Помощ! Майка ми има проблем с алкохола

Това, че пие всяка вечер, не означава, че пие много. А това пък, че говори по телефона до среднощ, не е нещо лошо, щом има с кого да говори.
От описаното не следва, че жената има нужда от лечение.
Вие със сестра ти колко сте годишни?

Аз мисля, че жената има проблем с алкохола, но не е за психолог. В България лечението е много трудно, първо защото пациентите отказват изобщо да предприемат мерки, и второ защото това е едно много неглижирано и подценявано заболяване.
Какво пие? В какви количества - 1/3-1/2 бутилка?

Хората обикновено пият заради проблем. Това, че нито ти нито сестра ти сте наясно защо майка ви се е обърнала към алкохола хич не говори, че можете да помогнете, но ако все пак искате да опитате почнете от там. Търсете проблемите които са я довели до пиенето и решавайте първо тях. Това, че майка ви предпочита да говори там по телефона с някой друг, а не с вас също говори, че отношенията в това семейство не са цветущи, замислете се и в тази насока.

Алкохолизъм не се лекува с разговори... Това е гадно и коварно заболяване. Трябват поне психиатър и специалист по вътрешни болести (първият - за да види пораженията по психиката, а вторият - дали има наченки на цироза, язва на стомаха, перфорации на хранопровода или увреждания на други органи). 8 години системно пиене за женски организъм може да навреди сериозно.

Пие около бутилка. Когато седне на масата около 4 слетобяд си ляга чак към 1-2 и говори посреднощите с хората защото си търси компания. Мислиш ли, че е нормално да звъни на съпруга ми и свекърва ми в 12 през нощта. Звъни на всеки който и падне

Анелия, търсете специалисти за лечение. Има шанс, ако майка Ви се стресне за здравословното си състояние, да вземе мерки. Но не очаквайте чудеса. Тя работи ли?

Майка ти не може да бъде лекувана, ако тя не го желае. Лекува се от психолози в клиники. Знам от такъв психолог, работил в клиника за зависими, че алкохолиците не могат да се излекуват. Те се смятат за алкохолици, даже когато не пият - тогава ги водят сухи алкохолици.
За да си остане "сух", алкохоликът трябва да е много мотивиран, много силно да желае да престане и да продължи да не пие. Затова правят дружества за подкрепа, за да не се "подхлъзват".
В случая с майка ти - не виждам да има такова желание за отказване. Не силно, не слабо, никакво. Няма как да се откаже от алкохола, ако сама не вижда проблема именно като проблем, който иска да разреши.

Причината, по която тя започна да пие беше, че преди години с баща ни не се разбираха, постоянно се караха тя намери утехата в алкохола. След това с баща ми се разделиха 2 3 години след това той почина. След раздялата им тя имаше около 4 връзки, които бяха неуспешни заради алкохола. Ние бяхме още малки и не осъзнавахме до къде ще се стигне. А по това с говоренето по телефона.. Няма как да говори с нас в 12 през нощта, когато сме си легнали и тя си търси компания. Също относно комуникацията между нас, когато тя е пила аз отбяхвам да общувам с нея, защото е супер напрягащо и винаги очаквам да превърнем разговорите в скандал.

Не знам защо, ама ми звучите все едно говорите за майка си като за чужд човек, едно такова далечно и студено отношение. И все едно тя ви дължи много неща, а вие на нея - нищо. Тя трябва да е добра и усмихната и да ви забавлява, и да прави неща които ви се харесват 24ч в денонощието, а вие - нищо от изброеното, защото е "супернапрягащо".  Изглежда ми, че жената се чувства самотна и недооценена, това няма да го промените докато я товарите с допълнителни неща, негативно отношение и взискателност.

Привет,

Не искам да те отчайвам, но - алкохолизмът не се лекува.
Моят баща вече над 15 години е алкохолик, не можеш да си представиш през какво сме минали.
Беше в клиники, в психиатрии, опитвали сме с добро, с лошо. Спира за макс 8 месеца и пак се започва.

Съветвам те да съхраниш себе си и да не се надяваш. Показвайте и, че сте до нея и че ако реши да се лекува, ще я подкрепите, но си продължете собствения живот. Защото иначе много боли от хилядите разбити надежди, от гледките, от думите, които ще чуеш.
Тя няма да се оправи никога и е добре да го разбереш възможно най-рано и да пазиш себе си и близките си

Ефибуш, не смей да вменяваш чувство за вина на децата на алкохолик!!
Децата не са виновни за нищо!
Майка им е млад човек, на 44 години, който трябва да се вземе в ръце и да работи върху проблемите си.
Всеки от нас е бил самотен, но това не е причина да поразяваш психиката на близките си и най-вече на децата си.
И аз и сестра ми имаме непоправими травми и щети, мислели сме за самоубийство, именно заради баща ми. Оставяли сме ежедневието си, за да сме с него, да не се чувства самотен. Никакъв ефект.
Когато са в запой, те стават буквално животни и изпитват удоволствие да причиняват болка на близките си, за да привлекат внимание. Защото в алкохолизма се крие егоизъм.

Така че - не вменявай вина!!!

Здравейте, намерете психиатър, който работи със зависимости, направете една консултация сама и питайте всичко. Да не ви отчайвам, ама избори няма да имате кой знае какви, дори и да има желание жената, пък каму ли, ако няма.
И да сигурно в началото е започнала да пие заради някалви проблеми, но отдавна вече не е така. Сега използва калво ли не като оправдание за това, че го прави. Отдавна вече не й трябват причини , за да пие. Ще става и по-лошо, по-добре няма да стане без промяна. Ако я убедите да спира първо ви
трябва психиатър като начало, без лекарства изписани от него няма да може, колкото и да иска. Той /психиатърът/ ще работи паралелно с психолог, като мине детокса, ще й е полезно и да посещава група. Борбата ще продължава цял живот, но половината е тя да го поиска. Ако не иска от нищо няма смисъл..съжалявам

Никой не е виновен,че човек става алкохолик.Сам той си е виновен.Ако няма сам мотивация да спре,никой не може да му помогне.Изходът е един или цироза,или да остане сам.Спасението е единствено в ръцете на алкохолика.

Наш съсед почина сравнително млад от цироза. Беше много готин, с чувство за хумор. Казваше, че иска да си похарчи парите в кръчма, а не в аптека. Е, постигна си целта, макар че накрая вече правеше оборот и на аптеките. Много жалко, че така става. Но не е вина и отговорност на близките. Всеки живее собствения си живот Съжалявам, че го пиша, но каквото и да правиш, насила не можеш да излекуваш зависим, изобщо не е възможно.

Моята майка също е алкохоличка, приближава 60-те. Коментарът на КРР е абсолютно точен и ясен- гледай да съхраниш себе си.
Да, майка ти е, но от собствен опит ти казвам, че ако тя не пожелае истински да спре да пие, нищо няма да помогне ( каквото и да правите и да й говорите). Моята майка и на психолози ходи, и в болница е лежала (вече има сериозни проблеми с черния дроб), но нищо не я накара да спре да пие. Аз и не виждам в нея истинско желание да спре. В крайна сметка живота си е неин и съм го приел по някакъв начин.

Съжалявам да прочета за личния опит на други хора с алкохолик. Това е присъда и за болния, и за близките му. Алкохолът унищожава психиката, това е най-страшното. Сякаш подменя човека. Ужасно е да гледаш как човек, когото обичаш, има качества и стойност, деградира до неузнаваемост. "Проблясъците", в които показва, че все още в него живее предишният човек, само удължават агонията. А в какви мъки умират... Ужасно е, дано се случва на по-марко хора.

Това изречение за проблясъците, които удължават агонията направо ме разплака.
Точно така е.
Винаги по време на все по-кратките проблясъци (при нас последният беше около 2 месеца) се надяваш и си казваш: "Ами ако. Ако този път е краят. Ако най-накрая имам нормален родител. Все пак, ако спре, може да живее поне още 20 години. За 20 години ще забравя болката и ужаса." Даже в такива моменти съм си представяла как ме изпраща до олтара и после танцуваме като баща и дъщеря. Той плаче от радост за малкото му момиче, аз от радост, че тати сега е тук и вече е добре Само че, аз вече имам такива травми, че не мога да създам нормална връзка. Олтар вероятно с и без баща ми няма да има. Ако по някаква голяма случайност има, той със сигурност няма да е там. Или ще е там и ще е пиян. И пак ще боли.
След такива кратки мечти, обикновено до няколко дни чувам пияния му глас по телефона и всичко за пореден път се срива, наред с мен и сестра ми. Всеки път все по-безвъзвратно.
С времето сякаш болката става по-тъпа, обаче травмата все по-дълбока.

Буквално съм давала живота си и какво ли не вече 15 години баща ми да се оправи. Няма да се оправи. И боли.
Авторке/авторе, съхрани себе си и семейството си. Това е най-важното.

Съжалявам за изповедта, но се замислих и разчувствах.

Моята майка беше алкохоличка. Почина на 47г. Имаше цироза и получи инфаркт. Това е много често срещано при алкохолиците.
И аз и брат ми израстнахме почти сами, с баба ми. Тя или беше на работа, или беше пила. Намирали сме я в безсъзнание от кофти алкохол.
Другите са ти писали, но и аз ще пиша че това няма лечение! Отказват се хора, оцелели след инсулт или инфаркт и много уплашили се за живота си, но това са единици.
Психиатъра каза ако тя няма желание, няма как да я лекуваме насила. Но това не работи. Държат ги 20 дни и ги пускат и пак наново..
Моят съвет е живейте си живота, и с добро и с лошо няма да стане! Ако нещо не я уплаши и тя да реши да не пие, все ще е така. Но тя трябва да го реши! Аз виках, крещях, заключвах я. Без резултат. Успех!

Всеки има право да провали собствения си живот.

И моята майка е алкохоличка, вече е почти на 70 год, а пие от поне 15 доста стабилно водка. Човек да завиди направо на такъв организъм.
Ами казали са ти, няма да спре да пие и твоята. Съхранете максимално себе си и това е.
До едно време я обвинявах, ядосвах се, че се съсипва, че съсипва мен и баща ми със скандали и циркове, но след като последно така падна, че се раздроби и Не спря, аз просто се примирих и в крайна сметка да, щом човек е решил така да погубва живота и да го запомнят с това, нека.

Мда, моят баща последните две години направо се раздроби.
Чупи си ребрата, носа и имаше мозъчно сътресение от падане. Сега едното ребро му стърчи напред, накриво зараствало, защото като се напиеше, си сваляше корсета и не зарастна правилно.
Отделно прави две катастрофи, с над 4 промила алкохол. Взета му е книжката, колата е отнета от досъдебното производство и го чакат от година да ходи на дело, а той все не се явява, знаете защо.
Влиза в клиника Инлайф, след като го взех от там имаше такова едно просветление. Даже посещаваше онлайн сбирки на анонимните. Всичко трая 4 месеца.
После около 6 месеца, в които се потроши пак, направи инфаркт и му сложиха стенд, имаше и още, но даже не помня. А, да - гърчове два. Всеки път, като излезе от болницата - уж много уплашен, след два дена пак се почва.
После изведнъж спря, нямам обяснение защо, явно му е дошла музата.
Около 4 месеца пак имахме истински баща и преди около месец пак се започна.
Все още няма здравословни инциденти, но още не е влязъл в пълен запой.

Та, това е последната година и половина при нас. През цялото време при него е имало човек, който да го наблюдава и да се грижи за него. Представи си такъв ужас 15 години.
Майка ти няма да спре.

Авторката не е писала , дано не сме я отчаяли, но това е реалността.

П.П. Имам познат, мой съученик, който се пропи сериозно след гимназията. Даже прави инсулт на 23 години.
Ходи в Испания в комуна. Върна се уж прероден. Даже организира в нашия малък град клуб на анонимните. Много деен, много щастлив, позитивен, нова страница, нов живот. Блог започна да прави. 3 години трезвен. Ами онзи ден го видях пиян на кирка. Та - никога няма да спре да пие майка ти
Спасявай се!