А сега е много, много трудно. Детето е в ужасен период - постоянно прави опасни неща, плаче, пищи, иска нещо истерично, неуправляемо е, пълно с енергия (да ми е живо и здраво), подлудява ме всяка секунда. Не мога до отида вода да си купя, без да го взема, а то иска само да е на ръце въпреки вече голямата се тежест, в магазина иска куп неща (дори не мога да платя), мрънка, мрънка, мрънка, мрънка, мрънка - навсякъде и по всякакъв повод мрънка...Честно казано, след тази събота и неделя съм двойно по-разбит човек от преди. Опитвам се да се владея, да не го удрям или да не му викам, но аз вече съм болен от нерви човек, не успявам. Да, АЗ СЪМ БОЛЕН ОТ НЕРВИ ЧОВЕК.
Ето, пример от преди секунди - докато пишех горното, седна в мене, отвори ми чекмеджето, взе листове и химикалка и започна да пише навсякъде - главно не по листата - по ръцете си, по моите, по бюрото. Вече не съм нормална и спокойна, за да мога с мир и мъдрост да преодолея толкова дребна ситуация - първо хвърлих химикалката, то се развика силно, че иска да пише, аз хвърлих и листата, не спря да вика за тях и аз започнах да удрям - първо ръцете си в шкафа, после го шляпнах и него. Сега, след като плака няколко минути, го гушнах и плача. Плачаааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
Не зная до кога ще издържа? Не зная на какво съм състояние да направя. Не мога да дам детето ми да го гледа баба или пък баща му, защото само детето си имам. Никакви приятели, нищо. Никой не ме е търсил от раздялата насам. А и да имах приятели, само детето значи нещо за мен, само с него искам да живея.
Няма съвет за това положение. Просто исках да се изплача и пред вас. Аз съм един болен от нерви човек, който иска детето му да бъде гледано от постоянно усмихната и спокойна майка, но едва ли някога ще го постигна. Страх ме е, срам ме е, болно ми е и най-лошото - обвинявам целия свят за това си положение - мъжа ми, който допусна да стигна дотук и пред последните две години не обърна никакво внимание на моята деприя и нервност; родителите ми, които се мешат много; приятелите, които не са никакви приятели; себе си, че исках семейство с този мъж, а сама го прогоних..............
Зная, че някои от вас ще ми отговорят нещо и ви благодаря. Каквото и да е то.