Има ли надарени деца?

Ники засега не проявява никакви таланти. И ние с баща му сме оперирани от такива дадености, така че въобще не ме учудва

Ако това може да се сметне,за талант:държи се като възрастен,мога да изляза с него да пия кафе или по-магазините и все едно съм с приятелка!

Моя синт е ненадминат талант в магариите и шуротиите 
Просто се удивявам от къде му идат такива неща на ум

Аз просто ще стоя отстрани и ще гледам сеир 

Нашия тати свири на пияно от малък, Оли и тя проявява интерес към пияното, но още не може да свири. Иначе пее много добре. Когато баща и свири някаква детска песничка тя успява да пее в такт с него. Ще я видим като порасне. За сега незнам дали има талант.
Ето и една снимчица на "пиянистката"
http://www.sitecenter.dk/oliviahald/billederafolivia/view_alone. … via&UID=10472

На мен ми се отдават много танците, танците са живота ми, обожавам да танцувам, макар да не съм професионалист, но повече от 10 години съм ходила на танцови за различни танци.
Валентина определено мисля,че не е взела чувството за ритъм и такт от мен, но пък любовта към музиката и танците е взела.
Мога да се похваля с това, че безпогрешно улавя аромати от всякакъв вид и ги определя без грешка, както и вскусовете, за това често се шегуваме с баща й,че ще стане дегустатор, което не е лошо
Освен това има невероятна памет, такива неща помни и не забравя...

Голямата рисува добре.
Ама майка й, понеже е амбициозна и задръстена, без грам талант, я записа на английски, а не на рисуване...
Аман от такива родители.

tornerosse, много хубава снимка на пиАнистката.

пианото ви е много хубаво! пианистката не се вижда добре.

като прочетох, че съпругът ти свири на "пиЯно", реших че се шегуваш - малко са хората, които свирят добре "на трезво".

а за талантите на децата ми? и двете притежават невероятния талант да бъдат себе си. гордея се с тях!

Пък моят син е абсолютно бездарие във всичките изкуства! 
Много си го обичам такъв! 

Хихи съжалявам за грешката 
А иначе ще го изпробвам да видим дали ще може да свири на ПИЯНО 
Съжалявам още веднъж 

Смятам да запиша дъщеря ми на пиано.Може ли някой да ми препоръча учител школа?Сънът ми е страшен на комп.Може да записва дискове,да си включва филми,т.н.

на колко години е?

Моят син е хоротропчо.  Ходи на народни танци и се забавлява много добре, а цялата фамилия е редовна публика на концертите.

и моята щерка пианистка (кат' баща си), но пее фалшиво.
А синчето тананика с много верни тонове, но нито една правилно изговорена дума. 
Мисля, че на нея ще си се отдават и езиците. За него още нямам предположение дори

По отношение на щуротиите май всички деца са уникални  И защото са си наши, ги обичаме точно такива, каквито са, нали така  ; ако ще и най-бездарните да са!

Сина ми много обича да рисува  Ще видим как (или дали) ще си развие дарбата в бъдеще

Шани, тези пусти наши щерки един дол дренки 
И моята свири добре на пиано, но да видиш как пее... по скоро блее  Лошото е, че няма време и спряхме пианото. Дано догодина да намерим време и за него 

И в езиците е талантлива. За разлика от мене, дето две думи на английски едвам вързвам. Този талант е наследила от баща си, който е нещо като полиглот  Учи немски, английски както сама казва си и идва от вътре, а баща и и с китайски беше почнал да я занимава  И само се присмиват на моята слухова инвалидност за чуждите езици.
Какво друго... Рисува не лошо. Пак наследство от баща си.
От мене май нищичко няма какво да вземе 

Плува вече всички стилове, като треньорът и смята, че няма равна на гръб  Вече печели няколко мини състезания и съм безкрайно горда  Лошото е, че тука и талант да има за този спорт няма възможност да се развие повече.

Ай, стига толкова таланти 

Моята пък..
абе талант от класа е!

Пее вярно, за разлика от мен... рисува добре и рисунките й в детската вечно са на таблото... играе хорце като на специфичните подскоци вика "Ихууу"

Аз ви казах, че е талант!!!!

Толкова засега, само на 3 и половина е...

 ако това се брои

и други  заложби забравих да отбележа- художнически- нарисувала ми е всички стени с ЧЕРВИЛО--> модернизъм може би

 

 

ЕДИН ТЕКСТ ЗА ТЕЗИ, РАЗВИЛИ ТАЛАНТА СИ КЪМ ЧУЖДИТЕ ЕЗИЦИ.
С най-добри чувства 

Britain's middle classes are in the grip of a new madness, says author Meg Sanders - parenting madness.

Desperate to excel in every field, normally sensible, well-educated parents are resorting to increasingly insane measures to outdo other families and give their offspring the edge.
From mothers who secretly train at home for the grown-ups'
egg-and-spoon race on school sports day, to those who follow the
school bus on its trip to France in case any harm might come to their
offspring, parents are taking it to the extreme.
   Sanders and fellow author Annie Ashworth have brought out a book
-- "The Madness of Modern Families" -- which they hope will encourage
the worst offenders to take a step back and laugh at their own
sometimes ridiculous behaviour.
   The book tells of parents who play foreign radio stations in
childrens' bedrooms so they can learn languages in their sleep,
mothers who buy supermarket cakes and "distress" them to make them
look home-baked and fathers who forge their children's homework and
include "authentic" errors to make it look real.
   "I've spent nights sort of rubbing out her times table and
rewriting them and trying to recreate her handwriting, and getting the
five round the wrong way and stuff," one father confesses. "And you
think: What am I doing, what am I doing?"
   British parents are not alone. In the United States, some middle
class parents have long been prepared to do whatever it takes to give
their children an edge that can lead to better marks, better colleges
and a better future.

   PROBLEM PARENTS
   The authors paint light-hearted, but worryingly recognisable,
sketches of certain modern parent types.
   There's Helicopter Mummy, who hovers constantly by her child's
side, never allowing it out of her sight, and Touchline Dad, who
bellows "get stuck in" at his reluctant mini-rugby playing son and
whose wife sits by the swimming pool timing the child's backstroke
laps on the stopwatch on her mobile phone.
   Eco Mummy feeds her children -- all of whom were born on her
kitchen floor at home -- on "biodynamic felafel and organic mushroom
pate", while Craft Mummy will "carefully hand you a collage of leaves
and grasses that is not quite dry" when you go to pick up your
children up from a playdate.
   Sanders, who has 12-year-old twins, says Britain's parents are
living in a state of almost permanent anxiety and guilt that they
might do the wrong thing -- fuelled by a constant stream of criticism
and advice.
   She points to a recent campaign in British newspapers which
lamented the "loss of childhood" and criticised parents for being too
pushy. A month later, research in the United States  suggested
children who are coached with extra music, languages or sports perform
better and have healthier relationships with their parents than their
less driven peers.
   On top of that, there is constant media coverage of how children
are becoming obese because their parents are too lax and let them do
nothing but watch television, play computer games and eat junk food
all day.
   "As parents we are bombarded with information -- and a lot of it
is contradictory -- so we no longer know what to think," Sanders said.
   "Parents are coming in for a lot of blame at the moment, and
that's just making us more and more neurotic."

   'FESS UP
   In some cases, neurotic is an understatement.
   "We had a call recently from a mother who wanted her child to have
hours of Italian classes," a tutor says in the book. "She had heard
that if a child is exposed to a language early, it is easier for them
to be fluent. The child turned out to be one and a half."
   But sport, it seems, brings out the worst in pushy parents.
   A swimming trainer tells how the parents of one young girl took
her to two 6 a.m. training sessions and five after-school sessions a
week. When she broke her arm, she still had to train, holding her
injured limb out of the water as she swam.
   A tennis coach adds: "We had one girl who played pretty well until
she suddenly stopped coming. I saw her a few weeks later and asked her
what had happened. 'Mummy doesn't want me to play any more,' she said,
'because I'm not winning.'"
   Sanders is eager not to criticise modern parents -- after all, she
says, much of this madness was born of constant criticism -- but she
hopes that by gently poking fun at them the book might persuade them
to calm down.
   "The spirit of the book is 'fessing up to all the daftness and
absurdity that we find ourselves getting sucked into," she says.
   "It's quite a serious topic, and it's very close to peoples'
hearts -- because if people feel they are being criticised for letting
their children down, the reaction is visceral. That's why we felt that
humour was the only way to go with this."
   But if even this exposure of their most ridiculous behaviour does
not persuade pushy parents to back off, there is always the prospect
of mutiny in the ranks.
   The book tells of one little boy who told his mother it was "a
violation of his human rights to make him go to orchestra on a
Saturday morning".

Divana, а тези като мене, дето са без грам талант какво да правят  Гледам от толкова усмивки, че е нещо интересно.
Поне на кратко кажи за какво иде реч, че съвсем ще си заскубя оределите коси, заради тази пуста липса на талант към езиците 

И мъжът ми излизайки от банята само хвърли поглед над рамото ми и на молбата ми за превод, само ми се изхили и ми вика, че няма време да се звери

Текстът е от Ройтерс - за новоизлязла книга, според която британските родители са изпаднали в "родителска лудост", за да дадат преднина на наследниците си. И се описват някои дивотии, които правят.
Баща, който се упражнява да имитира почерка на дъщеря си, за да й пише домашното, допускайки нарочно определени грешчици, та да не го хванат.
Майки, които тренират децата си вкъщи за училищните състезания, родители, които водят децата си на по 10 урока по плуване, други, които карат след автобуса на екскурзията до Франция, за да не се случи нещо и т.н.  Пускат им чужди радиостанции, докато спят, за да научат чужд език. Една, която иска да запише детето си на година и половина на италиански.
Завършва с едно невръстно хлапе, което плаши че ще даде под съд родителите си за тормоз, защото го водели всяка неделя на симфоничен концерт.

Утре ще го преведа.

Благодаря ти    Наистина интересно четиво ми се струва
И мене ме тресе "родителска лудост", ама чак до такива шашкънии не мога да стигна 
....въпреки, че като се замисля, при първото и ходене сама до магазина, ходих след нея 
До Франция обаче не можеш ме накара да я следя. Виж на екскурзийка да ида до там не отказвам 

Авторките имат и обяснение - огромната информация, която залива родителите как да бъдат добри родители.
И аз си имам лудостите от време на време, друг път се обвинявам, че не правя достатъчно за децата си.

Но - няма да меря с хронометър дишането на децата си, докато плуват.... Нито пък ще искам да са винаги първи.

Има чувство за хумор, а това несъмнено е голям талант!
Другите и таланти са, че успява да ме кара по цял ден да ходя надупена и да обирам остатъците от яденето и  по килима и така си спестявам парите за фитнес и поредното пускане на прахосмукачка за деня.
Напоследък си пада по Чайковски и си тананика едно негово "парче". Все от някъде трябва да се започне с музиката.
Талант е, че успя да направи къдравата ми коса почти чисто права, в пряк (чрез скубане ) и в преносен смисъл.
Не знам как усеща, че тъкмо си лягам(сигурно е някакъв телепатичен талант ) и точно в същия момент се събужда и иска : батче (разбирайте "банан"), ама получава мляко
А, да не забравя... Изобрети някакъв нов вид боди арт, още няма име, но ще го кръстим някак- си. Изподраскала ни е по лицата като дива котка. На тате и резките по лицето тъкмо зараснаха и хоп- направи му нови. Човекът вече го е срам да ходи на работа, че клиентите го гледат странно. Сигурно си мислят, че съм много перверзна.
.....Таланти, таланти... Утре ще дописвам, че ми се спи...Пак ще има.."батче" Иначе е талантливо дете.

Ха-ха-ха... моят мъж пък нарисувал като малък килима... с гримове... Майка му е актриса и е имала огромна палитра със сценични гримове... Познай...!!! Сега внучка й пък вероятно същия този килим го боядиса със сок от вишна... не му върви явно...

деца и таланти... 

И да Ви питам: мислите ли, че ако не се развива един талант, той постепенно "угасва"?

Сега се връщам назад във времето,че моето дете много рисуваше по стените и аз веднъж толкова се ядосах,че я накарах сама да го почисти с гъбата .Тя рева и чисти,но го изчисти,беше химикалена рисунка върху латексова основа.Сега вече голяма учи в училище по изкуствата,с профил рисуване,и наистина и се отдава.Една от най добрите в класа е
Да,така е,нали таланта бил 1%,а 99% труд.

"Рисува" където и падне-по стените,по бюрото,по себе си...Не мога да го нарека талант в никакъв случай.

Ето и превода, малко набързо, не съм го редактирала

Британската средна класа е обхваната от нова лудост, казва авторката Мег Сандърс - родителска лудост.
В отчаяното желание да изпъкнат във всяка област, нормално разумни, добре образовани родители прибягват до нарастващо ненормални действия, за да превъзхождат други семейства и да дадат предимство на наследниците си. 
От майки, които тайно тренират у дома децата си за състезанието за носене на яйца в лъжици за училищните спортни дни, до тези, които следват училищния автобус по пътя му към Франция, в случай, че нещо лошо се случва с децата им - родителите изпадат в крайности.
Сандърс и съавторката й Ани Ашуърт написаха книга - "Лудостта на модерните семейства", която се надяват ще окуражи най-тежките случаи на "загрижени родители" да спрат за малко и да се посмеят на собственото си понякога смехотворно поведение.     
Книгата разказва за родители, които пускат чужди радиостанции в спалните на децата си, за да могат да учат езици, докато спят, майки, които купуват торти от супермаркета и ги "поразвалят", за да изглеждат като домашно приготвени и бащи, които фалшифицират домашните работи на децата си и включват "автентични" грешки, за да изглеждат истински. 
"Прекарах нощи в изтриване на програмите й и ги пренаписвах, опитвайки се да пресъздам почерка й и да изпиша кръгчето на петицата по погрешен начин", признава един баща. "И си мислиш: Какво правя, какво правя?"
Британските родители не са самотни. В САЩ някои семейства от средната класа отдавна са готови да направят всичко, каквото могат, за да дадат на децата си предимства, водещи до по-високи оценки, по-добри колежи и по-добро бъдеще.
Авторите рисуват весели, но притеснително познати скечове на определени типове модерни родители.   
Тук е "Хеликоптерната мама", която кръжи постоянно около детето си, непозволявайки никога да излезе от полезрението и. "Таткото от тъчлинията", който крещи силно "влизай!" към неохотно играещия мини ръгби негов син и чиято жена седи край басейна и мери със секундомера на мобилния си телефон скоростта на плуването по гръб на детето.   
"Еко мама"-та храни децата си - всички те родени на кухненския под в къщата й - с "биодинамичен фалафел и пате от органични гъби", докато, докато "мама занаятчийка" "внимателно ще ми даде колаж от листа и треви, които не са съвсем сухи", когато отидете да вземете детето от тях от срещата за игра с другарчета.   
Сандерс, който е майка на 12-годишни близнаци, казва, че британските родители живеят в състояние на почти постоянна тревожност и вина, че могат да направят нещо погрешно - състоянието се подклажда от постоянният поток от критики и съвети.
Тя посочва скорошна капмания в британските вестници, които оплакваха "загубата на детството" и критикуваха родителите, че са твърде амбициозни. Само месец по-късно проучване в САЩ предположи, че деца, които се отглеждат с повече музика, чужди езици или спорт се справят по-добре и имат по здравословна връзка с родителите си, отколкото по-малко натоварените им връстници. 
Отгоре на всичко това, постоянно в медиите присъства темата как децата затлъстяват, тъй като родителите им са твърде небрежни и ги оставят да не правят нищо друго, освен да гледат телевизия, да играят компютърни игри и да ядат боклучава храна по цял ден.
"Като родители сме бомбардирани с информация - и голяма част от нея е противоречива - така че не знаем вече какво да мислим", казва Сандърс. "Родителите са много обвинявани в момента и това ни прави все по невротични".
В някои случаи определението невротични е меко казано.
"Скоро ни се обади майка, която искаше детето й да взема часове с уроци по италиански", цитиран е частен учител в книгата. "Тя чула, че ако детето слуша чужди езици в ранна възраст, ще му е по-лесно да ги усвои гладко. Оказа се, че детето е на година и половина."
Спортът, очевидно, показва най-лошото от амбициозните родители. 
Треньор по плуване разказва как родителите на малко момиче я водели седмично на 2 тренировки в 6 часа сутринта и на 5 след училище. Когато момичето си чупи ръката, те пак я карат да плува, като си държи гипсирания крайник извън водата. 
Учител по тенис добавя: "Имахме едно момиче, което играше доста добре, но внезапно спря да идва. Видях я след няколко седмици и я попитах какво се е случило. "Мама не иска да играя повече", каза тя, "тъй като не печеля". 
Сандерс не иска да критикува модерните родители - в крайна сметка, казва тя, по-голямата част от лудостта е породена от постоянните критики - но тя се надява, че като книгата нежно се шегува с тях, може да ги убеди да се поуспокоят. 
"Духът на книгата е да ни накара да си признаем за цялата глупост и абсурдност, в която осъзнаваме, че сме всмукани", казва тя.
"Това е доста сериозна тема и много близка до сърцата на хората - защото ако хората чувстват, че са критикувани за това, че са изоставили децата си, реакцията е дълбоко отвътре. Затова чувствахме, че хуморът е единственият начин да живеем с това.".   
Но ако дори това изваждане на показ на най-смешното поведение не убеди амбициозните родители да отстъпят малко, винаги съществува възможността за бунт на кораба.   
Книгата разказва за малко момче, което казало на майка си, че е "нарушение на неговите човешки права да ходи на симфоничен концерт в неделя сутрин".