Как се живее с постоянен проблем?

Хормони изследвала ли си?

Да, всичко... Ендокринолог, гинеколог, кардиолог...

Отиди на психолог, само така можеш да работиш
Но потърси своя човек

Пробвай консултация със специалист по психично здраве , в Бг е странно, но всъщност е приятно и полезно.
Билки и т.п. започват да действат след поне 1- 2 месеца

Билковите съм ги пила както и за колкото  време са изписани.
Ако нямам "хипохондрични" мисли, пак ли психолог? Нямам нищо против, нито предразсъдъци, но не знам дали е работа на психолог да ме научи да игнорирам усещания. Защото самото усещане ми пречи, а не мисли какво може да е, наясно съм, че не се дължи на физическо заболяване.
Дали е някакъв нисък праг на търпимост? Както някои хора имат такъв за болка. Абсолютно всички ми казват, че всичко е до воля... Затова исках да разбера как се справят хората със здравословни проблеми.

Точно работа за психолог / психоаналитик е твоето - пробвай не боли , ще ти помогне да гледаш и усещаш светът по нормален начин.

Не се опитвам да оспорвам идеята за психолог, а само да стигна до истината такъв ли е проблемът ми.
Мисля, че гледам и усещам светът по нормален начин, но тази гадост ми пречи да му се насладя (на живота и всичко, което ме заобикаля)...

Психологът ще ти помогне да преосмислиш или осъзнаеш някои неща, на които се съпротивляваш.
Всякакви тежки мисли и душевни терзания..

просто иди
проблемът ти е психологически

Аз само предлагам нещо по-алтернативно - ирисова диагностика?
Не знам дали ѝ вярваш или не, аз нямам лични впечатления, но един такъв диагностик спаси дъщерята на кръсницата ми от оплешивяване.

Иначе съм съгласна - разговор с човек, който може да ти помогне да видиш нещата отвън, може само да ти помогне.

И още нещо. Забелязала ли си цикличност на тези симптоми? Около цикъл? Пролет и есен? При промяна на времето? След тежък период на работа? Каквато и да е връзка.

Inferiya,
Ходила съм и при ирисодиагностиг. Както и ходих при лекарка, която усеща с ръце къде е болното място (ако има такова). И двамата казаха, че е "от нерви". И да има грешно функциониране на органите и жлезите, пак всичко идвало от грешни команди от мозъка.
От официалната медицина успях да разбера само за "вегетативна дистония". Т.е. тази част на нервната система, която не е свързана със съзнанието.
"И още нещо. Забелязала ли си цикличност на тези симптоми? Около цикъл? Пролет и есен? При промяна на времето? След тежък период на работа? Каквато и да е връзка."
Има леко намаляване на подуването единствено втори-трети ден на цикъла. Ако можех да избирам, бих предпочела 30 дни в месеца да съм с менструални болки и да сменям превръзки, пред тази гадост. Но не мога да избирам.
Лекарите ми отделиха специално внимание да ми обяснят колко здрава съм, правиха ми ехографии на какво ли не и ми показваха екрана/снимките да видя колко перфектно е всичко (нищо че аз не разбирам нищо от изображението), някои си добавяха, че толкова хубави рядко са виждали, същото и за изследванията.
Пролет и есен е най-силно усещането за подуване.
От тежък период, нерви и т. н. се влияе по-скоро прага ми на поносимост, но то с всичко би било така. Тези усещания ме изнервят ужасно и всяко нещо може да прелее чашата, уж от нищо, но никой не знае с какво се боря и защо и най-малката дреболия ми е дошла "в повече".

Или си в цветущо здраве, или има здравословен проблем, който не е открит. Не съм чувала за психично състояние със задух и подуване. На ендокринолог ходи ли?
Търси си проблема, някъде там е.

Аз от стрес не можех да дишам - не ми стигаше въздуха, като риба на сухо. С перфектни изследвания. Изписаха ми леки успокоителни и витамини и се родих. След два месеца ми нямаше нищо. Сега като се стресирам повече от това, което мога да понеса - взимам си от хапчетата и до няколко седмици ми е минало.

esen2, на мен 10 г. ми казваха, че нищо ми няма и изследванията ми са добри. Оказа се грешно разчитане на резултатите от щитовидната и един куп неизследвани показатели, въпреки че симптомите ми водеха ясно към тях.
Напиши какво си изследвала и какви са резултатите. Потърси още едно мнение от ендокринолог.
Ако наистина няма нищо в тази посока, тогава психолог.

Паник атаките са точно с тези признаци и са често срещани сред сегашната младеж.

След като ти е от стрес - значи лечението е е психоаналитик и ако се наложи психиатър /психиатрите не помагат само на луди, но те са лекарите, които изписват нужните успокоителни/.
Може и да си в депресия или друго състояние, което пак същите специалисти ще ти помогнат.

Между другото какви са ти стойностите на инсулина, вит. Д и Б12, фолиева киселина?
Спортуваш ли?
Как се храниш?

Не е от днес. И едно време масово казваха "на нервна почва". Писах преди за моя колежка, която стигна до психиатър. За неин късмет заместваше колега по втората си специалност. Първата му беше ендокринология. Този човек я изправи на крака за 0 време.
Но ако нямаш късмет, влизаш в един омагьосан кръг с успокоителни и си отиваш.
Затова е важно първо да се провери много добре дали причината не е физическа.

Това , че лекар е казал ,че е си добре , изобщо не означава , че е така . Все по -некомпетентни стават . Направи си изследвания ПКК  , щитовидна , инсулин , желязо , Витамини  . Публикувай ги тук и ще получиш много по-кадърни мнения .

Здравей! Аз се хванах първо за това усещане за "подуване". Как го усещаш? Къде? Дай малко повече информация. Задуха провокиран ли е от чувството на подуване? Има ли усещане за буца в гърлото? 
Вярно е, че всеки си има проблеми както си написала, но всички здравословни проблеми са видими или добре познати в медицината. Например болестта на Мениер наречена още Псевдомениер, заради това че се появява при здрави наглед хора без други значими заболявания.
 А сега към същността на твоя въпрос:
Съществуват хора с по-особени характеристики на вегетативната нервна система, която реагира неадекватно на обикновени дразнители – в случая с обилно изпотяване по гърба, ръцете и краката, нервност, главоболие, главозамайване, затруднено дишане и др.
При наличие на такива симптоми, проявени с наглед безпричинна продължителност във времето пациентът следва да потърси компетентна лекарска помощ от специалист-невролог, не психиатър, а добър невролог. Щом споделяш, че оплакванията са от 14 годишна дано да съм била от полза със съвета.

На двама ендокринолози ходих. Едната по-млада и уж следяла "новостите". Тук /във форума/ четох много за резултатите от изследванията, какви стойности са оптимални, моите наистина са оптимални. Да търся проблем е като да търся игла в купа сено. А и за две години все щеше да се прояви така, че вече да е по-очевиден. А всъщност проблемът е от 16 години, просто вече организмът ми функционира различно. Нямам изпотявания, но имам спазъм на кръвоностите съдове, освен от стрес се провокира и от смяна на температурата. Оттам ми става ненормално студено и то изведнъж. Или ми е много студено, или никак. Задуха е свързан с чувството на подуване. Притиска ми се диафрагмата и трахеята. Гледаха ми щитовидната жлеза с ехограф, не е от нея, там всичко наред. А усещането за буца в гърлото също го имам от 14-г, но се появяваше само при много силни емоции, сега е често и без причина. Задуха не е все едно няма да мога да дишам или че ще се задуша, а просто все едно въздуха е беден на кислород, като в дълго непроветрявано помещение. И като не ми е добре въздуха, нямам и енергия, много често (ежедневно) дори не ми се говори. Много често усещам и нещо като празнота в областта на сърцето (колко странно звучи, но не се сещам за друга дума, с която да опиша усещането). Не искам да пия успокоителни, защото има моменти, в които съм толкова "успокоена", че не знам жива ли съм. Ако пия алкохол (най-достъпното успокоително) в такъв момент - имам чувството, че сърцето ми е направо спряло. Имам съмнения, че кръвното ми е много ниско, но не знам правилно ли го меря (изкарвам го около 80/40), а понякога пулса ми едва се усеща, тогава не мога да го измеря изобщо.

Иди на още един ендокринолог и ако правиш изследванията в една лаборатория, смени я.

Есен, а правени ли са копютърни изследвания, за да се установи дали всички тези симптоми са на физиологична основа или са психосоматични? Най-важното е да отидеш при добър невролог.
Понеже заглавието е "Как се живее с постоянен проблем?"
За да облекчиш положението на първо време можеш да си намериш Глицин таблетки за смучене. Съвсем безобидни и много ефективни. Не мисли за това като за проблем... Въображението ни носи повече страдания отколкото реалността.

staliq, в различни лаборатории са правени хормоналните изследвания.
chocolate.queen, преди няколко години ЕЕГ, нормално е. В тинейджърските години ме бяха водили при някаква, която беше и невролог, и психолог - някакви общи приказки бяха и пак помня обяснения колко ми било хубаво ЕЕГ-то. Не знам какво кара всички лекари, при които ходя, да ме изкарват нещо повече от здрава. Не знам дали на всички "хипохондрици" го казват, или по общия външен вид познават.
Опитвам се да не мисля за това, но в един момент осъзнавам как всички сили са ми отишли да се боря едновременно със самите усещания и с това да "не мисля за тях". Аз реално не мисля. Но в края на краищата не съм живяла пълноценно нито един ден, защото нямам енергия. На работа правя грешки, за друго, освен работата, нямам енергия. А с недоспиването какво да правя? Това усещане се засилва вечер, през нощта. И да го приема, как да приема ефекта му върху ползотворността на всеки ден?
Не знам как би постъпил някой друг на мое място? Това най-вече ми беше въпроса.

Сетих се, че преди много време бях чула за някаква книга (в репортаж по ТВ), в която авторката пише, че се научила да обича болестта си. Не помня от какво беше болна, но беше нещо хронично, за което май нямаше кой знае какво лечение. И така понасяла по-леко симптомите. Мисля, че авторката е българка. Само това помня. Някой сеща ли се коя е книгата?

А с хематолог консултирала ли си се?

Само с такъв май не съм. Но при толкова перфектни показатели... За другите специалисти поне имах някакво основание да отида (симптоми, насочващи към тях) и пак излезе, че им губя времето да "си търся болести".

В момента се сещам само за Валерий Синелников и книгите му "Възлюби своята болест" , "Силата на намерението", "Ваксина против стрес"

За хематолога се сетих , че имах приятелка на 20+ г се чустваше почти като теб- задух, нисък пулс, лесна умора, нежелание за нищо, но тя поддържаше една температура37,1-2.
Обиколи много специалисти и направи много изследвания - всичко ок. Не си спомням как и кой я насочи към хематолог , но той откри някакво хронично заболяване на кръвта. Нищо повече не мога да споделя, че с годините изгубихме контакт.

Живее се с постоянен проблем. Имам приятел, който живее така вече 10 години. Дал е маса пари, за да се разбере на какво точно се дължи всичко, което усеща. Казват му, че не виждат конкретни проблеми, които могат да доведат до това цялостно усещане. Не е 100% здрав, но това, което изпитва, го водят автоимунна реакция на организма. Живее се трудно, защото се скапа психически, ограничи контактите и приятелите си, защото не може да е "наравно" с тях, заради физическото си неразположение, напусна работа и въобще последните десет години е голяма мъка. Но се живее, като мъката е комплексна, не само физическите усещания, които ту ги има, ту ги няма, ту се засилват-при него стресът е силен фактор, постоянна умора, слабост и тн.н
Моят съвет към теб е-ако не можеш да намериш причината за физическите си усещания, намери психолог, който да ти помогне да живееш с това, което чувстваш. И бъди силна.

Консултация с ревматолог?
За автоимунните е характерна постоянна умора и задух. Малко вероятно е, но все пак трябва и това да се отхвърли. Аз две години ходих на какви ли не лекари, докато попаднах на точният лекар който се усъмни за автоимунно и ме изпрати на ревматолог. За съжаление се оказа прав. Преди това водещи лекари ми обясняваха че ми няма нищо и всичко е в главата ми.

Автоимунните не дават ли някакви отклонения в кръвните изследвания? Постоянна умора и задух май са характерни за почти всички болести. Някак странно ми се вижда да цъфна и при ревматолог. Дори по-"обикновените" специалисти още в началото бяха скептични какво ги занимавам с някаква си умора и нервни разстройства. Не може всички лекари, които посетих, да са все пълни некадърници. Не знам само при мен ли така се получава... Правило ми е впечатление, че други пациенти доста повече време се застояват в кабинета. Даже една жена (с която се заговорих) се оказа, че също още няма диагноза и е за първи път - към 40мин беше в кабинета на ендото, пращал я гастро. Дали лекарите съдят по някакви външни признаци кой е здрав и кой не, не знам... Или им е писнало от пациенти с психични проблеми. Или просто само при мен се получава така... Но накрая излизам виновна, че "си търся болести".

Да, има отклонения, като начало се изследват антинуклеарните антитела. След това може да се наложат други тестове. В София се правят в лабораторията на "Иван Рилски" При всички случай трябва консултация с ревматолог и той ако прецени ще пусне изследвания или консултация с проф. Д. Кюркчиев, имунолог.
Да, оплакванията са характерни за почти всички  заболявания за които се сещам, но трябва да ги отхвърлиш едно по едно. Щом са от толкова отдавна аз лично накрая бих потърсила и психотерапевт, но бих избирала внимателно.
Успех!

Не знам кой ти го повтаря, но спри да му обръщаш внимание. Мисли за здравето си и както те посъветваха, отхвърляй едно по едно.

Да, има отклонения в показателите, но не винаги пускат правилните. При вас не са пуснати доста от нещата. Имате нужда от кадърен ендокринолог, който да ви обърне внимание.

Ами всички лекари ми го казаха, както и всички познати, на които съм казвала за проблема.
Също така проблемът възникна след стрес. Има логика да е "нерви", но просто няма връщане към нормалното вече... Не знам как ставаше преди и има ли връзка с годините.
Май съм пропуснала да кажа, че единственото, което има ефект за намаляване на това чувство в гърдите, е да приема нездравословно голямо количество сол (с умерено количество не става). Разбира се, след това следва брутално задържане на вода и още по-голямо усещане за подуване, затова го правя много рядко.

Еее ми то е ясно проблемът ти е ниското кръвно - многото сол го вдига и за това се чустваш добре, но пък солта натоварва бъбреците и от там оттичаш.
Доктор каква стойност е измервал?А пулс?
Макар и рядко но има хипотоници и с лекарства е ок състоянието.
Пробвала ли си всяка сутрин да пиеш айрян със сол. А когато ставаш вие ли ти се свят или пък при рязко изправяне?

А как установи, че това със солта ти помага? Как стигна до първия опит за ударна доза сол?

Слушай, това че много лекари не са могли да ти поставят диагноза не означава, че си за психиатър. И аз бях в тази вихрушка преди няколко години с подобни симптоми и лекарите, които посетих не ми помогнаха и не можаха да разберат какво ми имаше.
Аз също бях със задух, и ми беше трудно да стоя в кола или в градски транспорт, защото веднага усещах липса на достатъчно кислород и ми ставаше ужасно гадно (хващаше ме страх, гледахси ноктите дали няма да посинеят )
. Изобщо във всички затворени помещения. Задуха ми беше лек и се понасяше, но психически ми беше трудно да се примиря с факта, че няма решение, няма диагноза. Все ми казваха как съм била стресирана, депресирана и всякакви други глупости, които от край време лекарите ползват когато просто нямат отговор.
Имах чувството, че не мога да си поема дъх напълно и до край, все едно дробовете ми бяха пълни с течност или притиснати от нещо. Ужасно беше, не искам да си спомням. Бавно ми мина, след около 4-5 месеца  вече можех да дишам нормално. Не знам какво беше това чудо. Имам някакви мои си предположения, но никой не можа да ми ги потвърди. Внезапно се появи, от нищото.
Та не си само ти. Много сме които сме минали през тази пътека. Надявам се и при теб да свърши благополучно и да го забравиш.
И разбира се, цялата ми "депресия" и лоши чувства изчезнаха, когато всичко ми мина и можех да си дишам нормално вече.

ccvet, сутрин по принцип се чувствам най-добре (най-малко зле). Но като между 0 и 4 часа най-често съм се будила подута и със задух и трябва да се раздвижвам дълго, докато мине и да заспя. Айрянът трябва да е много солен, иначе не помага.
Лекарите са мерили най-често 110/70, но аз по принцип имам фобия от тях и може да се вдига от адреналина там, не знам.
Пулса като съм го мерила в покой може да е 65-70, но когато си иска е бил и 40-45 или 110-120, без никаква причина.
the Дорис, ами бях пробвала да не ям солено, за да се отърва от това отвратително подуване. И ми ставаше много, много зле.

За съжаление е пълно с ендокринолози, които не пускат всички показатели и които работят по стари практики. Пак ви казвам, четете, съберете всички нужни изследвания и си ги пуснете сама, щом лекарите не искат. Аз лично така направих, ако ги бях чакала, още щях да си стоя в същото положение.

Пробвай да мериш няколко поредни дни по няколко пъти кръвно и пулс и ги записвай, ако може без да приемаш нещо.Това щъкане на пулс и кръвно и усещането на сърцето са си симптоми като от щитовидната, ма тя мисля не е чак толкова трудна за диагностициране.
А по принцип храниш ли се разнообразно?

ccvet, разнообразно се храня. А кръвното и пулса се влияят от сезона и от промените в температурата по-скоро, макар да няма кой знае каква закономерност, само се провокират от това. Но определено след стреса стана това да ми е "слаб" пулса, в смисъл трудно да го напипвам и да усещам слабост на цялото тяло. Преди седем години имах огромен стрес и тогава се получи такова "падане" на кръвното, но тогава отмина заедно с измъкването ми от проблема. И след това се появяваше с всеки стрес/депресия. Но последния път "запецна" и така вече почти две години...

Много трудно се живее с постоянен проблем, много.
Аз съм с депресия и съм чела, че тя иска много сол.
Може да имаш скрита депресия, още повече щом е започнало след силен стрес.
И моята така започна.
Има едно хомеопатично лекарство Натриум муриатикум, направено е от сол.
Прочети за него, ако искаш опитай.
Поне няма да се подуваш от него, то не съдържа сол, само есенцията е от сол.
Ако не си чела за хомеопатия ще ти звучи странно.
Прочети как се пият хом.лекарства.

Ох, ами сега като чета така написаното... Аз съм така. На мен ми откриха пролапс на митралната клапа, което се води вроден порок на сърцето, но през годините бях като теб, от съвсем млада. Все ми беше студено, пък се изпотявах,а кръвното ниско, със същите оплаквания. Но чак сега преди три години ми откриха пролапса. Иначе и при мен беше същото. И въпреки лечението, и сега понякога се будя така подута и със задух и също като теб ми трябва време да се раздвижа. Имам и ревматоиден артрит. Накъде бях чела, че са те насочили към ревматолог, хубаво е да го изкючиш. Не знам мила! С теб съм! Дай Боже да си здрава, няма по-хубаво от това! ♥️

Благодаря, chocolate.queen, и на теб подобно! ♥️
На едното ми изследване пише лек пролапс на митралната клапа, не знам какво значи "лек", но доколкото разбрах било някаква особеност, която я имало при много хора и не е заболяване. Не знам, доктора беше твърде зает да ми обяснява как трябвало да си лекувам нервите и че от тях били оплакванията, не били за него...

А защо точно ревматолог? За тези автоимунни пише, че има отклонения при левкоцитите, при мен са идеални, също и че СУЕ и С-реактивен протеин са високи, при мен са много ниски. Нищо не се връзва и много хипохондрично ми звучи...

elinor7, каква е връзката между депресията и солта?

Ами много статии съм чела, където се споменава. Ето една от тях
https://m.facebook.com/nt/screen/?params=%7B%22note_id%22%3A6891 … Fnote%2F&_rdr

Напиши в гугъл депресия и сол, ще ти излезнат много.

За съжаление, както и по напред  е писано, явно не си попаднала на лекар, който да вземе присърце проблемът ти и да вземе да помисли малко преди да те изкарва хипохондричка. Просто започни отнякъде и отхвърляй едно по едно. Ендокринолог, кардиолог, ревматолог. Свързано е с не малко средства, но е важно да си изясниш нещата. Стреса отключва много заболявания. За спазмите на съдовете провери и за синдром на Рейно. Суе и С реактивен протеин и при мен бяха в норма. За София мога да препоръчам кардиолог, ендокринолог. За ревматолог не се наемам да давам препоръки, защото лекарят при когото бях от началото на епидемията не работи с пациенти, а от сегашния не съм очарована. Може би д-р Манчева, работи по здравна каса във Фокус-5. Изследвания прави в някоя болница, на мен в някои лаборатории такива измислени показатели са ми излизали, че като се сетя ми идва да ги удуша.
Пролапс на митралната клапа имат много хора, които дори не знаят и ако е лек изобщо не пречи на качеството на живот. Бих започнала с ендокринолог заради промените в пулса, изпотяване, възможна депресия, умора и липса на енергия.

Синдром на Рейно и студова алергия има майка ми, и при мен има такива симптоми. Аз съм ходила на доплер, на нея като й се е появило и тя ходи, и на много изследвания ходи, но това, което са й казали, е просто да избягва факторите, които го предизвикват. При мен се е появявало само от ниски температури. Сини нокти имам от край време, последните две зими ми се случи няколко пъти и побеляване на пръсти и то като вляза от студено на топло (не обратното), но слава Богу, минава. Като изляза от топло на студено съм усещала нещо като силен вакуум в сърцето, това пак последните две години, откакто са и другите проблеми. Пак се чудя има ли връзка с възрастта... Имала съм много стресов живот и биологичната ми възраст може да е доста повече от 30... Синдром на Рейно, студова алергия, вегетативна дистония (на мен това най-много са казвали) май не се лекуват. Изпотявания няма при мен иначе.

Синдром на Рейно може да се развие 10-15г. преди автоимунно заболяване. Възможно, но не задължително да си с автоимунно. Капиляроскопия правила ли си? Постоянният стрес е ключов фактор и може да отключи проблеми и със щитовидната жлеза. Започни едно по едно да отхвърляш нещата, не чакай да се задълбочат.

Цветен доплер се казваше изследването, или нещо такова.
Това е като да търся игла в купа сено, като може и въобще да няма игла. Не знам каква е причината толкова много лекари и едно и също. А хората, които ми ги препоръчаха, казаха че са от тези, които обръщат внимание. Но те са отишли, получили са конкретна диагноза и така. Ако не първия, то при втория или най-много при трети и е излязъл проблема. Имало е отклонение все в някое от изследванията, което е насочило към причината и така...

Интересна теория за връзката между сол и депресия, но отново проблема е в хормоните т.е. опира до добър диагностик ендокринолог.