката се засили и стана по-честа. Но не знам дали щеше да е по-слаба, ако не беше форсирането с окситоцин. Може такъв да е естественият ход.

Първото ми раждане беше 13 ч 😅 без упойка ,бяха ми изтекли водите ,но нямах разкритие. Е болка има ,но всичко се забравя .Просто не го мисли

Страхът и адреналина от него стягат мускулатурата, което забавя раждането. Имате достатъчно време да се поинтересувате как преминава раждането - от първите контракции до рязането на пъпната връв. Матката е удивителен орган и неслучайно и жените преди мен са казали, че тялото на жената си знае работата и голяма част от процеса зависи от психиката. 

Вижте това видео, на мен много ми помогна
https://www.youtube.com/watch?v=aT6PJzwJk5A
Има още няколко акушерки, които разказват за раждането от анатомична гледна точка много увлекателно.

Желая здраво бебче на финала!

Да, чудесно видео. Аз попаднах на уебинарите на Елена Василева във фейсбук тази седмица и оттам разбрах за начина на дишане и как това може да ни помогне при самото раждане. Доста жени се изказаха, че точно нейните съвети са им помогнали за раждането, та живот и здраве, септември месец ще се опитам да ги приложа за първото ми раждане. Просто трябва да сме спокойни, да дишаме и да бъдем позитивно настроени.

Точно тези видеа гледам и аз.  Толкова са увлекателни и успокоявящи, че нямам търпение да дойде този ден. Наистина ми вдъхна увереност и обяснението на процеса и разбирането му определено помагат, защото иначе беше едно голямо неизвестно, за което всички говорят колко е ужасно…или почти всички. Така човек се настройва още от самото начало, че ще е някакъв ужас.

Надявам се да имам едно леко раждане!

И аз ще съм номер 2 като теб направо като чета все едно аз съм го писала чак немога да си обесня тсзи вечер казвам на мъжа си защо такива като мен страхливи трябва да раждат ами не отива тои да ражда тои е супер спокоен човек 😃

Ох, спомних си второто раждане. Имах дата за секцио. Преди това ми изтекоха водите и като започнаха едни контракции...не можех да лежа, нито да седя. Все едно тир ми минаваше през кръста, болките ми бяха там конценрирани. Голям гърч беше. Накрая вече имах чувството, че през 2 мин ми идваха контракции и добре, че ми направиха секцио. Някой по- напред писа за 53 часа възстановяване. Операцията запопна в полунощ, в 9ч сутринта вече бях на крак и всичко беше точно. В стаята с мен имаше жена, родила нормално второ дете, която не можеше да седи и лежи и беше постоянно на обезболяващи. Бъзикаше се, че е по- зле от мен.
Та, наистина всичко е много, ама много индивидуално. Колкото и истории да чуете, всяка ще е различна.