a kato po4ne da pita "kade e tati"?

Неведоми са пътищата Господни!
Не знаеш какво те чака и дали няма да намериш "тати" за нея преди да е почнала да пита!
Поне при мен така се случи!

 Ти дотогава може да си му намерила по-добър "тати"
Не се тревожи отсега, има време. Сега просто ти е много гадно и си мислиш, че няма път пред теб...

Не разбирам защо ТИ сега се притесняваш за тези неща ? Детето ти е мъничко още, има много време докато започне да пита, сега ще си изгради стереотип, че е нормално да си живее с мама, баба, дядо и т.н. /без тати/ -  детето свиква с тази ситуация, но като тръгне на градина и вземе да чува другите деца да говорят за "Тати" или "Тати" да ги взима от градината - тогава започват да питат - "Аз имам ли тати?, Къде е моя тати?,  Защо не ме взима от градина? и т.н. Тогава спокойно казваш: "Да имаш тати, НО той не живее с нас, той е еди къде си, не те взима от градина защото не се грижи за теб, но пък теб от градина може да те вземе вуйчо, чичо, дядо или какъвто мъж си имаш наоколо /който детето познава и се чувства добре - имам предвид роднина или може и "нов тати" - които в повечето случай са по -грижовни дори от биологичните/ и започваш да изтъкваш това , че около нея има достатъчно мъже които могат да я вземат от градина, за да го демонстрира на другите деца. Даже ако можеш предложиш един два пъти да я вземе дядо й от градината. При нас това бяха въпросите и то на възраст 2-3 годинки. След което ме попита дали аз искам да й бъда и майка и баща - при което бях готова да ревна, но казах, че НЯМА ПРОБЛЕМ и аз съм 2 в 1 
НО пак ти казвам - РАНО ти е да го мислиш сега това. Оправи си живота, организирай си новото ежедневие и мисли с усмивка за бъдещето, а не какви проблеми или въпроси евентуално ще изникнат в главицата на твоето слънчице.
 П.П. Имай предвид, че 49% от българските деца живеят с един родител  , така че около нея /за съжаление/ ще има и много дечица които живеят само с мама.

И аз бих ти казала да не си слагаш точно тези мисли сега на сърцето. Оправи другите неща с бившия - разводи, издръжки, режим на виждане ако изобщо ще има такъв.
А ето моята дъщеря сега казва, че живее с мама, баба и кучето, което й било сестра. Баща й е някакъв екзотичен обект, който като дойде я види и взима за разходка, тя реве с пълно гърло...Идеята е, че сега сме в периода - искам мама и никой друг. Но ще мине и това. Засега изобщо не се сеща да пита защо баща й не живее с нас. Не ме пита защо аз само я взимам от градина.Приела го всичко като даденост и толкова.
Колкото до това, че не се говори лошо за другия родител - ами зависи от много неща. А и ако говориш негативно и детето вижда бащата - познай какво ще говори на баща си! Ако можеш след време да поддържаш някакви относително приятелски отношения с бившия нещата за детенце няма да са толкова трудни. Или както други момичета ти казаха - намериш нов татко на детенце 

Сабина, да речем аз съм наложила от самото начало някои правила.  - Правило №1 - никой не говори лошо за другия и възпитателните средства се определят насаме. Пред детето сме единни в спорни ситуации! И да ти кажа се спазва...Правило №2 - винаги когато обещаеш нещо на детето го правиш - било за времето на идване да го виждаш, било за нещо друго. Правило №3 приоритет при определяне на възпитание и режим на гледане имам аз като майка, таткото се съобразява с мен! Е, познай за третото правило колко гризане и тропане е имало....ама при мен вече не минават номера! Всичко с времето си! Успех!

И мен ме мъчеха подобни въпроси миналата година по това време, имах ужасно много проблеми, предстоеше ми развод и за капак на всичко май все още имах и чувства към бившия Но вече нямам!
Всичко по реда си - ежедневието се подрежда малко по малко, развода, издръжката и така. Детето е мъничко и свиква с това, което има около него - мама, баба, дядо, вуйчо... И моето е още малко, за да осъзнава липсата на баща си, но така като го гледам си е едно щастливо и обичано детенце. Всички му се радват - колегите ми, приятелите, съседите. Мисля, че при нас е по-лесно да се обясни, че татко не живее с нас и е някъде си и това е така, защото няма начин да е иначе, но ако детето е на 3-4 и е живяло с таткото, тогава е по-трудно. Затова подреждай си живота, гледай си детенцето, радвай му се и не му мисли от сега за след 1-2 години, защото незнаш какво ще стане до тогава! 

Отсега нататък основният критерий ще ти е детето. Преди всичко трябва да мислиш за него - колкото и готин да е един мъж, не ти трябва, ако не е добър към детето ти.
И мъжете, и жените са хора - има добри и лоши, обичащи и необичащи децата. По принцип ако един мъж е добър и те обича, той ще приеме и детето ти. Не си губи времето, търси, защото колкото по-малко е детето, толкова по-добре. Макар че всичко е Божа работа!

Аз се разделих с предишния си съпруг, когато Ивета беше на 6 месеца. Точно една година по-късно срещнах сегашния си мъж. Половин година по-късно заживяхме заедно, а януари ще се женим. Ивета го нарича тати и той напълно го заслужава. Щастлива съм, детето ми е щастливо също! Желая ти това от все сърце!

Гаджето (не живеят заедно) на сестра ми гледа малката цяла седмица (беше болна и не ходеше на ДГ), а сестра ми тъкмо беше почнала работа.

ПП: Биологичния е купил всичко на всичко две торти, а повече от година не се вясвал (и по-добре)

Незнам къде ги срещате тия свести мъже, които да се грижат за дечицата ви, но около мен май не се навъртат такива. Пък и да се появи някой може изобщо да не го допусна до себе си, защото и аз все си мисля, че преиграват и не ми се вярва, че някой ще поеме присърце грижите за чуждо дете Дано да сте прави, че ги има! Но със сигурност знам, че сте прави за едно - отсега нататък критерият е ДЕТЕТО! А ние си оставаме с надеждата да открием правилния човек!

Подкрепям напълно - ей, Криси, ама съвсем точно и ясно си го рекла!

Животът е непредвидим. Ако до тогава когато започне да пита не намериш някой друг, ще знаеш как да отговориш на въпроса .

Ако не се грижи за детето - не става, ако се грижи - преиграва. Вие какво искате все пак?

напълно вярно!

Хей, Пантер, ми обаждай се по често де, съвсем го изостави тоя форум, няма с кой човек да поспори

Горе главата, Sabina, и аз развеждам млади родители /все някой трябва да го прави /, и издръжки от непослушни или "разсеяни" татковци събирам... При което ми е направил впечатление фактът, че дечицата, израсли без баща, са като цяло много отговорни, възпитани, отличници... Говоря за деца, които дори не помнят баща си или поначало са отглеждани без такъв.
Имат планове за бъдещето си и те са все свързани с учене, с висше образование, пътувания зад граница и хубава професия.
А по-мъничките растат обикновено сред много хора, обичани от дядо, баба, лели, вуйчовци, приятелите и колегите на мама... и са доста контактни и жизнерадостни, а не подтиснати. Когато пък изготвяме социален доклад, обикновено такива деца се очертават като лидери в някаква детска група или поне като амбициозни и състезаващи се за внимание; успяващи създанийца  .

 Някои от вас, мами, писаха за "друг тати" и че другия тати бил по-грижовен от биологичния. ВЪзможно ли е наистина това?! [/quote]


Аз все още нямам тези проблеми, защото нямам деца, но за сметка на това съм дете на разведени родители и май всички други в семейството ми са разведени, освен мен. Като съвет искам да ти кажа никога да не настройваш дете срещу баща му, какъвто и да е той. Децата са умни и сами разбират кой наистина ги обича. По въпроса за вторите бащи- аз имам такъв. Майка ми се омъжи за нег окогато бях на 6 години и около полови година по- късно  му казах "тати". Ей така, съвсем спонтанно. Той винаги се е грижел за мен като за собствено дете. Смятам, че има такива хора. Според мен оттук нататък ще преценяваш мъжете според отношението им към детенцето.
Успех и съм сигурна че ще преодолееш тези проблеми

Ох, мен много ме плаши този проблем! Моят син вече е свикнал с баща си (въпреки че пак е малък), но и сега все ме пита за него (още живеем заедно). Като го приспивам, като се връщам от работа, като излезем някъде само двамата със сина ми все казва "тати", та "тати". И ужасно ме е страх какво ще правя и как ще го залъгвам, за да отвикне от баща си... Защото се очертава и аз да съм ново попълнение към вас!