Днес в училище изпратихме учениците от класа ми (10. клас в обединено училище само с малцинства). Класна съм на този клас от 6. години.
На всички завършващи ученици дойдоха близки (родители или др. роднини). Родителската подкрепа е голямо постижение и колегите, работещи в такава среда, разбират защо...
Бях подготвила състезание между учениците под формата на шоу, на което присъстваха освен колегите и непедагогическия персонал. Получи се чудесно (ученици, родители, учители и персонал споделиха емоцията) и съм много доволна. Учениците се почувстваха подкрепени от всички и искрено се забавляваха!
Мисля, че съм изморена, но удовлетворена от тържеството (след две нощи недоспиване в подготовка, колежка ми помогна с няколко ангажимента и снощи легнах в 3, иначе сигурно щях да осъмна). Радвам се, че утре е събота!...
Реших да споделя с вас, че в темата май повече се оплакваме, отколкото разказваме за хубави събития. Като работеща с малцинства рядко оставам с толкова добри чувства, в резултат на работата си.
Вела, респект за труда ти!
Съпругът ми също работи с ученици от малцинствата от много години. Учениците му пораснаха и за него и досега е най-важно, че срещнат ли го по улиците, не гледат да го избягват, а го поздравяват с уважение и респект за отношението, което е имал към тях.