Можем ли да имаме и двете?
Груб материализъм или егоизъм е имането на едно от двете?
- Публикувана: 8 ноем. 2006, 11:57 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2006, 11:24 ч.
Кариера или деца?
Можем ли да имаме и двете?
Груб материализъм или егоизъм е имането на едно от двете?
Можем, можем, всичко можем...
И деца правим, и кариера гледаме
Кой дали може?
Аз, ти, Кака ти Сийка?
Всичко си е до човек, приоритети и т.н.
Аз, ти, Кака ти Сийка?
Всичко си е до човек, приоритети и т.н.
Мнения и виждания.....
Груб материализъм или егоизъм е имането на едно от двете?
Кое от двете?
Груб материализъм или егоизъм е имането на едно от двете?
Кое от двете?
мисля че са две ?????? 
и за парти 
!!! 
Зависи от две неща - кариерата и детето.
Ако детето е здраво, не боледува, не плаче, няма колики и е кротко в границите на разумното - може.
Ако кариерата позволява да си гледате децата и да кариерствате.
В случай, че сте избрали кариера на пилот-изтребител, хирург или министър-председател (примерно), не става.
Ако детето е здраво, не боледува, не плаче, няма колики и е кротко в границите на разумното - може.
Ако кариерата позволява да си гледате децата и да кариерствате.
В случай, че сте избрали кариера на пилот-изтребител, хирург или министър-председател (примерно), не става.
Блажени са вярващите................... 
.
Пък ако става то ще трябва да се правят многоооо, много компромиси.
Например за да правя кариера трябва да съм свободна 24 часа в денонощието ,както и в същото време да съм край децата на които също трябва да съм на разположение 24 часа в денонощието.
Трябва да имам на разположение сигурен човек ,който ще е на точното място когато мен ме няма.
Както и много пари за някакъв старт............
(които нямам)
Ако имам тази възможност бих се пробвала
,защото все пак всеки един родител иска за децата си най-хубавото-да бъдат здрави(всички знаят ,че по някога за здраве се дават пари),да не бъдат лишени от елементарни нужди(за там пак трябват пари)
УСПЕХ НА ВСИЧКИ КОИТО МОГАТ ДА ГО НАПРАВЯТ
. Пък ако става то ще трябва да се правят многоооо, много компромиси
.Например за да правя кариера трябва да съм свободна 24 часа в денонощието ,както и в същото време да съм край децата на които също трябва да съм на разположение 24 часа в денонощието.
Трябва да имам на разположение сигурен човек ,който ще е на точното място когато мен ме няма.
Както и много пари за някакъв старт............
(които нямам)Ако имам тази възможност бих се пробвала
,защото все пак всеки един родител иска за децата си най-хубавото-да бъдат здрави(всички знаят ,че по някога за здраве се дават пари),да не бъдат лишени от елементарни нужди(за там пак трябват пари)УСПЕХ НА ВСИЧКИ КОИТО МОГАТ ДА ГО НАПРАВЯТ
И кариера, и деца!!! 
И двете са важни, и за двете има време...
Ако кажем, че не става, значи се оправдаваме
И двете са важни, и за двете има време...
Ако кажем, че не става, значи се оправдаваме
Сподели опита си ...... 
Според мен приоритетите се определят най-вече от възрастта. Не може на 18 да мислиш за деца, при положение,че искаш да учиш и да се развиваш. После пък на 22-23 почваш работа и е желателно поне 8 месеца да работиш за да взимаш майчински 
Абе всеки си избира, но не виждам много майки на по 18-19години, то само си показва
Абе всеки си избира, но не виждам много майки на по 18-19години, то само си показва
Не може на 18 да мислиш за деца, при положение,че искаш да учиш и да се развиваш. После пък на 22-23 почваш работа и е желателно поне 8 месеца да работиш за да взимаш майчински
Обаче на 22 все още съм на етап мислене, щото трябвало да се развивам 
По-тъпото е, че започна да ми харесва да работя И ако работя още една година, после може и да не ми се иска да плрекъсвам заради бебе 
Много е тъпо това - да не можеш да имаш нещо, когато го искаш 
Та на този етап бих избрала детето пред кариерата. Ама след 1-2 години кой знае какво ще ми е на акъла.
И двете. Като завърших средното си образование, записах висше. Ожених се, не забременях веднага. Като завърших семестриално разбрах че съм бременна. После родих, дипломирах се, гледах си детето до 2 год. възраст /докато ми свърши майчинството/ и започнах работа по специалността. Така вече две години. Засега не съм готова още за второ дете, но решим ли да си имаме, ще зарежа кариерата за известен период от време, за да си отгледам и второто дете. Без деца не може, но без кариера също. Децата порастват, работата остава.
Да при мен са се наредили нещата до този момент, все едно като по график, за което съм много доволна.
И двете!
До 30 години кариера, после бременност, пак докато работих, родих и след 1,5 месеца - на работа отново. Детето го гледа детегледачка. Но вече тръгвам от работа в 18 и нещо, първа! В събота и неделя от 2 години не са ме ангажирали. Но по време на градежа на кариерата - работа минимум до 20:00, често до 23:00, а имаме и случаи до 04:00 сутринта, масово в събота и неделя!
Сега пък мога да си позволя спокойно да работя, като не давам детето на ясла или градина, за да не се притеснявам като се разболее, кой ще го гледа. По време на граденето на кариера съм заработила заплата, която ми позволява сега да имам детегледачка.
Искам още 1 дете.
До 30 години кариера, после бременност, пак докато работих, родих и след 1,5 месеца - на работа отново. Детето го гледа детегледачка. Но вече тръгвам от работа в 18 и нещо, първа! В събота и неделя от 2 години не са ме ангажирали. Но по време на градежа на кариерата - работа минимум до 20:00, често до 23:00, а имаме и случаи до 04:00 сутринта, масово в събота и неделя!
Сега пък мога да си позволя спокойно да работя, като не давам детето на ясла или градина, за да не се притеснявам като се разболее, кой ще го гледа. По време на граденето на кариера съм заработила заплата, която ми позволява сега да имам детегледачка.
Искам още 1 дете.
И двете!
До 30 години кариера, после бременност, пак докато работих, родих и след 1,5 месеца - на работа отново. Детето го гледа детегледачка. Но вече тръгвам от работа в 18 и нещо, първа! В събота и неделя от 2 години не са ме ангажирали. Но по време на градежа на кариерата - работа минимум до 20:00, често до 23:00, а имаме и случаи до 04:00 сутринта, масово в събота и неделя!
До 30 години кариера, после бременност, пак докато работих, родих и след 1,5 месеца - на работа отново. Детето го гледа детегледачка. Но вече тръгвам от работа в 18 и нещо, първа! В събота и неделя от 2 години не са ме ангажирали. Но по време на градежа на кариерата - работа минимум до 20:00, често до 23:00, а имаме и случаи до 04:00 сутринта, масово в събота и неделя!
първо едното после другото сега ги съчетавашА тези, които до 30 са гледали само деца?
първо едното после другото сега ги съчетавашА тези, които до 30 са гледали само деца?
Когато имаш и двете рано или късно осъзнаваш, че не навсякъде си пълноценен на 100%. Аз имам и двете, но ми е малко мъчно, че детето ми се превръща в част от кариерата - имам предвид - в края на работния ден 2-3 часа за детето. Сякаш когато се прибера имам да доработвам. Дано намеря рецептата И все пак мисля, че не искам да виждам детето и да сме заедно само 1 месец годишно и събота и неделя. Накрая какво - добър професионалист, който не е усетил как живота му се е изплъзнал под носа и вече трябва да гледа няколко внучета и да разказва - е аз колко бях добра в работата си, а как проходи майка ти ли - питай прабаба си
И все пак мисля, че не искам да виждам детето и да сме заедно само 1 месец годишно и събота и неделя. Накрая какво - добър професионалист, който не е усетил как живота му се е изплъзнал под носа и вече трябва да гледа няколко внучета и да разказва - е аз колко бях добра в работата си, а как проходи майка ти ли - питай прабаба си първо едното после другото сега ги съчетавашА тези, които до 30 са гледали само деца?
значи не могат да имат и двете Когато имаш и двете рано или късно осъзнаваш, че не навсякъде си пълноценен на 100%.
Обстоятелствата са ми позволили да имам и двете, но съм наясно, че прекалено много фактори трябва да си налице, за да е възможно това. Мисля си обаче, че е малко по-лесно първо да си достигнала донякъде в кариерата и тогава да дойдат децата, отколкото обратното. Моят случай е горе-долу аналогичен с този на Валентина.
Има и друго - някои жени реално не могат да избират между работата и децата, т.е изявите и на двата фронта понякога са наложителни
Има и друго - някои жени реално не могат да избират между работата и децата, т.е изявите и на двата фронта понякога са наложителни
Уф, аз не мога и двете. Не съм такъв тип човек. Имам работа и толкоз, погребах си амбициите за кариера. Ето, вчера се върнах на работа след второто си майчинство, и то на половин работен ден. И в главата ми все децата: дали щерката е добре на градината, дали бебето е щастливо сега у дома, идват рождени дни, срещата с педиатъра. Значи съм избрала децата, то е ясно. Вече съм наясно със себе си, че не съм човек за кариера, свита съм и по-добре се чувствам у дома. Каквото било до тук, добре, искам да имам време за децата ми.
Тути Фрути, аз пъкне мисля, че съм избрала кариерата. Също мисля за детето си, постоянно броя часовете до прибирането си вкъщи, съботите и неделите никога не ми стигат. Но просто съм избрала този вариант, предвид тези които ми се предложиха. Другият не ме устройва - да стоя да си гледам вкъщи детето - добре, ама пари откъде? Тия 2 години майчинство ще свършат, а после и 160те лева няма да видя. Със сигурност един ден детето ми ще каже - по-добре така, отколкото постоянно угрижена от безпаричие мама!
А сигурни ли сте че ако го няма детето / децата ще направите кариера?
Това не се отдава на всеки и не зависи от свободното време, семейното положение и прочие. Хайде да не се лъжем че всички можем да станем по- по- най.
Така де, всеки влага различен смисъл в понятието "кариера" - да се открие лекарство срещу рак, да си най добрия сърдечен хирург в България, Изпълнителен директор на най големия данъкоплатец в Европа, детските книжки които пишеш да се харесват, да си фризьор със златни ръце и при теб да се тълпят клиенти? Или просто да си добър в това, което правиш?
Някои от тези неща са абсолютно независими от децата, други със сигурност няма да постигнете даже и цял живот да сте девствени....
Това не се отдава на всеки и не зависи от свободното време, семейното положение и прочие. Хайде да не се лъжем че всички можем да станем по- по- най.
Така де, всеки влага различен смисъл в понятието "кариера" - да се открие лекарство срещу рак, да си най добрия сърдечен хирург в България, Изпълнителен директор на най големия данъкоплатец в Европа, детските книжки които пишеш да се харесват, да си фризьор със златни ръце и при теб да се тълпят клиенти? Или просто да си добър в това, което правиш?
Някои от тези неща са абсолютно независими от децата, други със сигурност няма да постигнете даже и цял живот да сте девствени....
аз пък сега уча висшето си образование, не съм работила от половин година, защото човекът до мен искаше да си почина и работата се отече , сега мислим да бебеправим, но смятам да си намеря работа, която просто да ме отвлича от домашните задължения, не да градя кариера, защото смятам че е по- важно да мога да отделя време на детето и да го възпитам добре, отколкото да робувам на някого, още по- голямо спокойствие ми дава и бъдещият ми съпруг, който е на мнение, че ако ми се работи- работя, ако не, си почивам
, сега мислим да бебеправим, но смятам да си намеря работа, която просто да ме отвлича от домашните задължения, не да градя кариера, защото смятам че е по- важно да мога да отделя време на детето и да го възпитам добре, отколкото да робувам на някого, още по- голямо спокойствие ми дава и бъдещият ми съпруг, който е на мнение, че ако ми се работи- работя, ако не, си почивам
никога не съм намирала 2те за взаимноизклю1ващи се; въпрос на култура,нагласа и мотивация;
работя от 6 седми1ната възраст на 2те ни деца,у1а сега отгоре на вси1ко;правя то1но "кариера" в нау1ната сфера,ходя по конференции...подредила съм пъзела до минути,но определено има време ако има желание;
да добавя 1е нямаме баби,гледаме си децата сами от ден 1 ,има сготвено (но е ужасно разтурено), дрехи не гладя и пера 1/седмица.;децата ни са здрави к е условие номер 1 за вси1ко гореописано;
**
не на последно място е модела видян у дома,майка ми винаги е работила сериозна професия,отгледала е 2 деца и свекърва сама,имаше време и да играе с нас на пода...какво и е коствало сега виждам сама,но това знам,това правя..
работя от 6 седми1ната възраст на 2те ни деца,у1а сега отгоре на вси1ко;правя то1но "кариера" в нау1ната сфера,ходя по конференции...подредила съм пъзела до минути,но определено има време ако има желание;
да добавя 1е нямаме баби,гледаме си децата сами от ден 1 ,има сготвено (но е ужасно разтурено), дрехи не гладя и пера 1/седмица.;децата ни са здрави к е условие номер 1 за вси1ко гореописано;
**
не на последно място е модела видян у дома,майка ми винаги е работила сериозна професия,отгледала е 2 деца и свекърва сама,имаше време и да играе с нас на пода...какво и е коствало сега виждам сама,но това знам,това правя..
r0ksi, 
Питам се защо в повечето случаи кариерата се обвързва с работен ден от порядъка на 12-14-16 часа, с пренебрегване на децата и техните нужди...
Кариера се прави и с мисъл, и с талант, и с постоянство.
Кариерата е и шанс, подходящо стекли се обстоятелства, късмет понякога...
Можеш да се издигнеш професионално благодарение на това, че си умен, можещ или пък невероятно организиран. Можеш да успееш, просто защото си отдаден на това, което вършиш, пък ако ще да го правиш по един час на ден...
Не винаги количеството вложено време е определящо за качеството на постигнатото.
Питам се защо в повечето случаи кариерата се обвързва с работен ден от порядъка на 12-14-16 часа, с пренебрегване на децата и техните нужди...
Кариера се прави и с мисъл, и с талант, и с постоянство.
Кариерата е и шанс, подходящо стекли се обстоятелства, късмет понякога...
Можеш да се издигнеш професионално благодарение на това, че си умен, можещ или пък невероятно организиран. Можеш да успееш, просто защото си отдаден на това, което вършиш, пък ако ще да го правиш по един час на ден...
Не винаги количеството вложено време е определящо за качеството на постигнатото.
А сигурни ли сте че ако го няма детето / децата ще направите кариера?
Това не се отдава на всеки и не зависи от свободното време, семейното положение и прочие. Хайде да не се лъжем че всички можем да станем по- по- най.
Така де, всеки влага различен смисъл в понятието "кариера" - да се открие лекарство срещу рак, да си най добрия сърдечен хирург в България, Изпълнителен директор на най големия данъкоплатец в Европа, детските книжки които пишеш да се харесват, да си фризьор със златни ръце и при теб да се тълпят клиенти? Или просто да си добър в това, което правиш?
Някои от тези неща са абсолютно независими от децата, други със сигурност няма да постигнете даже и цял живот да сте девствени....
Това не се отдава на всеки и не зависи от свободното време, семейното положение и прочие. Хайде да не се лъжем че всички можем да станем по- по- най.
Така де, всеки влага различен смисъл в понятието "кариера" - да се открие лекарство срещу рак, да си най добрия сърдечен хирург в България, Изпълнителен директор на най големия данъкоплатец в Европа, детските книжки които пишеш да се харесват, да си фризьор със златни ръце и при теб да се тълпят клиенти? Или просто да си добър в това, което правиш?
Някои от тези неща са абсолютно независими от децата, други със сигурност няма да постигнете даже и цял живот да сте девствени....
въпросът е ясен- Кариера -не просто някаква работа девстсеността с децата няма нищо общо Можем ли да имаме и двете?
Мога да имам и двете, да.
Друг е въпроса дали искам.
Но живота не е черно-бяла константа - минава през различни етапи.
Кариера, дете, кариера и дете.. и така.
Всичко може, стига да знае човек какво иска.
ANGYA,
Май четеш като дявола евангелието. В случая девствена беше синоним на необвързана, без деца, без емоционално - разсейващи фактори.
В живота не всичко е черно или бяло. Основният ми въпрос беше Сигурни ли сте че ако ги няма децата ще направите кариера? . Продължавам да твърдя, че не всички са способни на това, със или без деца.
П.С. Лени, сега видях че докато аз пиша ти си облякла мислите ми в твоите думи..
Май четеш като дявола евангелието. В случая девствена беше синоним на необвързана, без деца, без емоционално - разсейващи фактори.
В живота не всичко е черно или бяло. Основният ми въпрос беше Сигурни ли сте че ако ги няма децата ще направите кариера? . Продължавам да твърдя, че не всички са способни на това, със или без деца.
П.С. Лени, сега видях че докато аз пиша ти си облякла мислите ми в твоите думи..
И кариера, и деца!!!
И двете са важни, и за двете има време...
Ако кажем, че не става, значи се оправдаваме
И двете са важни, и за двете има време...
Ако кажем, че не става, значи се оправдаваме
Сподели опита си ......Аз работя в американска филмова компания-визуални ефекти.
Например:
http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=6536&AlbumId=67240
Иначе съм художник.
Отново пример:
http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=6536&AlbumId=16631
В "свободното" време поработвам неща и за телевизия, клипове, реклама...
И защото не съм съвсем удоблетворена от това, което правя уча редовно архитектура....
Не ми помага никой. Беба е ходила на 1 месец на лекции в университета. Не прекъснах изобщо, въпреки, че имах проблеми при раждането...
На 5 месеца започнаха да я гледат детегледачки, защото се върнах на работа. На 11 месеца тръгна на ясла.
Това не значи, че се грижа по-малко за нея. Постоянно сме заедно. Просто тя е най-прекрасното нещо в моя живот /с таткото ни, разбира се/. Вярно, че нямам никакво свободно време, но не ми тежи-просто ми стана начин на живот.
Ами това е моят опит...
ANGYA,
Май четеш като дявола евангелието. В случая девствена беше синоним на необвързана, без деца, без емоционално - разсейващи фактори.
Май четеш като дявола евангелието. В случая девствена беше синоним на необвързана, без деца, без емоционално - разсейващи фактори.
в никакъв случай синоним - това е друга тема
Явно напоследък е модерно да се прави кариера и да се ражда след 30 години Това поне забелязвам от 2-3 години . После масово децата "тръгват " на работа с майките си или се дават на гледачки , защото не могат да си оставят кариерата и темпото на живот ...
Аз смятам да направя обратното В смисъл , че така или иначе цял живот пред мен е за реализация и сега /лично за мен/ е време за деца
Нищо лично към майките над 30
Да не се впрегне някой без да има за какво 
Това поне забелязвам от 2-3 години . После масово децата "тръгват " на работа с майките си или се дават на гледачки , защото не могат да си оставят кариерата и темпото на живот ... Аз смятам да направя обратното
В смисъл , че така или иначе цял живот пред мен е за реализация и сега /лично за мен/ е време за деца Нищо лично към майките над 30
Да не се впрегне някой без да има за какво В "свободното" време поработвам неща и за телевизия, клипове, реклама...
.
Това не значи, че се грижа по-малко за нея. Постоянно сме заедно. Просто тя е най-прекрасното нещо в моя живот /с таткото ни, разбира се/. Вярно, че нямам никакво свободно време, но не ми тежи-просто ми стана начин на живот.
Ами това е моят опит...
.
Това не значи, че се грижа по-малко за нея. Постоянно сме заедно. Просто тя е най-прекрасното нещо в моя живот /с таткото ни, разбира се/. Вярно, че нямам никакво свободно време, но не ми тежи-просто ми стана начин на живот.
Ами това е моят опит...
Е Мама за пример Аз лично бях дете на мама кариерист- нищо не съм изтървала- никои не е сядал да учи със мен или да ми помага
и влязох в клас за отличници .
Питам се защо в повечето случаи кариерата се обвързва с работен ден от порядъка на 12-14-16 часа, с пренебрегване на децата и техните нужди...
Точно защото е кариера, а не обикновена работа за разнообразие, т.е. правиш определени жертви със себе си, за да постигнеш нещо, на което после да стъпиш. Жертвите (най-често работното време) и усилията обикновено са много повече, целта ти е да се издигаш, издигаш на цената на всичко и да вземеш да се спреш някъде, за да подредиш останалия си живот (примерно връзката си, децата). Далеч съм от мисълта, че само "The sky is the limit"
Това не пречи работата ти да ти доставя удоволствие, все пак избираме професията си така че да ходим на работа с желание.
Явно напоследък е модерно да се прави кариера и да се ражда след 30 години Това поне забелязвам от 2-3 години . После масово децата "тръгват " на работа с майките си или се дават на гледачки , защото не могат да си оставят кариерата и темпото на живот ...
Аз смятам да направя обратното В смисъл , че така или иначе цял живот пред мен е за реализация и сега /лично за мен/ е време за деца
Нищо лично към майките над 30 Да не се впрегне някой без да има за какво
Това поне забелязвам от 2-3 години . После масово децата "тръгват " на работа с майките си или се дават на гледачки , защото не могат да си оставят кариерата и темпото на живот ... Аз смятам да направя обратното
В смисъл , че така или иначе цял живот пред мен е за реализация и сега /лично за мен/ е време за деца Нищо лично към майките над 30
Да не се впрегне някой без да има за какво Не съм се обидила, но много искам да се изкажа - не е модерно да се ражда след 30те, който го прави тогава, значи така е подредил приоритетите си или не е имал възможност преди. Помисли си само - работата е била много важна за теб, а си нямаш гадже. Ако работиш по 16 часа на денонощие, ще ти се иска ли да ходиш да дириш любовта след работа. И къде ще я дириш по това време - в заведенията ли, коя твоя приятелка ще те чака до полунощ някъде сватовнически с неженения си приятел. Ако не срещнеш любовта във връзка с работата си, не се надявай много. Не забравяйте, повечето хора, които правят кариера са самотни.
Явно много те е впечатлявала някоя твоя роднина или позната, дето до 30 години е била "стара мома" от работа! Щом ти е звучало като мода! Сега пък да не се обидиш ти?
Не съм се обидила, но много искам да се изкажа - не е модерно да се ражда след 30те, който го прави тогава, значи така е подредил приоритетите си или не е имал възможност преди.
Явно много те е впечатлявала някоя твоя роднина или позната, дето до 30 години е била "стара мома" от работа! Щом ти е звучало като мода! Сега пък да не се обидиш ти?
Явно много те е впечатлявала някоя твоя роднина или позната, дето до 30 години е била "стара мома" от работа! Щом ти е звучало като мода! Сега пък да не се обидиш ти?
за мен понятието "стара мома" умря заедно с комунизма и жените над 30г., които не са омъжени и с деца не са "стари моми "
същото ми е мнението и за понятието "незаконно" дете
По темата моля
Точно защото е кариера, а не обикновена работа за разнообразие
Валентина, не бъди черно-бяла. Между кариерата по начина, по който я разбираш ти/да се издигаш на цената на всичко/, и обикновената работа за разнообразие има милион нюанси. Какво всъщност влагаш в понятието "обикновена работа"?
Моят график беше - две деца докато съм редовна студентка, като се редувахме с таткото и с прабабата да ги гледаме. Не съм прекъсвала, някои изпити ги взех предварително, за да си осигуря малко време покрай второто раждане.
После таткото отиде в казарма, децата на ясла и градина и мама ах, как завиждаше и искаше и тя да е в казармата и да не трябва да се грижи за прехраната и отглеждането на децата. Като са били болни са идвали с мен на работа или от офиса са ми идвали на крака в къщи за някои "важни" задачи.
После подхванах работата и фирмата си, но никога не съм имала желание да градя "кариера" и винаги съм смятала, че децата са най-сложното и съвършено нещо, което можеш да оставиш след себе си на този свят.
Вече минах 30те и си пожелах и трето. Явно любовта, която получавам от децата ми е по-ценна от удовлетворението от добре свършената работа. А работата няма да избяга, ще я балансирам пак някак.
После таткото отиде в казарма, децата на ясла и градина и мама ах, как завиждаше и искаше и тя да е в казармата и да не трябва да се грижи за прехраната и отглеждането на децата. Като са били болни са идвали с мен на работа или от офиса са ми идвали на крака в къщи за някои "важни" задачи.
После подхванах работата и фирмата си, но никога не съм имала желание да градя "кариера" и винаги съм смятала, че децата са най-сложното и съвършено нещо, което можеш да оставиш след себе си на този свят.
Вече минах 30те и си пожелах и трето. Явно любовта, която получавам от децата ми е по-ценна от удовлетворението от добре свършената работа. А работата няма да избяга, ще я балансирам пак някак.
Уф, аз не мога и двете. Не съм такъв тип човек. Имам работа и толкоз, погребах си амбициите за кариера.
Кариерата е нагласа, не е професия. Всяка работа може да се започне от едно ниво и да се поведе нагоре до друго, до следващо. Както сервитьорката може да стане отговорник на смяната, после салонен управител, че и управител на заведението, а утре да ръководи верига заведения, че и със свой бизнес да се нагърби, така може и секретарката и кой ли не.
Има хора, на които им е по-удобно да работят с нормиран работен ден за 300-350 лева, на други това не им е достатъчно, поемат повече отговорности, борят се за повишение, за да получават повече пари. Какво още неясно има?
Защо непременно трябва да се смята,че кариеристките са лоши майки?
Познавам и домакини които няма да спечелят приза за майка на годината.
Или да седиш 7-8 часа на ден пред компютъра у дома те прави по-добра от тази която в това време работи?
Всичко е въпрос на организация и лично усещане. Лично за мен "неправенето" на кариера би ме превърнало в недоволна,мърмореща и подтисната майка-дали това ще бъде за предпочитане?!
Познавам и домакини които няма да спечелят приза за майка на годината.
Или да седиш 7-8 часа на ден пред компютъра у дома те прави по-добра от тази която в това време работи?
Всичко е въпрос на организация и лично усещане. Лично за мен "неправенето" на кариера би ме превърнало в недоволна,мърмореща и подтисната майка-дали това ще бъде за предпочитане?!
Не забравяйте, повечето хора, които правят кариера са самотни.
Явно много те е впечатлявала някоя твоя роднина или позната, дето до 30 години е била "стара мома" от работа! Щом ти е звучало като мода! Сега пък да не се обидиш ти?
Явно много те е впечатлявала някоя твоя роднина или позната, дето до 30 години е била "стара мома" от работа! Щом ти е звучало като мода! Сега пък да не се обидиш ти?
Имеено заради тази самота понякога не си струва ! Всичко е до време но децата остават завинаги и ако аз имам кариера и дете чието детство съм пропуснала , хич няма да съм щастлива
Такава роднина нямам
Повечето ми приятелки со под 30 и имат по 1 -2 деца 
Просто напоследък това ми прави впечатление. Може би времената са такива ,че повечето жени искат да си изградят кариера за да имат някаква независимост и сигурност в тия несигурни години и метросексуални мъже идиоти 
Повечето ми приятелки со под 30 и имат по 1 -2 деца Просто напоследък това ми прави впечатление. Може би времената са такива ,че повечето жени искат да си изградят кариера за да имат някаква независимост и сигурност в тия несигурни години и метросексуални мъже идиоти
Просто напоследък това ми прави впечатление. Може би времената са такива ,че повечето жени искат да си изградят кариера за да имат някаква независимост и сигурност в тия несигурни години и метросексуални мъже идиоти Значи трябва да ти е напълно ясно, че това не е мода.
Но в тази тема определено се носи течението, че кариеристките са по-лоши майки! Аз пък повеждам едно друго течение - на онези майки, които смятат, че твърдо щяха да са по-неудовлетворени от живота, ако единствената цел и приоритет в живота им са собствените им деца. Вярвам, че давам най-доброто на детето си, аз дори нямам време да скучая, да прочета 1 книга, забравих що е кулинарство! Всяка неработна минута съм с детето си и това ме прави адски щастлива и удовлетворена майка, а утре детето ми със сигурност ще иска да бъде като мен.
Но в тази тема определено се носи течението, че кариеристките са по-лоши майки! Аз пък повеждам едно друго течение - на онези майки, които смятат, че твърдо щяха да са по-неудовлетворени от живота, ако единствената цел и приоритет в живота им са собствените им деца. Вярвам, че давам най-доброто на детето си, аз дори нямам време да скучая, да прочета 1 книга, забравих що е кулинарство! Всяка неработна минута съм с детето си и това ме прави адски щастлива и удовлетворена майка, а утре детето ми със сигурност ще иска да бъде като мен.
Подкрепям
/погледни малко по-нагоре/ 
Преди да родя работих 4 години по специалността си от висшето ми образование. Работих съвестно и упорито, без да мисля че градя кариера, но се оказа че съм градила кариера. Постигнах много, но и защото попаднах на точното място и при точните хора. Т.е има известна доза късмет.
Сега имам едно дете и искам второ. Работата/криерата буквално съм я зарязала, а и живея на друго място (друг град) и трябва да почна от нулата -тук съм никой и тепърва ще трябва да се доказавам.
Но интересното при мен е, че след тези години здраво бачкане (най-точната дума), не желая повече такава работа, не я ща тази кариера. И както е написала Валентина:... За мен важи че съм първия тип. Уви, избрала съм си такава професия, при която няма такова положение.
Сега имам едно дете и искам второ. Работата/криерата буквално съм я зарязала, а и живея на друго място (друг град) и трябва да почна от нулата -тук съм никой и тепърва ще трябва да се доказавам.
Но интересното при мен е, че след тези години здраво бачкане (най-точната дума), не желая повече такава работа, не я ща тази кариера. И както е написала Валентина:
.....
Има хора, на които им е по-удобно да работят с нормиран работен ден за 300-350 лева, на други това не им е достатъчно, поемат повече отговорности, борят се за повишение, за да получават повече пари. Какво още неясно има?
Има хора, на които им е по-удобно да работят с нормиран работен ден за 300-350 лева, на други това не им е достатъчно, поемат повече отговорности, борят се за повишение, за да получават повече пари. Какво още неясно има?
Жанаааа, какви красоти създаваш. Браво!
Аз не градя кариера, но се опитвам да работя само нещата, които са ми интересни..."Кариерата" става от само себе си....След години опит.
Просто се забавлявам донякъде.
И какво е кариера също е размито понятие. Зависи в каква област. В изкуството може да станеш известен за един ден Това кариера ли е?
Май се пообърках....
И аз родих късно, но беше въпрос на намиране на човека, който наистина може да бъде татко /по моите критерии, разбира се/...Не, че не е имало много кандидат-татковци...
След това ми се наложи дълго да чета и пиша в "Проблемно забременяване" на Дир-а...но това е друга тема.
И аз родих късно, но беше въпрос на намиране на човека, който наистина може да бъде татко /по моите критерии, разбира се/...Не, че не е имало много кандидат-татковци...
След това ми се наложи дълго да чета и пиша в "Проблемно забременяване" на Дир-а...но това е друга тема.
След това ми се наложи дълго да чета и пиша в "Проблемно забременяване" на Дир-а...но това е друга тема.
да с намирането на подходящ татко е големия проблем Браво, че не си направила компромис със самата себе си
И кариера, и деца!!!
И двете са важни, и за двете има време...
Ако кажем, че не става, значи се оправдаваме
И двете са важни, и за двете има време...
Ако кажем, че не става, значи се оправдаваме
Сподели опита си ......Не е към мен въпроса, но и аз ще отговоря.
Гледах дъщеря си до 2 год и 3 месеца. Тръгна на градина, а аз започнах работа.
Вече повече от година ходи на градина и вечер сме заедно.
Така също през почивните дни сме заедно.
), всичко е много по- лесно 
Всичко е въпрос на приоритет. Имам фирма от началото на 2000година и нещата вървяха съвсем прилично. Сега съм към края на бремеността си и изобщо и през ум не ми минава да се върна на работа преди детето ми да е навършило 2-3 години, не мисля, че това е някаква жертва, а и никога не съм била кариеристка
Можем ли да имаме и двете?
Груб материализъм или егоизъм е имането на едно от двете?
Как стоят нещата при теб?
Сподели твоят опит?
Можем ли да имаме и двете?
Груб материализъм или егоизъм е имането на едно от двете?
Как стоят нещата при теб?
Сподели твоят опит?
гаден кариерист съм си Споделям опит - 5 дена на лекции и упражнения в университета по мин. 6-8 часа на ден +cisco academy от 17:30h до 20:00h, след което четвъртък, петък, събота и неделя 12 часови нощни смени в нет кафе, където бях и он-лайн support, и поправях и PC-тата .......
Средното ми образование е в туризмът - за 4 сезона станах управител на ресторанта на 4 звезден хотел
опит имам с кофи - каквото и да хвана сам добра стига да ми харесва .........Егоизмът е водеща креативна сила
за всичко имам време ....
Можем ли да имаме и двете?
Груб материализъм или егоизъм е имането на едно от двете?
Как стоят нещата при теб?
Сподели твоят опит?
гаден кариерист съм си Споделям опит - 5 дена на лекции и упражнения в университета по мин. 6-8 часа на ден +cisco academy от 17:30h до 20:00h, след което четвъртък, петък, събота и неделя 12 часови нощни смени в нет кафе, където бях и он-лайн support, и поправях и PC-тата .......
Средното ми образование е в туризмът - за 4 сезона станах управител на ресторанта на 4 звезден хотел
опит имам с кофи - каквото и да хвана сам добра стига да ми харесва .........Егоизмът е водеща креативна сила
за всичко имам време ....
ANGYA, ти жена ли си изобщо?
Позволи ми да се съмнявам.
А какви лекарства вземаше,
докато караше описания горе
маратон? Чудя се как си оцелял(a).
Можем ли да имаме и двете?
Груб материализъм или егоизъм е имането на едно от двете?
Как стоят нещата при теб?
Сподели твоят опит?
гаден кариерист съм си Споделям опит - 5 дена на лекции и упражнения в университета по мин. 6-8 часа на ден +cisco academy от 17:30h до 20:00h, след което четвъртък, петък, събота и неделя 12 часови нощни смени в нет кафе, където бях и он-лайн support, и поправях и PC-тата .......
Средното ми образование е в туризмът - за 4 сезона станах управител на ресторанта на 4 звезден хотел
опит имам с кофи - каквото и да хвана сам добра стига да ми харесва .........Егоизмът е водеща креативна сила
за всичко имам време ....
ANGYA, ти жена ли си изобщо?
Позволи ми да се съмнявам.
А какви лекарства вземаше,
докато караше описания горе
маратон? Чудя се как си оцелял(a).
по последни медицински данни ДА жена съм на егоизъм и нарцисизъм бях- безплатни ми излизаха
Споделям опит - 5 дена на лекции и упражнения в университета по мин. 6-8 часа на ден +cisco academy от 17:30h до 20:00h, след което четвъртък, петък, събота и неделя 12 часови нощни смени в нет кафе, където бях и он-лайн support, и поправях и PC-тата ....... Средното ми образование е в туризмът - за 4 сезона станах управител на ресторанта на 4 звезден хотел опит имам с кофи - каквото и да хвана сам добра стига да ми харесва ......... Егоизмът е водеща креативна сила за всичко имам време ....
опит имам с кофи - каквото и да хвана сам добра стига да ми харесва ......... Егоизмът е водеща креативна сила за всичко имам време .... А тоз безценен опит какво общо има с първоначалния ти въпрос? Каква връзка имат децата с това, което пишеш?
Трябваше още в началото да споделиш, че точно това имаш предвид под "кариера" - в този смисъл тук има десетки хиляди изпечени кариеристки, сигурна съм.
Егоизъм, креативна сила, груб материализъм - харесваш тези думи просто като звучене или наистина искаш нещо да кажеш?
Споделям опит - 5 дена на лекции и упражнения в университета по мин. 6-8 часа на ден +cisco academy от 17:30h до 20:00h, след което четвъртък, петък, събота и неделя 12 часови нощни смени в нет кафе, където бях и он-лайн support, и поправях и PC-тата ....... Средното ми образование е в туризмът - за 4 сезона станах управител на ресторанта на 4 звезден хотел опит имам с кофи - каквото и да хвана сам добра стига да ми харесва ......... Егоизмът е водеща креативна сила за всичко имам време ....
опит имам с кофи - каквото и да хвана сам добра стига да ми харесва ......... Егоизмът е водеща креативна сила за всичко имам време .... А тоз безценен опит какво общо има с първоначалния ти въпрос? Каква връзка имат децата с това, което пишеш?
Трябваше още в началото да споделиш, че точно това имаш предвид под "кариера" - в този смисъл тук има десетки хиляди изпечени кариеристки, сигурна съм.
Егоизъм, креативна сила, груб материализъм - харесваш тези думи просто като звучене или наистина искаш нещо да кажеш?
Не, искам да кажа нещо - аз си го и казах
Леле мацки виет тук ще се избиете. Ще изразя моето мнение нищо, че сам момче, а това дали ще се хареса или не не зависи от мен. Дали в нещно време някоя жена си дава сметка ква е неината най-голяма работа? Ако не ще ви кажа това е да саздава поколение и не говоря за 1,2 деца, а поне за 3,4. След това се нареждат сички останали неща като кариери и т.н. Сега някоя може да си каже тоя е луд как се гледат 3,4 деца. Трудно се гледат но за това трябва мажа и жената в едно семейство да си разделят ролите. Аз лично искам 4 деца да имам и, ако на жена ми толкова и се бачка да ми остави децата, аз ще ги гледам не по лошо от нея, но като се прибере в кащи трябва да знае, че и тя има задалжения в това семеиство, а ако не и пука, и иска само да бачка, и не иска да погледне децата ще, и го кажа кратко, и ясно да си ми оставя децата, и да си взема парцалите, и повече да не сам я видял. Защото най-лошото е да саздадеш дете и да нямаш време или сили да му обарнеш 5 мин. Точно това не харесвам и в мойте родители от както станах на 10,11 години получавах нулево внимание и трябваше да го тарся от други хора на други места и това не е много добро решение. За това се замислете варху думите ми и си помислете, кое е по-важното и тогава гледаите да си изградите живота за напрад. Надявам се да не сам досадил много с моето мнение но аз така виждам нещата по тази тема и един ден като имам деца винаги те ще са на пурво място дори преди работата ми.
Зависи от две неща - кариерата и детето.
Ако детето е здраво, не боледува, не плаче, няма колики и е кротко в границите на разумното - може.
Ако кариерата позволява да си гледате децата и да кариерствате.
В случай, че сте избрали кариера на пилот-изтребител, хирург или министър-председател (примерно), не става.
Ако детето е здраво, не боледува, не плаче, няма колики и е кротко в границите на разумното - може.
Ако кариерата позволява да си гледате децата и да кариерствате.
В случай, че сте избрали кариера на пилот-изтребител, хирург или министър-председател (примерно), не става.
Аз съм за това!
evil_dead, понеже си още момченце, да ти обясня - ако жената ще ражда и гледа 3-4 деца, ти ще работиш ли за да изхранваш 5-6 гърла, ще посрещаш ли всички нормални техни нужди или ще водите живота на ромите от Столипиново?
И какви са тези задължения вкъщи дето ги очакваш от кариеристката ти съпруга - щото ми намирисва на нещо друго? Искаш и да сготви, да изпере и изглади, да изчисти къщата (нещата които е трябвало да свърши ако си стои вкъщи да си гледа децата сигурно - дето ти ще го правиш) и накрая да се опне с теб, щото си умрял от затъпяване по цял ден с децата.
ANGYA, и ти на колко си години? Питам ей така. Защото се опитваш да ни впечатлиш с гръмки думи и с кариерата в студентския си живот. А и през цялата тема ми се струва, че се опитваш да дирижираш течението на пишещите в някаква насока, твоята - но ти самата не отговаряш по темата. И аз те питам - къде са децата в твоя филм? Най-малкото, не ги споменаваш, а уж имаш време за всичко? Не разбрах, тази тема беше за да подчертаеш, че си толкова добра в работата си и просто децата няма как да се вместят в пейзажа ли?
И какви са тези задължения вкъщи дето ги очакваш от кариеристката ти съпруга - щото ми намирисва на нещо друго? Искаш и да сготви, да изпере и изглади, да изчисти къщата (нещата които е трябвало да свърши ако си стои вкъщи да си гледа децата сигурно - дето ти ще го правиш) и накрая да се опне с теб, щото си умрял от затъпяване по цял ден с децата.
ANGYA, и ти на колко си години? Питам ей така. Защото се опитваш да ни впечатлиш с гръмки думи и с кариерата в студентския си живот. А и през цялата тема ми се струва, че се опитваш да дирижираш течението на пишещите в някаква насока, твоята - но ти самата не отговаряш по темата. И аз те питам - къде са децата в твоя филм? Най-малкото, не ги споменаваш, а уж имаш време за всичко? Не разбрах, тази тема беше за да подчертаеш, че си толкова добра в работата си и просто децата няма как да се вместят в пейзажа ли?
Че то и гледането на деца е вид кариера, зависи какви цели имаш. И в каква област искаш да се развиваш. Аз за сега се развивам в областта на възпитанието на детето си. Чета книги за детска психология и възпитание и се развивам постоянно, това ми носи удовлетворение. Само дето не ми плащат за това.
Аз предпочитам да се посветя на децата, а не на кариерата. Така съм устроена. Това ми стига. Всичките ми цели, амбиции са свързани със семейството. Това съвсем не означава, че не искам нищо за себе си. Продължавам по всеки възможен за мен начин да си разширявам мирогледа, да повишавам квалификацията си, да се развивам...
Работата не ми носи удовлетворението, което ми носи детето, семейството.
Работата не ми носи удовлетворението, което ми носи детето, семейството.
, има на какво да се науча от теб, ако не възразяаш ANGYA, и ти на колко си години? Питам ей така. Защото се опитваш да ни впечатлиш с гръмки думи и с кариерата в студентския си живот. А и през цялата тема ми се струва, че се опитваш да дирижираш течението на пишещите в някаква насока, твоята - но ти самата не отговаряш по темата. И аз те питам - къде са децата в твоя филм? Най-малкото, не ги споменаваш, а уж имаш време за всичко? Не разбрах, тази тема беше за да подчертаеш, че си толкова добра в работата си и просто децата няма как да се вместят в пейзажа ли?
това за "и с кариерата в студентския си живот." беше и още е отговорът ми на въпрос на дими "А и през цялата тема ми се струва, че се опитваш да дирижираш течението на пишещите в някаква насока, твоята - но ти самата не отговаряш по темата. "темата е " Деца ИЛИ кариера?" а не "деца И кариера."
прави впечатление че всички се хващат за 1 въпрос и не стигат до втория ........
на колко съм -в профилът ми го има не съм пуснала темата за да се надуя какъв кариерист съм - тогава щеше да е "АЗ, кариеристът!"
Че то и гледането на деца е вид кариера, зависи какви цели имаш. И в каква област искаш да се развиваш. Аз за сега се развивам в областта на възпитанието на детето си. Чета книги за детска психология и възпитание и се развивам постоянно, това ми носи удовлетворение. Само дето не ми плащат за това.
Страшна кариера, няма що! Като приключиш с това дете, с друго ли ще започнеш или ще започнеш да градиш другаде "кариера".
То се разбра, че определение за кариера няма, ама чак пък толкова...
Можем ли да имаме и двете?
Отговарят ти хората, че може...
Груб материализъм или егоизъм - и двете и то в най-крайни форми- гаден кариерист съм си
Споделям опит - 5 дена на лекции и упражнения в университета по мин. 6-8 часа на ден +cisco academy от 17:30h до 20:00h, след което четвъртък, петък, събота и неделя 12 часови нощни смени в нет кафе, където бях и он-лайн support, и поправях и PC-тата .......
Средното ми образование е в туризмът - за 4 сезона станах управител на ресторанта на 4 звезден хотел опит имам с кофи - каквото и да хвана сам добра стига да ми харесва .........
Егоизмът е водеща креативна сила
за всичко имам време ....
гаден кариерист съм си Споделям опит - 5 дена на лекции и упражнения в университета по мин. 6-8 часа на ден +cisco academy от 17:30h до 20:00h, след което четвъртък, петък, събота и неделя 12 часови нощни смени в нет кафе, където бях и он-лайн support, и поправях и PC-тата .......
Средното ми образование е в туризмът - за 4 сезона станах управител на ресторанта на 4 звезден хотел
опит имам с кофи - каквото и да хвана сам добра стига да ми харесва .........Егоизмът е водеща креативна сила
за всичко имам време ....
Не, че ми е работа, ама то голяма кариера градиш в нет кафе. Брей..., ми то аз до преди да родя работих в собствената ни компютърна фирма и то до 12ч. вечерта понякога и пак не съм смятала, че съм кариеристка. И аз работих и учех, и имах време само за 6часа сън и не съм се била в гърдите, че градя кариера. Ама не знам, може да съм те разбрала погрешно. Не се заяждам. Но за мен децата си остават на 1 място. Въпрос на израстване и приоритети е може би.
Че то и гледането на деца е вид кариера, зависи какви цели имаш. И в каква област искаш да се развиваш. Аз за сега се развивам в областта на възпитанието на детето си. Чета книги за детска психология и възпитание и се развивам постоянно, това ми носи удовлетворение. Само дето не ми плащат за това.
Страшна кариера, няма що! Като приключиш с това дете, с друго ли ще започнеш или ще започнеш да градиш другаде "кариера".
То се разбра, че определение за кариера няма, ама чак пък толкова...
Може да стана психолог и да се занимавам с вашите деца, които сте зарязали заради кариерата си. Според мен всеки човек има право на развитие не зависимо от положението му и статуса му на живот, на този етап се развивам в тази насока, за щастие на детето ми.
За всичко си има време...време да се живее и време да се гледат деца......и време за кариера.......
Аз нямам шанс да развивам кариера и затова си гледам детето.......но си мисля, след няколко години да се развихря в някоя област.......
Аз нямам шанс да развивам кариера и затова си гледам детето.......но си мисля, след няколко години да се развихря в някоя област.......
И аз така.
ANGYA, на 24 си, обясних си много неща, които и предполагах. Рано ти е за деца.
Само че темата не е само 1 заглавие, виж се какво си писала в първия си пост. И масово хората отговарят по него - предпочели са едното, а другото дъра-дъра. Някои ги съчетават лесно, други трудно успяват, трети са си подредили и приоритетите във времето, но са споменали и едното и другото. Само ти си Аз, кариеристът! На 24 обаче е леко несериозно да се говори за кариера. Особено след като ми подчертаваш развитието си в нет клуб, а после заявяваш статуса си в ресторанта! 2 кариери ли имаш? Или кариера наричаш всяко развитие до някаква степен и после наново другаде?
Та децата къде са в твоите планове?
Tinka79, за пореден път се убеждавам, че си широко скроен човек! Успех в самоубочението! Това си е жива подготовка за подобна кариера!
Само че темата не е само 1 заглавие, виж се какво си писала в първия си пост. И масово хората отговарят по него - предпочели са едното, а другото дъра-дъра. Някои ги съчетават лесно, други трудно успяват, трети са си подредили и приоритетите във времето, но са споменали и едното и другото. Само ти си Аз, кариеристът! На 24 обаче е леко несериозно да се говори за кариера. Особено след като ми подчертаваш развитието си в нет клуб, а после заявяваш статуса си в ресторанта! 2 кариери ли имаш? Или кариера наричаш всяко развитие до някаква степен и после наново другаде?
Та децата къде са в твоите планове?
Tinka79,
за пореден път се убеждавам, че си широко скроен човек! Успех в самоубочението! Това си е жива подготовка за подобна кариера! Груб материализъм или егоизъм - и двете и то в най-крайни форми- гаден кариерист съм си
Споделям опит - 5 дена на лекции и упражнения в университета по мин. 6-8 часа на ден +cisco academy от 17:30h до 20:00h, след което четвъртък, петък, събота и неделя 12 часови нощни смени в нет кафе, където бях и он-лайн support, и поправях и PC-тата .......
Средното ми образование е в туризмът - за 4 сезона станах управител на ресторанта на 4 звезден хотел опит имам с кофи - каквото и да хвана сам добра стига да ми харесва .........
гаден кариерист съм си Споделям опит - 5 дена на лекции и упражнения в университета по мин. 6-8 часа на ден +cisco academy от 17:30h до 20:00h, след което четвъртък, петък, събота и неделя 12 часови нощни смени в нет кафе, където бях и он-лайн support, и поправях и PC-тата .......
Средното ми образование е в туризмът - за 4 сезона станах управител на ресторанта на 4 звезден хотел
опит имам с кофи - каквото и да хвана сам добра стига да ми харесва .........Не, че ми е работа, ама то голяма кариера градиш в нет кафе. Брей..., b]
вадиш го от контекста -------- губи си смисълаНе се хващайте за отговорът ми към ДИМИ и не се хващайте и за косите
ANGYA,
Това, което си изборила, като работен опит по никакъв начин не се връзва с понятието кариера.
Кариера е постъпателно ,възходящо движение напред и нагоре в една област във времето, усъвършенстване и реален принос към областта, а не е брой изработени часове където и да е. Ти си описала , че работиш много. Браво! Кариера не означава денонощна заетост и не винаги означава увеличаване на работо-часовете. Напротив!!! Като експерт работех много повече часове , за много по-малко пари, отколкото сега , като консултант. Сега е важен интелектуалния продукт, който произвеждам, а не боя изпратени имейли на ден.
В смисъла както аз разбирам кариерата аз имам кариера, защото , връщайки се назад ( на 32 съм) мога да видя ясно натрупването на знания, опит и смяна на позициите, през които съм преминала, ,за да съм на настоящето стъпало на развитие в областта, която наричам вече 'моя'. Пълен харддиск информация, която вече не само складирам, а и анализирам и произвежам нови идеи и ново развитие. След него следва още развитие, още стръпки напред и нагоре.
Както казах и в първия си постинг - когато човек знае какво иска, може да го постигне.
И двете - кариера и деца не са взаимоизключващи се понятия и не виждам какво сте се хванали за гушите кое е по-доброто. Това не е темата.
Това, което си изборила, като работен опит по никакъв начин не се връзва с понятието кариера.
Кариера е постъпателно ,възходящо движение напред и нагоре в една област във времето, усъвършенстване и реален принос към областта, а не е брой изработени часове където и да е. Ти си описала , че работиш много. Браво! Кариера не означава денонощна заетост и не винаги означава увеличаване на работо-часовете. Напротив!!! Като експерт работех много повече часове , за много по-малко пари, отколкото сега , като консултант. Сега е важен интелектуалния продукт, който произвеждам, а не боя изпратени имейли на ден.
В смисъла както аз разбирам кариерата аз имам кариера, защото , връщайки се назад ( на 32 съм) мога да видя ясно натрупването на знания, опит и смяна на позициите, през които съм преминала, ,за да съм на настоящето стъпало на развитие в областта, която наричам вече 'моя'. Пълен харддиск информация, която вече не само складирам, а и анализирам и произвежам нови идеи и ново развитие. След него следва още развитие, още стръпки напред и нагоре.
Както казах и в първия си постинг - когато човек знае какво иска, може да го постигне.
И двете - кариера и деца не са взаимоизключващи се понятия и не виждам какво сте се хванали за гушите кое е по-доброто. Това не е темата.
Ако има желание има и начин - зависи какво иска човек и каква цена е готов да плати. Всеки сам си взема това решение и си нови последиците. Аз избрах да съчетавам и двете - не е лесно, но нося зодията на Наполеон , така че мога да кажа че се справям - всичко е въпрос на воля, мотивация и добре премерени компромиси.
, така че мога да кажа че се справям - всичко е въпрос на воля, мотивация и добре премерени компромиси. Че то и гледането на деца е вид кариера, зависи какви цели имаш. И в каква област искаш да се развиваш. Аз за сега се развивам в областта на възпитанието на детето си. Чета книги за детска психология и възпитание и се развивам постоянно, това ми носи удовлетворение. Само дето не ми плащат за това.
Страшна кариера, няма що! Като приключиш с това дете, с друго ли ще започнеш или ще започнеш да градиш другаде "кариера".
То се разбра, че определение за кариера няма, ама чак пък толкова...
Кога точно смяташ, че се приключва с детето?
И да, нищо лошо няма да започнеш със следващото. И с трето. И с четвърто.
ех, таз Реза... как да не я обичаш?
аз не мога да имам и 2-те. От едното на драго сърце се отказах.
аз не мога да имам и 2-те
. От едното на драго сърце се отказах.
Глупаво е да се говори кое е по-доброто - кариера или деца - децата са си деца, а кериерата- кариера - не виждам какво общо имат. Уважавам дълбоко майките, отдали се изцяло на децата си, стига това да ги удовлетворява и да осмисля истински живота им. На тези, които обаче усещат, че нещо липса, чувстват се нещастни от ситуацията мога само да кажа, ако не е за вас стоенето с дете вкъщи винаги има начин да съчетаете майчинството и кариерата - иска се само повечко кураж и акъл. Майчинството не е саможертва. Само една удовлетворена жена може да отгледа и възпита щастливи, отговорни и силни личнисти. Ако стоите в къщи по задължение, а мечтаете за друго - на никого не помагате, най-малко на детето - вземете се в ръце и помислете как да излезете от ситуацията. Ако ли гледането на детето ви изпълва душата и не искате друго за момента - мога само да кажа - блазе ви!
Майчинството не е саможертва. Само една удовлетворена жена може да отгледа и възпита щастливи, отговорни и силни личнисти.
Нели,
Точно така, майчинството не е саможертва. И какво избираш за себе си, е дълбоко личен въпрос. Да гледаш със съжаление или възмущение на избор, различен от твоя, е крайно неуместно.
ANGYA,
Това, което си изборила, като работен опит по никакъв начин не се връзва с понятието кариера.
Това, което си изборила, като работен опит по никакъв начин не се връзва с понятието кариера.
защо се хващате за отговорът ми към Дими ДА на 24 съм и съм на първите стъпала на кариерата си ..................
А вие на 24 къде бяхте ????
Хайде пишете по темата да мога да си завърша проучването
Браво, Нели! Майчинството нито е саможертва, нито е свръхспособност! Всеки може да съчетае работа и отглеждане на дете, не всеки може да съчетае кариера с отглеждане на дете, но човек прави своя избор и този избор не го поставя в категория по-добър, по-лош нито родител, нито служител!
Тъкмо щях да кажа, че не виждам хванати за гушите и взех, че ги видях! Това тук не е тема По-по-най! Но имаме право да искаме пояснения и да спорим с аргументи нали?
секстет, кога се приключва с едно дете ли? Ами в цитата, който си избрала има не само мой постинг, но от мнението на Tinka79. Тя визира кариера във възпитанието на детето си. Как мислиш, кога приключва?
Тъкмо щях да кажа, че не виждам хванати за гушите и взех, че ги видях! Това тук не е тема По-по-най! Но имаме право да искаме пояснения и да спорим с аргументи нали?
секстет, кога се приключва с едно дете ли? Ами в цитата, който си избрала има не само мой постинг, но от мнението на Tinka79. Тя визира кариера във възпитанието на детето си. Как мислиш, кога приключва?
Абе, ANGYA, ти май за доста разсеяни ни вземаш! Дими те накара да отговориш по темата СИ и ти, така както всички отговаряме. Ти си отговорила, ама много държиш да си отговорила само на нея (за това си има ЛС, ако си държала да е личен отговор) и хич не по темата!
Ето че пак започваш да се тупаш по гърдите - на 24 къде сме били? Ами където е било нормално да сме на 24 - в университета, в началото на кариерата си - но за "начало" тогава може да се говори едва сега. Ти за какво начало говориш като не знаеш къде ще му излезе края? На 32 точно къде ще бъдеш?
Сега пък и проучване?!? С цел?
Ето че пак започваш да се тупаш по гърдите - на 24 къде сме били? Ами където е било нормално да сме на 24 - в университета, в началото на кариерата си - но за "начало" тогава може да се говори едва сега. Ти за какво начало говориш като не знаеш къде ще му излезе края? На 32 точно къде ще бъдеш?
Сега пък и проучване?!? С цел?
ANGYA,
Това, което си изборила, като работен опит по никакъв начин не се връзва с понятието кариера.
Това, което си изборила, като работен опит по никакъв начин не се връзва с понятието кариера.
защо се хващате за отговорът ми към Дими ДА на 24 съм и съм на първите стъпала на кариерата си ..................
А вие на 24 къде бяхте ????
Хайде пишете по темата да мога да си завърша проучването
ANGYA, много ме провокира. Иначе си стоях мирно и си четях. Мила не е важно къде си бил на 24, а дали ще задържиш и ще развиеш това което имаш - семейство, кариера, деца. Няма да давам личен пример, просто искам да те приземя. Аз съм на 24 и не съм на първото стъпало на кариерата - разбирай го както искаш, а вече имам и прекрасно дете. Остави, миличка другите да преценяват за каквоставаш
. П.п. Ще ме включиш ли в проучването
Мислех, че е присъщо на мъжете да си мерят ............. , но ето че и ние не сме по- назад. Какво значение има кой къде е бил на 24 и кой къде ще стигне. Важното е всеки да се чувства комфортно със живота който има и действията му да не вредят на околните. Всеки има различни амбиции и възможности, но малцина са тез, които съумяват хем да даряват щастие наблизките си, хем да постигнат в живота си нещо, което да им носи удовлетворение. Мили мами, нека съсредоточим усилията си в тази посока. Знам, че сте хора с потенциал...ами приложете го на практика
, но ето че и ние не сме по- назад. Какво значение има кой къде е бил на 24 и кой къде ще стигне. Важното е всеки да се чувства комфортно със живота който има и действията му да не вредят на околните. Всеки има различни амбиции и възможности, но малцина са тез, които съумяват хем да даряват щастие наблизките си, хем да постигнат в живота си нещо, което да им носи удовлетворение. Мили мами, нека съсредоточим усилията си в тази посока. Знам, че сте хора с потенциал...ами приложете го на практика
Изключително интересен спор или караница на моменти, обаче за съжаление много еднотипен. Аз успях да разгранича само два типа мнение "Да, супер кариеристка съм и успяла жена, но давам всичко от себе си за детето" и второто "Не, аз съм само перфектната майка, друго не ме интересува". А някои да се замисля за това, че дали си перфектната майка и супер кариерист или само перфектната майка ,не го определяме ние. Аз мога да си мисля, че съм супер майка, защото стоя с детето си цял ден, а друга да си мисли, че е супер майка, защото гради кариера, ама след това дава всичко за детето си, а накрая, като сложим чертата и то не ние, а нашия съдник, нашето дете, да се окаже, че не е било така.
В крайна сметка от многото мнения се разбра едно - мислим си всички, че не сме лоши майки, даже всички сме перфектни. А това е тъжно, защото така дори и да допускаме грешка, независимо дали сме домакини или кариеристки няма как да разберем.
Иначе имаше някои много безпристрастни и интересни мнения, които много разнообразиха темата и заради които си заслужаваше да я прочета. А това, че можем да се хванем за гушите, защото имаме различни мнения, всеки отдавна го е разбрал.
В крайна сметка от многото мнения се разбра едно - мислим си всички, че не сме лоши майки, даже всички сме перфектни
. А това е тъжно, защото така дори и да допускаме грешка, независимо дали сме домакини или кариеристки няма как да разберем.Иначе имаше някои много безпристрастни и интересни мнения, които много разнообразиха темата и заради които си заслужаваше да я прочета. А това, че можем да се хванем за гушите, защото имаме различни мнения, всеки отдавна го е разбрал.
стига сте се карали , аз смятам че всичко е въпрос на късмет и подкрепа и помощ от любимия 
, аз смятам че всичко е въпрос на късмет и подкрепа и помощ от любимия Значи излиза, че всичко зависи от друг човек. ти къде си?
Когато станеш майка и си направиш равносметката, ще разбереш за какво говорят хората от 2те течения. Понеже не си нито едното (кариеристка с дете), нито другото (домакиня без друга работа) понеже само 2 си разграничила - ще си намериш мястото и няма да си просто арбитър в такива скубания.
Аз пък съм анти-кариеристка
Не че не работя - но е отскоро, на ниска длъжност и без желание за повишение. Работя заради парите - една заплата не стига.
На 29г съм и имам 1г трудов стаж, предишните 5 бях в къщи с децата, още по-преди това - в университета.
Обаче знам какво искам от гледна точка на работа - нещо свързано с децата. Дали ще е разработване на детски съоръжения, организиране на детски забавления, или някакъв семеен бизнес - важното е децата да са свързани с моята работа. Ако това звучи като "кариера" значи искам да правя такава. Но на мен ми се струва, че това е по-скоро начин за издържане на семейството, не за печелене на длъжности, титли и постове.
Хайде да бягам, че най-накрая свърши работния ден, време е за вкъщи. Весела събота и неделя на всички и ви пожелавам да ги изкарате със семействата си!
Не че не работя - но е отскоро, на ниска длъжност и без желание за повишение. Работя заради парите - една заплата не стига.
На 29г съм и имам 1г трудов стаж, предишните 5 бях в къщи с децата, още по-преди това - в университета.
Обаче знам какво искам от гледна точка на работа - нещо свързано с децата. Дали ще е разработване на детски съоръжения, организиране на детски забавления, или някакъв семеен бизнес - важното е децата да са свързани с моята работа. Ако това звучи като "кариера" значи искам да правя такава. Но на мен ми се струва, че това е по-скоро начин за издържане на семейството, не за печелене на длъжности, титли и постове.
Хайде да бягам, че най-накрая свърши работния ден, време е за вкъщи. Весела събота и неделя на всички и ви пожелавам да ги изкарате със семействата си!
ANGYA,
Това, което си изборила, като работен опит по никакъв начин не се връзва с понятието кариера.
Това, което си изборила, като работен опит по никакъв начин не се връзва с понятието кариера.
защо се хващате за отговорът ми към Дими ДА на 24 съм и съм на първите стъпала на кариерата си ..................
А вие на 24 къде бяхте ????
Хайде пишете по темата да мога да си завърша проучването
на 24 и аз правих първите си ст-пки в кариерата.
на 29 ми стана ясно , че пятието кариера е ай-мощното средство на работодателя за експлоатация. Кариерата недефинирано понятие. Някои успяват да достигнат в-рхове, но колко върха има за покоряване , които н аистина си струват всичко, което влагаш (врвме, нерви, голяма част от живота, принципите и още доста ) ... останалите (масата народ) наричат кариера всегодишното повишение на заплатата със жълти стотинки и ежегодишната оскъдна усмивка на шефа ...
на 29 пуснах и аз една тема като твоята в дир.бг
на 29 казах на шефа ми, че 3 месеца след раждането щ? се в-рна на работа, при което той ме попита, дали съм сигурна, защото по хубаво нещо от децата на този свят няма, защото неговите израснали страшно бързо и той не успял да им се нарадва и ако имал възможност би взел той отпуската майчинсво и би останал с тях ...
на 30 си имах вече малкото прекрасно момченце
най-хубавото нещо на света Успех.
до преди две - три години си мислех, че кариерата е най-важното нещо, но после срещнах мъжа си и осъзнах колко съм се заблуждавала.... все още нямам деца, но си мисля, че те са най-важното нещо на света, а кариерата би трябвало да им отстъпи мястото си... иначе ще се озовеш на 60 с висок пост, материални придобивки и празен живот или с деца и съпруг, които почти не познаваш и които виждат в теб само една добра машина за пари...
. П.п. Ще ме включиш ли в проучването
естествено всички мнения ще се включат
А какво значи кариера всъшност? Да "вървиш нагоре" в какво?? Да "достигаш върхове"- какви??Не е ли по-важно просто да се чустваме добре, професионално и комфортно там, където работим...Да, всек трябва да расте и да се развива непрекъснато, но, поне за мен, това никога няма да е за сметка на личния ми живот и семейството ми. Все още нямам деца, но мечтая за това. И отказах страхтоно предложение за работа в чужбина именно заради това. Защото трябваше да се разделя поне в началото с мъжа ми и много се страхувах, че когато един ден си погледна от "върха" живота ще видя една голяма празна бездна...
При мене се случи първо правенето и отглеждането на децата. Отложих кариерата за после.... е .... сега , когато искам и имам възможност да почна работа- никой работодател не иска да ме наеме след 8 години майчинство.
въпреки , че не се предавам- продължавам да ходя на интервюта, започвам да се замислям дали , пък не съм обречена да съм вечната домакиня
въпреки , че не се предавам- продължавам да ходя на интервюта, започвам да се замислям дали , пък не съм обречена да съм вечната домакиня
На 24 години учих две различни специалности (без никаква връзка) в два университета и се чудих, какво, аджеба, ми се прави (при това, не беше нито едно от двете ).
Пак казвам, зависи от кариерата.
Моята работа може да се върши у дома. Но за да печеля от нея, работех до скоро на три фронта. Моята работа може да се върши и до 100 години, стига да си здрав, жив и с акъла са на тези години. Кариерата ми върви добре, но със скоростта на охлюв. Утешението ми в черни дни е, че досега няма българин (а и чужденците също са доста малко), които да са стигнали върха на тази кариера. Тоест, имам си добро оправдание.
Пък и все пак вече съм направила туй-онуй.
Та, за пореден път казвам - зависи. Всяка кариера е сама за себе си. Ами ако бях спортист?
).Пак казвам, зависи от кариерата.
Моята работа може да се върши у дома. Но за да печеля от нея, работех до скоро на три фронта. Моята работа може да се върши и до 100 години, стига да си здрав, жив и с акъла са на тези години. Кариерата ми върви добре, но със скоростта на охлюв. Утешението ми в черни дни е, че досега няма българин (а и чужденците също са доста малко), които да са стигнали върха на тази кариера. Тоест, имам си добро оправдание.
Пък и все пак вече съм направила туй-онуй.
Та, за пореден път казвам - зависи. Всяка кариера е сама за себе си. Ами ако бях спортист?
Мисля, че в тази тема, особено към края много хора взеха да бъркат кариерата с работата - и при кариерата има работа, но работата просто за да работиш не е винаги правене на кариера.
Децата наистина си остават най-важното нещо за една майка, н нека не се заблуждаваме, че масово хората могат да си позволят да гледат вкъщи деца, без да ходят на работа.
Децата наистина си остават най-важното нещо за една майка, н нека не се заблуждаваме, че масово хората могат да си позволят да гледат вкъщи деца, без да ходят на работа.
Мисля, че в тази тема, особено към края много хора взеха да бъркат кариерата с работата - и при кариерата има работа, но работата просто за да работиш не е винаги правене на кариера.
Децата наистина си остават най-важното нещо за една майка, н нека не се заблуждаваме, че масово хората могат да си позволят да гледат вкъщи деца, без да ходят на работа.
Децата наистина си остават най-важното нещо за една майка, н нека не се заблуждаваме, че масово хората могат да си позволят да гледат вкъщи деца, без да ходят на работа.
Леле мацки виет тук ще се избиете. Ще изразя моето мнение нищо, че сам момче, а това дали ще се хареса или не не зависи от мен. Дали в нещно време някоя жена си дава сметка ква е неината най-голяма работа? Ако не ще ви кажа това е да саздава поколение и не говоря за 1,2 деца, а поне за 3,4. След това се нареждат сички останали неща като кариери и т.н. Сега някоя може да си каже тоя е луд как се гледат 3,4 деца. Трудно се гледат но за това трябва мажа и жената в едно семейство да си разделят ролите. Аз лично искам 4 деца да имам и, ако на жена ми толкова и се бачка да ми остави децата, аз ще ги гледам не по лошо от нея, но като се прибере в кащи трябва да знае, че и тя има задалжения в това семеиство, а ако не и пука, и иска само да бачка, и не иска да погледне децата ще, и го кажа кратко, и ясно да си ми оставя децата, и да си взема парцалите, и повече да не сам я видял. Защото най-лошото е да саздадеш дете и да нямаш време или сили да му обарнеш 5 мин. Точно това не харесвам и в мойте родители от както станах на 10,11 години получавах нулево внимание и трябваше да го тарся от други хора на други места и това не е много добро решение. За това се замислете варху думите ми и си помислете, кое е по-важното и тогава гледаите да си изградите живота за напрад. Надявам се да не сам досадил много с моето мнение но аз така виждам нещата по тази тема и един ден като имам деца винаги те ще са на пурво място дори преди работата ми
Леле мацки виет тук ще се избиете. Ще изразя моето мнение нищо, че сам момче, а това дали ще се хареса или не не зависи от мен. Дали в нещно време някоя жена си дава сметка ква е неината най-голяма работа? Ако не ще ви кажа това е да саздава поколение и не говоря за 1,2 деца, а поне за 3,4. След това се нареждат сички останали неща като кариери и т.н. Сега някоя може да си каже тоя е луд как се гледат 3,4 деца. Трудно се гледат но за това трябва мажа и жената в едно семейство да си разделят ролите. Аз лично искам 4 деца да имам и, ако на жена ми толкова и се бачка да ми остави децата, аз ще ги гледам не по лошо от нея, но като се прибере в кащи трябва да знае, че и тя има задалжения в това семеиство, а ако не и пука, и иска само да бачка, и не иска да погледне децата ще, и го кажа кратко, и ясно да си ми оставя децата, и да си взема парцалите, и повече да не сам я видял. Защото най-лошото е да саздадеш дете и да нямаш време или сили да му обарнеш 5 мин. Точно това не харесвам и в мойте родители от както станах на 10,11 години получавах нулево внимание и трябваше да го тарся от други хора на други места и това не е много добро решение. За това се замислете варху думите ми и си помислете, кое е по-важното и тогава гледаите да си изградите живота за напрад. Надявам се да не сам досадил много с моето мнение но аз така виждам нещата по тази тема и един ден като имам деца винаги те ще са на пурво място дори преди работата ми
Извинявай, че ще ти кажа нещо по-грубо , ама
... айде първо изучи правописа и после ела да обясниш по-свързано функциите на жената.
Освен това на колко си години?
И ако си в полово зряла възраст.. я си изтръскай джобчето
и виж ще изпадне ли нещо, за да облече в реалност жизнената ти философия!
Явно сам на достатачно щом си пиша мнението тук. Мен трудно ще ме засегнеш просто не си човека които ще успее 
Ма изобщо не искам да те засегна.
Искам да си изясня някои детайли за теб ( възрастта е единия),
които да ми обяснят по някакъв начин философията ти.
Леле мацки виет тук ще се избиете. Ще изразя моето мнение нищо, че сам момче, а това дали ще се хареса или не не зависи от мен. Дали в нещно време някоя жена си дава сметка ква е неината най-голяма работа? Ако не ще ви кажа това е да саздава поколение и не говоря за 1,2 деца, а поне за 3,4. След това се нареждат сички останали неща като кариери и т.н. Сега някоя може да си каже тоя е луд как се гледат 3,4 деца. Трудно се гледат но за това трябва мажа и жената в едно семейство да си разделят ролите. Аз лично искам 4 деца да имам и, ако на жена ми толкова и се бачка да ми остави децата, аз ще ги гледам не по лошо от нея, но като се прибере в кащи трябва да знае, че и тя има задалжения в това семеиство, а ако не и пука, и иска само да бачка, и не иска да погледне децата ще, и го кажа кратко, и ясно да си ми оставя децата, и да си взема парцалите, и повече да не сам я видял. Защото най-лошото е да саздадеш дете и да нямаш време или сили да му обарнеш 5 мин. Точно това не харесвам и в мойте родители от както станах на 10,11 години получавах нулево внимание и трябваше да го тарся от други хора на други места и това не е много добро решение. За това се замислете варху думите ми и си помислете, кое е по-важното и тогава гледаите да си изградите живота за напрад. Надявам се да не сам досадил много с моето мнение но аз така виждам нещата по тази тема и един ден като имам деца винаги те ще са на пурво място дори преди работата ми
И аz съм на това мнение, но наистина доста ти е zле правописа. Той и моя не е супер хипер ... но твоя е под всяка критика
Не ми пука не сам трагнал на конкурс по правопис. Тук сам да изразя малко мажко мнение. Мисля, че идеално ме разбирате к'во пиша. Мисля сащо, че не моята вазраст, а вашата е по важна. Незнам дали тук има някоя над 40 но ако има тези жени ще ме разберат най-добре. Не си мислете, че в периода 20-30 годишни може да изградите кариера за това се изисква доста повече време. Много е трудно в този период да се гледа малко дете или деца и да се прави кариера, а да не говорим, ако някоя е родила под 20.
Не прочетах цялата темичка, че дълга е станала ама първата и последната стряничка прочетах с интерес.
Да ви кажа моят опит - аз съм човек кариерист и не го крия. Спрях да работя 2 дни преди датата на планираното секцио и започнах да работя веднага щом ме пуснаха от болницата от вкъщи, а след 30-40 дни и по цял ден от офиса. Нещата се съчетават - не е толкова трудно. Тайната на успеха ми е, че с мъж ми работим в една фирма - преди непрекъснато пищеше за късното връщане от работа и за съботно-неделните забежки към офиса. Сега като вече сме в един офис интересите и стремежите ни са общи и се подкрепяме доста повече. Никога не съм била домакиня, никога не съм разбирала домакините и никога не съм искала да бъда и се радвам, че не ми се налага и че с мъж ми сме на едно мнение по въпроса. След едномесечно пълно изтощение на двата фронта - работа от вкъщи и почти денонощно кърмене сам предложи да се завърна към работата в офиса.
Да ви кажа моят опит - аз съм човек кариерист и не го крия. Спрях да работя 2 дни преди датата на планираното секцио и започнах да работя веднага щом ме пуснаха от болницата от вкъщи, а след 30-40 дни и по цял ден от офиса. Нещата се съчетават - не е толкова трудно. Тайната на успеха ми е, че с мъж ми работим в една фирма - преди непрекъснато пищеше за късното връщане от работа и за съботно-неделните забежки към офиса. Сега като вече сме в един офис интересите и стремежите ни са общи и се подкрепяме доста повече. Никога не съм била домакиня, никога не съм разбирала домакините и никога не съм искала да бъда и се радвам, че не ми се налага и че с мъж ми сме на едно мнение по въпроса. След едномесечно пълно изтощение на двата фронта - работа от вкъщи и почти денонощно кърмене сам предложи да се завърна към работата в офиса.
Застанал един професор пред студентите си и сложил на катедрата един голям празен буркан и една бутилка бира. "Това, - казал професорът и посочил буркана, - уважаеми колеги, е вашият живот." Извадил няколко топки за тенис: "Това, колеги, е вашето семейство, хората, които обичате" - и пуснал топките в буркана. "Пълен ли е?" - попитал професорът. "Пълен е", отговорили студентите. Професорът извадил няколко топки за голф и ги напускал между топките за тенис в буркана. "А това, колеги, е вашата кариера. Пълен ли е бурканът?" "Пълен е", казали студентите. Професорът изсипал шепа речни камъчета в буркана: "Това са вашите приятели и вашите хобита. Пълен ли е бурканът?" "Пълен е", съгласили се студентите. Накрая професорът засипал всичко в буркана със ситен пясък. " А това, колеги, са всички неща, които можете да купите с пари. Пълен ли е бурканът?" "Пълен е", казали студентите.
Професорът изпразнил буркана и започнал да сипва всичко в обратен ред - пясъка, после речните камъчета, после топките за голф... Оказало се, че за топките за тенис няма място, но бурканът все пак не бил пълен догоре. "Разбрахте ли поуката, колеги?", попитал професорът. "Да, професоре", отговорили студентите. "Но за какво беше бирата?" Професорът се засмял и изсипал бирата в буркана. "Поуката е, че както и да се нареди животът ви, винаги има място и за една бира."
Наздраве!
Професорът изпразнил буркана и започнал да сипва всичко в обратен ред - пясъка, после речните камъчета, после топките за голф... Оказало се, че за топките за тенис няма място, но бурканът все пак не бил пълен догоре. "Разбрахте ли поуката, колеги?", попитал професорът. "Да, професоре", отговорили студентите. "Но за какво беше бирата?" Професорът се засмял и изсипал бирата в буркана. "Поуката е, че както и да се нареди животът ви, винаги има място и за една бира."
Наздраве!
Да и аз го знам този виц по малко по различен начин но има доста поука освен времето за бира. Винаги има 5 мин за една бира но понякога няма 5 мин. да поговориш с най-близките си хора. Лично аз се обедих в това от 1 виц.
Немога да го кажа подробно по ще се опитам да покажа смисала.
Става вапрос за 2 саседа който били мн близки отще от мн. малки и правили какви ли не планове за живота. Но когато ги е поел живота нямали време дори да си кажат здравей. Лично аз на 2 пъти разбрах какво означава това и сега гледам да не правя планове за повече от 1 седмица
Немога да го кажа подробно по ще се опитам да покажа смисала.
Става вапрос за 2 саседа който били мн близки отще от мн. малки и правили какви ли не планове за живота. Но когато ги е поел живота нямали време дори да си кажат здравей. Лично аз на 2 пъти разбрах какво означава това и сега гледам да не правя планове за повече от 1 седмица
Да и аз го знам този виц по малко по различен начин но има доста поука освен времето за бира. В
eeeee ама избягахте от темата Става вапрос за 2 саседа който били мн близки отще от мн. малки и правили какви ли не планове за живота. Но когато ги е поел живота нямали време дори да си кажат здравей.
Малко офф - с една приятелка мечтаехме, мечтаехме... В един момент нещо от мечтите ни се изпълни и ... сега нямаме време и за едно кафе... Не сме се виждали от поне 10 дена!!! А преди - неразделни! Дали да не и се обадя утре за едно кафе....
Кой каквото иска. Децата разконцетрират фокуса, самият аз не е толкова егоцентриран (което е нещо доволно полезно, но рядко предпочитано при изживяване на самовглъбеност), пък и какво точно значи кариера...Важното е да имаш добре поставени приоритети и акъл, другото се намества без изпадане в излишни крайни избори.
Кой каквото иска. Децата разконцетрират фокуса,
ТО ИМА НАЧИН И ДА СЕ СЪЧЕТАЯТ ПОНЯКОГА, НО ПРИ МЕН НЕМОЖАХА. ЖИВЕЕМ В МАЛКО ГРАДЧЕ И ЗА ДА ПРАВЯ КАРИЕРА - ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕМЕСТЯ В СОФИЯ- А ДЕЦАТА СИ ТАМ НЕИСКАМ ДА ОТГЛЕЖДАМ, ЗАТОВА ПРЕДПОЧЕТОХ ДА СЪМ МАЙКА, НО ИМАМ НУЖДА ОТ РАЗНООБРАЗИЕ - ОТ ТОВА ДА СЕ ЧУВСТВАМ ДЕЙНА И ДА ПРАВЯ НЕЩО КОЕТО МИ Е ПРИЯТНО, ДА СЕ УЧА, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЯМА КАК - А И МЪЖА МИ Е КАТЕГОРИЧНО ПРОТИВ ДА ЖИВЕЕМ В СОФИЯ - ВЪПРЕКИ ЧЕ ПЪТУВАШЕ ПО ДВА ПЪТИ В СЕДМИЦАТА - А ПОНЯКОГА И ПОВЕЧЕ , МОЖЕ БИ Е ПРАВ ДЕЦАТА ТУК РАСТАТ ПО БЕЗГРИЖНО, А И ЗА ВЪЗФУХА ДА НЕ ГОВОРЯ 
Никой не може да ме убеди, че двете неща могат да се вършат едновременно и да са равнопоставени. Колкото и да ми хвалят някоя известна личност, /например/ че е и перфектна майка....айде, нема нужда! Е, ако някой смята, че перфектната майка ходи да бачка и е наела три бавачки .....и това си е един вид "грижа"....
ми то както се беше казало по- горе- работа не винаги значи кариера, така че аз смятам че е най- добре да работя работа, която да ме удовлетворява и в същото време да нямам чувството че нямам време да обърна внимание на децата ми, а има и такава работа, която го позволява, а и позволява да се прави кариера, така че зависи и от работата
е, Криси, ми ние в големите градове? Не че не съм на мнение, че в малките градове, деца се отглеждат по- лесно, но също така смятам, че ако детето реши да тръгне някой ден из Софията, може да му се струпат много неочаквани проблеми на главата, които ги няма в малкия град
подкрепям децата от по-малките градове изпитват "културен шок " , когато им се наложи да дойдат в големия
Никой не може да ме убеди, че двете неща могат да се вършат едновременно и да са равно-поставени.
Но някои потребители споделиха че умело ги съчетават
Едно време имах голям мерак да градя кариера Е, доста успешно се справях,но след първото дете осъзнах, че не е за мен тази работа и този начин на живот. 10 часа на ден извън къщи не са добър вариант за жена с деца, или поне за мен, защото и заплатата ми не е била космическа.
На сегашния етап от живота си децата вече ги имам и не ме блазни каквато и да е кариера (в смисъл да расна поетапно в голяма и престижна фирма, да се доказвам и т.н.), стига ми да имам пари. Чувствам се много по-добре осъществена сега, когато имам собствен бизнес, отколкото когато работех като служител. Имам много повече време за децата, мога да изляза и рано сутринта, но ако се налага, мога и до обяд да съм вкъщи, и цял ден да остана, ако трябва. Така че имам и бизнес, и деца, пък кариера хич и не искам
Е, доста успешно се справях,но след първото дете осъзнах, че не е за мен тази работа и този начин на живот. 10 часа на ден извън къщи не са добър вариант за жена с деца, или поне за мен, защото и заплатата ми не е била космическа.На сегашния етап от живота си децата вече ги имам и не ме блазни каквато и да е кариера (в смисъл да расна поетапно в голяма и престижна фирма, да се доказвам и т.н.), стига ми да имам пари. Чувствам се много по-добре осъществена сега, когато имам собствен бизнес, отколкото когато работех като служител. Имам много повече време за децата, мога да изляза и рано сутринта, но ако се налага, мога и до обяд да съм вкъщи, и цял ден да остана, ако трябва. Така че имам и бизнес, и деца, пък кариера хич и не искам
Да, във времето се съчетават, но не и едновременно.
Редно е да се направи разграничението: работа и кариера.
В някакъв отрязък приоритет е детето, след това - отново кариерата. След това пак. Смяна на приоритети. Това не означава, че едното е за сметка на другото.
Редно е да се направи разграничението: работа и кариера.
В някакъв отрязък приоритет е детето, след това - отново кариерата. След това пак. Смяна на приоритети. Това не означава, че едното е за сметка на другото.
Това е и моето мнение.