Пред срив съм

  • 4 839
  • 53
  •   1
Отговори
Съжалявам, че пиша анонимно - все още ме е страх да си призная раздялата пред света. Беше заради мен - аз не можех повече с него...
А сега е много, много трудно. Детето е в ужасен период - постоянно прави опасни неща, плаче, пищи, иска нещо истерично, неуправляемо е, пълно с енергия (да ми е живо и здраво), подлудява ме всяка  секунда. Не мога до отида вода да си купя, без да го взема, а то иска само да е на ръце въпреки вече голямата се тежест, в магазина иска куп неща (дори не мога да платя), мрънка, мрънка, мрънка, мрънка, мрънка - навсякъде и по всякакъв повод мрънка...Честно казано, след тази събота и неделя съм двойно по-разбит човек от преди. Опитвам се да се владея, да не го удрям или да не му викам, но аз вече съм болен от нерви човек, не успявам. Да, АЗ СЪМ БОЛЕН ОТ НЕРВИ ЧОВЕК.
Ето, пример от преди секунди - докато пишех горното, седна в мене, отвори ми чекмеджето, взе листове и химикалка и започна да пише навсякъде - главно не по листата - по ръцете си, по моите, по бюрото. Вече не съм нормална и спокойна, за да мога с мир и мъдрост да преодолея толкова дребна ситуация - първо хвърлих химикалката, то се развика силно, че иска да пише, аз хвърлих и листата, не спря да вика за тях и аз започнах да удрям - първо ръцете си в шкафа, после го шляпнах и него. Сега, след като плака няколко минути, го гушнах и плача. Плачаааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа
Не зная до кога ще издържа? Не зная на какво съм състояние да направя. Не мога да дам детето ми да го гледа баба или пък баща му, защото само детето си имам. Никакви приятели, нищо. Никой не ме е търсил от раздялата насам. А и да имах приятели, само детето значи нещо за мен, само с него искам да живея.
Няма съвет за това положение. Просто исках да се изплача и пред вас. Аз съм един болен от нерви човек, който иска детето му да бъде гледано от постоянно усмихната и спокойна майка, но едва ли някога ще го постигна. Страх ме е, срам ме е, болно ми е и най-лошото - обвинявам целия свят за това си положение - мъжа ми, който допусна да стигна дотук и пред последните две години не обърна никакво внимание на моята деприя и нервност; родителите ми, които се мешат много; приятелите, които не са никакви приятели; себе си, че исках семейство с този мъж, а сама го прогоних..............
Зная, че някои от вас ще ми отговорят нещо и ви благодаря. Каквото и да е то.

# 1
  • Мнения: 1 425
Хапни шоколад (но не прекалявай).
Спомни си някое по-старо хоби, което ти е доставяло удоволствие преди.
И (знам че е банално ама) нещата ще се пооправят. Явно си в дупка, но тези неща минават.
Горе главата.  Peace

# 2
  • Мнения: 3 861
съчувствам ти, незнам какво да кажа...трудно е, сигурна съм в това, няма ли кой да ти помогне да разгониш облаците в главата си? А сигурна ли си, че раздялата е оправдана? Не беше ли с него малко по леко??? Незнам...От всичко това най-много страда детето, ти го знаеш най добре, съжалявам, че ти го казвам, ние тук можем да помогнем само с думи...дано не съм те обезсърчила съвсем Praynig

# 3
  • Мнения: 4 447
Ами,  newsm78, незнам какво се е случило, но ще трябва да се стегнеш и да се справиш. Просто нямаш избор. Когато харесаш себе си и другите ще те харесат, всичко малко по малко ще се нареди. Всички сме имали кризи, но сме оцелели. Бъди добра с детенцето ти, то ще ти се отблагодари стократно! Почни от там.

# 4
  • Мнения: 5 647
Много неприятно. Съвет не мога да ти дам, защото не познавам нито теб, нито съпругът ти, но няма ли шанс да се съберете отново? Причината детето да е толкова изнервено може да е именно в това, че му липсва баща му. Що се отнася до депресията- всеки е имал такива периоди, още повече след раждането. Ти работиш ли?

# 5
  • Мнения: 2 116
Ох мила, много е тежко и трудно! Незнам какво да ти кажа...   Confused
Бих те посъветвала след като сложиш детето да спи, да отделиш време за любимите си занимания! Малко лично време! Пусни си любима песен, изпии чаша вино, и дори си поплачи, за да ти олекне! Излей цялата мъка, която събираш в сърцето си и утре ще си нов човек! Прегръщам те силно! Hug

# 6
  • Мнения: 581
Ти не си пред срив. Ти си в срив! Нервна си и това неизбежно рефлектира върху рожбата ти. Така че стегни се, момиче. Не бъди рязка и груба с детето си, защото то е най - невинното в цялата ситуация. Това че си сама не е болка за умиране. Нито си първата, нито си последната. Помисли си какво хубаво можеш да направиш за теб самата. Момента в който ти се почувстваш добре е важен, защото тогава и детето ти ще бъде добре. Горе главата и стига си ревала. С рев живота не се оправя.

 HugПрегръщам те и бъди силна и борбена, а не ревла, която тенденциозно върви срещу себе си и детето си.

# 7
  • Мнения: 1 288
много е жестоко и трудно, когато те хване депресията. не знам какво да те посъветвам. нямаш ли някоя близка приятелка, майка ти, роднина, с които да споделиш, да излееш малко мъката, да вземат детето от ръцете ти, за да си починеш. ако имаш възможност, иди на психоаналитик. много помага говоренето пред друг човек. казвам го от личен опит. понякога когато изговориш нещата и се чуеш отстрани, разбираш, че не всичко е толкова черно и страшно, колкото изглежда. прочети любима книга. направи неща, които ти действат добре, дори да са дребни.
радвай се на детенцето. погледни го и помисли колко много жени биха искали да са на твоето място, да гушкат това хубаво дете.
опитай се да се поуспокоиш, поне мъничко. не мисли лоши неща.
пожелавам ти от все сърце по-скоро да просветлее пред теб!  Hug Hug Hug

# 8
  • София-в сърцата на моите деца
  • Мнения: 1 723
 Страшно е трудно!! Всички го знаем, но си налей чаша вино , хапни си любимото си нещо, пусни си любимата музика и знай, че след всяко лошо нещо идва нещо хубаво!!!! Само трябва да вярваш, много да вярваш...... в хубавото и доброто и то просто ще те споходи!!!! Търпение и пак търпение!!!!!!!!Всички те подкрепяме в този момент!!!!!! Peace

# 9
Благодаря ви, толкова бързо ми отговорихте.  Heart Eyes

Причината детето да е толкова изнервено може да е именно в това, че му липсва баща му. Що се отнася до депресията- всеки е имал такива периоди, още повече след раждането. Ти работиш ли?

То си е така от около годинка, сега е на две и нещо. Просто е дивак - много буен, може би и глезен. Баща му му разрешаваше абсолютно всичко и никога, никога не му се караше. Нали аз бях там и бях лоша и навикваща, защо и той да се очерня.
Да, работя и, Господ да ми прости, но чакам с нетърпение да отида утре на работа, защото още един ден като днешния и вчерашния и със сигурност няма да има добри резултати.
Когато живеехме с баща му, беше още по-лошо донякъде. Защото той много-много не ми помагаше с детето, а когато имаше време да го прави, му разрешаваше всичко, както казах, и го глезеше до неузнаваемост. И никога не е зачитал моя глас пред детето, когато му се карам за нещо или му забранявам нещо. Затова беше по-зле - защото хем бях с друг възрастен вкъщи, хем си бях сама в гледането и възпитанието. Сега поне не е тук да ме дразни как вижда свършека на нервите ми отстрани и е напълно безучастен.

Ти не си пред срив. Ти си в срив! Нервна си и това неизбежно рефлектира върху рожбата ти. Така че стегни се, момиче. Не бъди рязка и груба с детето си, защото то е най - невинното в цялата ситуация. Това че си сама не е болка за умиране. Нито си първата, нито си последната. Помисли си какво хубаво можеш да направиш за теб самата. Момента в който ти се почувстваш добре е важен, защото тогава и детето ти ще бъде добре. Горе главата и стига си ревала. С рев живота не се оправя.

 HugПрегръщам те и бъди силна и борбена, а не ревла, която тенденциозно върви срещу себе си и детето си.

Колко искам да съм силна, знаеш ли колко много искам!!!!!!!!!!!!!! Говоря за болест. Болестно състояние, в което всичко здраво в мен е скъсано, болно, няма го. Зле съм и с неистови сили на волята опитвам да се държа.......

Благодаря на всички!!!!!!!!!!!!!!

# 10
  • Мнения: 920
Недей да обвиняваш нито себе си, нито света. Никоя майка не може да е вечно усмихната и щастлива - дори и с най-любящия съпруг и добро дете. Нищо няма да му стане на детето, като му креснеш. Щеш, не щеш, децата преживяват раздялата. По-лесно от нас. Има период на обвиняване на целия свят. Дано го минеш по-бързо.
Отиди на лекар, пий лекарства. Мога да ти препоръчам съвсем безобидно - жълт кантарион на капсули. не вярвах, но наистина действа.
Недей да бъдеш силна, изплачи мъката си.

# 11
  • Мнения: 289
Мила, мисля че трябва да вземеш мерки незабавно, за да излезеш от това състояние! Пий чай за успокоение, или мента-глог-валериан, или слушай музика, ти най-добре знаеш какво ще ти подейства добре и ще ти даде сили. Болестите на нервна почва са колкото коварни, толкова и податливи на НАШЕТО самовнушение и силно желание да се справим, ключът е в нас самите! А ти имаш идеален стимул - детето ти. Разбирам много добре това, което то преживява. Децата имат нужда от силни родители, които действат решително и се справят с всяка ситуация, в противен случай у детето се насажда едно чувство на несигурност, което трудно се преодолява, дори в зряла възраст, така че, постарай се да не му причиняваш това! Просто, ТРЯБВА да се справиш, така че, най-добре започни веднага  Peace  Желая ти успех!

# 12
  • Мнения: 3 760
Не мисля, че си болна! Сега е сезонът на депресиите - по това време на годината стават най-много самоубийства и това не е случайно!
Предполагам колко ти е тежко. Гадая как се чувстваш и мисля, че имам някаква представа. Това е просто период. Ще мине и след време ще се смееш на ситуацията. Но сега трябва да се стегнеш, заради най-скъпото, най-сладко и най-ценно нещо което "имаш". Детето ти не заслужава неадекватно отношение!
Бягай да си купиш шоколад, пусни си хубава, ведра музика, наспи се!
  bouquet

# 13
  • Мнения: 6 164
След раздялата си станала неуравновесена, но това ще е докато свикнеш с новото си състояние. Когато се успокоиш /а това ще стане/ ще поемеш контрола над ситуацията отново. Всичко това е въпрос на време. Колко време не мога да ти кажа, при всеки човек е различно. Някои се адаптират бързо към новата ситуация, други по-бавно. Колкото - толкова! Важното е да разбереш, че това ще мине и осъзнаването, че е временно, донякъде ще скъси времето, ще те поуспокои, ще те направи малко по-уверена, по-твърда и не толкова психически неустойчива. Всичко ще се нареди! Hug

# 14
  • Мнения: 818
Разбирам те напълно,моето дете е същото,мънка иска само с мен,само мама мама мама мааама,и аз се изнервям понякога,но все намирам начин да му заангажирам вниманието.Мъжа ми работи много и няма начин да ме сменя,а сме в чужбина и нямам помощ от никой.
Понякога като мрънка не му обръщам внимание(като виждам,че се лигави разбира се) или и давам да се занимава с нещо.Понякога обаче.... smile3514 ,но няма как броиш до 10.Сега ти ще си всичко за детето и трябва да стискаш зъби.Успех ти желая.

Общи условия

Активация на акаунт