Пред срив съм

Мила съжалявам много за това, което ти се е случило...Аз също смятам, че трябва да посетиш психолог, защото сама няма да можеш да се справиш...Няма нищо лошо в това поне ще имаш с кой да поговориш, ще ти изпише малко успокоителни, ще ти помогне да си стъпиш на краката и да гледаш по друг начин на живота!
Запиши малкия на някакъв спорт-танци, карате, нещо....така че да изразходва повече енергия, а и ти да получиш още едни час за себе си...
Детето ти има нужда от теб!!!Но от една спокойна и уверена в себе си майка!!!
Ще се справиш просто не се оставяй на течението, а бързо направи нещо!
Надявам се скоро да ни пишеш, че нещата при теб се нормализират!

Хайде сега нищо не е станало .Не си втълпявай че си болна от нерви ,защото си имаш проблеми и не можеш да ги решиш бързо.Горе главата и знай че детето ти  не иска да има болна майка ,а иска да има майка която да се грижи за него и да го забавлява,която да го обича и да го гушка .Ти не си болна просто множко ти е дошло.ЩЕ СЕ СПРАВИШ .Не се тревожи .Повечето от нас са изпадали във финансови затруднения.
УСПЕХ ТИ СИ СИЛНА

Привет и от мен 
Аz още снощи прочетох темата, но не можах добре да формулирам мнението си и реших да иzчакам до утрото (нали е по мъдро от вечерта  ). ще ти напиша какво мисля, дано ти помогне 
Аz като се чувствам тъжна и нещо не ми е наред, се опитва да погледна нещата по друг начин. Например си каzвам не "пред срив съм" и подобни, ами "аха пак ме хвана грипа"  или "пак теzи хормони, егати периодите, ще мине" и си правя един топъл чай, раzтварям един фервекс (помага и успокоява  ) , обувам топлите чорапи, вzимам едно арлекинче и се отнасям в неангажиращи писания 
Също така си каzвам, че е добре да отценявам каквото имам, а не да увесвам нос, да ne stane taka  чe da има zащо да увесвам нос . Ами виж например, имаш прекрасно и zдраво дете (ако прочетеш малко в родители преживели zагуба или в родители на деца с проблеми, или в благотворителните, където има сума ти иzоставени нещастни деца ...), имаш дом (предполагам хубав, а мног охора и това нямат), имаш работа (сигурно е добра, което в днешно време е лукс) , zдрава си( а колко беzнадеждно болни има по света ?) ... Та zа какво страдаш? Я виж, имаш всичко хубаво  Усмихни се, zарадвай се и си кажи, колко в същност си щастлива   
А детенцето било глеzено и буйно, може би не е . Може просто в съсътоянието, което си да не му обръщаш достатъчно внимание ... zащото да го мъкнеш със себе си на всякъде , не оzначава , че му обръщаш внимание ... Може би то просто иска да ти привлече вниманието, може да му се усмихнеш, да наредите zаедно един конструктор, да порисувате, да прочетете книжка. Може всичките му бели да са опити да ти привлече вниманието? А нямате ли други деца наоколо? Не можеш ли да поканиш няколко в къщи, да вzемеш една торта и един сок и да ги оставиш да играят? Защо не поканиш и майките им , да помогнете с яденето на тортата и да пийнете по едно кафе?
Успех 


 

Ох, без да имам твоите семейни неприятности, аз също съм ужасно изнервена. Само се карам на малкия, не без повод, де, но си представям как изглеждам отстрани. Само викам и крещя. Една уморена и изнервена майка, а не искам сда съм такава. Искам да мога да му се усмихна с любов, когато е взел лака ми и маже навсякъде, или се тръшка и повтаря една фраза без прекъсване до полуда. Или пък крещи и не знае защо.

Трябва да се успокоиш.Детето ще е добре когато ти си спокойна.То реагира по този начин и прави бели, защото незнае какво друго да прави и защото то страда.Успокой се и нещата ще започнат да се оправят.Детето има нужда от спокойна, усмихната и щастлива майка, за да расте и то добре, спокойно и щастливо.
  Всичко ще се оправи.Нервите не се връщат.Пази ги и се успокой, защото от това имаш нужда и ти и детето ти!

Съжалявам за това, което преживяваш.....потърси помощ от приятелите и родителите си  - наплачи се хубаво на рамото им, преживей си тъгата и започни отначало - докажи на себе си, че можеш да се справиш....а имаш и стимул - слънчицето ти

Аз също препоръчвам посещение при психиатър- от личен опит. Мен ме отведе ужасно главоболие при него, но помощта му се оказа безценна за мен. Изписа ми антидепресанти, от които сам много доволна- изчезнаха ми куп отвратителни кризи, а истериите ми, предизвикани от непослушанието на децата намаляха и вече съм много по-спокойна. Помисли за този вариант, аз горещо ти го препоръчвам

проблема с психолозите е че всички изписват антидепресанти!
а проблема на човек не се решава с хапове!!!
лекарствата само подтискат нещата, но не носет реално подобрение
е да в момента ти е гот - ма като не си вземеш хапчето...
аз съветвам - приятели, приятели и пак прители - защо? защото те играят ролята на групова терапия и на психолога! един хубав сърдечен разговор с много добър приятел може да подобри състоянието на повечето хора

и пак ти казвам - съжалението е грешен начин. да страдай - ама не се отдавай на депресията твърде много да не затънеш. иначе доза депресия е дори лечебна и полезна, а и имаш ли време да изпаднеш в депресия - значи не си затънала в блатот на проблемите достатъчно

п.п. и правилно си се насочила тук да изливаш емоциите - това също е вид групова терапия! успех

И аз да кажа нещо.като 4овек който е минал през този етап от живота.
1-во потърси лекар "депресанти" но те са тези които ще ти помогнат в момента(ще те стабилизират емоционално), по нататък ти ще си помагаш.Аз мога да ти кажа какви да вземеш на този етап без да ти ги изписва лекар и не са скъпи.
2-ро много мами пишат колко по страшни неща има в живота а ние имаме едни здрави,живи  и прекрасни деца.
Стягай се имаш дете 

П.С. Нали не искаш да стигнеш до момент в който при най лекото нервно състояние цялата глава да ти стане в рани и още един куп последствия от разбити нерви.Не питаи старило а патило .
Вси4ки болести идват най ве4е от нерви.Пази си ги
Прегръщам те и успех 

 и от мен прегратка   пии 4аи от мато4ина  ако лине  ...пореви но вйрваи 4е нещата щесе променят силно вйрваи  4е лошото ще сварши   

Това е и моето мнение 

Добре е, че знаеш че не ти е добре.
Не е добре, че си се вързала за детето си.

Вместо да се притесняваш за детето си, че го притесняваш с държанието си, притесни се за себе си.

Оставяй често и за по малко детето на баби, баща (нищо, че ти не го искаш, детето го иска).

Не е нужно да си сигурна, че всичко, което вършиш е правилно. Пробвай да правиш всичко по твоя си начин и постепенно ще добиеш увереност в себе си, че точно това, което ти харесва, е правилно. Трик, но успешен.

С една дума - намери време да се зарадваш на себе си и да си доволна от нещо. Започни с дребни неща, които ти доставят удоволствие - от шоколад до безцелна разходка. Свиквай да изключваш от мислите си детето, защото може да смяташ, че то е единствено важното нещо за теб (а обективно не е така), но ти не си единствено важното нещо за него. Може да си прекарва добре и с други хора и на друго място. може просто още да не знае това. Дай му спокойствие и увереност, че може да се забавлява и без теб, за да може да се забавлява и с теб, а не да ти виси на полата.

И да се оплачеш на някой, и да те разбере, и да ти съчувства - ефектът е краткотраен. Решението е в теб. Приемай всичката помощ, която някой е склонен да ти окаже. Когато детето те натовари, стоварвай го на някой, на който ще му е приятно да бъдат заедно. Не е подсъдно, а и децата имат нужда от много хора, които да си трошат енергията с тях.  Ефектът може да бъде силно положителен. Както сама си разбрала, с детето сте свързани, но не сте едно. Просто имате нужда да сте задно и нужда да сте отделно. Като гравитацията и центробежната сила - закони на физиката и на човешките взаимоотношения.

Стегни се и не плачи толкова!Само по малко ,но помни,че след лошото идва хубавото.Детенцето ще е така още известно време и ще се оправи,ще поотрасне,но и ти се успокой,защото това му оказва вляние.Няма ли на кой да го даваш отвреме на време?Намирай време за релакс,за кафе с приятелка,за разходка.Мъчно ми е за теб,дано скоро мине тоз труден момент!

Здравей,включвам се защото много ме впечатли.Съжалявам за всичко,което ти се е случило,но ние жените сме силни ,за това на нас е писано да раждаме и да сме майки.И ти ще се справиш и всичко ще се нареди.Само трябва време.Отърви се от чувството за вина-от него полза никаква,от тук нататък основната ти цел трябва да е да се грижиш за детенцето правилно,без крясъци и нерви-вложи цялото си търпение и помни -ти си най-добрата майка за него никой не го обича както теб!Всичко друго няма толкова голямо значение,детето ти е най-скъпото нещо на света и за него си заслужава усилията!Аз зная че ти си Прекрасен човек и само трябва да си повярваш отново!Знам,че ще се справиш и благодарение на всичко това само ще станеш по-силен човек и още по-добра майка!Успех!

И аз се включвам да ти дам подкрепата си!
Успокой се!
имаш чудесно , игриво и ЗДРАВО дете.
няма по-важно нещо от това.
всичко ще си дойде по местата с времето
не се обвинявай, няма по-нормално нещо от това да си
изнервена в такъв момент!

шоколад, един душ и си поспи.
и утре по-леко с детето, не си вдигай много летвата и не се затваряй само с него!


ПС: Много лесно почнаха да ги изписват във форума антидепресантите.
Изобщо не ми се струваш в депресия, натоварена си, изнервена си, но не и депресирана! Не си вменявай тия състояния, защото звучат благозвучно.