След раздялата си станала неуравновесена, но това ще е докато свикнеш с новото си състояние. Когато се успокоиш /а това ще стане/ ще поемеш контрола над ситуацията отново. Всичко това е въпрос на време. Колко време не мога да ти кажа, при всеки човек е различно. Някои се адаптират бързо към новата ситуация, други по-бавно. Колкото - толкова! Важното е да разбереш, че това ще мине и осъзнаването, че е временно, донякъде ще скъси времето, ще те поуспокои, ще те направи малко по-уверена, по-твърда и не толкова психически неустойчива. Всичко ще се нареди! 
Това е и моето мнение
, когато включа компютъра, веднага се насажда в мен и иска тя да ми мърда стрелкичките надолу и нагоре, като подминава бързо-бързо текста, а ми спира да гледам картинките 
... отчайващо просто... Много се дразня, отегчавам се, а ми е жал за нея... добро дете е по принцип. Казва ми, че много ме обича и ме пита, аз дали я обичам и като й кажа, че много я обичам, идва и ме целува лигаво по бузата 
. Направи 2 крачки и вдигне ръцете да я нося, ужасно е, чувствам се като танк по улиците, все съм рошава, запъхтяна, зачервена, с размазано червило, с луд поглед... не смея да тръгна на никъде. Оф, достатъчно ли се оплаках?
.